РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. Сандански, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Рая Д. Манолева
при участието на секретаря Валентина Евг. Томова
като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно
наказателно дело № 20211250200533 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е с правно основание чл.63 от ЗАНН .
Образувано е въз основа на жалба, подадена от ИЛ. Р. М. от гр. С****,
ул.“С***“ № 27, с ЕГН – **********, срещу Наказателно постановление №
495379-0347411/04.05.2020г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ –
София в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което
на жалбоподателя на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 300/триста/ лева, за
извършено нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални
устройства, издадена от МФ.
Сочи се в жалбата, че издаденото наказателно постановление е
неправилно и незаконосъобразно, и отразената в него фактическа обстановка
не отговоря на действителната. Твърди се, че жалбоподателя не е извършил
визираното нарушение, още повече виновно. Иска се отмяна на обжалваното
НП.
В съдебно заседание, жалбоподателя, редовно призован – се явява
1
лично и с надлежно упълномощен защитник, който подържа жалбата по
изложените в същата съображения. В хода на делото по същество моли съда
да отмени атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно, като излага
подробни съображения в подкрепа на становището си.
За ответната страна – редовно и своевременно призовани – не се явява
представител. Представено е писмено становище.
За Районна прокуратура – Благоевград, ТО - Сандански, уведомени по
реда на чл.63 ЗАНН, представител не се явява и не изразява становище по
спора.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по
делото доказателствен материал и закона, установи следното:
На 03.12.2019г. в 14:00 ч. в с. В***, общ. Сандански е извършена
проверка на търговски обект - работилница за ремонт на автомобили,
стопанисвана от физическо лице – жалб.ИЛ. Р. М.. В хода на проверката
контролните органи установили, че лицето И.М. извършва търговска дейност
- ремонт на автомобили, без да има въведено в експлоатация и монтирано в
обекта фискално устройство с изградена дистанционна връзка с НАП. За
извършените действия от органите по приходите е съставен Протокол за
извършена проверка № 0401344 от 03.12.2019 г.
Констатирайки горното, контролните органи приели, че жалб.ИЛ. Р. М.
не е спазил реда и начина за въвеждане в експлоатация и регистрация в НАП
на фискално устройство от датата на започване на дейността, за което
нарушение свид.Б.Б. му съставил АУАН № 0347411/03.12.2019г. – за
извършено нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални
устройства, издадена от МФ. АУАН е редовно предявен и надлежно връчен
на жалбоподателя И.М. на 03.12.2019 г., видно от разписката към самото НП,
приложено по делото /л.51 от делото/.
Въз основа на така съставения АУАН, Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ – София в Централно управление на Национална агенция за
приходите, упълномощен да издава НП за налагане на административни
наказания по чл.185 ЗДДС със заповед на изпълнителния директор на НАП №
ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. издал актуваното НП № 495379-
0347411/04.05.2020г., с което на жалбоподателя на основание чл.185, ал.2 от
2
ЗДДС, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
300/триста/ лева, за извършено нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти
чрез фискални устройства, издадена от МФ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на гласните доказателства – показанията на актосъставителят Б.Б., от
обясненията на жалбоподателя, както и от приложените писмени
доказателства
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие следното:
Жалбата е подадена в срок, пред надлежен орган и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е основателна. Аргументи:
Преценявайки събраните по делото материали поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът не възприе изводите, направени от административния
орган досежно авторството на нарушението. Безспорно установено е и не се
спори от страните, че в описания по-горе обект – работилница за ремонт на
автомобили няма фискално устройство, монтирано, въведено в експлоатация
и регистрирано в НАП за отчитане приходите от извършените продажби.
Същественият въпрос, касаещ настоящият спор е дали именно жалбоподателя
е субект на това задължение и респективно дали неговата административна
отговорност следва да бъде ангажирана. Спецификата в случая е, че нито по
време на проверката, нито последващо е било установено жалбоподателя да е
извършвал търговска дейност и в какво качество. Не е бил установен
търговецът, стопанисващ обекта. Свид.Б. в показанията си пред съда сочи:
“обекта представлява гараж, контейнер, приспособен на гараж… към
момента на проверката не сме го заварили да извършва някаква дейност“.
Св.Б. сочи също, че в писмените си обяснения жалбоподателя е признал, че
извършва търговска дейност. Същевременно, както от показанията на
актосъставителя, така и от представените по делото писмени доказателства,
не се установиха никакви индивидуализиращи данни на фирма, нито работно
време, нито каквото и да било друго, което да говори, че действително
процесното помещение е търговки обект. Доколкото осъществяваната от
жалбоподателя дейност не се отнася към случаите на данъчно задължените
лица, визирани в хипотезите на чл.3, ал.2 и ал.5 от ЗДДС и чл.3, ал.4 и чл.4 от
3
Наредба № Н-18/2006г., същия не се явява и адресат на нормата на чл.7 от
Наредбата.
Според настоящият съдебен състав липсата на тези съществени факти
препятстват възможността за правилна преценка и установяване
съставомерността на нарушението. На друга плоскост би бил спорът, ако
жалбоподателя е санкционирана за неиздадена касова бележка. Фискална
касова бележка се издава при извършване на плащането, като престация по
договор за покупко-продажба, като всяко лице е длъжно едновременно с
получаване на плащането да предостави на клиента издадената фискална
касова бележка, защото тя е доказателство за извършеното плащане.
Жалбоподателя обаче е санкционирана затова че в обекта няма фискално
устройство, монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП за
отчитане приходите от извършените продажби.
При издаването на наказателното постановление наказващият орган е
допуснал необоснованост при преценка на фактите и доказателствата по
случая. Визираната като нарушена норма на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства, изисква от лицата по чл.3 от същата
наредба да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в
НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Не е
категорично видно, че жалбоподателя се явява лице по чл.3, ал.1 от
Наредбата, длъжно да регистрира и отчита извършените от него продажби и
услуги в търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ.
От страна на наказващият орган не само не е изяснен, но и не са събирани
каквито и да е доказателства, относно въпроса за субекта на нарушението.
Това води съда да приеме, че обвинението спрямо жалбоподателя М. да е
извършил административно нарушение по смисъла на чл.7, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, от ЗДДС се явява недоказано,
още повече, че е от съществено значение за съставомерността на стореното
като административно нарушение по този законов текст началният момент на
започване на дейността – именно от започване на дейността се въвежда чл.7,
ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ и задължението за субекта да
монтира, въведе в експлоатация и да използва регистрирано в НАП фискално
устройство.
4
Не следва също така като аргумент за виновно поведение да се
възприема обстоятелството, че жалбоподателя не е направил възражения и по
никакъв начин не е опровергал констатациите на органите по приходите. Това
негово право не е скрепено със задължение, нито се преклудира на определен
етап от административното производство.
От друга страна съдът намира, че в конкретния случай се касае за
маловажен случай на административно нарушение. Настоящият състав счита,
че при издаване на НП административно наказващият орган е подходил
формално при анализа на доказателствата и преценка за обществената
опасност на извършеното деяние. При определяне на наказанието
наказващият орган следва да извърши преценка на обстоятелствата по чл. 27
ал. 2 от ЗАНН, както и на съразмерността на наложената санкция с тежестта
на нарушението и обществената опасност на дееца. В конкретния случай
такава преценка не е извършена от административнонаказващия орган,
доколкото последният се е задоволил с общото посочване, че при определяне
на наказанието били взети предвид тежестта на нарушението, всички
смекчаващи и утежняващи обстоятелства, без да са посочени кои конкретно
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства са съобразени, както и каква е
тежестта на конкретното нарушение. В чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за
"маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган може
да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че
при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. При тълкуване на посочената норма следва да се
съобразят същността и целите на административно-наказателното
производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното
приложение на НК и НПК. При извършване на преценка дали са налице
основанията по чл.28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи
правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни
нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Съгласно чл.93, т.9 ДР
НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед
на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид. Целта на ЗАНН е налагане на наказания за предупреждаване и
превъзпитаване на нарушителят към спазване на установения правов ред и
5
въздействие върху гражданските субекти възпитателно и предупредително.
Налагането на санкция не следва да се приема като самоцел на закона, тъй
като е регламентирана възможност да не се налага наказание, като се
предупреди нарушителя чрез съответен способ, че при повторно нарушение
ще бъде санкциониран. Няма доказателства жалбоподателя да е
санкциониран за други нарушения, свързани с данъчната и фискална
дисциплина. От доказателствата не може да се направи извод, че
нарушението е извършвано и преди това. Самият наказващ орган е приел, че
се касае за първо нарушение. Горното води до извода, че се касае за
инцидентен случай. Минималният размер на предвидената санкция за този
вид нарушения – глоба размер на 300 лева се явява несъразмерно тежка,
съобразно конкретния случай.
Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящата хипотеза е
следвало да се приложи разпоредбата на чл.28, б. “а” от ЗАНН, като
нарушителят следва да бъде предупреден, че при повторно извършване на
нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Доколкото
при хипотезата на чл. 28, б.“а” от ЗАНН е осъществен състав на
административно нарушение, то предупреждението не означава оневиняване.
Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на наказанието – да
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов
ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите
граждани, така както визира чл. 12 от ЗАНН.
По изложените съображения съдът счита, че жалбата е основателна и
следва да се отмени обжалваното наказателно постановление.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №
*****/04.05.2020г. на Началник Отдел „Оперативни дейности“ – София в
Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на
жалбоподателя ИЛ. Р. М. от гр. С****и, ул.“С*****“ № 27, с ЕГН –
**********, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 300/триста/ лева, за извършено нарушение по
чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на
6
продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Благоевград, по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
7