Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 02.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на петнадесети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 15109 по описа за
2015г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са
предявени от П.Ц.А. и В. Д. В., действащ чрез своята майка и законен
представител М.Й.А., против З. „У.“ АД *** субективно и обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./:
-за първия ищец сумата от
45 000лв., частично от 60 000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва от
06.05.2014г. до изплащането, и сумата
1500.70лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП;
-за втория ищец сумата
12 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
ПТП, ведно със законната лихва от 06.05.2014г. до изплащането;
Твърденията в исковата молба са,
че на 06.05.2014г. в гр.Елена настъпило ПТП между т.а.МАН с ДК № *******,
управляван от Т.М. К., и л.а.Д.Н.с ДК № *******, причинено от виновното
поведение на водача на товарния автомобил, чиято отговорност била застрахована
по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. С влязло в сила решение
по АНД № 2270/2015г. по описа на ВТРС Т.К. бил признат за виновен за
причиняването на произшествието и освободен от наказателна отговорност с
приложение на чл.78а НК.
Ищците били пътници в лекия
автомобил-П.А. на предна дясна седалка, а В. А. да задна средна седалка и
пострадали от произшествието.
Ищцата П.А. получила закрито
многофрагментно счупване на ключицата на лявата ръка, поради което в деня на
ПТП била настанена в болнично заведение с извършена оперативна интервенция и
изписана на 10.05.2014г. Твърди да е претърпяла неимуществени вреди изразяващи
се в болки и страдания от полученото
травматично увреждане, причинило трайно затруднение в движението на ляв раменен
пояс и на ляв горен крайник за период повече от два месеца, като последица и
затруднения в обслужването и ежедневните дейности, силен стрес и необходимостта
от нова операция за изваждане на поставените при първата метални тела, което ще
доведе до допълнителни болки и страдания и нов възстановителен период. Оценява
тези вреди на 60 000лв. с предявен частичен иск за 45 000лв. Твърди
във връзка с лечението да е направила разходи в размер на 1500.70лв., от които
1440лв. стойност на заплатено медицинско изделие „остеосинтеза“, 23.20лв. такса
за престой в болнично заведение, 27.10лв. разходи за закупуване на лекарства и
10.40лв. разходи за закупуване на санитарни материали, съставляващи имуществени
вреди в причинна връзка с произшествието.
Ищецът В. А., който към деня на
произшествието бил на 11г., получил мозъчно сътресение и разкъсно-контузна рана
на челото. Непосредствено след ПТП бил настанен в болнично заведение и след
проведени изследвания и престой изписан на 09.05.2014г. с проведено лечение.
Твърди да е претърпял неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания-не
се чувства добре физически и емоционално, вследствие на получената травма за
продължителен период имал силно главоболие и световъртеж, дълго време бил лишен
от обичайния си начин на живот, спазвал постелен режим, не можел да чете, да
гледа телевизия или да ползва компютър, изолирал се и не могъл да извършва
обичайните си занимания с връстниците. Твърди да е изпитал силен стрес от
произшествието, имал неспокоен сън и развил чувство на страх при пътуване с
автомобил. Тези вреди оценява на сумата 12 000лв.
В хода на производството е
починала първата ищца П.А. и на основание чл.227 ГПК са конституирани
наследниците по закон Й.Х.А., М.Й.А. и Х.Й.А.. Ищците претендират разноски.
Ответникът не оспорва да е страна
по застраховка „Гражданска отговорност“, покриваща отговорността на водача на
т.а.Ман, както и същият да е осъществил фактическия състав на чл.45 ЗЗД с оглед
влязлото в сила решение по чл.78а НК. Оспорва исковете с възражение за
осъществяване на деликта в условията на съизвършителство по чл.53 ЗЗД с
твърдението водачът на лекия автомобил, в който са били пътници ищците, да се е
движил в нарушение на правилата за движение /с превишена скорост, предприето
рисково изпреварване/ и неговото противоправно поведение има съществен принос в
настъпването на произшествието и вредните последици. Релевира възражение за
съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД от страна на ищеца В. А. с твърдението да е
бил без поставен обезопасителен колан в нарушение на чл.137а ЗДв.П. Навежда на
прекомерност на претендираните обезщетения спрямо причинените вреди. Претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Договорът за задължителна за
автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност“ за т.а.Ман с ДК № *******
е сключен през 2014г., съответно произшествието настъпило в същата година при
действието на Кодекса за застраховането /обн.ДВ бр.102/29.12.2015г., в сила от
01.01.2016г./. Съгласно § 22 ПЗР на КЗ /2016г./ за застрахователните договори,
сключени преди влизане в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от КЗ
/отм./, освен ако страните договорят нещо друго след влизане в сила на този
кодекс. Предвид това приложими към спорното материално правоотношение са
разпоредбите на КЗ /отм./, а исковете намират своето правно основание в чл.226,
ал.1 КЗ /отм./.
Съгласно чл.223, ал.1 КЗ /отм./ с
договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава
да плати обезщетение, което
застрахованият дължи на трето лице по силата на своята гражданска отговорност. В съответствие с чл.257, ал.1 КЗ /отм./ обект на
застраховане при задължителната застраховка на автомобилистите „Гражданска
отговорност” е отговорността на застрахованите физически и юридически лица за
причинени от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на МПС. Разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ регламентира прякото право на увредения, спрямо който
застрахованият е отговорен, да иска обезщетение от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" за причинените вреди. Правото е предпоставено от валидна към датата на събитието застраховка
"Гражданска отговорност", покриваща отговорността на причинителя на вредите и осъществяване фактическия състав
на чл.45 ЗЗД-противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата. На основание чл.45, ал.2 ЗЗД
вината на причинилия вредите се предполага до доказване на противното.
Като
безспорно е отделено обстоятелството, че ответникът е обвързан от договор за застраховка „Гражданска
отговорност” за т.а.Ман с ДК № *******, с който за срока на застрахователно
покритие се задължил да покрие в границите на уговорената застрахователна сума
отговорността на застрахования водач за причинените на трети лица имуществени и
неимуществени вреди.
По
делото не се спори относно факта на настъпилото на 06.05.2014г. в гр.Елена,
обл.Велико Търново пътно-транспортно произшествие между т.а.Ман с ДК № *******,
управляван от Т.М. К., и л.а.Д.Н.с ДК № *******, управляван от Й.Х.А., в който П.А.
и В. А. били пътници. С влязло в сила решение на 04.12.2015г. по АНД №
2270/2015г. по описа на ВТРС Т.К. бил признат за виновен в това, че на
посочените дата и място, при управление на товарния автомобил нарушил правилата
за движение по пътищата-чл.25, ал.1 ЗДВ.П и не пропуснал движещият се зад него
л.а.Д.Н., реализирал ПТП и по непредпазливост причинил на П.А. средна телесна
повреда, изразяваща се в закрито многофрагментно счупване на ключицата на
лявата ръка, довело до трайно затрудняване на движението на горния ляв крайник,
съставляващо престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ вр. чл.342, ал.1 НК, като на
основание чл.78а НК бил освободен от наказателна отговорност с наложено
административно наказание. Предвид обвързващата сила на постановения в
наказателното производство съдебен акт съобразно чл.300 ГПК съдът приема за
установен фактическия състав на чл.45 ЗЗД осъществен от водача на товарния
автомобил.
Механизмът
на ПТП и обстоятелствата, при които е настъпило се установяват от заключението
на вещото лице по САТЕ, неоспорено от страните и кредитирано от съда. Мястото
на ПТП е прав участък от път ІІ-53 с двупосочно движение Т-образно кръстовище,
по който се движил т.а.Ман със скорост в рамките на разрешената за мястото
около 50км./ч. По същото време зад него попътно си движил л.а.Д.Н.със скорост
над разрешената около 76 км./ч., който при застигането му предприема маневра
изпреварване чрез преминаване в ляво от него в платното за насрещно движение. В
този момент т.а.Ман намалил скоростта до около 14км./ч. и започнал маневра
завиване наляво с частично преминаване в платното за насрещно движение като
застава косо спрямо лекия автомобил. Поради недостатъчното разстояние за
аварийно спиране автомобилът се ударил с предна дясна част в задната лява част
на товарния автомобил с леко приплъзване и последвал силен удар в предното му
ляво колело отзад напред с дясна странична част. След удара в предно ляво
колело лекият автомобил е насочен под ъгъл наляво, при което продължил
движението си от набраната кинетична енергия и излязъл от пътното платно в ляво
с последващо преобръщане по таван. От своя страна т.а.Ман след удара продължил
движението си ляво и спрял на няколко метра. Вещото лице сочи, че когато
последният предприел маневрата завиване наляво лекият автомобил бил на
отстояние 38м., като е имало видимост на по-голямо разстояние /повече от
100м./, поради което водачът е могъл да го възприеме и не може да се приеме
внезапно възникнала опасност. Дава заключение, че причина за настъпването на
ПТП е извършване маневрата от товарния автомобил без да пропусне движещият се в
лява насрещна лента попътно извършващ изпреварване лек автомобил със скорост 76
км./ч. при разрешена 50 км./ч. Според вещото лице опасната зона за спиране на
л.а.Д.Н.е 58м., а на т.а.Ман-6.81м. Водачът на последния е могъл да предотврати
удара чрез аварийно спиране или отклоняване на автомобила надясно. При така
установения механизъм на ПТП съдът намира за неоснователно твърдението на
ответника настъпването му да е последица от противоправното поведение и на
водача на лекия автомобил в условията на съпричиняване /съизвършителство/ по
смисъла на чл.53 ЗЗД. Действително той се е движил с по-висока от разрешената
за мястото скорост, но в случая това нарушение не е обуславящо настъпването на
произшествието, тъй като водачът на товарния автомобил предприел маневрата
завиване наляво, когато лекият автомобил вече е започнал изпреварването му, т.е.
за него възникналата опасност е била внезапна и поради това поставен в
невъзможност да реагира сВ.ременно и адекватно. Отделно от това, дори и да се
приеме, че произшествието е резултат от противоправното поведение и на двамата
водачи съгласно чл.53 ЗЗД, застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“ сключена с единия от тях, отговаря спрямо увредения за пълния
размер на вредата до размера на застрахователната сума, а не с оглед приноса в
увреждането на застрахования делинквент.
Към деня на ПТП 06.05.2014г. В.
А. е бил на 11г., а автомобилът, в който бил пътник от категория М1 /чл.148
ЗДв.П/. Съгласно чл.137в, ал.1 ЗДв.П пътниците в моторни превозни средства от
категории M1, когато са в движение, използват системи за обезопасяване, с които
моторните превозни средства са оборудвани. Според чл.137в, ал.2 ЗДв.П /в
редакцията към 2007г./ за деца с
ръст под 150 сантиметра, които пътуват в моторни превозни средства от
категорията М1, оборудвани със системи за обезопасяване, се използват системи
за обезопасяване на деца от пълния или непълния клас по смисъла на чл. 137б,
ал. 2, съобразен с теглото на детето в съответствие с чл. 137б, ал. 1. При тази
категория МПС не се допуска превозването на деца под тригодишна възраст, а
децата на възраст три и повече години и с ръст под 150 сантиметра да заемат
седалка, която не е предна, когато не са оборудвани със системи за
обезопасяване. Системите за обезопасяване на деца са пет групи според теглото
им /под 10кг. до 36 кг./ и се подразделят на пълен и непълен клас. От тази
правна уредба следва, че децата пътници с ръст до 150 см. задължително трябва
да бъдат обезопасени при движение в автомобил от посочената категория със
съответстващата спрямо теглото им система. Ако надвишават този ръст, съответно
тегло от 36 кг. следва да намери приложение общото правило на чл.137в, ал.1,
респ. чл.137а, ал.1 ЗДв.П задължаващо поставянето на предпазен колан, който
също представлява система за обезопасяване. Ответникът е релевирал възражение
за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД от страна на ищеца В. А. с твърдението да е
бил без поставен обезопасителен колан. Доколкото това възражение съставлява
защитно средство в процеса, съобразно чл.154, ал.1 ГПК в негова доказателствена
тежест е да установи фактическите обстоятелства, въз основа на които счита, че
този пострадал е допринесъл за настъпване на вредите. Такова доказване по
делото не е проведено. На първо място, не са ангажирани доказателства какъв е
бил ръстът, съответно теглото на детето към деня на ПТП, както и бил ли е
автомобилът оборудван със системи за безопасност на деца за да се прецени
приложимостта на посочените по-горе разпоредби. Не е спорно единствено, че се е
возил на задна средна седалка, т.е. не е бил на предна седалка /чл.137в, ал.3
ЗДв.П/. На следващо място, по делото е установено, че след удара л.а.Д.Н.се
преобърнал по таван с получени в тази част деформации, а нараняванията по
детето са били по главата, поради което според заключението на вещото лице по
САТЕ употребата на предпазен колан няма значение. Предвид това съдът намира, че
не е налице принос в настъпването на вредните последици, поради което и
възражението на ответника е неоснователно.
На основание
чл.267, ал.1 КЗ /отм./ застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност”
покрива отговорността на застрахования за всички причинени на пострадалия
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането до размера на застрахователната сума. Неимуществените вреди
съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по
справедливост на основание чл.52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по
смисъла на тази разпоредба не е абстрактно, а свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически
последици за увредения. Съдът е длъжен да ги обсъди и въз основа съвкупната им оценка
да обоснове извод за размера на съответстващото обезщетение /ППВС № 4/1968г./.
Относно
травматичните увреждания на пострадалите по делото са събрани писмени
доказателства /множество медицински документи/ и заключения на
съдебно-медицински експертизи.
По отношение П.А. /починала
в хода на производството и заместена по чл.227 ГПК от своите наследници/ е
установено, че получила „закрито многофрагментно счупване на лявата ключица“,
сложно по вид и задължително изискващо оперативно лечение. Такова било
извършено непосредствено след настаняването й в МБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“
гр.В.Търново в деня на произшествието чрез открито наместване на счупената
ключица и стабилизиране на костните фрагменти с К. игла с поставен преконтирана
заключваща плака с 4 винта. След изписването на 10.05.2014г. лечението
продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи, предписан режим и
обезболяващи средства. Според вещото лице счупването на ключицата обичайно
зараства за срок от 25 дни до 30 дни, но при ищцата това е станало за срок от 2
месеца, тъй като била надробена напълно във външната й част, а общия
възстановителен период бил 3 месеца с проведена и амбулаторна рехабилитация.
Дава заключение, че за този период претърпяла болки и страдания през първите
две седмици и около 2 седмици в началото на проведената рехабилитация с
интензивен характер, а след това периодично проявяващи се при обща преумора и рязко
влошаване на времето /студено и влажно време/, наложило прием на седативни и
обезболяващи средства. Възстановителния период бил съпроводен със затруднения в
самообслужването поради пълното обездвижване на левия горен крайник.
Понастоящем ключицата е зараснала окончателно, но с малка остатъчна деформация,
която не оказва влияние на обема и силата на движенията в лява раменна става. След
зарастването ищцата претърпяла втора операция с изваждане на металната
остеосинтеза, която довела до допълнителни болки и страдания за срок от 30 дни
и нов курс рехабилитация. Вещото лице сочи, че при първоначалното приемане в
болницата ищцата съобщила за заболяване „хипертонична болест“, която не е
оказала влияние върху възстановителния процес от полученото травматично
увреждане. Процесът на лечение на последното е протекъл нормално без настъпване
на усложнения и при извършени правилни и адекватни медицински интервенции и
манипулации. Тези обстоятелства сочат на безспорния извод ищцата да е
претърпяла неимуществени вреди в причинна връзка с пътното произшествие. При
отчитане възрастта на ищцата, вида и характера на полученото травматично
увреждане, възстановителния период с по-голяма продължителност поради
извършените две медицински интервенции, в който за известен период левия горен
крайник е бил напълно обездвижен, от своя страна създало личен дискомфорт и
обективно препятствало възможността да се обслужва и извършва обичайните дейности
в ежедневието, безспорно е претърпяла болки и страдания, за обезщетяването на
които съдът приема справедлив размер по чл.52 ЗЗД от 30 000лв., до която
сума следва да се уважи предявения иск.
В хода на
производството ответникът е направил признание на претенцията до сумата
7500лв., която заплатил на ищцата по банков път. Последната възразила относно
това плащане и представя доказателства за връщане на сумата по сметка на
ответника, с оглед на което съдът намира, че следва да се присъди приетият от
съда размер.
По
отношение втория ищец В. А. е установено, че при ПТП получил мозъчно сътресение
и разкъсно-контузна рана на челната област на главата, което е в лека степен и
неопасно за живота, но с първоначално установени неврологични прояви. При
постъпването му в МБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ гр.В.Търново бил в увредено общо
състояние, замаяност, дезориентираност, стрес, без спомен за случилото се, с
главоболие, световъртеж и рана на главата. Извършените медицински изследвания
не показали увреждания на мозъка, бил поставен на строг постелен режим с
проведено лечение и изписан на 09.05.2014г. след гладко протекъл болничен
период, след което продължил амбулаторно лечение с назначени контролни
прегледи, прием на лекарства и обезболяващи. Вещото лице сочи, че раната на
главата зарастнала за срок от 10-12 дни, а след проведеното медикаментозно
лечение негативните прояви от претърпяното мозъчно сътресение са отзвучали за
срок до един месец. Получените увреждания са причинили болки и страдания за
срок около 30 дни, като главоболието и световъртежа се проявявали спорадично
при умствено пренапрежение и въздействие на пряка светлина. Това наложило по
време на възстановителния период да приема предписаните лекарства. Към момента общото
му здравословно състояние е възстановено, липсват данни за остатъчни посттравматични увреждания, а от
получената рана на главата има траен козметичен белег с пожизнен характер. При
тези обстоятелства безспорно ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания последица от ПТП.
При отчитане възрастта му към деня на ПТП /11г./, характера на причиненото
увреждане-мозъчно сътресение и открита рана на главата, сравнително краткия
възстановителен период /около 1 месец/ без съпътстващи и/или следващи
усложнения за здравето при нормално протичане на лечението; необходимостта от
спазване на определени ограничения свързани с процеса на лечение, поради които
не е могъл да има поведението и осъществява дейностите, типични за децата в
негова възраст, съдът приема справедлив размер на обезщетението от 10 000лв.
В
хода на производството ответникът е направил признание на претенцията за
обезщетение за този ищец до сумата 3000лв. с представени доказателства за
нейното плащане, което следва да се приспадне от дължимото обезщетение или
искът следва да се уважи в размер на 7000лв., като разликата до пълния предявен
размер от 12 000лв. подлежи на отхвърляне.
На основание чл.84,
ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и
без покана, т.е. от деня на увреждането и дължи заплащането на законна лихва. Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за
плащане на обезщетение на пострадалия е основана на договор, но функционално
обусловена от тази на прекия причинител по чл.45 ЗЗД и отговаря за всички
причинени от него вреди при същите условия. Предвид това ответникът следва да
бъде осъден и да заплати законната лихва върху обезщетенията на пострадалите от
деня на увреждането 06.05.2014г. до изплащането.
От първата ищца е
предявен иск за сумата 1500.70лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди.
Като доказателства по делото са
представени фактура № **********/07.05.2014г. и фискален бон към нея за платени
1440лв. за клавикуларна заключваща плака, позиция № 41; Удостоверение от МБАЛ
„Д-р Стефан Черкезов“ гр.В.Търново за болничен престой от 06.05.2014г. до
10.05.2014г. и фискален бон за плащането му в размер на 23.20лв.; фискални
бонове /стр.32/ за закупени лекарства от 27.10лв. и закупени санитарни
материали от 10.40лв. Вещото лице по СМЕ дава заключение, че тези разходи са
направени във връзка с травматичното увреждане на ищцата и извършената спрямо
нея оперативна интервенция. Предвид това съдът приема, че посочената сума
съставлява имуществена вреда, намираща се в причинно-следствена връзка с
произшествието и подлежи на репариране от ответника съобразно чл.257, ал.1 КЗ
/отм./.
По разноските:
Ищците са
представлявани в производството от упълномощен адвокат при условията на чл.38,
ал.1, т.2 ЗА. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение
определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36,
ал.2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. На основание чл.2, ал.5 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
за процесуално представителство, защита
и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и
броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Искът на П.А.
/заместена в производството от своите наследници по чл.227 ГПК/ за
неимуществени вреди е уважен частично, а този за имуществени вреди изцяло,
поради което и в съответствие с чл.7, ал.2 от Наредбата ответникът следва да
заплати на адв.П.К.-САК адвокатско възнаграждение от 1864лв. /1504лв. за първия
иск и 360лв. за втория иск/. Искът на В. А. е уважен частично и в съответствие
с посочената наредба ответникът следва да заплати на адв.П.К.-САК адвокатско
възнаграждение от 623лв. или общо
ответникът следва да заплати на посочения адвокат 2487лв. на основание чл.38,
ал.2 ЗА. В тази сума е включен ДДС, предвид представеното от адвоката
доказателства за регистрацията му по ЗДДС и съобразно §2а от ДР на Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.78,
ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищците направените по делото разноски
от 418.67лв. пропорционално на уважените искове.
Ответникът е
направил искане за присъждане на разноски само за юрисконсултско
възнаграждение, поради което и на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК ищците Й.Х.А.,
М.Й.А. и Х.Й.А. /като наследници на починалата в хода на производството П.А./ следва
да заплатят на ответника юрисконсултско
възнаграждение от 96.32лв. съобразно отхвърлената част от иска за неимуществени
вреди, а ответникът В. А., действащ чрез своята майка и законен представител М.А.,
да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение от 125лв.
На основание чл.78,
ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса за уважените искове на първата ищца от 1260.03лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА З. „У.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Й.Х.А.,
ЕГН **********, М.Й.А., ЕГН **********, и Х.Й.А., ЕГН **********, тримата със
съдебен адрес ***-адв.П.К., /като правоприемници на починалата в хода на
производството ищца П.Ц.А., ЕГН **********/ сумата от 30 000лв. на
основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП настъпило на 06.05.2014г. и причинено от застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на т.а.Ман с ДК № *******, и
сумата 1500.70лв. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от
06.05.2014г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска
с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за неимуществени вреди за разликата
до пълния предявен размер 45 000лв.
ОСЪЖДА З. „У.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на В. Д. В.,
ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител М.Й.А., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 7 000лв. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП настъпило
на 06.05.2014г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ водач на т.а.Ман с ДК № *******, ведно със законната лихва от
06.05.2014г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата до пълния предявен размер 12 000лв.
ОСЪЖДА З. „У.“
АД, *** да заплати на Й.Х.А., ЕГН **********, М.Й.А., ЕГН **********,
и Х.Й.А., ЕГН **********, тримата със съдебен адрес ***-адв.П.К., /като
правоприемници на починалата в хода на производството ищца П.Ц.А., ЕГН **********/
и на В. Д. В., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител М.Й.А., ЕГН **********, с адрес ***, направените по делото
разноски от 418.67лв. на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА З. „У.“
АД, *** да заплати на адв.П.К.-САК с адрес ***, адвокатско възнаграждение от 2487лв
на основание чл.38, ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА Й.Х.А.,
ЕГН **********, М.Й.А., ЕГН **********, и Х.Й.А., ЕГН **********, тримата със
съдебен адрес ***-адв.П.К., /като правоприемници на починалата в хода на
производството ищца П.Ц.А., ЕГН **********/, да заплатят на З. „У.“ АД, ***,
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение от 96.32лв. на основание
чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА В. Д.
В., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител М.Й.А.,
ЕГН **********, от гр.Русе, да заплати на З. „У.“ АД, ***, разноски по делото
за юрисконсултско възнаграждение от 125лв. на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА З. „У.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 1260.03лв. на основание
чл.78, ал.6 ГПК.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: