Присъда по дело №1721/2025 на Софийски районен съд

Производството е по реда на глава XXVIII НПК.
Образувано е по внесен от СРП обвинителен акт срещу Б. Х. П., с твърдения за извършено
престъпление по чл. 149, ал. 1, пр. 1 НК – за това, че на 15.07.2024 г., около 20:30 ч., в гр. Банкя, ул.
„Георги С.Раковски“ № , във фоайе на санаториум „Здраве“, извършил действия, с цел - да възбуди
полово желание, без съвкупление, по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - Н. Д.
Р., като я пипал по краката, по рамото и по гърдите и с двете си ръце, като прокарвал ръка по
раменете към гърдите й и опипвал дясната й гърда с цялата си длан.
По искане на защитата и подсъдимия, проведено е съкратено съдебно следствие, при
условията на чл. 371, т. 2 НПК.
В съдебно заседание представител на СРП намира обвинението за доказано по несъмнен
начин, а деянието – за съставомерно. Пледира за постановяване на осъдителна присъда, с налагане
на наказание „лишаване от свобода”, под минимума, с отложено изтърпяване.
Защитата не оспорва обвинението. Намира предложението на СРП да удачно, но се позовава
и на признанието, възрастта на подсъдимия и намалената му трудоспособност. Пледира за
справедливо наказание.
Подсъдимият поддържа казаното от защитника си. В последната си дума, моли за бързо
приключване на производството и за липса на последици.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и след извършване
на дължимата служебна проверка, намира за установено от фактическа страна следното :
Подс. Б. Х. П. ЕГН **********.
На 12.07.2024г. св. Д. П., заедно с дъщеря си – св. Н. Р. - на 13-годишна възраст към онзи
момент, пристигнали в гр. Банкя, в санаториум „Здраве“, находящ се на ул. „Георги С.Раковски“ №
15, където трябвало да повеждат физиотерапия. По същото време, подс. П. също бил пациент в
санаториума.
На 14.04.2024 г., около 16:00 ч., св. Р. отишла във фойаето на санаториума, за да ползва
интернет свързаност, тъй като в стаята, в която била настанена с майка си, нямало такава.
Около 18:00 ч., докато ползвала интернет във фоайето, към св. Р. се приближил
подсъдимият, който държал в ръката си дистанционно за телевизор. Той я попитал - дали може да
се качи с него до стаята му, за да му съдейства с включването на телевизора, тъй не се справял сам.
Тя отвърнала, че не може да отговори на молбата му, тъй като майка и я чака в тяхната стая.
На 15.04.2024 г., около 20:30 ч., св. Н. Р. отново отишла във фоайето на санаториум
„Здраве“, за да полза интернет връзка. По същото време дошъл и подсъдимият. Виждайки Р., той се
приближил към нея, като започнал шеговито да й говори: „Ти нямаше ли да идваш в моята стая, за
да ми оправиш телевизора?“. След това започнал да й задава въпроси: от къде е, как се казва и къде
живее. В един последващ момент, той застанал до нея и започнал да я опипвал по краката, по
рамото и по гърдите с двете си ръце, като прокарвал ръка по раменете и по гърдите и опипвал
дясната и гърда с цялата си длан.
Св. Р. поискала от подсъдимия - да спре да я пипа, след което напуснала фоайето, качвайки
се в стаята, която ползвала с майка си. Там тя й разказала всичко, което се е случило малко по-рано
същата вечер.
Още на следващият свидетелите П. и Р. и посетили 09 РУ-СДВР, където депозирали
съобщение за извършено спрямо детето престъпление, като св. Р. дала пълно описание на
извършителя.
Още същият ден подс. П. бил установен от служители на 09 РУ-СДВР, след което бил
задържан.

1

Горната фактическа обстановка се установява, след проведен анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: самопризнанията
на подс. П.; показанията на свидетелите Д. П. (л. 6 ДП), Д. Р. (л. 9 ДП), Н. Р. (л. 19 ДП; л. 47 ДП), И.
Л. (л. 23 ДП) и З. Л. (л. 24 ДП); жалба (л. 3 ДП); протокол за доброволно предаване (л. 25 ДП);
протокол за разпознаване (л. 22 ДП); справка от ДАЗД (л. 62 ДП); заключения на СППЕ (л. 38 ДП;
л. 69 ДП); справки за съдимост (л. 81 ДП) и за неприключили наказателни производства (л. 82 ДП);
характеристика (л. 43) и медицинска документация (л. 44).
Спецификите на повдигнатото обвинение предполагат водеща роля на гласните
доказателства, като коректно би било да се отбележи, също така, че тази категория престъпления не
се извършват пред голям брой очевидци, а напротив – предполагат дискретна, отдалечена среда. В
този смисъл и оскъдността на доказателствената маса не следва да бъде коментирана, в контекста
на доказателствен дефицит, будещ критика към органите на досъдебното производство, а поставя
завишени изисквания към съпоставката на доказателствата.
С така направените принципни уточнения, логично е – водеща роля да имат показанията на
св. Р., които не бележат съществени промени, в хода на производството. Тук е мястото да се
отбележи, че в първоначалния си разпит тя съобщава само за пипане по гърдите и раменете, а
данни и за физически контакт по краката изнася, едва при разпита пред съдия, С оглед ранния етап
на производството и подчертано интимния характер на докосването по краката, според настоящия
съдебен състав се касае не за надграждане в показанията, отнемащо от доказателствената им
тежест, а за преодолян първоначален емоционален момент, непосредствено след посегателството,
отпадането на която бариера е позволила споделя на пълните параметри на контакта. Доколкото то
кореспондира и със съобщеното на родителите, то и съдът заема процесуална позиция за
достоверност на показанията на детето, кореспондираща с направеното самопризнание.
Макар авторството да не е предмет на спор в настоящото производство, в подкрепа на
изводите за него е проведеното разпознаване, което съдът не намира основания да третира, като
процесуално опорочено.
Изготвените експертизи са дали положителен отговор на въпросите за свидетелската
годност на пострадалата, респективно – за годността на подсъдимия да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ги ръководи, поради което и детайлно обсъждане на цитираните
обстоятелства е практически безпредметно.
Данни за съдебното минало и характеристични данни за подсъдимия съдът черпи от
приложените по делото справки за съдимост, за неприключили наказателни производства и
характеристика.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
При така установената фактическа обстановка и след проведен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, настоящият състав намира, че от обективна и субективна страна
подс. П. е реализирал престъпния състав, за който му е повдигнато обвинение.
Авторството на деянието и хронологията на събитията бяха обект на анализ в предходния
раздел на настоящото изложение. Същевременно, естеството на действията (опипването на
раменете, гърдите и краката на лице от противоположния пол) покрИ. специфичната цел на
престъплението по чл. 149, ал. 1 НК – възбуждане на полово желание.
Поредицата на действията, включени в състава на инкриминираното деяние, извършени
спрямо пострадалото лице, както и предшестващият опит – за привличането й в стаята на
подсъдимия, налагат извод за умисъл в действията на подсъдимия, и то – под формата на пряк,
дори - предварителен такъв.

По вида и размера на наказанието
Съгласно разпоредбата на чл. 54 НК, съдът определя наказанието в пределите, предвидени
от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този
2

кодекс и като взема предвид степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за
извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
За престъпление по чл. 149, ал. 1 НК законодателят е предвидил наказание „лишаване от
свобода” от една до шест години.
Смекчаващи отговорността обстоятелства се явяват чистото съдебно минало на
подсъдимия, добрите характеристични данни и липсата на други неприключили наказателни
производства. За пълнота на изложението, самопризнанието не следва да се счита за такова,
доколкото не е изначално и безусловно (ТР 1/2209 ОСНК). Отегчаващи такИ. се явяват упоритостта
(налице е предходен, макар и неуспешен опит за нерегламентиран контакт с пострадалата в стаята
на подсъдимия) и дързостта на деянието (на публично място, като пострадалата дори е съобщила,
че е на 11-годишна, а не - на 13-годишна възраст). В този смисъл и отмерване на санкцията, в
размер между минималния и средния, а именно – лишаване от свобода, за срок от две години
(респективно – шестнадесет месеца, с оглед дължимата се редукция по чл. 58а, ал. 1 НК) се явява
съобразен със степента на обществена опасност на деянието и дееца. С оглед липсата на данни за
предходни осъждания и висящи наказателни производства, върху подсъдимия успешно може да
бъде въздействано и с института на отложеното изтърпяване, като при съблюдаване на изложения
по-горе алгоритъм, продължителност на изпитателния срок от четири години се явява съразмерна и
адекватна.

По разноските
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и предвид императивната разпоредба
на чл. 189, ал.3 НПК, направените по делото разноски, следва да бъдат възложени, в тежест на
подсъдимия.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

3

Номер на акта:	188
Дата:	28 март 2025 г. (в сила от 12 април 2025 г.)
Съдия:	Делян Любомиров Дилков

Дело:	20251110201721
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	6 февруари 2025 г.

Присъда по дело №1721/2025 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите