РЕШЕНИЕ
№ 3309
гр. Пловдив, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело №
20215330109165 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правна
квалификация – по чл. 410, ал.1 КЗ, във вр. чл.49 ЗЗД, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба ищцовото дружество твърди, че на 01.01.2017 г. в гр.
П., на ул. ********** при движение в посока юг – север на лек автомобил
марка „********, модел ******* с рег. № ******** собственост н В. К. М. и
управляван от Д. М. А., заобикаляйки велосипед, попада е необезопасена и
несигнализирана шахта, стърчаща около 15 см. над пътното платно, пред
която има дълбока дупка, пълна с вода, вследствие на което са нанесени
материални щети на автомобила. За ПТП-то е съставен протокол № *******
Процесното МПС е със сключена застраховка „Автокаско“ при ищеца, със
застрахователна полица № ******** със срок от 17.08.2017 г. до 16.08.2018 г.
За процесното ПТП е заведена щета № ******** г. от водача на увредения
автомобил, като нанесените щети са 1)кожух скоростна кутия – Al, 2) капак
скоростна кутия – метален. Разходите, необходими за възстановяване на
щетите възлизат на сумата от 13881,44 лв., равняващо се на дължимото
застрахователно обезщетение. От последното била приспадната сумата от
1
631,18 лв. – дължими по полицата вноски, поради което на застраховането
лице била дължима сумата от 13250,26 лв. Дължимото застрахователно
обезщетение било заплатено на части, както следва: на дата 18.12.2017 г. –
4000 лв., на дата 02.01.2018 г. – 4000 лв., на дата 04.01.2018 г. – 5250,26 лв.
Ищецът поддържа, че със заплащането на застрахователното обезщетение на
пострадалото лице, в полза на застрахователя възникнало регресно вземане
срещу причинителя на вредата. Доколкото ПТП-то се реализирало в гр. П.,
община отговаряла за поддържането на общинските пътища, която е
процесния случай проявила бездействие, вследствие на което настъпили
вреди по автомобила. До ответника била изпратена регресна покана №
******* г., но доброволно изпълнение на последвало. Поради ищецът
предявява настоящите искове, с които моли за осъждане на ответника да му
заплати сумата от общо 13906,40 лв., включваща застрахователно
обезщетение от 13881,44 лв. и ликвидационни разходи в размер на 25 лв.,
както и обезщетение за забавено плащане в размер на 1838,74 лв. за периода
от 31.08.2019 г. до 18.12.2020 г. Претендира присъждане на законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.12.2020 г., до
окончателното изплащане на вземането, както и присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
Община П., със становище за неоснователност на предявените искове.
Оспорва изложените от ищеца фактически твърдения, както и
обстоятелството, че участъкът, където се е реализирало ПТП-то се поддържа
от Община П.. Сочи, че на ул. ******* не са налични шахти, а също и че
общината няма задължение да поддържа канализационните шахти. Счита, че
не е налице причинна връзка между противоправно бездействие на служители
на ответника и настъпилото ПТП. Твърди, че по делото не се доказва към
датата на застрахователното събитие да е налице застраховка „Автокаско“ на
уредения автомобил, както и да са заплатени дължимите застрахователни
премии. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като
сочи, че водачът на МПС-то се е движил с несъобразена скорост, не е спазвал
правилата за движение по пътищата, като е могъл да избегне твърдяната
неравност на пътя. Оспорва размера на претендираното обезщетение. Моли за
отхвърляне на иска, претендира разноски.
Съдът като съобрази доводите на страните и след анализ на събраната
2
доказателствена съвкупност по делото прие за установено от фактическа
страна следното:
На 16.07.2018 год. /видно от представена застрахователна полица В. К.
М. сключва застраховка „Автокаско“ със застрахователна компания „Бул
Инс“ ЕАД относно собствения й лек автомобил *****, модел **** с рег.
№*****. Срокът на действие на застрахователния договор е от 17.08.2017 год.
до 16.08.2018 год.
Видно от представен протокол за ПТП и уведомление за щета на МПС,
депозирано от Д. А. на 01.10.2017 год. в гр. П., на ул. „********* при
управление на процесното МПС - лек автомобил *******, модел ***** с рег.
№ *******и при заобикаляне на велосипедист попада върху шахта,
СТЪРЧАЩА над асфалтовата настилка и удря лекият автомобил.
Ищцовото дружество завело щета с № *******като в описа на щетата
като увреждания по МПС-то били описани кожух скоростна кутия и капак с
отметка за степен на деформация "за подмяна".
От направена калкулация - експертна оценка и доклад № ******** год.
се установява, че калкулираното обезщетение признато за изплащане на В.
К.М. е 13881.44 лева.
От представените три броя платежно нареждане за кредитен превод
нареждане от 02.01.2018 год. и 04.01.2018 год.. с посочено основание номерът
на щетата, сумата от общо 13 250.56 лева е изплатена от ищцовото дружество
на собственика на увредения автомобил - В. К. М.
На 29.07.2019 г. ищцовото застрахователно дружество отправило
покана до Община П., като отговорно за ПТП лице да изплати сумата от
13906.40 лева., посочена като заплатена от застрахователя за възстановяване
щетите на лекия автомобил. Поканата е получена от Община П. на 30.07.2019
г., като в писмен отговор от ответната Община се отговаря, че отговорността
на Общината не е доказана.
В хода на производството са назначени, респ.изготвени съдебна
автотехническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза.
От заключението на вещото лице се установява, че механизъм на ПТП е
преминаване на автомобила през изпъкнала неравност – пътна шахта на
пътноното платно, разпологена над нивото на пърната настилка. Възможно е
3
при удара на настъпят увредите по скоростната кутия на автомобла.
Стойността на материали и труд, необходими за възстановяване на
увредените детайли, в причинно-следствена връзка с изследването ПТП, по
пазарна стойност възлизат на 17 185.61 лева с ДДС.
От назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че във
връзка с заведената щета с №****** от страна на ищцовото дружество е
изплатено оезщетение в размер на 13250.26 лева.
Съдът кредитира заключенията на изслушаните по делото експретизи,
като изготвени от вещи лица, в чиято компетентност и безпристрастност няма
основания да се съмнява.
Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
С оглед предявения осъдителен иск с правно основание чл.410, ал.1 от
КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД. - регресен иск на платилия обезщетение застраховател
срещу причинителя на вредата, настъпила в резултат на виновно бездействие
на служители на ответната Община П., ищцовото дружество следва да
установи по несъмнен начин съществуването на валидно застрахователно
правоотношение между него и увреденото лице и заплащане на
застрахователно обезщетение.
Съдът намира, че първото от двете посочени обстоятелства не се
установи в процеса.
Видно от изложеното в исковата молба, ищцовото дружедтво твърди, че
е заплатило застрахователно обезщетение във връзка с настъпило
застрахователно събитие на 01.01.2017 год. Доколкото обаче периодът на
действие на посочената в исковата молба застрахователна полица от
17.08.2017 г. до 16.08.2018 г, с Определение № 7971/06.10.2021 год. съдът е
указал на ищцовото дружество, че следва да уточни в срок до първото
открито съдебно заседание датата на настъпване на ПТП, като изрично е
посочил, че в исковата молба се излагат твръдения за дата 01.01.2017 год., а
застрахователната полице е с период от 17.08.2017 г. до 16.08.2018 г.
Въпреки изрично дадените указания по реда на чл. 145, ал.2 от ГПК
ищцовото дружество не само в първото, но и в следващите две съдебни
заседания и до края на съдебното дирене не е взело становище – нито чрез
явяването на представител в с.з, нито чрез депозиране на писмено уточнение.
Видно е от датата, за която е поискано събирането на доказателства от
4
ищцовата страна, както и от събрания доказателствен материал, че
настъпване на застрахователното събитие е на дата различна от посочената в
исковата молба. И независимо, че най-вероятно се касае за техническа грешка
в молбата, след като изрично е обърнал внимание и дори указал да се
извърши уточняване и след като в продължение на три съдебни заседания
ищецът е бездействал и не е взел отношение, за съдът не съществува
процесуалната възможност да приеме, че е допусната грешка и че датата на
настъпване на застрахователното събитие е друга, като по този начин замести
волята на ищеца и внесе сам поисканите от ищцовото дружество уточнения.
Това напрактика би означаво съдът да подпомогне една от тях в процеса,
което е недопустимо и от своя страна противоречащо и на принципа на
диспозитивното начало.
Ето защо, доколкото в исковата молба е посочено, че датата на
настъпване на ПТП е 01.01.2017 год. и не се установи в производството към
тази дата за процесния лек автомобил ****** да е имало действаща сключена
застраховка „Каско“ /представената е за периода от 17.08.2017 г. до
16.08.2018 г/ то съдът приема, че не е налице валидно сключено
застрахователно правоотношение между ищцовото дружество и увреденото
лице, поради което и не е било налице основание за изплащането на
застрахователно обезщетение и съответно не е налице основание за
предявяване на регресен иск против ответника.
С оглед изхода на спора ищцово дружество следва да се задължи на
основание чл. 78, ал.8 от ГПК да заплати на ответната Община Пловдив
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, на основание чл.410 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД, предявения
от ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК ******, против Община П. с ЕИК ******* иск за
заплащане сума в размер на 13906,40 лв., включваща застрахователно
обезщетение от 13881,44 лв. и ликвидационни разходи за отстраняване на
имуществени вреди, причинени на лек автомобил марка ******, модел
5
"*****" с ДК № ******, собственост н*а В. К. М., в следствие настъпило
ПТП на 01.01.2017 год.. в гр.Пловдив както и обезщетение за забавено
плащане в размер на 1838,74 лв. за периода от 31.08.2019 г. до 18.12.2020 г.,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК
******* ДА ЗАПЛАТИ на Община Пловдив с ЕИК ******** сума в размер
на 150.00 лв. за юрисконултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6