Р Е Ш Е Н И Е №
471
13.04.2020 г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,VI състав
На 19.02.2020 година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ
ГЕОРГИЕВА
Секретар: Валентина Василева
като разгледа докладваното от съдия
Георгиева в.гр.дело № 104 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение №
4293/11.11.2019 г. по гр.д.№ 16302/2018 г. Пловдивският районен съд е отхвърлил
предявените от „Луфтханза Техник София“ ООД, гр.София, против Н.И.Б.,***, искове с правно
основание чл. 220, ал. 1 от Кодекса на труда и чл. 92 от ЗЗД, последният
съединен при условията на евентуалност с иск по чл. 82 вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на основание чл. 8. ал. 1. ал. 2 и ал.
3 от Трудовия договор обезщетение в размер на 20000 лв., което се явява част от
уговорената в цитираните разпоредби неустойка от 30 000лв., дължимо за пълно
неизпълнение на задължението на ответника да работи по придобитата квалификация
за срока от 11.02.2013 г. до 11.02.2018 г., ведно със законната лихва за забава
от датата на предявяваие на исковата молба до окончателното плащане на сумата,
на основание чл. 220, ал. 1 КТ във връзка с чл. 3, ал. 2 от Трудовия договор,
за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на
трудовия договор в размер на 4639,65 лв., поради липса на предпоставките за
прекратяване на трудовото правоотношение от страна на ответника на основание чл.
327, ал. 1, т. 3 от КТ, ведно със законната лихва за забава върху сумата от
4639,65 лв. от деня на изтичане на срока за плащане, даден в нотариалната
покана - 24.03 2017 г., до датата на настоящата молба в размер на 735,90 лв. и
до окончателното изплащане на сумата, както и съединения при условията на
евентуалност иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД, ал. 1, предл. 2 във връзка с
чл. 92 от ЗЗД във връзка с чл. 5. т. 7 и т 9 от Договора за квалификация
обезщетение за неизпълнен договор за квалификация (за пълно неизпълнение на
задължението на ответника да работи по придобитата квалификация за договорения
срок) в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане на задължението, заедно с
връщане на платените стипендии по Договора за квалификация чл. 5. т. 7 и т. 9
от Договора за квалификация) - в размер общо на 6 725 лв., заедно със законната
лихва върху тях от датата на нотариалната покана до датата на настоящата искова
молба в размер на 1061,31 лв. и до окончателното изплащане на задължението,
както и съединения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 79
от ЗЗД, ал. 1, предл. 2 във връзка с чл. 82 от ЗЗД и чл. 5. т. 7 и т.9 от
Договора за квалификация за заплащане на обезщетение за неизпълнен договор за
квалификация (за пълно неизпълнение на задължението на ответника да работи по
придобитата квалификация за договорения срок) в размер на 10659,27 лв.,
представляваща направените от ищеца разходи по обучението на ответника - курс
за механици S5, както и законната лихва за забава върху сумата от 10659,27 лв.
от деня на изтичане на срока за плащане, даден в нотариалната покана -
24.03.2017 г., до датата на настоящата молба в размер на 1682.19 лв. до
окончателното изплащане на сумата, както и за сумата от 6725 лв. – платени от
ищеца на ответника стипендии, заедно със законната лихва върху тях от датата на
нотариалната покана до датата на подаване на исковата молба в размер на 1061.31
лв., и до окончателното изплащане на задължението, като неоснователни.
Подадена
е въззивна жалба от ищеца „Луфтханза Техник София“ ООД, в която се излагат
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението, което било
постановено при нарушение на съдопризводствените правила и на материалния
закон. Конкретно се оспорват изводите на съда относно нарушение на трудовото
законодателство от страна на работодателя, основано според жалбоподателя на
неправилно тълкуване на разпоредбите на чл.141 и чл142 КТ, както и изводите на
съда за нищожност поради заобикаляне на закона на клаузи от трудовия договор,
касаещи работното време. Искането в жалбата е за отмяна на решението и
уважаване на предявените искове.
Претендирате са разноски за двете съдебни
инстанции.
Въззиваемата
страна , в отговор на въззивната жалба, счита същата за неоснователна .
Мотивира становище за законосъобразност и правилност на решението и моли то да
бъде потвърдено. Излага подробни съображения. Претендира разноски.
Пловдивският
окръжен съд, като се запозна с обжалваемия съдебен акт и доказателствата по
делото, във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от лице, разполагащо с право на обжалване , поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството по делото пред районния съд е образувано по искова молба
от „Луфтханза Техник София“ ООД, ЕИК *********, против Н.И.Б., с която са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 220, ал. 1 от
Кодекса на труда и чл. 92 от ЗЗД, последният съединен при условията на евентуалност
с иск по чл. 82 вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
За да
обоснове претенциите си ищецът твърди, че с ответника сключили Договор за
квалификация от 23 04.2012 г. на основание чл. 235 от Кодекса на труда КТ) във
връзка с чл. 234 от КТ , по силата на който Б. се задължил, взел участие и
успешно завършил обучението си по организиран от ищеца КУРС за авиомеханици за
нуждите на изпълнение на работата при ищеца. Курсът бил проведен съвместно с
„Институт по въздушен транспорт“ ЕООД по силата на Рамково споразумение за
обучителни услуги между „Луфтханза
Техник София“ ООД и „Институт по въздушен транспорт“ ЕООД. След успешното
завършване на обучението ответникът се задължил да работи при ищеца по придобитата
квалификация („Авиомеханик“) за срок от 5,5 години, считано от датата на
влизане в сила на трудовия му договор (арг. чл. 5, т. 7 от Договора за
квалификация).
Курсът се провел в периода от 14.05.2012 г. до 22.02.2013 г. По време на
провеждане на целия курс ответникът присъствал на всички модули, като успешно
взел и всички изпити, видно от записите на изпитните резултати.
Вследствие на успешно завършеното обучение на Ответника бил издаден
Сертификат – Удостоверение.
За обучението на ответника ищецът заплатил сумата общо от 10 659,27 лв. за
курс за механици S5 чрез платежни интернет нареждания. Също така, по време на
обучението ищецът заплащал на ответника по банков път месечна стипендия от 750
лв. бруто в съответствие с чл. 3, т. 4 от Договора за квалификация, като общата
сума на платените на ответника стипендии за целия период на обучение възлизала
на 6725 лв. Ето защо, общият размер на направените разноски от ищеца за
ответника по договора за обучение е 17384, 27 лв.
След успешното завършване на обучението, на осн. чл. 237 от КТ с ответника
сключили Трудов договор № 674/08.02.2013 г., в сила от 11.02 2013 г. (която
била и датата на постъпване на ответника на работа), който договор от
11.08.2013 г. се трансформирал в безсрочен. В него страните отново закрепили
уговорката си от договора за квалификация, че ответникът е длъжен да работи за
ищеца по придобитата квалификация за срок от 5 години и 6 месеца (арг. чл. 8,
ал. 1 от Трудовия договор).
Ответникът като служител сключил с ищеца като работодател трудов договор на
основание чл. 237 от КТ и шестмесечен срок на изпитване, уговорен в полза на
работодателя, за длъжността „А******** лв. и допълнително възнаграждение за
продължителна работа, със срок за изплащане на основното трудово възнаграждение
и допълнителното възнаграждение - до десето число на месеца, следващ месеца, за
който се дължи и с начин на плащане - чрез банков превод по посочена от
служителя банкова сметка. ***. 4, ал. 1 на трудовия договор ответникът се
задължил да изпълнява трудовите си задължения при пълно работно време - 8-часов
работен ден при условията на 5-дневна работна седмица с продължителност 40
часа. В чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от договора страните постигнали съгласие, че при
необходимост работодателят може да въвежда сменен график на работа с
продължителност на работната смяна до 12 часа и сумарно изчисляване на
работното време за период от шест месеца, като графикът на работните смени и
сумарното изчисляване на работното време за определения от работодателя период
ще се определят от работодателя със заповеди и в Правилника за вътрешния трудов
ред, като с подписването на договора служителят се съгласил със сменен график
на работа, включително и полагане на нощен труд - чл. 4, ал. 4. В чл. 8, ал. 1
от трудовия договор било посочено, че ответникът се задължава да работи при
ищеца с оглед придобитата при обучението си квалификация за срок от пет години
и шест месеца, считано от влизане в сила на договора, а в чл. 8, ал. 2 страните
уговорили обезщетение в полза на работодателя при неизпълнение на договора.
След изтичане на шестмесечния срок за изпитване този договор не бил прекратен и
се трансформирал в договор за неопределено време. С подписването на трудовия
договор ответникът се съгласил със сменен график на работа и сумарно изчисляване
на работното време, определени със заповеди и правилника за вътрешния трудов
ред.
По силата на чл. 234, ал. 3, т. 1 от КТ, законово определеният максимален
срок, за който може да се задължи ответникът да работи при ищеца по придобитата
квалификация, е 5 години. Това е гражданскоправна норма по своя характер, макар
и да е систематизирана в глава XI от КТ. Веднъж закрепена, уговорката между
страните (относно срока, за който ответникът се е задължил да работи при ищеца
и относно последиците от неизпълнението на това му задължение), тя има силата
на закон за ищеца и ответника (чл. 20а, ал. 1 ЗЗД) и за нейното тълкуване важат
правилата на ЗЗД. В този смисъл моли съда да приеме, че чл. 5, т. 7 от договора
за квалификация, съответно чл. 8, ал. 1 от трудовия договор (доколкото
противоречат на императивно формулирания максимален срок в КТ), да бъдат
заместени по право от повелителните правила на закона (а именно - максималният
срок от 5 години съгласно чл. 234, ал. 3, т. 1 от КТ) и тяхната първоначална формулировка
не се е отразила на действителността на останалите клаузи в Договора за
квалификация, съответно в Трудовия договор (арг. чл. 26, ал 4 от ЗЗД).
Ето защо, ищецът счита, че съгласно Договора за квалификация, съответно
Трудовия договор, ответникът е бил длъжен да работи при него 5 години, които
текат от влизане в сила на трудовия му договор, тоест за периода от 11.02.2013
г. до 11.02.2018 г.
На 12.10.2015 г., преди да е изтекъл договорения петгодишен период,
ответникът прекратил едностранно без предизвестие Трудовия си договор, като
твърди наличие на основанията, посочени в чл 327, ал 1. т 2 и т. 3, предл.
последно от КТ.
Ответникът виновно не е изпълнил чл. 5, ал. 7 от Квалификационния договор,
като неправомерно е прекратил трудовото правоотношение по Трудовия си договор
преди да изтече петгодишния срок, за който се е задължил. Изброяването на
твърдените от ответника основания в едностранното му заявление за прекратяване
без предизвестие е общо и бланкетно, преписва законово установените хипотези и
не дава никаква информация и доказателства за конкретни нарушения на ищеца
спрямо ответника, индивидуализирани или поне определяеми по време, място и
състав.
Отговорността за неизпълнение на задължението на ответника да работи за
ищеца за договорения срок била уредена, както следва:
1) В чл. 8, ал. 2, във връзка с чл. 8, ал. 3 и ал. 1 от Трудовия договор -
ответникът дължи на ищеца предварително определено обезщетение за неизпълнение
(неустойка) в размер на 30 000 лв.;
2) В чл. 5, т. 7 във връзка с т. 9 от Договора за квалификация - Ответникът
дължи на ищеца възстановяване на всички суми, които последният е заплатил на
ответника по договора за квалификация, включително за стипендиите и обучението
му, но не по-малко от 10 000 (десет хиляди) лв.
3) Освен горните суми, поради обстоятелството, че Трудовият договор с
ответника е прекратен по вина на последния, на основание чл. 221, ал. 2 КТ във
връзка с чл. 3, ал. 2 от Трудовия договор, Ответникът дължи на Ищеца и
обезщетение в размер на неспазеното тримесечно предизвестие, а именно: 5307,51
лв.
С нотариална покана, изпратена на постоянния адрес на ответника по документ
за самоличност на 10.03.2017 г. ищецът поканил ответника да заплати сумите на
направените разноски от ищеца по Договора за квалификация доброволно, заедно
със сумата на обезщетението за неспазено предизвестие при прекратяване на
Трудовия договор в съответствие с условието на чл. 8, ал. 2 от Трудовия
договор. 14-дневният срок за плащане на сумата, считано от датата на връчване
на поканата, изтекъл на 24.03.2017 г., от която дата претенцията на ищеца е
изискуема.
Във връзка с гореизложеното, моли съда да осъди ответника да заплати на
ищеца следните суми:
1) на основание чл. 79 от ЗЗД, ал. 1, предл. 2 във връзка с чл. 92 от ЗЗД
във връзка с чл. 8. ал. 1. ал. 2 и ал. 3 от Трудовия договор обезщетение в
размер на 20000 лв., което се явява част от уговорената в цитираните разпоредби
неустойка от 30 000лв., дължимо за пълно неизпълнение на задължението на
ответника да работи по придобитата квалификация за срока от 11.02.2013 г. до
11.02.2018 г., ведно със законната лихва за забава от датата на предявяваие на
исковата молба до окончателното плащане на сумата, заедно с:
2) на основание чл. 220, ал. 1 КТ във връзка с чл, 3, ал. 2 от Трудовия
договор, обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовия
договор в размер на 4639,65 лв., поради липса на предпоставките за прекратяване
на трудовото правоотношение от страна на ответника на основание чл. 327, ал. 1,
т. 3 от КТ, ведно със законната лихва за забава върху сумата от 4639,65 лв. от
деня на изтичане на срока за плащане, даден в нотариалната покана - 24.03 2017
г., до датата на настоящата молба в размер на 735,90 лв. и до окончателното
изплащане на сумата.
Ако съдът счете клаузата на чл. 8, ал. 2 от Трудовия договор за невалидна,
съответно искът по т. 1. за неоснователен, моли съда да уважи вместо него
исковете по т. 3. (заедно с вече предявения иск по т. 2.):
3) На основание чл. 79 от ЗЗД, ал. 1, предл. 2 във връзка с чл. 92 от ЗЗД
във връзка с чл. 5. т. 7 и т 9 от Договора за квалификация обезщетение за
неизпълнен договор за квалификация (за пълно неизпълнение на задължението на
ответника да работи по придобитата квалификация за договорения срок) в размер
на 10 000 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане на задължението, заедно с връщане на
платените стипендии по Договора за квалификация чл. 5. т. 7 и т. 9 от Договора
за квалификация) - в размер общо на 6 725 лв., заедно със законната лихва върху
тях от датата на нотариалната покана до датата на настоящата искова молба в
размер на 1061,31 лв. и до окончателното изплащане на задължението.
В случай, че съдът счете, че уговорената неустойка от 10 000 лв. е
невалидна и, че ищецът следва да докаже размера на вредите, то моли съда да
осъди ответника да плати по т.4. (заедно с вече предявения иск по т. 2.):
4) На основание чл. 79 от ЗЗД, ал. 1, предл. 2 във връзка с чл. 82 от ЗЗД и
чл. 5. т. 7 и т.9 от Договора за квалификация обезщетение за неизпълнен договор
за квалификация (за пълно неизпълнение на задължението на ответника да работи
по придобитата квалификация за договорения срок) в размер на 10659, 27 лв.
Сумата представлява направените от ищеца разходи по обучението на ответника -
курс за механици S5, както и законната лихва за забава върху сумата от 10659,
27 лв. от деня на изтичане на срока за плащане, даден в нотариалната покана -
24.03.2017 г., до датата на настоящата молба в размер на 1682.19 лв. до
окончателното изплащане на сумата. Моли съда да осъди ответника да върне и
платените стипендии - в размер общо на 6725 лв., заедно със законната лихва
върху тях от датата на нотариалната покана до датата на настоящата искова молба
в размер на 1 061.31 лв., и до окончателното изплащане на задължението.
В отговор на исковата молба ответникът оспорва предявените искове.
Заявява, че всички искове са погаceни по давност, която е започнала да тече
от датата на прекратяване на ТПО- 12.10.2015 г.
Заявява, че конкретно клаузите на чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от трудовия договор
между страните № 674 от 08.02.2013 г., както и на чл. 5, т. 7 и т. 9 от
договора за квалификация от 23.04.2012 г. са нищожни в частта им, с която
служителят се задължава да работи при работодателя за срок от пет години и шест
месеца, считано от датата на влизане в сила на трудовия договор, както и в
частта им, с която страните са договорили неустойка за неизпълнение на това
задължение във фиксиран размер на 30000 лв., съответно не по-малко от 10000
лв., а също и връщане на получената стипендия.
Постигната уговорка между страните по чл. 92 от ЗЗД противоречи на закона
(чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1 от КТ) - на установения в чл. 1, ал. 3 от КТ принцип
на трудовото право, че по трудовото правоотношение на работника или служителя
се следват справедливи и достойни условия на труд, както и на принципа за
свобода на труда. Клаузата на чл. 8 от трудовия договор и на чл. 5 от договора
за квалификация дава възможност на ищеца работодател да претендира сумата от
30000 лева или 10000 лв. от ответника, без вредите от неизпълнението на
ответника да се доказват. Така уговорена, клаузата има за последица обогатяване
на работодателя, както и клаузата е
икономически по-обременителна в сравнение с отговорност само за реално
направени от работодателя разходи по обучението, като по този начин косвено се
препятства прекратяването от работника на трудовия договор по общото правило на
чл. 326, ал. 1 от КТ - единствено с писмено предизвестие. Принципите на свобода
на труда и справедливи условия на труд, като свързани с правото на труд, са
установени и в Конституцията на Република България, както и в международните
актове, по които България е страна - Международния пакт за икономическите,
социалните и културните права и Европейската социална харта (ревизирана).
Отделно от горното обаче, подписаният договор за повишаване на квалификация
не представлявал договор за квалификация по смисъла на КТ. Участието на
ответника във „финансирания“ от работодателя курс не е било свързано с
придобиване на реална квалификация. Съгласно международните стандарта в
авиацията и разпоредбите на Регламент (ЕО) № 2042/2003 на Комисията от 20
ноември 2003 година относно поддържане на летателната годност на
въздухоплавателните средства и авиационните продукта, части и устройства и за
одобряване на организациите и персонала, изпълняващ тези задачи, сам по себе си
курсът за авиомеханици „за нуждите на „Луфтханза Техник София“ ООД не
представлявала повишаване на професионалната квалификация и повдигане в
квалификационен клас. Проведеният в „Институт за въздушен транспорт“ ЕООД курс,
в който ответникът е участвал съгласно процесния договор за повишаване на
квалификация, не представлява курс за квалификация, защото в резултат от него
не се придобива каквато и да е квалификация. Този курс не приключва с получаването
на някаква квалификационна степен съобразно национални или международните
стандарти, а с получаване на сертификат за успешно издържана теоретична и
практическа част на курса, който обаче е единствено за нуждите на работодателя.
Практика при последния е по всякакъв начин да се ограничава възможността на
служителите да повишават своята международно призната квалификация или да не
разполагат с документа, удостоверяващи повишената им квалификация, за да не
могат да кандидатстват за работа на друго място.
Ето защо, счита сключения договор за повишаване на квалификацията от
23.04.2012 г. за нищожен поради пълна липса на предмет, заобикаляне на и
противоречие съе закона (чл. 234 от КТ), както и поради накърняване на добрите
нрави - курсът не представлява професионална квалификация, а незаконосъобразен
способ, посредством който да се вмени на ответника задължение да работи при
ищеца за срок от пет години и половина, което привидно средство противоречи на
принципа за свобода на труда, заложен в Конституцията на Република България. С
оглед на това договорът не е породил права и задължения между страните, поради
което ответникът не е обвързан от предвидената в него и в трудовия договор
неустойка.
Евентуално, възразява за прекомерност на неустойките, тъй като като
определеният техен размер далеч надхвърля обезщетителната функция на законово
предвидената отговорност на служителя при неизпълнение на задълженията му по
чл. 234, ал. 1, т. 1 от КТ.
На следващо място възразява, че ищецът няма право на търсените обезщетения,
понеже е неизправната страна по трудовото правоотношение. В тази връзка
заявява, че е упражнил потестативното си
право да прекрати трудовото правоотношение с ищеца едностранно и без
предизвестие при наличие предпоставките на чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ, по
конкретни причини и твърдения за нарушения на трудовото законодателство,
подробно изброени в нотариалната покана до „Луфтханза Техник София“ ООД. С
отбелязване в трудовата му книжка от страна на ищеца на основанието за прекратяване на трудовия договор,
работодателят всъщност направил извънсъдебно признание за основанието за
прекратяване на трудовия договор. Едва в настоящото исково производство ищецът
повдига въпроса за законосъобразността на извършеното прекратяване, като това
обаче
Относно претенцията на възстановяване на изплатените му стипендии
възразява, че уговорката в договора за квалификация и в трудовия договор, че
работникът дължи връщането им в хипотезата на предсрочно прекратяване на
трудовото правоотношение също е недействителна поради противоречие с добрите
нрави. Сумите за стипендии са платени от работодателя в полза на обучаващия се
„за да учи", с изпълнение на което си задължение ответникът е получил
добросъвестно процесната помощ и не дължи нейното връщане в хипотези, странични
и неотносими към целта и предназначението на стипендията. Това е и причината в
чл. 3, т. 4 да е предвидено спиране на изплащане на помощта само ако
обучаващият се необосновано отсъства от занятията.
Искът по чл. 220, ал. 1 от КТ също счита заэнеоснователен, тьй като
обезщетението се дължи на изправната страна по трудовото правоотношение и цели
да я обезщети за вредите, които търпи вследствие внезапното прекратяване на
трудовия договор. А в случая трудовият договор е прекратен по вина на ищеца, с оглед
на което последният не може да черпи права от собственото си противоправно
поведение.
Оспорва исковете и по размер.
След
събиране на поисканите от страните доказателства първоинстанционният съд е
постановил атакуваното решение, с което е отхвърлил всички искове като
неоснователни.
При
дължимата служебна преценка съгласно нормата на чл.269 ГПК, въззивният съд
констатира, че атакуваният съдебен акт е валиден и допустим.
Казаното
налага да се извърши преценка за правилността на обжалваното решение на база
изложеното в жалбата. Съобразно мотивите изразени в ТР № 1/2013г. на ОСГТК по
отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол по принцип
следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК,
според която извън проверката за
валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата,
освен изрично въведените изключения свързани с прилагането на императивна
материално правна норма и когато се
следи служебно за интереса на някоя от страните по делото.
Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка не е оспорена пред
настоящата инстанция и тя е следната: Между страните е сключен Договор за
квалификацията от 23.04.2012 г., с предмет „организиране и провеждане на курс
за авиомеханици за нуждите на Луфтханза Техник София (предмет на обучението),
съвместно с Института по Въздушен Транспорт, а обучаваното лице има задължението
да участва и завърши обучението в предвидения за това срок“. Ответникът е бил
част от обучение, като успешно е завършил същото, за което му е бил издаден и
съответен сертификат. Организацията, на която работодателят е възложил
обучението във връзка с квалификацията на ответника, а именно – „Институт по
въздушен транспорт“ ЕООД, притежава нужното удостоверение /Удостоверение за
одобрение на организация за обучение и изпитване на персонал по техническо
обслужване № BBG.147.0002, с дата на първоначално издаване – 05.09.2007 г. и
дата на изменение от 06.07.2012 г./, издадено от Главна дирекция „Гражданска
въздухоплавателна администрация“, за извършване на обучение и изпитване на
персонал по техническо обслужване в съответствие с Раздел А на Приложение ІV
(част 147) към Регламент (ЕО) № 2042/2003, като е одобрена да извършва обучение
и да провежда изпити, както и да издава съответните удостоверения за признаване
на участниците в обучението. След успешното преминаване на курса, на ответника
е било издадено удостоверение за авиационен техник със специализация:
„Структурни ремонти“.
В договора за квалификация от 23.04.2012 г., страните са уговорили
обучаващият се да работи в ищцовото дружество за срок от 5,5 години, както и,
че в случай, че не постъпи на работа при работодателя, обучаващият се следва да
възстанови сумите по договора за квалификация, както и да възстанови на
работодателя всички суми, които последният е заплатил за стипендия и обучение
на обучаващия се по договора, но не по-малко от 10000 лева.
След успешното преминаване на курса на обучение и издаване на нужния за
заемане на длъжността сертификат, между страните е бил сключен трудов договор №
674 от 08.02.2013 г., съгласно който ответникът е заемал длъжността „**********“,
с място на работа: адреса на управление на дружеството в гр. София или всяко
друго място, определено от работодателя за изпълнение на задълженията от страна
на служителя. В чл. 2, ал. 1 е посочено, че договорът влиза в сила от
11.02.2013 г. В Раздел ІІІ от договора – „Работно време“, е уговорено че: чл.
4, ал. 1 – служителят се задължава да изпълнява своите трудови задължения при
пълно работно време – 8-часов работен ден при условията на 5-дневна работна
седмица с продължителност 40 часа; ал. 2 – при необходимост радоботодателят
може едностранно да въвежда сменен график на работа с продължителност на
работната смяна до 12 часа и сумарно изчисляване на работното време за период 6
месеца; ал. 3 – графикът на работните смени и сумираното изчисляване на
работното време за определен период се определя от работодателя със заповеди и
съгласно Правилника за вътрешния трудов ред; ал. 4 с подписването на договора,
служителят изрично се съгласява със сменен график на работа, включително и
полагането на нощен труд. Уговорено е основно месечно възнаграждение в размер
на 960 лева (изменено с Допълнително споразумение от 08.05.2013 г. на 1150 лева
и с допълнително споразумение от 28.11.2013 г. на 1350 лева). В чл. 8, ал. 1 от
трудовия договор, е посочено, че служителят се задължава да работи при
работодателя с оглед придобитата при обучението квалификация за срок от пет
години и шест месеца, считано от датата на влизане в сила на договора. В ал. 2,
на чл. 8 от договора, е посочено, че в случай, че служителят не спази условията
по чл. 8, ал. 1 от договора, същият се задължава да заплати на работодателя
неустойка в размер на 30000 лева или по преценка на работодателя неустойка в
размер на всички разходи, направени от работодателя за обучение и стипендия на
служителя.
Възприема се от въззивния съд становището , че
по силата на чл. 234, ал. 3, т. 1 от Кодекса на труда, законово определеният
максимален срок, за който може да се задължи ответникът да работи при ищеца по
придобитата квалификация, е 5 години. Поради това чл. 5, т. 7 от договора за
квалификация, съответно чл. 8, ал. 1 от трудовия договор, доколкото
противоречат на императивна норма от КТ, се явяват нищожни, но заместени по
право от повелителните правила на закона, а именно – максималния срок от 5
години, съгласно чл. 234, ал. 3, т. 1 от КТ. Ето защо договорите следва да се
считат за сключени за срок от 5 години, съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.
Трудовото правоотношение между страните е прекратено на 12.10.2015 г.,
едностранно по инициатива на Н.Б. на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ, с
нотариална покана с рег. № 19011, том 5 № 27 на нотариус с рег. № 039 на НК, с
район на действие Софийски районен съд. В
трудовата книжка на ответника ищцовото дружество е направило надлежно
отбелязване, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на
12.10.2015 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ, с посочване на
прослуженото време в ищцовото дружество, а именно: 2 години, осем месеца и един
ден.
Като причина за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото
по-горе правно основание, в изпратената до ищеца нотариална покана с рег. №
19011, том 5 № 27 на нотариус с рег. № 039 на НК, с район на действие Софийски
районен съд, ответникът е посочил: неизпълнение на задълженията на
работодателя, уговорени с трудовия договор и установени с трудовото
законодателство, във връзка със сумираното изчисляване на работното време и
изготвянето на работните графици, включително паралелно установяване на
сумирано изчисляване на работно време и фактическо въвеждане на ненормиран
работен ден; полагането, отчитането и заплащането на извънреден труд;
осигуряване на минималните законоустановени почивки; начисляване и изплащане на
трудовото възнаграждение; изготвяне на графици за ползване на платения годишен
отпуск, спазване на условията и реда за ползване на платения годишен отпуск на
служителите; нормативните изисквания относно командироване на служителите в
чужбина, условията на работа по време на командировка и залащането на
командировъчни пари и осигуровки за времето на командироване; изплащане на
дължимо обезщетение за временна нетрудоспособност по представен болничен лист,
издаден в чужбина по време на командировка; осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд; зачитане на достойнството на служителя по време на изпълнение
на работата по трудовото правоотношение, както и редица други системни
нарушения на трудовото законодателство.
Установено е от писмените доказателства(графици за работното време на ищеца
– л. 447-448, том І от делото) включително и от ангажираните гласни
доказателства, че ответникът е полагал труд и при 8-часов работен ден, при 5
дневна работна седмица, и на сменен режим, с полагане на нощен труд. В тази
насока са показанията на свид. Т. и свид.Г., бивши служители, от които се
установява, че работните графици се променяли постоянно , което им било
съобщавано нерядко на същия ден. Случвало се да работят по един проект и да им
се обаждат и да им казват, че трябва да ги преместят на друг, който закъснява.
Това им било съобщавано в същия ден или един ден преди това. Често се е
случвало да им сменят не само проекта, но и работното време, защото проектът
закъснява, като им се казвало, че е хубаво да седят и след работно време
/овъртайм/, за да може проектът да навакса времето, което е загубил в чакане на
отговори. Графиците се правели всеки месец
- от понеделник до петък, но имало и овъртайм, когато проектите
изисквали да се работи повече, което се случвало доста често. По принцип били
на работа от понеделник до петък от 8 до 5 часа. Евентуално оставали на работа в определени случаи, като
се е случвало и нощна смяна да се работи. Имало случаи, в които съгласно
графика трябвало да почиват, но им се обаждат, че трябва да отидат на работа
или обратно. Случвало се е спрямо проектите да има и нормални смени.
Нормираното работно време било стандартно и било от 8 до 5, но в зависимост от
проектите им казвали, че може да има и нощни смени, защото проектът изостава и
това налага работа на смени. Имало случаи, в които казвали, че утре или
вдругиден трябва да започне нощна смяна след като е редовна и графикът е планиран за редовна смяна , трябва да отиде
нощна смяна. Случвало се е доста дълго време да се работи на нощни смени.
Промените не били в зависимост от събота и неделя. Извънредният труд, който
полагали, се отчитал в "часова банка", която се нулирала два пъти
годишно, през юни или юли месец и януари месец следващата година, като за този
период от 6 месеца, ако служителят е работил повече, има плюсове в банката,
натрупани като овъртайм. На всеки 6 месеца, като се занули банката, ако има
плюс, трябвало да се изплати. Вместо
това се извършвали компенсации, като ги пускали в почивка. По този начин,
вместо извънреден труд, се заплащал нормален работен ден. Часовете извънреден
труд се изплащали по коефициент едно и половина, а когато били пускали в
компенсация, получавали единствено
заплатата. Свидетелските показания следва да бъдат кредитирани като
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по
делото / споменатите графици за работно време/. Същите не се опровергават от
показанията на свидетеля , ****** в
ищцовото дружество, в които се съдържат принципни постановки за установения в
предприятието начин на отчитане на положения от служителите труд.
При така установената фактическа обстановка правилно е обжалваното решение,
с което исковете са отхвърлени като неоснователни.
От значение за основателността на всеки един от предявените искове е
законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение без
предизвестие от страна на служителя поради наличие на хипотезата на чл.327, т.3 КТ, обусловено от нарушение на трудовия договор и на трудовото законодателство
от страна на работодателя. В случай, че подобно поведение на работодателя при
изпълнение на трудовия договор е установено и то е станало причина за
прекратяване на ТПО, то той не би могъл да черпи права от противоправното си поведение, претендирайки
обезщетения за вреди за неизпълнен трудов договор или договор за квалификация-
поради неоставането на работа на служителя за предвидения срок след придобиване
на квалификация, както и обезщетение за неспазено предизвестие.
При прекратяването на трудовото правоотношение ответникът е посочил няколко
основания, в т.ч. неизпълнение на задълженията на работодателя, уговорени с
трудовия договор и установени с трудовото законодателство, във връзка със
сумираното изчисляване на работното време и изготвянето на работните графици,
включително паралелно установяване на сумирано изчисляване на работно време и
фактическо въвеждане на ненормиран работен ден; полагането, отчитането и
заплащането на извънреден труд; осигуряване на минималните законоустановени
почивки.
В настоящия случай събраните по делото доказателства категорично сочат, че
релевираните от служителя нарушения са налице. Процесният трудов договор е
сключен при нормална продължителност на седмичното работно време по смисъла на
чл.136 КТ- петдневна работна седмица с продължителност на работното време през
деня до 8 часа или общо 40 часа седмично. Действително законът предоставя
възможност на работодателя да въведе едностранно / т.е., без съгласието на
работника или служителя/ сумирано изчисляване на работното време-седмично,
месечно или за друг календарен период, който не може да бъде по-дълъг от шест
месеца / чл.142, ал.2 КТ/ и сменен режим на работа / ал.4/. При сумираното
изчисляване на работното време се запазва нормалната му продължителност по
чл.136 КТ/ по 40 часа седмично/ в границите на отчетния период и при запазване
баланса на работно и свободно време . Следва да се осигуряват задължителните
междинни и седмични почивки. Работникът има право на непрекъсната междудневна
почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа / чл.152 КТ/. При сумирано
изчисляване на работното време непрекъсната седмична почивка не може да бъде
по-малко от 36 часа / чл.153, ал.2 КТ/. Т.е., въвеждането на сменен режим
на работа и сумирано изчисляване на работното време не следва да се разбира и
прилага като възможност за полагане на "узаконен" извънреден труд или
за въвеждане на удължено на работно време. В случая ищецът е въвел сменен режим
на работа при сумирано изчисляване на рабното време за всеки последователен 6
месечен период, като е съставил и съответните графици. Важно е да се отбележи,
че промяната на утвърдените графици е възможно да се извърши само при промяна в
числеността на работниците или на други обстоятелства, при които те са утвърдени.
т.е., тези графици не са
ориентировъчни, а определят началото и края на работното време за съответния
ден , съответно часът, в който служителят следва да е на работното си място и
часът, до който той следва да изпълнява трудовите си функции. Утвърдените
графиците следва да се спазват както от страна на работника или служителя, така
и от работодателя. Според
утвърдените графици / л.447- л.450/ са предвидени няколко вида смени- от 07:45 ч. до 16:45 ч.;
от 08:15 ч. до 17:15 ч.; от 07:15 ч. до 17:45 ч.; от 12:00 ч. до 21:00 ч., от
17:00 ч. до 02:00 ч.; от 18:00 ч. до 04:00 ч. и от 08:00 ч. до 17:00 ч. Т.е.,
предвидена е работа при дневна, смесена и нощна смяна. Смесена работна смяна с
4 и повече часа нощен труд се смята за нощна и има продължителност на нощна
смяна, а с по-малко от 4 часа нощен труд се смята за дневна и има
продължителност на дневна смяна. По делото са представени и докладите за
действително отработените часове за периода на действие на трудовия договор
между страните- 11.02.2013 г.- 12.10.2015 г. От тях е видно, че действително
отработените от ответника часове не съответстват нито на уговорената между
страните норамална продължителност на работното време, нито дори на планираното
такова от работодателя с утвърдените графици. Така например, докладът за
отчетен период 23.01.2014 г.- 22.07.2014 г. показва следното: за периода
23.01.-22.02. ответникът е отработил реално 213,08 часа при планирани 185,54
часа и нормална продължителност на работното време от 176 часа; за периода
23.02.-22.03. е отработил реално 158,26 часа, при планирано работно вреве и
нормално продължителност на работното време
от 152 часа; в периода 23.03. до 22.04. са отработени 208,46 часа при
планирано работно време от 192 часа и при работно време с нормална
продължителност 160 часа; за периода 23.04.-22.05. Б. е отработил 196,78 часа
при планирано работно време от 165 часа и при нормална продължителонст на
работното време от 152 часа; за периода 23.05.-22.06. ответникът е отработил
реално 235,42 часа при планирани 210 часа и при нормална продължителност на
работното време- 178 часа, а за последния месец от този отчетен период на
сумирано изчисляване на работното време- 23.06.- 22.07. са отработени 153,87
часа при планирани 172 часа. Подобно е положението и за другите отчетни
периоди. Прави впечатление, че фактически служителят е започвал работа преди
определения час и е оставал да работи и след приключване на работната смяна,
вкл.и при отработване на нощните смени / при приключване на смяната в 02:00 ч.
ответникът е работил действително до 04:00ч., в резултат на което е изработил
нощна смяна с продължителност от 11 часа/. При съпоставка на графиците и
докладите за действително отработени часове се констатира, че не са били
спазвани предварително определените дни за почивка, като в доста случаи
ответникът е бил на работа в тези дни/ така например на 03.04.2014 г. по график
е отразено "почивка", а според доклада за действителното отработено
време- на тази дата Б. е работил от 12:40 ч. до 19:14 ч.; на 06.04.2014 г.- вместо
да почива е бил в командировка, като случаите не са изолирани. Липсват данни за
причините, наложили промяна на графиците. Така установените факти според съда
дават основание да се приеме, че работодателят е нарушавал както трудовия
договор, така и трудовото законодателство , уреждащо работното време и почивки.
С преминаването към сменен режим на работа при сумарно изчисляване на работното
време ищецът е завишил уговорената в договора нормалната продължителност на
работното време, което, на практика е довело до полагане на извънреден труд.
Най-същественото обаче в случая е, че дори сменният режим и утвърдените графици
не са били спазвани от работодателя, който е внасял промени в тях без ясни
причини за това, както и че на практика ответникът е полагал труд след
приключване на работната смяна, т.е., след приключване на работното време за
деня. Последното е характерно за работното време при ненормиран работен ден,
при който обаче сменният режим е забранен / чл.143, ал.2 КТ/. От казаното
следва, че така уреденото и прилагано напрактика от работодателя работно време
е довело фактически до преодоляване на забраната за полагане на извънреден труд
извън изрично уредените в закона случаи. Констатираните нарушения съставляват
основание по смисъла на чл.327, ал.1, т.3 КТ за прекратяване на трудовия
договор от работника или служителя без предизвестие. Това е и сторил ответника
с оправената и получена от ищеца на 12.10.2015 г. нотариална покана. Поради
това работодателят няма право на обезщетение по чл.220, ал.1 КТ, дължимо само в
случаите на неспазено предизвестие, какъвто не е настоящия.
Изложеното обуславя неоснователност и на претенциите за заплащане на
неустойка по трудовия договор , уговорена при предсрочното му / преди изтичане
на 5 години/ прекратяване, както и по договора за квалификация, уговорена при
наличието на същите предпоставки. Неустойка се дължи за виновно неизпълнение на
договорно задължение, каквото не се установи от страна на ответника , тъй като
прекратяването на трудовия договор е по вина на работодателя, който именно се
явява неизправната страна в правоотношенията. В тази насока съдът напълно
споделя съображенията, изложени от първоинстанционния съд и препраща към тях на осн.чл.272 ГПК.
Освен това въззивният съд счита, че
уговорената в чл.8, ал.2 от трудовия договор неустойка е нищожна, тъй като
дублира тази, предвидена в договора за квалификация за неизпълнение на същото
задължение- чл.5, т.7, поради което излиза извън присъщата й обезщетителна
функция и противоречи на добрите нрави.
Безпредметно
е да се обсъжда възражението на ответника за погасяване на исковете по давност
. Установи се, че претендираните с исковата молба вземания изобщо не са
възникнали, за да се преценява дали са предявени по исков ред преди изтичане на
давностния срок.
Поради
съвпадане на изводите на първоинстанционния и въззивния съд за неоснователност
на предявените искове, обжалваното решение ще се потвърди като правилно и
законосъобразно.
При този изход на делото разноски се дължат на въззиваемия и такива се констатираха
в размер на 1500 лв. платено адвокатско възнаграждение за настоящата онстанция.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение
№ 4293/11.11.2019г. по гр.д.№16302/2019г. по описа на РС-Пловдив .
ОСЪЖДА „Луфтханза Техник София“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Слатина, Летище София,
представлявано от управителя Т.Р. ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1500
лева /хиляда и петстотин лева/ - разноски за въззивната инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.