Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 210
гр. Перник, 26.10.2021
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в
публично съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА
СТЕФАНОВА
С участието на секретаря НАТАЛИЯ
СИМЕОНОВА,
като разгледа административно дело № 378/2021 г. по описа на
Административен съд
– Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
156 – 161
от ДОПК.
Образувано е по жалба на „***”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. ***, бл. 66,
вх. Д, ет. 4, ап. 13, представлявано от И.Т. – управител против Ревизионен
акт № Р-22001420005339-091-001/26.03.2021 г., издаден от П.Т.П.
–
началник на сектор – възложител на ревизията и П.Т.П.– главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията, с който са установени за
внасяне данък върху добавената стойност в размер на 92 079.92 лв. за данъчни
периоди от 01.04.2016 г. до 31.03.2020 г., ведно с лихва за забава в размер на
21 776.43 лв., както и корпоративен данък в размер на 33 412.06 лв. за данъчни
периоди от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г., ведно с лихва за забава в размер на
4873.46 лв., потвърден с Решение
963/28.06.2021 г.
на изпълняващия длъжността директор на Дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София при Централно
управление на Националната агенция за приходите.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт, поради необоснованост на
извода за отсъствие на реално извършени доставки и услуги. Искането към съда
е да го отмени.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован не е изпратил представител.
В съдебно заседание ответникът
– изпълняващ длъжността директор на Дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София при ЦУНАП, редвно
призован, не се е явил и не е изпратил представител. Докладвана е писмена
молба, подадена от пълномощника юрисконсулт Б., в която е изразено становище за
неоснователност на жалбата. Искането към съда е да я отхвърли. Заявена е
претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Перник,
чрез прокурор Бисер Ковачки от ОП – Перник е изразила становище за
неоснователност на жалбата.
Административен съд – Перник, в
настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на
чл.
235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл.
144 от АПК, във вр. с § 2
от ДОПК, приобщените по делото доказателства, намери за
установено от фактическа страна следното:
Със заповед № Р-22001420005339-020-001/04.09.2020 г., изменена със
заповед с № Р-22001420005339-020-002/14.12.2020 г., издадени от П.Т.П. – началник на
сектор, компетентна за това на основание чл.
112, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 2
от ДОПК, във вр. с т. І.11 от заповед № РД – 01 –
128/18.02.2020 г. на директора на
ТД на НАП – София, е възложено на П.Т.П.– главен инспектор по приходите – ръководител на
ревизията и П.А.И. – главен инспектор по приходите за проверка на задълженията
по ЗКПО за данъчни периоди от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г. и по ЗДДС за
данъчни периоди от 01.04.2016 г. до 31.03.2020 г., със срок за приключване до
19.02.2021 г.
В хода на ревизията, органите по
приходите са установили, че за данъчни периоди м. 05, м. 09, м. 10, м. 11, м.
12.2016 г., м. 02, м. 03, м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 08, м. 09, м. 10, м.
11, м. 12.2017 г., м. 01, м. 02, м. 04, м. 07, м. 08.2018 г., м. 03, м. 04, м.
10, м. 11.2019 г., „***” ЕООД е декларирало вътреобщностни доставки на стоки на
обща стойност 100 262.40 лв. към дружества от Гърция, Германия и Италия.
Гръцките дружества са посочени само с VIN номер. Към доставките е приложена нулева ставка на
облагане. Констатирано е, че ревизираното юридическо лице не разполага с
документи по чл. 45 от ППЗДДС, от които да се установява прехвърлянето на
собствеността на стоките и транспортирането им извън страната. Затова е прието,
че декларираните сделки са облагаеми и
данъкът е изискуем от доставчика съгласно чл. 82, ал. 1 и чл. 86 от ЗДДС и на
основание чл. 67, ал. 2 от ЗДДС е определен за внасяне данък върху добавената
стойност в размер на 16710.42 лв.
На основание чл. 45 от ДОПК са
извършени насрещни проверки на доставчиците „***” ЕООД и „***” ЕООД.
В протокол за извършена насрещна
проверка № П-22001420148365-141-001/18.01.2021 г. са обективирани
констатациите, касаещи дейността на доставчика „***” ЕООД, във връзка с
издадените от него фактури за доставка на услуги, с получател „***” ЕООД, както
следва: № 3/29.04.2016 г., № 5/12.07.2016 г., № 6/27.07.2016 г., №
15/31.10.2016 г., № 137/27.07.2018 г., № 138/31.07.2018 г., № 139/31.07.2018
г., № 156/01.09.2018 г., № 157/07.09.2018 г., № 171/31.10.2018 г., №
244/29.06.2018 г., № 264/24.10.2019 г., № **********/26.10.2019 г., №
**********/29.10.2019 г., № **********/01.12.2019 г., № **********/03.12.2019
г., № **********/05.12.2019 г., № **********/09.12.2019 г., №
**********/13.12.2019 г., № **********/16.12.2019 г., № **********/18.12.2019
г., № **********/20.12.2019 г., № **********/13.02.2020, г., №
**********/17.02.2020 г., № **********/20.02.2020 г., № **********/12.03.2020
г., № **********/17.03.2020 г.
На проверяваното дружество е връчено
искане за представяне на доказателства и писмени обяснения, с което са изискани
копия от поцесните фактури, договори, приемо-предавателни протоколи, аналитични
и синтетични разпечатки на сметки от група 20 и 70, 421, 302, оборотни
ведомости, ведомост за заплати за периода на издаване на фактурите,
доказателства за плащане и други. „***” ЕООД е представило част от процесните
фактури, договори, сключени с ревизираното лице и приемо-предавателни
протоколи.
В протокола е посочено, че липсват
доказателства доставчикът да е разполагал с материална, кадрова и техническа
обезпеченост за извършване на фактурираните доставки, както и че не са
представени счетоводни документи, от които да се установяват разходите за
осъществяване на услугите.
„***” ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС на
27.12.2019 г.
В протокол за насрещна проверка №
П-22001420159549-141-001/18.01.2021 г. са обективирани констатациите, касаещи
дейността на доставчика „***” ЕООД, във връзка с издадените от него фактури за
доставка на услуги, с получател „***” ЕООД, както следва: № 60/01.08.2018 г., №
61/03.08.2018 г., № 62/07.08.2018 г., № 63/07.08.2018 г., № 68/10.12.2018 г., №
69/11.12.2018 г., № 70/20.12.2018 г., № **********/22.01.2019 г., №
**********/20.01.2019 г., № **********/17.01.2019 г., № **********/31.03.2019
г., № 71/26.08.2019 г., № 72/27.08.2019 г., № 73/31.08.2019 г., №
**********/30.09.2019 г., № 20000000015/06.11.2019 г., № **********/19.11.2019
г., № **********/21.11.2019 г., № **********/23.11.2019 г., №
**********/27.11.2019 г., № **********/29.11.2019 г., № **********/30.11.2019
г., № **********/25.11.2019 г.
На проверяваното дружество е връчено
искане за представяне на доказателства и писмени обяснения, с което са изискани
копия от поцесните фактури, договори, приемо-предавателни протоколи, аналитични
и синтетични разпечатки на сметки от група 20 и 70, 421, 302, оборотни
ведомости, ведомост за запалти за периода на издаване на фактурите,
доказателства за плащане и други. „***” ЕООД не е представило никакви документи
и писмени обяснения.
Органите по приходите са констатирали,
че в периода на издаване на фактурите, доставчикът не е разполагал с
материална, кадрова и техническа обезпеченост за изпълнение на доставките.
„***” ЕООД и „***” ЕООД са свързани
лица, тъй като имат общ собственик.
„***” ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС,
считано от 08.09.2020 г.
При тези констатации ревизиращият екип
е приел, че описаните по-горе фактури, с издатели „***” ЕООД и „***” ЕООД не обективират реално извършени услуги, което
по аргумент от чл. 9, във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е основание да се откаже право на
приспадане на данъчен кредит по тях в общ размер на 75291.99 лв., както и на
основание чл. 26, т. 2, във вр. с чл. 10 от ЗКПО да се увеличи размера на
счетоводния финансов резултат и да се определи за внасяне корпоративен данък за
2016 г., 2018 г. и 2019 г. в общ размер на 33412.06 лв.
За установеното по време на ревизията
и в срока по
чл.
117, ал. 1 от ДОПК ораганите по приходите са съставили
ревизионен доклад № Р-22001420005339-092-001/02.03.2021 г., който е връчен
на задълженото лице по електронен път на 03.03.2021 г. В срока по чл.
117, ал. 5 от ДОПК не е постъпило възражение.
В срока по чл.
119, ал. 2 от ДОПК компетентните органи съгласно чл.
119, ал. 2 от ДОПК са издали Ревизионен акт № Р-22001420005339-091-001/26.03.2021 г. С него е
отказано правото на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице и са
определени данъчни задължения за довнасяне – данък върху добавената стойност в
общ размер на 92 079.92 лв. за данъчни периоди от 01.04.2016 г. до
31.03.2020 г., ведно с лихва за забава в размер на 21 776.43 лв., както и
корпоративен данък в размер на 33 412.06 лв. за данъчни периоди от 01.01.2016
г. до 31.12.2019 г., ведно с лихва за забава в размер на 4873.46 лв.
Ревизионният акт е връчен на ревизираното дружество на 08.04.2021 г.
В срока по чл.
152, ал. 1 от ДОПК, срещу него е постъпила жалба от
задълженото лице. Към нея са представени декларация от В.В.П., в качествто
му на управител на „***” ЕООД, както и аналитични регистри, фактури, издадени
от „***” ЕООД, превозни билети, разходни касови ордери, договори за възлагане
на услуги, договор за наем на складово помещение.
Изпълняващият длъжността директор на Дирекция
"Обжалване и данъчно осигурителна практика" – София, при ЦУ на НАП,
компетентен за това съгласно чл.
152, ал. 2 от ДОПК, в срока по чл.
155, ал. 1 от ДОПК, се е произнесъл с Решение №
963/28.06.2021 г., с което е потвърдил обжалвания ревизионен акт. Решението е
връчено на „***” ЕООД на 14.07.2021 г.
Ревизионният акт е оспорен по съдебен
ред с жалба вх. № 53-04-569/23.07.2021 г. В хода на съдебното производство
страните не са ангажирали допълнителни доказателства.
При така установеното от фактическа
страна, Административен
съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните и на основание чл.
160, ал. 2 от ДОПК, въз основа на събраните по делото
доказателства провери законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт,
намери следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.
159, ал. 1 от ДОПК, от надлежно легитимирано лице, срещу
подлежащ на съдебно оспорване ревизионен акт, в частта, в която е обжалван по
административен ред и не е отменен от директора на дирекция "ОДОП" –
София при ЦУНАП, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Ревизионният акт е издаден от
компетнетните органи съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК и в предвидената от чл.
120, ал. 1 и ал. 3
от ДОПК форма. Съдържа всички реквизити съгласно чл.
120, ал. 1, т. 1 – т. 8
от ДОПК. Посочено е името и длъжността на органите, които го
издават, номерът и датата на издаването му, данни за ревизираното лице, обхвата
на ревизията, извършените действия в хода на ревизионното производство,
мотивите за издаването му, разпоредителна част, в която са определени
задълженията на ревизираното лице, пред кой орган и в какъв срок може да се
обжалва и подпис на издателя му. В съответствие с чл.
120, ал. 2 от ДОПК към ревизионния акт е приложен
ревизионният доклад, който е неразделна негова част. Ревизионният доклад и
ревизионният акт са издадени в сроковете, съответно по чл.
117, ал. 1 от ДОПК и по чл.
119, ал. 2 от ДОПК.
Производството, послужило за
издаване на оспорения ревизионен акт е протекло при спазване на предвидените
процесуални правила и не са допуснати нарушения, които да обосновават отмяната
му. От съставените от органите по приходите, в изпълнение на правомощията им,
протоколи, които съответстват на изискванията за форма и реквизити, е видно, че
ревизиращият екип е провел
производството при спазване на принципите за законност, обективност,
добросъвестност, право на защита и служебно начало. Положил е усилия за
приобщаване на всички относими към предмета на ревизията доказателства и е
осигурил възможност на ревизираното дружество да реализира процесуалните си
права. Съставените протоколи, по силата на чл.
50, ал. 1 от ДОПК са доказателство за извършените действия и
направените изявления. Оборването на констатациите, отразени в тях е в тежест
на жалбоподателя.
Заповедта за възлагане на
ревизия, заповедта
за нейното изменение, ревизионният доклад и ревизионният акт са подписани от
издателите им с валидни, към момента на подписването, електронни подписи,
положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги.
Доказателства за това са приложени от стр. 69 до стр. 80 от делото.
От изложеното до тук следва, че
оспореният ревизионен акт отговаря на изискванията на закона за материална
компетентност на издателя му, процесуална законосъобразност и обоснованост.
Затова съдът следва да обсъди съответствието му с материалния закон.
Предмет на настоящия правен спор е следното: законосъобразно ли е начислен данък
върху добавената стойност на основание чл. 82, ал. 1, във вр. с чл. 86, във вр.
с чл. 67, ал. 2 от ЗДДС в размер на 16 710.42 лв. за доставки, декларирани като
извършени от гръцки доставчици през данъчни периоди м. 05, м. 09, м. 10, м. 11
и м. 12 през 2016 г. и м. 02, м. 03, м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 08, м. 09,
м. 10, м. 11, м. 12 през 2017 г. и м. 01, м. 02, м. 04, м. 07, м. 08 през 2018
г., м. 03, м. 04, м. 10 и м. 11 през 2019 г. и обложени с нулева ставка, като
вътрешно общностни доставки; законосъобразно ли е отказано право на приспадане
на данъчен кредит в размер на 40447.99 лв. на основание чл. 9, във вр. с чл.
68, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 69, ал. 1 от ЗДДС по 27 броя фактури, издадени
от „***” ЕООД, ЕИК *** и в размер на 34844.00 лв. на основание чл. 9, във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1, във вр.
с чл. 69, ал. 1 от ЗДДС по 23 броя фактури, издадени от „***” ЕООД;
законосъобразно ли е увеличен счетоводния финансовия резултат на основание чл.
26, т. 2, във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО и е определен за внасяне корпоративен
данък в размер на 4546.78 лв. за 2016 г., 65189.99 лв. за 2018 г. и 22128,52
лв. за 2019 г.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностна
доставка на стоки
е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика -
регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната
до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено
лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в
друга държава членка, и е предоставил идентификационния си номер по ДДС на
доставчика. Чл. 53, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че доставките по чл. 7,
ал. 1 се облагат с нулева ставка. Чл. 53, ал. 2 от ЗДДС посочва, че нулевата
ставка за вътрешнообщностни доставки е приложима, когато доставчикът разполага
с документи
за доставката, определени с правилника за прилагане на закона, и документи за
изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до
територията на друга държава членка, определени с чл.
45а от Регламент за изпълнение (EС) 2018/1912 на Съвета от 4
декември 2018 г. за изменение на Регламент
за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на някои
освобождавания при вътреобщностни сделки (OB, L 311/10 от 7 декември 2018 г.)
или определени с правилника за прилагане на закона.
Чл. 45 от ППЗДДС предвижда най-общо,
че документите за доказване на вътреобщностна доставка са: фактура,
обективираща доставката и документ установяващ транспортирането или изпращането
на стоките извън територията на страната.
В случая ревизираното лице – „***”
ЕООД нито в хода на ревизията, нито в последващите административно и съдебно
обжалване е представил, фактури обективиращи декларираните от него сделки с
дружества от Република Гърция, както и документи установяващи транспортирането
или изпращането на стоките извън територията на страната. Следователно не е
изпълнено условието на чл. 53, ал. 2 от ЗДДС за прилагане на нулева ставка на
данъка върху добавената стойност по отношение на тези доставки. Те са облагаеми
доставки по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС и по отношение на тях на основание
чл. 67, ал. 1, във вр. с чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС е приложима данъчната
ставка от 20% към данъчната основа. Затова изводът на органите по приходите, че
жалбоподателят дължи върху тях данък върху добавената стойност в размер на
16710.42 лв. е правилен и законосъобразен.
По отношение на декларираните доставки
на услуги по фактури издадени от „***” ЕООД и „***” ЕООД са приложими предпоставките за
приспадане на данъчен кредит,
уредени в разпоредбите на част
V, глава VІІ от ЗДДС. Най-общо, за да възникне
право за приспадане на данъчен кредит е необходимо кумулативното наличие на следните
условия: доставка между регистрирани по ЗДДС лица, облагаема с данък върху
добавената стойност/68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/, предметът по която се използва
за целите на извършвани от получателя облагаеми доставки/чл. 69, ал. 1/,
удостоверена по някой от начините, посочените в чл.
71 от ЗДДС, като счетоводният документ е отразен в дневника
за покупки за съответния данъчен период и размерът на данъчния кредит е включен
в справката – декларация за същия период /чл.
72, ал. 2 от ЗДДС/.
В настоящия случай, за
декларираните доставки от „***” ЕООД нито ревизираното лице, нито доставчикът,
при извършената му настрещна проверка е представил документ по чл. 71 от ЗДДС
доказващ извършената сделка. Това е достатъчно основание за отказ да се признае
право на приспадане на данъчен кредит, както законосъобразно са сторили органите
по приходите.
Част от декларираните доставки,
извършени от „***” ЕООД, обективирани във фактури № **********/13.02.2020 г., №
**********/17.02.2020 г., № **********/20.02.2020 г., № **********/12.03.2020
г., № **********/17.03.2020 г. са издадени след дерегистрацията на доставчика
по ЗДДС – 27.12.2019 г. Затова тези сделки не отговарят на условието по чл. 68,
ал. 1, т. 1 от ЗДДС - да са извършени от регистрирано по ЗДДС лице, което е
достатъчно основание за отказ да се признае право на приспадане на данъчен
кредит по тях.
Настоящият състав намира за правилен и
обоснован и извода на органите по приходите, че процесните сделки, с доставчици
„***” ЕООД и „***” ЕООД не са реално извършени. Правото
на приспадане на данъчен кредит съгласно разпоредбите на чл.
68 – чл.
71 от ЗДДС възниква, когато данъчното задълженото лице е
"получило стоки или услуги"/чл.
68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/ по доставка, която отговаря на
останалите предвидени в ЗДДС изисквания, и е документирана и осчетоводена по
съответния ред. Целта на режима на приспадане е стопанският субект да бъде
освободен от тежестта на платения или дължимия данък в цялата му икономическа
дейност и в крайна сметка той да бъде поет от крайния потребител на стоката или
услугата. Следователно, едно от условията за възникване на правото на
приспадане, е наличието на действително реализирана сделка.
Съгласно чл.
9, ал. 1, във вр. с чл. 8
от ЗДДС услуга е извършването на всяка дейност, която има
стойност и е различна от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната
валута, използвани като платежно средство. Съгласно общите правила за разпределение
на доказателствената тежест, регламентирани в чл.
154, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.
144 от АПК, във вр. с § 2
от ДОПК, задължението за установяване реалното извършване на
сделките, пада върху жалбоподателя. Негова е тежестта, с допустими съгласно
процесуалните закони преки или съвкупност от косвени доказателства, при
условията на пълно и главно доказване, да установи, че фактурираните услуги са
извършени от издателя на фактурите, в параметрите, които му е възложил, за
което е заплатил уговорената цена. Това не освобождава от задължение ответния
административен орган на основание § 2
от ДОПК във вр. с чл.
170, ал. 1 от АПК да установи съществуването на
фактическите основания за издаване на оспорения ревизионен акт. В конкретния
случай това означава, че при спазване на процесуалните правила, в ревизионното
производство следва да са събрани всички доказателства, относими към
правнорелевантните обстоятелства и от тях да следва извода, направения в обжалвания акт,
който да не се оборва от приобщения в съдебното производство доказателствен
материал.
Както вече беше посочено по отношение
на доставките от „***” ЕООД нито получателят по тях в хода на ревизията, нито
доставчикът при извършената му насрещна провека са представили доказателства за
изпълнението им. Липсват фактури, които да ги обективират, приемо-предавателни
протоколи или други документи, от които да се установяват индивидуализиращите
белези на сделката – предмет, цена, срок за изпълнение, както реалното
изпълнение на задълженията на страните по тях.
Фактурите, издадени от „***” ЕООД не отговарят
на изискването на чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС за посочване на количеството и
вида на стоката или вида на услугата. Отразено е единствено „услуга по
договор”, което възпрепятства установяването на вида на обективираната
доставка, както и последващото изпълнение на задълженията на страните. По тази причина
и представените договори за възлагане на услуги между „***” ЕООД и „***” ЕООД
не могат да бъдат свързани с процесните фактури. Отделно от това в договорите
също не се съдържа индивидуализация на задълженията на страните. Представените
превозни билите установяват единствено, че ревизираното дружество е закупувало
дървесина, но не доказват, че тя е обработвана/рязане, подреждане/ от
издателите на фактурите.
От изложеното следва, че от
приобщените доказателства не може да се направи извод за реално извършване на
сделките, по които задълженото лице е упражнило право на приспадане на данъчен
кредит в общ рамер на 75291.99 лв. Затова правилно на основание чл. 68, ал. 1,
т. 1, във вр. с чл. 68, ал. 1, във вр. с чл. 9 от ЗДДС му е отказано право да
приспадне такъв и са му начислени задължения за заплащане на данък върху
добавената стойност в същия размер.
Декларираните разходи от задълженото
лице, като платена цена по посочените фактури се явяват документално
необоснован разаход по чл. 26, т. 2, във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО и не
следва да бъдат признавани за данъчни цели. Затова правилно с така
осчетоводения разход е увеличен счетоводния резултат за съответните данъчни
периоди и е определен за довнасяне корпоративен данък в общ размер на 33 412.06
лв.
Предвид всичко изложено съдът
намира, че ревизионният акт е законосъобразен и подадената срещу него жалба
следва да се отхвърли, като неоснователна.
С оглед изхода от делото и на
основание чл. 161, ал. 1, изр. 3-то от ДОПК в полза на
ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, изчислено
съобразно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в размер на 4051.42 лв.
Мотивиран от изложеното,
Административен съд – Перник
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „***”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. ***, бл. 66,
вх. Д, ет. 4, ап. 13, представлявано от И.Т. – управител против Ревизионен
акт № Р-22001420005339-091-001/26.03.2021 г., издаден от П.Т.П.
–
началник на сектор – възложител на ревизията и П.Т.П.– главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията, с който са установени за
внасяне данък върху добавената стойност в размер на 92 079.92 лв. за данъчни
периоди от 01.04.2016 г. до 31.03.2020 г., ведно с лихва за забава в размер на
21 776.43 лв., както и корпоративен данък в размер на 33 412.06 лв. за данъчни
периоди от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г., ведно с лихва за забава в размевр на
4873.46 лв., потвърден с Решение
№ 963/28.06.2021 г. на изпълняващия
длъжността директор
на Дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София при Централно
управление на Националната агенция за приходите, като
неоснователна.
ОСЪЖДА „***”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. ***, бл. 66,
вх. Д, ет. 4, ап. 13, представлявано от И.Т. – управител да заплати на
Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София при
Централно управление на Националната агенция по приходите сумата от 4051.42
лв. /четири хиляди и петдесет и един лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/