Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 07.02.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в открито съдебно заседание, на дванадесети януари две хиляди и
седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря П.И., и
прокурора............................., като разгледа докладваното от
председателя
гражданско дело №6566/2016г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе взе предвид следното
Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК,
вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова
молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, чрез юрк. В. ***, против С.К.Б.,
с която се твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена
заповед за изпълнение по ч.
гр.д.№5132/2016г, по описа на ПлРС, срещу която е постъпило възражение от
страна на длъжника. Твърди се, че ответникът е собственик, респ. ползвател на
топлоснабден имот- на адрес гр. ***. Твърди се, че същият е клиент на топлинна
енергия за битови нужди, ползвал е ТЕ, за периода 01.11.2013-30.04.2016г. и не
е погасил задълженията си. Твърди се, че сградата-етажна собственост, на
посоченият адрес, и за посоченият период, в която се намира абонатната станция,
от която се доставя ТЕ до имота, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение с
“НЕЛБО” ЕАД, гр. София. Общите условия за ползването на ТЕ, са публикувани във
в-к ”Нощен труд”, от дата 13.-14.12.2007г и във в-к „Посоки”,
бр.239/2007г. Твърди се, че от страна на
ищеца, ежемесечно са издавани фактури,
задължението по които не е плащано от ответника. Моли съдът да постанови решение,
с което да признае за установено спрямо ответника Борисов, че дължи сумата от
общо 547,81лв., от които сумата от 480,25лв главница, съставляваща консумирана
и незаплатена ТЕ, за периода 11.2013-30.04.2016г. и сумата от 67,56лв- лихва за
забава, за периода 04.01.2014-04.07.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до
окончателното й изплащане. Претендират се разноски.
Ответникът С.К.Б., в срока за
отговор, не изразява становище.
В о.с.з. на дата 12.01.2017г.,
отв. С.К.Б., редовно призован, при условията на чл.41, ал.2 от ГПК, не се
явява, не изпраща представител, и не прави искане делото да се гледа в негово
отсъствие. Ответникът е предупреден за последиците от своето бездействие, с
разпореждане № 15521/19.09.2016г., но по делото няма депозиран отговор на ИМ в
даденият за това срок. Изрично в цитираното разпореждане, съдът е указал на
ответника, възможността против него да бъде постановено неприсъствено решение и
предпоставките за това. От страна на отв. Б. няма заявено становище и по
изготвеният с определение №4583/17.11.2016г., проекто-доклад по делото, в който
е разпределена доказателствената тежест между страните.
В с.з. на 12.01.2017г.,
процесуалният представител на ищеца- юрк. ***, прави искане за постановяване на неприсъствено решение против ответника.
Като взе
предвид горното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК. Намира също така, че предявените искове с правно основание чл.422,
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД, предмет на
делото са допустими, както и вероятно основателни, с оглед твърденията в ИМ и
представените по делото писмени доказателства, в т.ч. и доказателствата,
приложени към ч. гр.д.№ 5132/2016г, по описа на ПлРС. Съобразно посочената
разпоредба-чл.238, ал.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, което
не се мотивира по същество, при кумулативна даденост на следните предпоставки:
страната да е предупредена за последиците от своето бездействие и искът да е
вероятно основателен, съобразно заявените в ИМ обстоятелства и приетите по
делото доказателства.
С оглед на гореизложеното, следва
да постанови неприсъствено решение, с което бъде признато за установено спрямо отв. С.Б., че дължи сумата
от общо 547,81лв., от които сумата от 480,25лв главница, съставляваща
консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.11.2013-30.04.2016г. и сумата от
67,56лв- лихва за забава, за периода 04.01.2014-04.07.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК-08.07.2016г., до окончателното й изплащане.
При този изход на производството
и на основание чл.78, ал.7, вр. ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъдат осъден
да заплати на ищеца и направените от него разноски, в размер на 175лв., от
които- сумата от 100лв.-юрисконсултско възнаграждение, определено от съда при
условията на чл.78, ал.7 от ГПК и сумата от
75лв- държавна такса. Съобразно цитираната норма, в полза на юридически
лица или еднолични търговци, се присъжда и възнаграждение в размер, определен
от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ-Наредба за заплащането на правната помощ-
чл.25, ал.1- или в размер от 100 до
300лв. В случая, съдът намира, че юрк. възнаграждение, следва да бъде
определено в минимален размер от 100лв.
Отв. Б. следва да понесе и
направените разноски по ч.гр.д.№ 5132/2016г. в
размер на 7,72лв. В случая съдът определя размер на дължимото юрисконсултско
възнаграждение, по ч.гр.д.№ 5132/2016г., в размер на 50лв.- определено
по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ –Наредба за заплащането на правната
помощ–чл.26, съобразно който размерът на възнаграждението при защито в
заповдните производства, е в размер от 50лв. -до 150лв. При общ размер на разноските от 75лв- от които- 25лв.- държавна
такса и 50лв- юрк. възнаграждение, след съответно изчисление, съобразно частта
от вземането, която е била основателна към датата на подаване на заявлението и
за която е предявена претенция по чл. 422 от ГПК, съдът установи, че дължимият
размер на направените в заповедното производство разноски, е сумата от 7,72лв.
Водим от
горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86,
ал.1 от ЗЗД, че С.К.Б., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ -Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул.”Източна индустриална зона”,
№128, представлявано от ***, от
общо 547,81лв., от които сумата от 480,25лв главница,
съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.11.2013-30.04.2016г. и
сумата от 67,56лв- лихва за забава, за периода 04.01.2014-04.07.2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК-08.07.2016г., до окончателното й изплащане,
за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
№3298/11.07.2016г. по ч.гр.д.№ 5132/2016г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,
ал.7, вр. ал.1 от ГПК, С.К.Б., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА
„ТОПЛОФИКАЦИЯ -Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Плевен, ул. ”Източна индустриална зона”, №128, представлявано от
***, сумата от 175лв. –
разноски по делото.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.7, вр. ал.1 от ГПК, С.К.Б., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА
„ТОПЛОФИКАЦИЯ -Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Плевен, ул. ”Източна индустриална зона”, №128, представлявано от
***, сумата 7,72лв.-
разноски по ч.гр.д. № 5132/2016г. на ПлРС.
Решението се
постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ
НА ОБЖАЛВАНЕ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :