№ 112
гр. Пловдив, 17.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Величка П. Белева
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
и прокурора Стефани Костадинова Черешарова (АП-Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Величка П. Белева Въззивно
гражданско дело № 20215000500504 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
За жалбоподателя П.Р.Б. се явява прокурор Ч..
Въззиваемата страна В. М. Н. редовно призована чрез процесуалния
си представител адв.И.А. И., не се явява, не се представлява.
Контролиращата страна Апелативна прокуратура Пловдив не се явява
представител.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото.
Обжалва се решение от 26.07.2021 г., постановено по гр.д. № 232/2021 г.
на Окръжен съд Х., с което П.Р.Б. е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ да заплати на въззиваемия ищец В. М. Н. - гражданин на И.р.И.
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие незаконно повдигнато
обвинение по ДП № 1000 21 /2017 г., за което подсъдимият е бил оправдан с
1
влязла в сила присъда в размер на 150 000 лв. Решението се обжалва от
Прокуратурата с оплаквания за неправилност, като се счита, че искът следва
да бъде отхвърлен изцяло, евентуално да бъде намален размерът на
обезщетението като неотговарящ на критериите за справедливост по чл. 52
ЗЗД. Изложени се подробни съображения.
В момента за въззиваемия ищец по спора се явява процесуалния
представител адв. И..
Доказателствени искания не се заявяват.
От въззиваемата страна отговор по жалбата не е постъпил.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам жалбата на Окръжна прокуратура Х..
Относно справедливия размер на обезщетението колегата, доколкото
прочетох в пледоарията пред първата инстанция е цитирал данни от НСИ за
2017 г. - 2020 г. за средния доход за страната и по този начин е аргументирал,
съобразно тези данни справедливия размер. Първото ни искане е да се уважи
изцяло жалбата ни, евентуално да се намали размера до справедлив размер,
тъй като този считаме, че е прекомерно завишен и липсват каквито и да е
било мотиви в решението на окръжния съд. Няма да посоча колко считам за
конкретно справедлив размер. Предоставям на съда. Нямам доказателствени
искания.
Адв. И.: Оспорвам жалбата. Моля да бъде оставена без уважение.
Нямаме доказателствени искания. Аз нямам заплатен хонорар. Искането ми
ще бъде за определяне и присъждане на такъв от съда на основание чл.38, т. 2
ЗА, поради затруднено материално положение на доверителя ми, с оглед
което списък по чл.80 ГПК не представям.
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, поддържам изцяло
подадената жалба на Окръжна прокуратура Х. и моля да уважите същата.
2
Поддържам всички съображения, изложени в нея и направените искания.
След като се запознах с решението на Окръжен съд Х. и материалите по
първоинстанционното производство считам, че решението на окръжния съд е
неправилно и затова моля да го отмените. На първо място считам, че
предявеният иск от страна на ищеца Н. е неоснователен и недоказан. За да
постанови своя съдебен акт Окръжен съд Х. изцяло се е позовал на
показанията на свидетеля Х., но съдът в своите мотиви е изпуснал
изключително важни детайли от показанията на този свидетел. От
показанията на същия се установява, че той се познава с ищеца от април 2019
г. Досъдебното производство е започнало през април 2017 г., т.е. от момента
на постановяване на оправдателната присъда от Окръжен съд Х. датира
познанството между свидетеля и ищеца по настоящото дело. Следователно
този свидетел няма абсолютно никакви лични впечатления в момента от
образуване на наказателното производство до постановяване на
оправдателната присъда и съответно за същия период ищецът е бил с мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, имал ли е ищецът негативни
преживявания и по-специално какви са те. Всички факти, които той е
изложил пред съда като свидетел всъщност не са негови преки впечатления, а
той преразказва това, което е чул от самия ищец след тяхното познанство до
разпита му пред окръжния съд. Затова считам, че няма нито едно пряко
доказателство, събрано в хода на първоинстанционното производство, което
да доказва исковата претенция на ищеца, така както тя е предявена. Вместо да
отхвърли и да не кредитира показанията на този свидетел по съображенията,
които току що изложих пред вас, Х. окръжен съд е встъпил в своите мотиви
основно на тях. В мотивите си окръжният съд е приел, че ищецът е изпитвал
несигурност, безпокойство и страх, които приема, че ищецът е усещал в
резултат на воденото срещу него наказателно производство и както е
записано в мотивите на самото решение: „предвид постановените
противоречиви решения от отделните съдилища във връзка с мярката за
неотклонение и във връзка с крайния съдебен акт“, а именно присъдата.
Считам, че в случая прокуратурата не може да носи отговорност за това, че
отделните съдилища са постановявали абсолютно противоположни като
решения на наказателното производство и на въпроса за мярката за
неотклонение, която следва да бъде взета спрямо обвиняемия, респ.
подсъдим, който е ищец по настоящото дело.
3
Освен това абсолютно безмотивно съдът приема, че ищецът е изпитвал
безпомощност, засегнати са неговото достойнство, чест и неговото добро име.
Във връзка с тези изводи няма нито едно гласно доказателство. Твърди се, че
честта и доброто му име в И. били уронени, че той не е можел да си намери
работа в И., тъй като срещу него се е водело наказателно производство за
трафик на наркотици, но никъде от данните по делото няма доказателства в
тази насока, освен твърденията в исковата молба. Още повече прокуратурата
по никакъв начин не е разпространявала каквито и да било данни за воденото
наказателно производство срещу ищеца, какви обвинения са му повдигнати и
каква мярка за неотклонение има спрямо него в държавата И. и неговия роден
град. Така, че ако там се е знаело сред неговите близки, съседи, приятели,
колеги за това, че има водено наказателно производство, то няма друг
източник на тази информация освен самия ищец. Затова считам, не следва
прокуратурата да носи отговорност за това и неправилно съдът е приел, че в
резултат на действията на прокуратурата са били влошени отношенията му с
близкия приятелския кръг, колеги и е уронено доброто му име.
Освен това липсват каквито и да било мотиви на окръжния съд защо е
определил точно обезщетение в размер на 150 000 лв., от които 100 000 лв. за
незаконното задържане под стража две години и 50 000 лв. за воденото
наказателно производство. Всеки един съдебен акт трябва да бъде мотивИ..
Исковата претенция е била в доста по-сериозен размер и би следвало съдът в
своите мотиви да обясни както на ответника, така и на ищеца защо приема
точно този размер присъдено обезщетение за всяка една от претенциите.
Оставам с впечатление, че едва ли не съдията е разполагал с ценоразпис, на
който една година задържане е 50 000 лв., две години задържане 100 000 лв.,
какъвто безспорно законът не предвижда да има. Липсват аргументи защо не
е 40 000 лв., защо не е 60 000 лв. Затова считам, че в първоинстанционното
решение изцяло липсва мотиви, както за основателността на иска, а още по-
малко защо е присъден точно такъв размер на обезщетение за двете
претенции. Освен това е обягнало от вниманието на съда, че наказателното
производство е водено в едни изключително разумни срокове. Досъдебното
производство, което се води и наблюдава от прокуратурата е продължило в
рамките 1 година. Общо наказателното производство е продължило 3 години
и 4 месеца, като е минало на първа инстанция, два пъти на въззивна инстанция
и един път на касационна инстанция, което е един изключително разумен
4
срок, с оглед обема и тежестта на делото, което също е факт, който следва да
бъде взет предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Изобщо не може да става дума за забавяне от страна на прокуратурата и
органите на досъдебното производство. Предвид всичко изложено моля да
отхвърлите исковата претенция като недоказана, алтернативно пледирам така,
както е написано в жалбата, а именно, в случай, че считате че тя е
основателна, то да намалите размера на обезщетението, тъй като същият не
съответства на принципите на чл.52 ЗЗД. В началото на заседанието Вие ме
попитахте какъв е справедливия размер. Ами при положение, че средния
доход за страната през 2017 г., тогава, когато е било повдигнато обвинението
на ищеца средният доход за страната според НСИ е 5586 лв. годишно, а
50 000 лв. за една година идва близо 10 000 лв. Считам, че този размер е
изключително завишен и не съответства на стандарта на живот в Б.. Освен
това за по-голяма част от негативните преживявания, които се твърдят,
прокуратурата категорично няма вина. Затова следва този размер да бъде
съобразен и с доказаните негативни последици, които ищецът е търпял.
Аргументирах се защо някои от негативните претенции не са по вина на
прокуратурата, по специално за това какво се е случвало в И.. Затова считам,
че този размер наистина е прекомерно завишен като обща стойност и
разделен на две стойности 100 000 лв. и 50 000 лв. за периода на задържане и
периода на воденото наказателно производство. Затова моля да уважите
въззивната жалба на прокуратурата и моля в случай, че отхвърлите и
постановите ново решение, с което да отхвърлите иска, съответно и
адвокатския хонорар, който е присъден от първата инстанция като законова
последица, съответно да бъде отменено решението в тази част, а в случай, че
намалите размера на присъденото обезщетение моля като законова последица
от своето решение да намалите и размера на присъденото адвокатско
възнаграждение.
Адв. И.: Уважаеми апелативни съдии, за разлика от жалбоподателя ще
бъда по-кратък. Моля да отхвърлите жалбата и потвърдите изцяло решението
на Окръжен съд Х.. Не съм съгласен със становището на жалбоподателя, че
не са доказани неимуществени вреди, които не са претърпени от доверителя
ми. Напротив, имаме няколко факта, които не се нуждаят от доказване или
по-точно те са доказани от писмени доказателства, а именно, че на
доверителя ми му е било повдигнато обвинение за тежко умишлено
5
престъпление, предвиждащо наказание над 15 до 20 години лишаване от
свобода и че две години е бил задържан под стража, като една година в
следствения арест и една година в затвора. Не съм съгласен със становището
на жалбоподателя, че прокуратурата няма вина за претърпените, ако е имало
такива, неимуществени вреди от доверителя ми. Напротив, всички негативни
последици, вследствие на повдигнатото обвинение и задържането под стража
са в резултат на действията на прокуратурата. Поставя се въпроса защо първо
е трябвало да бъде повдигано обвинение при наличието на тези факти,
установени по наказателното дело, а именно, че той като шофьор на камион
вози товар, в който товар е открито наркотично вещество, но това, че две
години е бил лишен от свобода и че го е грозяла опасност да изкара 20 години
в затвора са съвсем естествени и ненуждаещи се от доказване вреди и
Окръжен съд Х. е наблегнал именно на това, че той търпи вреди в резултат на
незаконно повдигнатото му обвинение и вследствие на това на незаконното
му задържане за един продължителен период от време. Едва като допълнение
съдът е анализирал показанията на свидетеля Мехмед Х. и ги е отразил в
своите си мотиви като допълнително доказателство за какви по вид и
характер неимуществени вреди е търпял моя доверител. Считам, за разлика от
представителя на жалбоподателя, че присъденото обезщетение от 150 000 лв.
не само, че не е завишено, но е присъдено доста ниско обезщетение. Според
мен следваше да бъде по-високо. Тук не можем да поставим въпроса за
завишаване, защото не съм пуснал жалба за това. Но при това положение
считам, че размерът на присъденото от първата инстанция обезщетение е
справедлив. Това, че е определено по 50 000 лв. за всяка година от
задържането под стража и 50 000 лв. за самото обвинение е просто разбивка
на общия размер, сумарен на обезщетението, както се е аргументирал и
Окръжен съд Х., че решението се присъжда общо, но присъждайки го общо е
направил разбивка защо са 150 000 лв. и считам, че е изложил аргументи за
това. По отношение на довода на жалбоподателя защо не са 40 000 лв. или
60 000 лв. не съм срещал решение по иск за обезщетение за неимуществени
вреди, където да се е аргументирал съдът защо точно толкова, а не толкова.
Просто такъв справедлив размер е преценил, че е необходим и достатъчен.
Считам, че преценката му при липса на жалба от страна на доверителя ми, е
правилна. Ако всеки може да се постави на мястото на В., който чувствайки
се напълно невинен, е обвинен за престъпление, свързано с превозване на
6
наркотици и че може да лежи 20 години в затвора и че тези му опасения
колкото повече време минава задържан под стража, толкова повече са се
усилвали, това от само себе си е ясно и естествено.
По отношение на това, че е търпял негативи и след освобождаването му
от ареста и след постановяването на оправдателната присъда от Окръжен съд
Х., не съм съгласен с жалбоподателя, че липсват доказателства за това и че
показанията на Х., тъй като са в резултат от възпроизведени думи на самия В.
едва ли не не са годни като доказателство. Напротив, неговите показания са
почерпени от първа ръка, от самия пострадал и на когото той се е оплаквал
когато са се виждали и когато е бил в Б.. Считам, че показанията са годни и
пресъздават събития, случили се в И., а че прокуратурата са нямали вина за
разпространението на информацията за обвинението и задържането в И.,
също не съм съгласен с това, тъй като в резултат на тези действия на
прокуратурата, и работодателят и другите шофьори, съответно и роднините и
приятелите му в И. са разбрали за проблема, който той има тук. И Х. също
свидетелства за това как В. му се е оплаквал, че не може да си намери работа,
а от друга страна и камиона му, с който той си е вадил дотогава прехраната е
останал в Република Б. докато не влезе в сила присъдата и докато не мине
техническата работа. Така че това също е нарушило обичайния му ритъм и
начин на живот и начина, по който обичайно се е издържал и осигурявал
прехраната. С оглед на това считам доводите на жалбоподателя за завишен
размер на обезщетението за несъстоятелни и в този смисъл считам решението
на Окръжен съд Х. за правилно и законосъобразно, като обезщетението е
определено при спазване на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. По
отношение на изказването, че изобщо следва да се отхвърли иска, считам че
няма смисъл да го коментирам. Моля да присъдите и адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Обявява устните състезания за приключили.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение в законния едномесечен
срок до 17.12.2021 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
7
Заседанието се закри в 13.56 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8