Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град С., 03.04.2017 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1
състав, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН
ВОДЕНИЧАРОВ
при секретаря В.С., като разгледа докладваното от съдия
Воденичаров гр. д. № 279 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени искове от „Ю.Б.” АД, ЕИК ********* срещу Т.И.М.,
ЕГН **********, Б.Г.Х., ЕГН ********** и И.В.М., ЕГН ********** за установяване
на съществуващо вземане по сключен договор за банков кредит с правно основание
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК.
В исковата молба, ищецът твърди,
че на 13.09.2005 г. между „ДЗИ Б.” АД, чийто правоприемник е „Ю.Б.” АД (съгласно
Решение от 01.11.2007г. по ф.д. № 10646/1991 г. на СГС като Кредитодател и Т.И.М.
като кредитополучател и Б.Г.Х. като солидарен длъжник е сключен Договор за
банков кредит със застраховка „Живот на получатели на кредити” в „ДЗИ” АД №
2171/13.09.2005 г. за сумата от 59 000 лв. за покупка на недвижим имот, която
сума кредитополучателят се е задължил да върне, заедно с дължимите лихви, в
срок от 240 месеца до 13.09.2025 г. и при условията на договора. Кредитът е
усвоен в пълен размер на 15.09.2005 г. по заемна сметка в „ДЗИ Б.” АД на името
на Т.М.. Впоследствие били направени 47 погасявания на част от усвоените суми като
последна дата на плащане по главницата е била на 14.07.2014 г.
Ищецът излага, че впоследствие
между „Ю.Б.” АД (с предишна наименование „Ю.И Е.Д.Б.” АД) и ответниците е
сключен Договор за встъпване в дълг от 19.10.2010 г., с който като съдлъжник по
договора за кредит е встъпил И.В.М., ЕГН **********, който се е задължил да
отговаря солидарно с Кредитополучателя за изпълнение на задълженията по договора
до окончателното изплащане на кредита.
След сключването на договора на
27.10.2010 г. и 20.11.2012 г. между „Ю.Б.” АД и ответниците били подписани и допълнителни
споразумения към договора за кредит. С допълнително споразумение от 27.10.2010
г. е констатиран размера на дължимите суми по договора към датата на
подписването на споразумението и е бил уговорен облекчен ред за издължаване на
сумите по кредита, както и размерът на дължимата лихва след изтичане на периода
на облекчено погасяване и условията, при които облекченият ред ще бъде
прилаган. Уговорено било също така, кредитът да продължи да се погасява на
месечни анюитетни вноски съгласно подписания към допълнителното споразумение
погасителен план. С Допълнително споразумение от 20.11.2012 г. е било уговорено
изменение на дължимата от кредитополучателя годишна лихва и е подписан нов
погасител план.
В исковата молба се сочи, че до
определен момент вноските и другите дължими суми по договора за кредит били
погасявани редовно от страна на задължените лица, но впоследствие същите са
спрели да изпълняват задълженията си за заплащане на дължимите суми по
договора. Поради неизпълнение на задълженията на Кредитополучателя за редовно
заплащане на дължимите вноски по договора за кредит и допълнителните
споразумения към него, на основание чл. 8, ал. 1, т. 1 от Договор за банков
кредит № 2171 от 13.09.2005 г. „Ю.Б.” АД е обявила кредита за изцяло предсрочно
изискуем, считано от датата на изявлението на банката - 17.07.2014 г., като към датата на обявяване на предсрочната
изискуемост незаплатените задължения по договора били в общ размер на 4 640.88
лева. Ищецът излага, че за настъпване на предсрочната изискуемост на
задълженията по кредита на кредитополучателя и на солидарните длъжници по договора
са изпратени нотариални покани с peг. № 2941/22.07.2014 г., том I, № 100 на
нотариус В.Б., peг. № 259 на НК и peг. № 1186/23.07.2014 г., том I, № 49 на
нотариус Г.М. за плащане на цялото задължение по договора и допълнителните споразумения,
като е даден допълнителен петдневен срок за доброволно изпълнение, които са били
връчени на длъжниците на 13.08.2014г. и на 08.08.2014 г., но в дадения срок за
изпълнение, а също така и към момента не е няма изпълнение.
Поради неизпълнение на задълженията
за заплащане на целия дълг по договора и след настъпване на предсрочната
изискуемост на кредита Банката е подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжници по договора, по
повод на което е образувано гр.д. №
45765/2014 г. на СРС, 44 с-в и по което съдът е издал Заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист от 29.08.2014 г. за следните суми: 55 784.01 лв.
– главница, ведно със законна лихва върху главницата; 4 204.62 лв. - договорни
лихви за периода 20.01.2014 - 19.08.2014 г.; 335.98 лв. - такси по договора за периода от 20.01.2014 до 19.08.2014
г.; 1721.84 лв. - адвокатско възнаграждение и 1206.49 лева - държавна такса по
заповедното производство.
В хода
на заповедното производство длъжниците са подали възражения по чл. 414 ГПК,
поради което СРС е указал с разпореждане на Банката, което им е съобщено на
11.12.2014 г. за възможността да предяви иск по чл. 422 ГПК за установяване на
вземанията си по издадената заповед за изпълнение. В тази връзка предявява
настоящия иск за установяване на вземанията по заповедта за изпълнение и претендира
разноските по делото.
Ответниците Т.М. и И.М. не депозират отговори и не вземат
становище по иска.
Ответникът Б.Г.Х. оспорва
предявените искове като неоснователни и недоказани по размер. На първа място
посочва, че определянето на датата на предсрочна изискуемост на кредита,
считано от датата на изявлението на Банката (17.07.2014 г.) е в противоречие с
приетото в т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тьлк. д. № 4/2014 г. на ОСГТК на
ВКС, според което предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, а не от момента на
волеизявлението от кредитора. На второ място излага, че като доказателство за
настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията по отношение на него е
представена нотариална покана peг. № 2941/22.07.2014 г. на нотариус В.Б., която
е връчена по реда на чл. 47 ГПК на 13.08.2014 г. Към този момент обаче адресът,
на който е връчена поканата не е негов настоящ или постоянен адрес, тъй като
считано от 26.03.2013 г. постоянният му адрес е бил гр. С., ж.к. „**********,
което се установява от копие от личната му карта, а също така и от Справката от
НБД Население, направена на 09.10.2014 г. В тази връзка излага, че при
връчването на нотариална покана не са спазени изискванията и реда за връчване
по чл. 47 ГПК, тъй като залепването на уведомление по чл. 47 ГПК на място,
различно от постоянния или настоящия адрес на лицето, е без правно значение.
Във връзка с изложеното счита, че към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (29.08.2014 г.) липсва надлежно връчване на
изявление на Банката до него за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
респ. по отношение на него не е налице изискуемост на вземането на Банката в
заявения размер и това вземане не е възникнало на предявеното основание, поради
което счита, че предявеният срещу него иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е
неоснователен съгласно т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на
ОСГТК на ВКС и като такъв следва да се отхвърли. На следващо място излага, че е
налице неправомерно и необосновано увеличение на размера на главницата по
кредита като излага подробни съображения в тази насока, а също така счита, че
са неоснователни и недоказани и размерите на исковите претенции. Счита, че е
налице несъобразяване от страна на Банката на откупната стойност по сключената
застраховка „Живот на получатели на кредити“ в „ДЗИ“ АД при определяне на
размера на иска. На следващо място счита, че се налице неравноправни, а оттам и
нищожни клаузи в Договора за кредит и споразуменията към него. Във връзка с
изложеното, моли съда да отхвърли предявените срещу него искове и претендира
разноски по делото.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, а и се
установява от представените писмени доказателства, че между „ДЗИ Б.” АД, чийто
правоприемник е „Ю.Б.” АД (съгласно Решение № 61 от 01.11.2007 г. по ф.д. №
10646/1991 г. на СГС като Кредитодател и Т.И.М., с ЕГН ********** като
Кредитополучател и Б.Г.Х., с ЕГН ********** като Солидарен длъжник е сключен
Договор за банков кредит със сключена застраховка „Живот на получатели на
кредити“ в „ДЗИ“ АД № 2171/13.09.2005 г., по силата на който Банката е
предоставила на кредитополучателите кредит в размер на 59 000 лв.,
предназначен за покупка на жилище в срок от 240 месеца.
В чл. 3.1. от договора страните
са постигали съгласие, че за усвоения кредит кредитополучателят се задължава да
заплаща на Банката лихви, както следва: 3.1.1. за първата година от срока на
кредита, считано от датата на усвояване на кредита, годишен лихвен процент в
размер на 11 %; в чл. 3.1.2. за остатъчния
срок на кредита - годишен лихвен процент в размер на 12 %.
В чл. 3.2.1. е уговорено, че дължимите
лихви, включително лихвите за просрочие, се начисляват от Банката при база
360/360 дни ежемесечно на 20-число от съответния месец и се изплащат от кредитополучателя
на датата на начисляването им. Съгласно чл. 3.2.2. при неплащането на лихвите
на падежа съгласно предходната точка и за срока на забавата, Кредитополучателят
дължи на Банката неустойка, като договореният по чл. 3, ал. 1 лихвен процент се
завишава с наказателна надбавка в размер на 1 пункт годишно, до окончателното
изплащане на просрочената сума. В чл. 3.3 е предвидено, че кредитополучателят
заплаща на Банката комисиона за управление и обработка в размер на 0.8% за
първата година от кредита еднократно върху целия размер на кредита, платими
преди усвояване на средствата и 0.25.% всяка следваща година върху договорения
размер кредит, платима в началото на всяка следваща година от срока на кредита.
Съгласно чл. 4 комисионата по ал. 3 може да бъде променяна едностранно от кредитора,
по размер и начин на плащане, съгласно условията на действащата Тарифа на
Банката. В чл. 3.5 от договора е предвидено, че кредитополучателят дава
съгласието си неизплатените лихви по кредита да се капитализират по преценка на
кредитора при условията на Наредба № 9 на БНБ от 19 декември 2002 г.
В чл. 3.6. е уговорено, че
кредитополучателят се задължава да заплаща на застрахователя месечна премия /застрахователна
вноска/ по смесена застраховка “Живот” в размер на 211,22 лв. В чл. 4.1. е
предвидено, че кредитополучателят се задължава да заплаща съгласно чл. 4.1.1 в срок
дължимите на застрахователя месечни застрахователни премии по сметка, открита
при “ДЗИ Б.” АД клон Плевен, съгласно чл. 4.1.2. в срок дължимите по договора
на Банката лихви, такси, комисиони и всички други разноски по кредита, както и
съгласно чл. 4.1.3. дължимата по договор главница, когато е налице просрочие на
лихва по кредита или просрочие на месечна премия по смесената застраховката
“Живот на кредитополучатели”, както и в другите случаи уредени в договора.
В чл. 4.4. е предвидено, че при
предсрочна изискуемост на кредита, когато от началото на застраховката са
изминали поне две години и премиите са плащани редовно - откупната стойност на
полицата, дължима по смесената застраховка “Живот на кредитополучатели”.
В чл. 5 е договорено, че за
обезпечаване на всички вземания на кредитора по договора, кредитополучателят
учредява в негова полза законна ипотека върху недвижим имот – Апартамент № В14,
находящ се на 4 етаж в сградата на улица „*******, гр. С., състоящ се от
дневна, кухня, спалня, баня-тоалетна и тераса, със застроена площ от 67,23 кв.,
подробно индивидуализиран в договора.
В чл. 6.2. е предвидено, че в
случай на предсрочна изискуемост кредиторът има право да получи: 1. Откупната
стойност по застраховката, в случай, че същата е поддържана повече от две
години; В чл. 6.3. е предвидено, че в случай на предсрочна изискуемост на
главницата по кредита, договореният лихвен процент по чл. 3/1/ се завишава с
наказателна надбавка в размер на 15 пункта. В чл. 9 /3/ е предвидено, че с
подписването на договора, кредитополучателят дава неотменимото си и безусловно
съгласие, при промяна на пазарните условия, Банката едностранно да промени
лихвения процент по кредита, за което същият ще бъде уведомен в едноседмичен
срок на адреса за кореспонденция, посочен в Искането за отпускане на кредит.
Видно от представеното по делото
Решение от 01.11.2007 г. на СГС по ф.д. № 10646/1991 г. „Ю.Б.“ АД е
правоприемник на „ДЗИ Б.“ АД.
От представения Договор за
встъпване в дълг към договора за кредит № 2171/13.09.2005 г. се установява, че на
19.10.2010 г. между „Ю.Б.” АД (с предишно наименование „Ю.И Е.Д.Б.” АД) и Т.И.М.,
Б.Г.Х. като първоначални длъжници и И.В.М. като поемател и встъпващ съдлъжник е
сключен Договор за встъпване в дълг, по силата на който съдлъжник по договора
за кредит встъпва и И.В.М., ЕГН **********, който се задължава да отговаря
солидарно с Кредитополучателя за изпълнение на задълженията по договора до
окончателното изплащане на кредита.
По делото е представено и
Допълнително споразумение от 27.10.2010 г. към договора за кредит, подписано
между страните по делото, от съдържанието на което се установява, че в чл. 2
страните са констатирали, че към датата на сключване на споразумението
задължениета на кредитополучателите по договора за кредит са в размер на
58 924,06 лв. - редовна главница. В чл. 4 от споразумението е предвидено,
че кредитополучателят ще ползва дванадесет месечен период на облекчено погасяване
на дълга, считано от следващия падеж. През този период ГЛП е в размер на 9,06
%, а месечната погасителна вноска е в размер на 445,00 лв., съгласно
погасителен план. В чл. 5 е договорено, че след изтичане на периода на
облекчено погасяване начислената, но непогасена лихва се натрупва върху дълга,
след което върху общия размер на дълга се начислява годишна лихва в размер
равен на сбора на действащия към същата дата БЛП на Банката за жилищни кредити
в лева плюс договорна лихвена надбавка в размер на 7,76 пункта, като след
изтичане на периода на обекчено погасяване до окончателното изплащане на дълга
кредотополучателят погасява дълга на равни месечни погасителни вноски, съгласно Погасителен
план, неразделна част от Допълнителното споразумение. В чл. 7 от споразумението
е предвидено, че плащането на падежа на всяка от вноските по погасителния план
през периода на облекчено погасяване е задължително условие за начисляването на
намалената фиксирана лихва върху дълга - 9,06%, като в случай, че през този период
Кредитополучателят не изплати изцяло или частично две последователни дължими
месечни погасителни вноски, същият губи правото да погасява дълга при условията
на намалена фиксирана лихва от 9,06% и дълга се преоформя автоматично, като от
датата на първия следващ падеж се начислява ГЛП равен на БЛП + 7,76 пункта. В
чл. 11 е предвидено, че уговорените такси и комисионни остават непроменени и
продължават да се дължат както през периода на облекчено погасяване, така и
след изтичането му, до окончателното погасяване на дълга, а съгласно чл. 12
кредитополучателят заплаща на Банката месечна такса за администриране на
просрочен кредит, дължима при забава на плащането на една или повече месечни
погасителни вноски по кредита, в размер определен по Тарифа на Банката и
дължима до пълното погасяване на тези вноски.
На 20.11.2012 г. между „Ю.И
Е.Д.Б.“ АД и Т.И.М., Б.Г.Х. и И.В.М. е сключено Допълнително споразумение към
Договор за жилищен кредит № 2171/13.09.2005 г. В чл. 1 от същото страните са
договорили, че считано от 20.11.2012 г. за усвоения кредит кредотополучателят
дължи на Банката годишна лихва в размер на действащия БЛП плюс договорна
надбавка от 0,75 пункта. Към момента на сключване на споразумението БЛП е в
размер на 10,25 %. В ал. 2 е предвидено, че при просрочие на дължимите
погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита
кредотополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна
главница, съгласно ал. 1 + наказателна надбавка от 10 пункта. Съгласно чл. 3 е
предвидено, че таксата за предоговаряне на кредита е в размер на 0,5 % върху
предоговорената сума, минимум 100 лв.
По делото не е спорно между
страните обстоятелството, че поради неплащане в срок на дължимите вноски по
кредита от страна на кредитополучателите Банката е обявила кредита за изцяло
предсрочно изискуем.
В подкрепа на твърдението си, че
е уведомила длъжниците за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита от
страна на Банката са представени две нотариални покани с рег. № 2941/22.07.2014
г., том І, № 100 на нотариус В.Б., рег. № 259 на НК и нотариална покана рег. №
1186/23.07.2014 г., том І, № 49 на нотариус Г.М., рег. № 360 на НК.
От нотариална покана рег. №
2941/22.07.2014 г., том І, № 100 на нотариус В.Б., рег. № 259 на НК изпратена
от „Ю.Б.“ АД до длъжниците Т.И.М. и Б.Г.Х. се установява, че със същата Банката
ги е уведомила, че към 17.07.2014 г. имат неизпълнени задължения и непогасени
просрочия по Договор за банков кредит № 2171/13.09.2005 г. и споразуменията към
него в общ размер от 4640.88 лв. В поканата е посочено, че поради неизпълнение
на задълженията на Кредитополучателя за редовно заплащане на дължимите вноски
по договора за кредит и допълнителните споразумения към него, на основание чл.
8, ал. 1, т. 1 от договора Банката обявява кредита за изцяло предсрочно
изискуем преди крайния срок на погасяване, считано от датата на изявлението -
17.07.2014 г. Посочено е, че към тази
дата задълженията на кредитополучателите по договора за кредит са в общ размер
от 59 703,94 лв., от които: 55 784,01 лв. – главница, 3640,70 лв. –
лихви и 279,23 лв. – такси. С поканата Банката е поканила длъжниците доброволно
да погасят задълженията си по договора за кредит в петдневен срок от датата на
получаване на поканата, като е упоменала, че при неплащане в указания срок на
посочените задължения Банката ще пристъпи към принудително събиране на сумите.
Видно от извършените нотариални удостоверявания поканите са връчени на
длъжниците на 13.08.2014г. на Т.М. и Б.Х. при условията на чл. 47 ГПК.
По делото е представената и нотариална
покана рег. № 1186/23.07.2014 г., том І, № 49 на нотариус Г.М., рег. № 360 на
НК, с район на действие Плевен, изпратена от „Ю.Б.“ АД до длъжника И.М. с
идентично съдържание. От извършеното нотариално удостоверяване се установява,
че същата е връчена на длъжника И.М. на 08.08.2014г. срещу разписка № 26/2014
г., която е приложена по делото.
По делото са представени копие от
лична карта на ответника Б.Х., от което се установява, че към датата на
издаване на документа за самоличност – 17.04.2013 г. същият е с регистриран
постоянен адрес:***3. Този факт е отразен и в представената по делото справка
от НБД Население, направена на 09.10.2014 г. от ЧСИ М.М., рег. № 786 по изп.д.
№ 20147860401326/2014 г., видно от която считано от 26.03.2013 г. лицето Б.Х. е
с постоянен адрес ***3.
По делото е представено и
Определение № 14675 от 21.07.2015 г. по ч. гр. д. № 20256/2014 г. на СГС, ГО,
влязло в сила на 21.07.2015 г., видно от което по частна жалба, подадена от Б.Х.
в заповедното производство срещу разпореждането за незабавно изпълнение съдът е
приел, че уведомяването на Б.Х. за обявената предсрочна изискуемост на
процесния кредит не е редовно. В тази връзка с постановеното определение съдът
е отменил само по отношение на Б.Х. разпореждането за незабавно изпълнение,
обективирано в заповед за незабавно изпълнение от 29.08.2014 г. по гр. д. №
45765/2014 г. по описа на СРС, ГК, I ГО, 44 състав.
По делото е приложена и справка
по чл. 366 от ГПК от счетоводните книги на Банката по Договор за кредит № HL 2171, от която се установява, че
общата сума на усвоената главница е 59 365.21 лв., а погасяването по
главницата е в размер на 3581,20 лвв, като общата сума на непогасената главница
е 55 784,01 лв. Общо начислената лихва е 52 992,05 лв., а общо
погасената лихва е в размер на 48 787,43 лв., като общият остатък на
непогасената лихва е 4204,62 лв. Общо начислените такси са в размер на 2041,66
лв., от които погасени са 1705,68 лв. и непогасени такси в размер на 335,98 лв.
На 20.08.2014 г. „Ю.Б.“ АД е
подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист срещу длъжниците по договора Т.И.М., Б.Г.Х. и И.В.М., по
повод на което е образувано гр.д. № 45765/2014 г. на СРС, 44 с-в.
От представените доказателства по
делото се установява, че във връзка с подаденото заявление на 29.08.2014 г.
съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК – извлечение от счетоводните книги и изпълнителен
лист, с която е разпоредил
длъжниците Т.И.М., Б.Г.Х. и И.В.М.
да заплатят солидарно на кредитора „Ю.Б.“ АД следните суми: 55 784.01 лева -
дължима главница по договора за кредит и споразуменията към него, ведно с
дължимата законна лихва върху нея за периода от 20.08.2014 г. до изплащане на
вземането; 4 204.62 лева - дължими договорни лихви за периода от 20.01.2014 - 19.08.2014
г.; 335.98 лева - дължими такси по договора за периода от 20.01.2014 до 19.08.2014
г., както и 2928,33 лв. разноски по делото, а именно 1206.49 лева - държавна
такса и 1721.84 лева - адвокатско възнаграждение.
Срещу издадената заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК на 23.10.2014 г. са подадени възражения по чл. 414 ГПК против издадената Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист от длъжниците Т.И.М., Б.Г.Х. и И.В.М..
С Разпореждане от 26.11.2014 г.
на СРС, 44 с-в е указано на заявителя „Ю.Б.“ АД, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок, считано от получаване на
съобщението. Препис от разпореждането е връчен на заявителя на 11.12.2014 г.
С молба от 12.01.2015 г.,
депозирана по същото дело „Ю.Б.“ АД е представила доказателства за предявен иск
по чл. 422 ГПК.
По делото е представено писмо с
изх. № 218/05.10.2010 г. от ЗД „ДЗИ“, изпратено до „Ю.И Е.Д.Б.“ гр. Плевен,
видно от което по повод на тяхно писмо с № 0526/30.09.2010 г. застрахователното
дружество е посочило, че постъпилите вноски по застрахователна полица №
14120008109 на Т.И.М. са 26 броя вноски на стойност 5492,22 лв. Застраховката
няма право на откупна стойност, тъй като това право се придобива след 36 вноски
за срок на договор 20 години.
С определение от 24.06.2015 г. по
настоящото дело съдът е задължил на основание чл. 192 ГПК „ДЗИ - Жи***отозастраховане“
ЕАД да представи информация относно застрахователна полица № 14120008109 по
сключена застраховка „Живот“ на кредитополучатели на името на Т.И.М.. В тази
връзка по делото е постъпила молба от „ДЗИ - Ж.“ ЕАД, в която е посочено, че
застрахователна полица № 14120008109 със срок от 01.09.2005 г. до 01.09.2025 г.
/застраховка „живот“ на кредитополучатели по Тарифа 33/ е трансформирана по
искане на застрахованата Т.М. в полица № 14120009670 – индивидуална застраховка
„Живот“ по Тарифа 26 със срок на дествие от 01.09.2005 г. до 01.09.2011 г.,
като началота на застрахователното покритие съвпада с началото на
застрахователния договор.
Застрахователната полица е платена до ноември 2007 г., като вноските по
полицата са общо 26 на брой, а размерът на внесената сума е 5492,22 лв.
Изплатената застрахователна сума е 4950,05 лв. Плащането е поради изтекъл срок
и тъй като е платено преди изтичането на срока на договора, сумата е
сконтирана. Датата на плащане е 07.10.2010 г. като по полицата не е извършван
откуп.
Представена е молба от 18.01.2016
г. от „ДЗИ - Ж.“ ЕАД, видно от която размерът
на откупната стойност при първоначално сключената застраховка би бил 5367 лв.
При трансформирането на застраховките се удържа непогасената част от
комисионната, която е по-голяма за по-дългия срок.
От Представената по делото молба
от „ДЗИ - Ж.“ ЕАД се установява, че
застрахователната сума е 4950,05 лв. е преведена на 07.10.2010 г. по
банкова сметка в „Ю.И Е.Д.Б.“ АД, посочена от Т.М.. Приложено е и платежното
нареждане за сумата от 4950,05 лв. от 07.10.2010 г. и име на получателя Т.М.,
както и декларация от същата, с която уведомява ЗАД „ДЗИ“, че желае натрупаната
до момента откупна стойност да бъде преведена по сметка на И.М. - баща
По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, от
чието заключение се установява, че на 15.09.2005г. с мемориален ордер №118 е
извършено осчетоводяване на усвояването на разрешената сума по Договора за
банков кредит №2171/13.09.2005г. в размер на 59 000,00 лв., с която сума е
заверена/увеличена заемната сметка и е прехвърлена по разплащателна сметка, открита
на името на кредитополучателя. Видно от заключението първата просрочена вноска
за главница и лихви е на 21.01.2014г., а последното плащане за главница, лихви
и такси е на 14.07.2014г.
Съгласно заключението от
експертизата незаплатената главница по Договор за банков кредит
№2171/13.09.2005г. и споразуменията към него, към датата на подаване на
заявлението по заповедното производство - 20.08.2014г., и към датата на
изготвяне на заключението на ССЕ - 15.04.2016г. е в размер на 55 784,01 лв. – главница /като усвоената главница в размер на 59 365,21 лв., а
издължената главница е в размер на - 3 581,20 лв.
Неплатените договорни лихви по договора
за банков кредит за периода от 20.01.2014г. до 19.08.2014г. са в размер на 4 204,62 лв., от които: начислени лихви
- 52 992,05 лв. и погасени лихви- 48 787, 43 лв.
Неплатените такси по договора за
банков кредит и споразуменията към него за периода от 20.01.2014г. до
19.08.2014г. са в размер на 335,98 лв.,
от които: начислени такси - 2 041,66 лв. и издължени такси - 1 705.68 лв.
Съгласно Погасителен план от
04.07.2014г. към Договор за банков кредит №2171/13.09.2005г. и допълнителните
споразумения към него, дължимата месечна вноска за всеки един месец от датата
на предсрочната изискуемост до датата на изготвяне на заключението -
21.04.2016г. е в размер на 706,49 лв.
Съгласно заключението размерът на
падежиралите суми по договор за банков кредит към датата на изготвяне на
заключението - 21.04.2016г., ако кредитът не беше обявен за предсрочно изискуем
би бил 19 781,72 лв.
Първата неплатена вноска по
договор за банков кредит към датата на обявяване на предсрочната изискуемост -
17.07.2014 г. е от 21.01.2014г. Задълженията по кредита, погасени с плащанията
след 20.10.2014г. са в размер на 475 лв. Размерът на лихвите, начислени по
договор за банков кредит и споразуменията към него са общо 52 992,05 лв., от
които начислената възнаградителна лихва е
52 656,26 лв., а начислена
наказателна лихва е 335,79 лв.
Размерът на таксите
/комисионните/, начислени по Договор за банков кредит №2171/13.09.2005г. и
споразуменията към него са общо 2 041,66
лв.
Платената сума от ответниците по
Договор за банков кредит №2171/13.09.2005г. и споразуменията към него, за
периода от 13.09.2005г. до 14.01.2015г., е общо в размер на 54 074,31лв., от
които главница - 3 581,20 лв.,
възнаградителна лихви - 48 633,22 лв.; лихви за забава - 154,21лв., такси за
управление и обслужване на кредита - 1 052,68 лв. и такси за администриране на
просрочен кредит - 653.00 лв.
Съгласно експертизата на
20.11.2011г. е извършена капитализация на непогасени лихви в размер на 365,21
лв., като към тази дата няма просрочени лихви по кредита. Експертът приема, че не е налице основание за увеличение на вноските по
главницата от 59 000,00 лв. на 69 268,58 лв. В експертизата експертът посочва,
че към датата на изготвянето й не са получени необходимите разяснения от страна
на Банката за причината за извършената на 07.11.2012 г. „корекция“ в размер на
минус 7374,21 лв. на главницата, посочена в Справката от счетоводните книги на
Банката, като размерът на главницата след тази корекция възлиза на 58 521,77 лв.
Относно причината за прибавянето на 365,21 лв. към главницата на основание
„погасяване на лихви 365,21 лв. от главницата“, извършено на 20.11.2011 г.,
вещото лице сочи, че по обяснение на Банката към тази дата - не е имало
средства по разплащателната сметка на Кредитополучателя, за да се погаси
дължимата лихва, поради което за погасяване на лихвата Банката е отпуснала
кредит в размер на дължимата лихва - 365,21 лв.
Видно от изготвения от
експертизата погасителен план, размерът на всяка отделна вноска съгласно
първоначално сключения Договор за кредит от 13.09.2005 г. през първата година е
608,99 лв., а за останалия период - 648,48 лв.
Съгласно заключението
начисляването на текущи лихви по кредита е започнало на 19.09.2005г., а
издължаването им на 20.09.2005г. Начисляването на просрочени лихви е започнало
на 20.09.2005г., а издължаването им е започнало на 30.09.2005г. Изплащането на
главницата по кредита е започнало от 20.10.2010 г.
В съдебно заседание вещото лице
уточнява, че няма данни за осчетоводяване на погасяване на главнцицата преди
2010 г., като в тази връзка сочи, че в договора има много неясноти, като същият
е сключен през 2005 г. и не става ясно защо погасяването на главницата не е
започнало към този момент. Посочва, че от представената допълнителна информация
от „ДЗИ Б.” се установява, че е погасявано само договорна и санкционираща лихва,
но не е ясно защо е така, като никъде не е отбелязано, че посагяването става по
погасителен план. Вещото лице посочва, че в договора не е посочено какви трябва
да са вноските, нито каква част от тях е главница и каква лихва.
От представеното по делото
Удостоверение изх. № 61274/30.03.2016 г. от ЧСИ Александър Бизов се установява,
че по изп.д. № 20108500400525, по което е присъединен изпълнителен лист от
29.08.2014 г. по гр.д. № 45765/2014 г. на СРС, 44 с-в с взискател „Ю.Б.“ АД и
длъжници Т.М., Б.Х. и И.М. към 30.03.2016 г. няма събрани суми.
При така установена фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на иска:
Искът относно съществуване на
вземането по чл. 422, ал. 1 от ГПК е специален установителен иск, защото
заповедта за незабавно изпълнение представлява изпълнително основание /чл. 404,
т. 1 от ГПК/ и въз основа на нея вече е бил издаден изпълнителен лист. В този
смисъл заявителят не се нуждае от второ изпълнително основание за същото
вземане, каквото би било едно решение по осъдителен иск. Настоящото
производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за
изпълнение, същата да влезе в сила и издаденият в производството по чл. 417 ГПК
изпълнителен лист да запази действието си на изпълнителен титул – арг. 416 ГПК
и чл. 42, ал. 3. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от
датата, на която е подадено заявлението по чл. 417 ГПК. Ето защо, предмет на
това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в
заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в
заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни,
вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим.
Настоящото производство е
образувано по иск, предявен от кредитора в заповедното производство за
установяване съществуване на вземанията му срещу солидарните длъжници, за които
вземания е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК. Тъй като
от страна на длъжниците са подадени възражения по чл. 414 от ГПК срещу заповедта
за изпълнение, то съдът приема, че за заявителя е налице правен интерес да
установява съществуването на оспореното с възражението му вземане, тъй като то
има действието, посочено в чл. 415, ал. 1 от ГПК – предизвиква правен спор,
който следва да се разреши с иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Съдът намира, че искът, по който
се развива производството по делото е предявен в изискуемия по закон
едномесечен срок на 09.01.2015 г., считано от датата на връчване на съобщението
за постъпило възражение /11.12.2014 г./ и има за предмет същото вземане, за
което е издадена заповедта за незабавно изпълнение. По изложените съображения,
настоящият състав намира предявеният иск за допустим.
По основателността:
Разгледан по същество искът е
основателен.
Ищецът претендира установяване на
вземания по отношение на ответниците –
солидарни длъжници въз основа на договор за банков кредит /чл. 430 ТЗ/. Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да докаже,
че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелства, свързани със
съществуването на валидно възникнало облигационно правоотношение, по което той
е кредитор, а ответниците – длъжници и настъпване на изискуемостта на
вземането, а ответниците следва да ангажират доказателства за правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи възражения срещу вземането.
Не се спори между страните, че е
налице валидно възникнало облигационно правоотношение по силата на сключен на
13.09.2005 г. договор за банков кредит със застраховка „Живот на получатели на
кредити” в „ДЗИ” АД № 2171/13.09.2005 г. между „ДЗИ Б.” АД, чийто правоприемник
е „Ю.Б.” АД (съгласно Решение от 01.11.2007г. по ф.д. № 10646/1991 г. на СГС
като Кредитодател и Т.И.М. като кредитополучател и Б.Г.Х. като солидарен
длъжник за сумата от 59 000 лв. за покупка на недвижим имот, която сума
кредитополучателите са се задължили да върнат, заедно с дължимите лихви, в срок
от 240 месеца до 13.09.2025 г. при условията на договора. Няма спор и относно
обстоятелството, че впоследствие между „Ю.Б.” АД (с предишна наименование „Ю.И
Е.Д.Б.” АД) и ответниците е сключен Договор за встъпване в дълг от 19.10.2010
г., с който като съдлъжник по договора за кредит е встъпил и И.В.М., ЕГН **********,
който се е задължил да отговаря солидарно с Кредитополучателите за изпълнение
на задълженията по договора до окончателното изплащане на кредита.
След сключването на договора на
27.10.2010 г. и 20.11.2012 г. между „Ю.Б.” АД и ответниците били подписани и
допълнителни споразумения към договора за кредит. С допълнително споразумение
от 27.10.2010 г. е констатиран размера на дължимите суми по договора към датата
на подписването на споразумението и е бил уговорен облекчен ред за издължаване
на сумите по кредита, както и размерът на дължимата лихва след изтичане на
периода на облекчено погасяване и условията, при които облекченият ред ще бъде
прилаган. Уговорено било, кредитът да продължи да се погасява на месечни
анюитетни вноски съгласно подписания към споразумението погасителен план. С
Допълнително споразумение от 20.11.2012 г. е било уговорено изменение на
дължимата годишна лихва и е подписан нов погасител план.
От доказателствата по делото
безспорно се установи, че кредиторът е изпълнил своето задължение като е
предоставил паричната сума по договора на длъжниците по него. От приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че на 15.09.2005 г. с
мемориален ордер № 118 е извършено осчетоводяване на усвояването на разрешената
сума по договора в размер на 59 000 лв. и това е сумата, с която е
заверена/увеличена заемната сметка на кредитополучателя. Следователно съдът
намира, че Банката – кредитодател е изпълнила своето основно задължение за
предоставянето на договорения кредит. Същевременно не са представени
доказателства за прекратяване на тези договорни отношения, както и за
изпълнение на задълженията на кредитополучателя и солидарните длъжници за
плащане на договорените вноски по кредита. По категоричен начин е установено от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото, че първата неплатена
/просрочена/ вноска по договора за банков кредит е на 21.01.2014 г. Установено
е също така, че поради неплащане на дължимите месечни вноски Банката е обявила
целият остатък от кредита за предсрочно изискуем на 17.04.2014 г. с изпращане
на нотариални покани до длъжниците.
В тежест на ищеца по делото е да
докаже и иска си по размер. От заключението на приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установи, че незаплатената главница по Договор
за банков кредит №2171/13.09.2005г. и споразуменията към него, към датата на
подаване на заявлението по заповедното производство - 20.08.2014г. и издаване
на Заповедта за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист по ч. гр. д. №
45765/2014 г. по описа на СРС, 44 с-в, както и към датата на изготвяне на заключението на ССЕ
- 15.04.2016г. е в размер на 55 784,01 лв. – главница по договора за кредит.
Неплатените договорни лихви по договора за банков кредит за периода от 20.01.2014г. до 19.08.2014г. са в размер на 4
204,62 лв. Неплатените такси по договора за банков кредит и споразуменията към
него за периода от 20.01.2014г. до 19.08.2014г. са в размер на 335,98 лв. за
периода от 20.01.2014 г. до 19.08.2014 г. От доказателствата по делото се установи,
че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
за посочените в експертизата суми срещу длъжниците - ответници по настоящото
дело и на 29.08.2014 г. съдът е издал Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК за същите суми. Следователно съдът намира, че искът е
доказан и по размер.
Основен спорен по делото момент е
дали Банката е изпълнила задължението си да уведоми длъжниците, че е обявила
сключеният между тях договор за банков кредит за предсрочно изискуем,
посредством отправяне на волеизявление до ответника, както и че същото е
достигнало до тях, респективно Банката следва да установи по категоричен начин,
че е уведомила длъжниците, че прави вземането си по договора за кредит за
предсрочно изискуемо.
По този въпрос настоящата
инстанция намира следното:
По въпроса изискуемо ли е в
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вземането, произтичащо
от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от
банката - кредитор по реда на чл. 418 вр. чл. 417, т. 2 от ГПК и ЗКИ, е налице
произнасяне в т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2014 г., ОСГТК на ВКС. ВКС е приел, че вземането става изискуемо с
неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила
правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
предсрочната изискуемост. В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК
ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на
определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ,
правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Тълкувателното
решение е задължително за настоящата съдебна инстанция.
Следователно, предсрочната
изискуемост на кредита не настъпва автоматично при спиране на плащанията на
една или повече погасителни вноски или при определено просрочие. Спирането на
плащанията е необходима предпоставка, която обаче не е достатъчна за
трансформирането на кредита в предсрочно изискуем. Отнемането на преимуществото
на срока по договора е субективно право, установено в полза на кредитора.
Преценката дали да го упражни и кога принадлежи изцяло на титуляра на това
право, от което следва, че настъпването на предсрочната изискуемост предпоставя
осъществяването на два юридически факта – неизпълнението на длъжника по
отношение на договорения брой погасителни вноски или допусната забава в
договорения срок и нарочно волеизявление на кредитора за отнемане
преимуществото на срока на договора.
Съдът намира, че ищецът в
изпълнение на указаната му доказателствена тежест доказа факта, че е обявил
сключеният Договор за банков кредит и анексите към него за предсрочно изискуем,
посредством отправяне на волеизявление до длъжниците преди завеждане на
заповедното производство. Видно от представената по делото две нотариални покани
с рег. № 2941/22.07.2014 г., том І, № 100 на нотариус В.Б., рег. № 259 на НК,
район на действие СРС и нотариална покана рег. № 1186/23.07.2014 г., том І, №
49 на нотариус Г.М., рег. № 360 на НК, с район на действие Плевен Банката е изпратила
уведомление до длъжниците, че поради неизпълнение на задълженията им за плащане
на месечните вноски по договора за кредит считано към 17.07.2014 г. обявава
кредита за изцяло предсрочно изискуем преди крайния срок на погасяване. С
нотариална покана рег. № 2941/22.07.2014 г., том І, № 100 на нотариус В.Б.,
рег. № 259 на НК изпратена от „Ю.Б.“ АД до длъжниците Т.И.М. и Б.Г.Х. Банката ги
е уведомила, че към 17.07.2014 г. имат неизпълнени задължения и непогасени
просрочия по Договор за банков кредит № 2171/13.09.2005 г. и споразуменията към
него в общ размер от 4640.88 лв., както и че поради неизпълнение на
задълженията на Кредитополучателя за редовно заплащане на дължимите вноски по
договора за кредит и допълнителните споразумения към него, на основание чл. 8,
ал. 1, т. 1 от договора Банката обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем
преди крайния срок на погасяване, считано от датата на изявлението - 17.07.2014
г. В поканата Банката е посочила, че към
тази дата задълженията на кредитополучателите по договора за кредит са в общ
размер от 59 703,94 лв., от които: 55 784,01 лв. – главница, 3640,70
лв. – лихви и 279,23 лв. – такси. С поканата Банката е поканила длъжниците
доброволно да погасят задълженията си по договора за кредит в петдневен срок от
датата на получаването й, като е упоменала, че при неплащане в указания срок на
посочените задължения ще пристъпи към принудително събиране на сумите. От
отбелязването върху посочената нотариална покана се установи, че същата е връчена
на длъжниците Т.М. и Б.Х. на 13.08.2014г. при условията на чл. 47 ГПК.
От представената по делото нотариална
покана рег. № 1186/23.07.2014 г., том І, № 49 на нотариус Г.М., рег. № 360 на
НК, с район на действие Плевен, изпратена от „Ю.Б.“ АД до длъжника И.М. с идентично
съдържание се установи, че Банката го е уведомила за обявяването на
предсрочната изискуемост на кредита. От извършеното нотариално удостоверяване
се установи, че поканата е връчена на длъжника И.М. на 08.08.2014г. срещу
разписка № 26/2014 г., която е приложена по делото.
Основният спорен въпрос е дали
Банката е упражнила валидно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем
с достигнало до длъжника уведомление, в смисъл дали изпратените нотариални
покани, съдържащи волеизявление за обявяване на предсрочната изискуемост са
достигнали до длъжниците по договора за кредит.
Видно от представените
доказаталства по делото - копие от лична карта на ответника Б.Х. се установява,
че към датата на издаване на документа за самоличност – 17.04.2013 г. същият е бил
с регистриран постоянен адрес ***3. Този факт е отразен и в представената по
делото справка от НБД Население, направена на 09.10.2014 г. от ЧСИ М.М., рег. №
786 по изп.д. № 20147860401326/2014 г., видно от която считано от 26.03.2013 г.
лицето Б.Х. е с постоянен адрес ***3. Следователно постоянният адрес на
длъжника Б.Х. е бил различен от този, на който му е изпратена нотариалната
покана по делото, съдържаща волеизявлението на Банката за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем.
На следващо място от
представеното по делото влязло в сила Определение № 14675 от 21.07.2015 г. по
ч. гр. д. № 20256/2014 г. на СГС, ГО се установява, че съдът е приел, че
уведомяването на Б.Х. за обявената предсрочна изискуемост на процесния кредит
не е редовно. С посоченото определение съдът е отменил само по отношение на Б.Х.
разпореждането за незабавно изпълнение, обективирано в заповед за незабавно
изпълнение от 29.08.2014 г. по гр. д. № 45765/2014 г. по описа на СРС, ГК, I
ГО, 44 състав. От доказателствата по делото се установи, безспорно че поканата,
изпратена до длъжника Б.Х. е връчена чрез залепване на уведомление на 13.08.2014г.
по реда на чл. 47 ГПК. Други доказателства за уведомяването на длъжника Б.Х. не
са представени по делото.
Съобразно твърденията, следва
изводът, че основния спор между страните е относно това дали са налице
предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на банковия кредит,
което е в зависимост от валидността на извършеното уведомяване по реда на чл.47
ал.1 ГПК. Следва да се отбележи, че
връчването от нотариус по реда на чл. 47 ГПК, следва изрично от
препращането на чл. 50 ЗННД.Съобразно
направеното отбелязване на нотариалната покана се установява, че същата е
връчена на длъжниците Т.М. и Б.Х. на 13.08.2014г. при условията на чл. 47 ГПК.
По делото, обаче не са представени доказателства поради какви обстоятелстгва
същата е била връчена при условията на чл. 47 ГПК, като напр. поради това, че
адресатът не може да бъде открит на посочения адрес. Видно е от направеното
отбелязване върху нотариалната покана, че същата не е връчвана по друг начин,
или на друг адрес, посочено е само, че е връчена при условията на чл. 47 ГПК
чрез залепване на уведомление. Именно посочените обстоятелства са
възпроизведени в направеното отбелязване на нотариалната покана и въз основа на
които нотариусът, а впоследствие и заповедният съд са приели, че поканата е редовно връчена по реда
на чл.47 ГПК на 13.08.2014 г.. Следователно, нотариусът е удостоверил, чрез
направеното на нотариалната покана отбелязване, че поканата е връчена на
адресата по реда на чл. 47 ГПК, на
посочения в нея адрес.
При преценка валидността на
извършеното по този начин връчване на нотариалната покана, съдебният състав
съобрази следното:
След като длъжникът не е намерен
на посочения в нотариалната покана адрес, нотариусът е изпълнил процедурата по
чл. 47 ал.1 ГПК, като е залепил уведомление. Безспорно е, че в посочения срок,
ответникът не се е явил да получи книжата. В тази хипотеза, чл. 47 ал. 3
изисква, да се направи справка за неговата адресна регистрация, като ако
посочения адрес не съвпада с постоянния, или настоящ арес на страната,
съобщението следва да се връчи по настоящия, или постоянния адрес по реда на
ал.1 и 2. Следователно, установи се по делото, че тази процедура не е спазена,
понеже не е представена извършена от нотариуса справка за настоящия, или
постоянен адрес на ответника, за да бъде приложена презумцията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Тежеста на доказване, относно наличието на предпоставките за обявяване на
договора за предстрочно изискуем, е на Банката-ищец. Предвид установената
нередовност на връчването на нотариалната покана, следва да се направи извод,
за недоказаност на твърдението в исковата молба, че задължението по договора е
станало предсрочно изискуемо, чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47
ал.1 ГПК. В подкрепа на направения извод, за нередовност на нотариалното
връчване на поканата са и представените от ответника Б.Х. писмени доказателства
– копие от лична карта и Справка от НБД Население, направена на 09.10.2014 г.
от ЧСИ М.М., от които безспорно се установи, че постоянният и настоящ адрес на Б.Х.,
считано от 26.03.2013 г. е гр. С., ж.к. „**********, а от приложената по
заповедното производство нотариална покана per. № 2941/22.07.2014 г., том
I, № 100, на нотариус В.Б., peг. № 259
на НК, се установи, че същата е адресирана до кредитополучателя Т.М., както и
до длъжника Б.Х. на адрес ***4 и е оформена като връчена на 13.08.2014 г. чрез
залепване на уведомление съгласно чл. 47 ГПК. Адресът, на който нотариалната
покана е оформена като връчена чрез залепване на уведомление по чл. 47 ГПК не е
нито настоящ, нито постоянен адрес на длъжника Б.Х.. Залепването на уведомление
по чл. 47 ГПК на място, различно от постоянния или настоящия адрес на лицето, е
без правно значение (в този смисъл вж. Решение № 233 от 03.07.2014 г. по гр. д.
№ 7723/2013 г., IVГ.О. на ВКС и др.).
По отношение на ответниците Т.И.М.
и И.В.М. по делото не е направено възражение за нередовност на връчването на
нотариалните покани, с които Банката е обективирала волеизявление до тях, че
обявава целият кредит за предсрочно изискуем. От представените две нотариални
покани, както вече съдът отбеляза се установи, че същите са връчени на
ответницата Т.И.М. на 13.08.2014 г. чрез залепване на уведомление съгласно чл.
47 ГПК, а на ответника И.В.М. на 08.08.2014г. срещу разписка № 26/2014 г.,
която е приложена по делото.
По така развилия се спор относно
предсрочната изискуемост на процесния кредит, съдът намира, че следва да
отбележи следното:
В т.18 на ТР №4 от 18.06.2014год.
на ВКС, по тълк. Дело № 4/2013год.
ОСГТК, изрично е дадено разрешение на така повдигнатия спор /относно
предсрочната изискуемост на вземане, произтичащо от договор за банков
кредит/.
Така даденото разрешение е
задължително за прилагането му от съдилищата, при разрешаване на конкретните
хипотези. Според даденото разрешение, ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочна изискуемост, не са
съществували преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на
посоченото основание. В решението са
посочени и предпоставките за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем.
Изложено е, че предсрочната изискуемост представлява едностранно изменение на
договора. Обявяването на предсрочната изискуемост по см. на чл.60 ал.2 ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит, или непогасения
остатък за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора.
Изрично е посочено, че извлечението от счетоводните книги на банката установява
вземането, но не представлява документ
удостоверяващ, че до длъжника е достигнало волеизявлението на банката да
направи кредита предсрочно изискуем.
Постигнатата в договора предварителна договорка при какви условия
договора за кредит става предсрочно изискуем, не поражда действие, ако банката
изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем и това заявление да е достигнало
до длъжника. Изводът, който е направен в посоченото решение е, че
предпоставките за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако
получаване на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Съдът намира, че по спора, с
който настоящата инстанция е сезирана, не са налице изложените предпоставки, за
обявяване на процесния кредит за предсрочно изискуем към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по отношение на длъжника Б.Х..
Това е така, тъй като не се установява към посочения, релевантен момент Банката
да е обявила по валиден начин на този длъжник, предсрочна изискуемост на
кредита, чрез отправено изявление че ще счита непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуем. А както се посочи, предсрочната изискуемост има действие
от момента на изявлението, поради което уведомлението би имало правно значение,
само ако предхожда заявлението за
издаване на заповед за изпълнение /а не в по-късен момент-например с ИМ/.
Предвид изложеното, съдът намира, че ищецът като кредитор не е обявил по
валиден начин сумите по договора за кредит за предсрочно изискуеми по отношение
на този длъжник, поради което и за него не е възникнало задължение за тяхното
предсрочно погасяване. По делото се установи, че преди подаване на заявлението
по чл. 417, т. 2 ГПК, банката кредитор не е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост на сумите по договора за кредит, поради което предявеният
установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК се явява неоснователен - Банката е
обявила кредита за предсрочно изискуем без да са налице основанията за това,
поради което длъжникът не дължи сумата по издадената на това основание заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК.
По отношение на останалите
длъжници - Т.И.М. и И.В.М. пред вид липсата на възражение от тяхна страна, че
волеизявлението на Банката за обявяването на предсрочната изискуемост на целия
кредит не е достигнало до тях, както и поради непредставяне на доказателства по
делото, които да сочат на такива факти, съдът намира, че Банката е доказала
наличието на предпоставките за обявяване на договора за предсрочно изискуем по
отношение на тези длъжници чрез достигнало до тях волеизявление. Тежестта на доказване на този факт е на
Банката и предвид установената по делото редовност на връчването на нотариалните
покани по отношение на ответниците Т.И.М. и И.В.М., съдът намира, че задължението
им по договора е станало предсрочно изискуемо, поради което предявеният срещу
тях установителен иск по чл. 422 във вр. чл. 415 ГПК е основателен.
По отношение на възприетото
по-горе, че уведомлението на Банката не е достигнало до длъжника Б.Г.Х. преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК,
съдът намира, че вземането на Банката по отношение на този длъжник не е
отговаряло на едно от кумулативните условия по чл. 418 ГПК – да е изискуемо.
Поради упражненото от длъжника и уважено възражение по чл. 423 ГПК, може да се
приеме, че същият е узнал за издадената заповед, респ. предсрочна изискуемост
към момента на депозиране на възражението, т.е. към 10.11.2014г., а не към
датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК на 20.08.2014 г..
С подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение кредиторът упражнява правото си да иска
принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но волеизявлението, че
счита кредита за предсрочно изискуем, дори и да се съдържа в заявлението,
адресирано до съда, не означава, че е съобщено на длъжника, тъй като препис от
същото не му се връчва. Последният, съгласно чл. 418, ал. 5 ГПК узнава за
допуснатото незабавно изпълнение едва с връчване на заповедта за изпълнение,
поради което задължението за остатъка от кредита, така, както е заявено, не
може да се счита за изискуемо към момента на подаване на заявлението. Банката
кредитор може да иска издаване на заповед за изпълнение, след като кредитът
бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече вноски,
което действие следва да предхожда по време сезирането на съда по реда на чл.
417, т.2 ГПК. По делото е безспорно установено, че преди подаване на
заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК, Банката кредитор не е обявила на длъжника Б.Х.
предсрочната изискуемост, поради което предявеният установителен иск по чл.
422, ал. 1 ГПК се явява неоснователен - банката е обявила кредита за предсрочно
изискуем без да са налице основания за това, поради което поръчителят не дължи
сумата по издадената на това основание заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК.
Въпреки заявеното си право на предсрочна изискуемост на
дълга, Банката всъщност е претендирала падежиралите главница, лихви и такси към
датата на подаване на заявлението. Както в исковата, така и в допълнителната
искова молба няма искане за евентуално уважаване частично на иска за
падежиралите вноски.
Предметът на производството по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК е обвързан с фактическото и правно основание за възникване,
съществуване и изискуемост на вземанията, заявени в заповедното производство.
Уведомяването на длъжника чрез връчване на призовка за доброволно изпълнение,
препис от искова молба или по друг начин, но направено след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вкл. в хода на исковото
производство, ще има за последица настъпване на предсрочната изискуемост към
този момент, но не и към момента на заявеното право на принудително изпълнение,
удостоверено с издадената заповед за изпълнение. Поради това ако съдът приеме
друг момент на предсрочна изискуемост би се променило основанието за възникване
и съществуване на паричните задължения по заповедта за изпълнение, което е
недопустимо, съгл. т. 11б от ТР № 4/13 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът се придържа към постановените до този
момент актове на ВКС, представляващи задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК – Решение № 420/11.02.2015г. по гр.д. №3079/2014г. на ВКС, ГО и Решение №176/16.07.2015г.
по гр.д. №5092/2014г. на ГО на ВКС; Решение № 40 от 17.06.2015г. по т.д.
№601/:2014г. на І т.о. и Решение №53/18.05.2015г. по т.д. №888/2014г. на ІІ
т.о. на ТК на ВКС/.
По изложените съображения съдът
достига до крайния правен извод, че не се установява възникването и
съществуването на изискуеми парични задължения на ответника Б.Г.Х. към „Ю.Б.“
АД, за които е признато право на предварително принудително изпълнение с
издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 29.08.2014 г. по ч.гр.д. №
45765/2014г. на СРС, 44 с-в. Предявените положителни установителни искове с
правно основание чл. 422 във вр. чл. 415 ГПК са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени по отношение на ответника Б.Г.Х..
По отношение на ответниците Т.И.М.
и И.В.М., съдът намира, че предявените положителни установителни искове с
правно основание чл. 422 във вр. чл. 415 ГПК от „Ю.Б.“ АД са основателни и
следва да се уважат в претендираните размери, тъй като по делото се установи
посредством експертизата идентичност на дължимото от тях вземане със заявеното
от кредитора и уважено от съда в заповедното производство вземане, за което има
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 29.08.2014 г. по ч.гр.д. №
45765/2014г. на СРС, 44 с-в.
Ответниците Т.И.М. и И.В.М. дължат
разноски за заповедно производство, съобразно издадената заповед за изпълнение
в размер на 2928,33 лв., от които 1206,49 лв. държавна такса и 1721,84 лв. –
адвокатско възнаграждение. Съгласно т.12 на ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
Ответниците Т.И.М. и И.В.М. следва
да заплатят на ищеца „Ю.Б.“ АД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените
разноски в исковото производство в общ размер на 2206,49 лв., съобразно
приложен списък по чл. 80 ГПК /л. 430 от делото/.
В исковото производство
ответникът – Б.Г.Х. е направил искане за присъждане на сторените разноски
съгласно чл.78, ал.3 ГПК, които с оглед изхода от спора му се следват изцяло. Съдът
намира направеното от ищеца възражение за прекомерност на разноските на
ответника за неоснователно пред вид фактическата и правна сложност на делото,
поради което не следва да се уважава. Тъй като страната е представила
доказателства за направени разноски и списък по чл. 80 ГПК /л. 419 от делото/,
съдът намира, че ищецът следва да му заплати разноски в общ размер на 4758 лв..
Водим от горното Софийски градски
съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 от ГПК, по отношение на Т.И.М., ЕГН **********, с адрес: *** и
И.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***, че
дължат солидарно на „Ю.Б.” АД, ЕИК *********, със съдебен адрес:***, офис 5-6 следните
суми, произтичащи от неизпълнение на задълженията им за плащане на дължимите
месечни вноски по Договор за банков кредит със сключена застраховка „Живот на
получатели на кредити“ в „ДЗИ“ АД № 2171/13.09.2005 г. и анексите към него: 55
784.01 лв. – главница, ведно със законна лихва върху главницата от 20.08.2014
г. до окончателното й изплащане, 4 204.62 лв. - договорни лихви за периода от
20.01.2014 до 19.08.2014 г.; 335.98 лв. -
такси по договора за периода от 20.01.2014 до 19.08.2014 г., за които
има издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 29.08.2014 г. и
изпълнителен лист срещу тях по гр.д. № 45765/2014 г. на СРС, 44 с-в.
ОТХВЪРЛЯ
предавеният от „Ю.Б.” АД, ЕИК *********, със съдебен адрес:***, офис 5-6 против
Б.Г.Х., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. И.К., със съдебен адрес:***0 иск
с правно основание чл. чл. 422, ал.
1, вр. чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 от ГПК за признаване за установено по
отношение на Б.Г.Х., ЕГН **********,
че дължи солидарно на „Ю.Б.” АД, ЕИК *********, следните суми, произтичащи от
неизпълнение на задълженията за плащане на дължимите месечни вноски по Договор
за банков кредит със сключена застраховка „Живот на получатели на кредити“ в
„ДЗИ“ АД № 2171/13.09.2005 г. и анексите към него: 55 784.01 лв. – главница,
ведно със законна лихва върху главницата от 20.08.2014 г. до окончателното й
изплащане, 4 204.62 лв. - договорни лихви за периода от 20.01.2014 до
19.08.2014 г.; 335.98 лв. - такси по
договора за периода от 20.01.2014 до 19.08.2014 г., за които е издадена Заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК от 29.08.2014 г. и изпълнителен лист по гр.д. № 45765/2014
г. на СРС, 44 с-в като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Т.И.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** и И.В.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на „Ю.Б.” АД, ЕИК ********* на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК - разноски в заповедното производство в размер на
2928,33 лв., от които 1206,49 лв. държавна такса и 1721,84 лв. – адвокатско
възнаграждение, както и в исковото производство разноски в размер на 2206,49
лв.
ОСЪЖДА „Ю.Б.”
АД, ЕИК *********, със съдебен адрес:***, офис 5-6 да заплати на Б.Г.Х., ЕГН **********,
чрез пълномощника му адв. И.К., със съдебен адрес:***0 на основание чл. 78, ал.
3 ГПК разноски по делото в общ размер на 4758 /четири хиляди седемстотин
петдесет и осем/ лева..
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: