№ 396
гр. София, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Радостина Данаилова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело №
20221100901725 по описа за 2022 година
Предявен е иск по чл.86 ЗЗД Г.К. ЕООД срещу А.-* ЕООД за сумата от
63743,74 лв., представляваща обезщетение за забавеното плащане за периода
21.09.2019 г. – 02.12.2021 г. на задължение в размер на 145932,79 евро, което
ответникът се задължил да плати по силата на съдебна спогодба, одобрена по
търговско дело № 5502/2011 г. на СГС, VI-18,но платил със забава едва на
02.12.2021 г. по изпълнително дело №20167180400503.
Ищецът твърди да е сключил с ответника съдебна спогодба, с която
ответникът се задължил да заплати сумата от 145932,79 евро в срок до
30.12.2014 г. за окончателно уреждане на отношенията им във връзка с
договор за заем. Ответникът не изпълнил задълженията си по спогодбата в
уговорения срок, поради което и срещу него е образувано изпълнително дело
№20167180400503, по което задължението е платено на 02.12.2021 г., като
ищецът претендира законната лихва, която не е предмет на спогодбата.
Ответникът оспорва иска, като оспорва да дължи обезщетение за
забавено плащане, тъй като счита, че като е погасил главното вземане, това
погасява и акцесорното. На следващо място ищецът се отказал от правото да
претендира такова със спогодбата, оспорва да е изпаднал в забава, като счита,
че за това е необходима покана. Оспорва да дължи законна лихва след
16.11.2021 г., когато е заплатил всички задължения по изпълнителното дело, а
1
твърди и преди това да е извършвал регулярни плащания на главницата.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните
по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца е да докаже твърденията си относно сключването на
съдебна спогодба и възникване на задължението на ответника, за чиято забава
претендира обезщетение.
В тежест на ответника е да докаже твърденията си за наличие на
уговорка, изключваща отговорността му за забавено плащане, както и
твърденията си да е извършвал плащания преди 15.11.2021 г.
Не са спорни фактите относно сключването на съдебната спогодба,
както и извършените от ответника плащания на 15.11.2021 г. и 16.11.2021 г.
по №20167180400503.
Със съдебната спогодба, одобрена в съдебно заседание на 16.03.2012 г.
по т.д.№ 5502/2011 г. на СГС, съгласно представения препис от протокол,
ответникът се е задължил по раздел III,т. 1 от спогодбата за окончателно
погасяване на задълженията си, които признава със същата спогодба, да
заплати сумата от 145 932,79 евро в срок от 3 години от подписване на
споразумението, но не по-късно от 30.12.2014 г.
Така посоченото задължение е с установен срок за изпълнение, поради
което и за поставянето на ответника в забава на основание чл.84, ал.1 ЗЗД
ответникът не е необходима каквато и да било покана, тъй като законът
свързва забавата с настъпването на уговорения падеж на изпълнение на
задължението и следователно ответникът е изпаднал в забава на плащането,
считано от деня, следващ определения краен ден за плащане, а именно
считано от 31.12.2014 г.
Неоснователни са и възраженията на ответника, че със съдебната
спогодба ищецът се е отказал от правото си на обезщетение за забавено
плащане. Одобрената съдебна спогодба съдържа уговорка единствено, че с
изпълнение на условията по нея, включително задължението за заплащане на
сумата от 145 932,79 евро не по-късно от 30.12.2014 г., ищецът ще счита за
уредени отношенията си с ответника, по повод на които се сключва
спогодбата. Тази уговорка обаче изобщо не третира неизпълнението на
задълженията по самата спогодба, а и ответникът, който не спори, че не е
2
изпълнил поетото задължение за плащане на парична сума, изобщо не може
да се позовава на нея и по повод предхождащите спогодбата отношения, тъй
като сам е в неизпълнение.
Следователно по силата на спогодбата и в приложение на правилото на
чл. 86, ал.1 ЗЗД с настъпването на падежа на задължението за заплащане на
сумата от 145 932,79 евро ответникът дължи обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва.
Ответникът, който носи тежестта, не е доказал твърденията си
задължението да е погасено преди настъпването на началната дата на
периода, за който се претендира обезщетение по делото.
Представените доказателства установяват за събиране на задължението
145 932,79 евро и въз основа на издаден изпълнителен лист от 13.09.2016 г. по
т.д.№5502/2011 г. на СГС да е образувано на изпълнително дело
№20167180400503 на ЧСИ С.Д. по искане на ищеца от 20.09.2016 г. Страните
не спорят, а се установява и от представените доказателства, че по
изпълнителното дело чрез трети лица за погасяване на задълженията на
ответника на 15.11.2021 г. са платени 15000 лв., а на 16.11.2021 г. сумата от
304258 лв., които плащания погасяват изцяло задълженията на ответника по
спогодбата и следователно считано от 16.11.2021 г. забавата му е
преустановена и след тази дата той не дължи повече обезщетение за забавено
плащане, като обстоятелството, че съдебният изпълнител реално е извършил
плащания в полза на ищеца много по -късно, а именно на 02.12.2021 г. и
16.12.2021 г. не касае отговорността на ответника, чиито задължения са
погасени с постъпване на извършените за негова сметка плащания по сметка
на ЧСИ.
Неоснователни са доводите на ответника, че с погасяването на
задължението по спогодбата се погасяват и акцесорните задължения, каквото
е и това за обезщетение за забавено плащане, което е предмет на делото.
Такова правило съществува в чл.119 ЗЗД, но само по отношение на давността
като способ за погасяване на задължения, който извод следва от буквалното и
систематическо тълкуване на разпоредбата. По отношение на плащането като
способ за погасяване на задълженията подобно правило не съществува, нито
има основание за приложението му по аналогия, тъй като е налице нарочната
разпоредба на чл.76 ЗЗД относно прихващане на изпълнението, по аргумент
3
от която и от даденото от ВКС задължително тълкуване относно
приложението й, при плащане вземанията за натрупани лихви, включително
законната, не следват съдбата на главницата, а се погасяват преди нея,
съответно погасяването на главницата погасява взиманията за лихви
занапред, а не и вече натрупани такива. / решение №38/23.02.2011 г. по гр.д.№
276/2020 г. на ВКС, III г.о./.
Следователно ответникът дължи обезщетение за забавено плащане за
част от претендирания период, а именно от 21.09.2019 г. до 16.11.2021 г.,
което обезщетение, изчислено от съда по реда на чл.162 ГПК по формулата:
(основен лихвен процент +10):100 х брой дни забава, при съобразяване на
данните на БНБ за основания лихвен процент и броя дни забава за посочения
период на забава е в размер на 62480,21 лв., до който размер е основателен
иска. За разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 63743,74
лв. за периода 16.11.2021 г. – 02.12.2021 г. искът е неоснователен и следва да
се отхвърли.
Право на разноски при този изход от спора имат и двете страни, които
са ги претендирали.
На ищеца, съобразно уважената част от иска, следва да се присъдят
разноски за държавна такса в размер на 2499,21 лв.
На ответника, съобразно отхвърлената част от иска, следва да се
присъдят разноски в размер на 49,56 лв. за адвокатско възнаграждение, като
възраженията на ответника за прекомерност са неоснователни, тъй като
уговореното и заплатено от ответника възнаграждение надвишава
минималното с по-малко от 8 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А.-* ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. ****, партер от задната страна на блока да заплати на Г.К.
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. **** на
основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 62480,21 лв., представляваща
обезщетение за забавеното плащане за периода 21.09.2019 г. – 15.11.2021 г. на
задължение в размер на 145932,79 евро, което ответникът се задължил да
4
плати по силата на съдебна спогодба, одобрена по търговско дело №
5502/2011 г. на СГС, VI-18, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за
държавна такса в размер на 2499,21 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над 62480,21 лв. до пълния претендиран размер от 63743,74 лв. и за периода
16.11.2021 г. – 02.12.2021 г.
ОСЪЖДА Г.К. ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ул. **** да заплати на А.-* ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. ****, партер от задната страна на блока на
основание чл.78, ал.3 ГПК разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 49, 56 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5