Р Е Ш
Е Н И Е
№……………………/10.01.2022
г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА, XIV състав, в открито съдебно
заседание, проведено на първи декември две хиляди двадесет и първа година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Наталия Зирковска, след като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2128 по
описа за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона
за здравното осигуряване /ЗЗО/.
Образувано е по жалба на „Специализирана болница за
рехабилитация – Варна“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, к.к. „Златни пясъци“, сп. „Журналист“ срещу Заповед
за налагане на санкции № РД-2530298/27.08.2021 г., издадена от Управителя на
Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/.
Дружеството – жалбоподател „Специализирана болница за
рехабилитация – Варна“ АД намира оспорената заповед за незаконосъобразна, поради
издаването й при допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и в
несъответствие с целта на закона. Дружеството посочва, че е налице противоречие
между фактическите и правните основания за издаване на обжалвания
административен акт. Изтъква, че в случая са налице заповеди за задължение за
разположение на лекарите в „Специализирана болница за рехабилитация – Варна“
АД, от които е видно, че и двамата лекари специалисти – д-р К.М.и д-р И.В., на
посочените в заповедта дати са били на разположение на работодателя. С оглед
гореизложеното счита, че липсват фактически основания за издаване на заповедта,
поради което тя е незаконосъобразна и необоснована. Навежда твърдения за липса
на мотиви в оспорения индивидуален административен акт. Оспорват се
констатациите на административния орган конкретно по т. 4, 5, 7, 8, 28, 29, 30,
31, 32, 33, 34 и 35 от заповедта, за които се посочва, че противоречат на
фактите от обективната действителност и на приложените по делото доказателства.
Конкретно в тази насока се аргументира, че съгласно представените работни
графици на 03.02.2021 г., на 05.02.2021 г. и
на 11.02.2021 г. д-р К.М.е била в редовно работно време, а не е била в
отпуск, както е посочено в оспорената заповед. Поради гореизложените
съображения се отправя искане за отмяна на заповедта и за присъждане на
направените съдебно – деловодни разноски.
Ответната страна Управителят на Националната здравноосигурителна
каса /НЗОК/ не е депозирал писмен отговор на жалбата.
В проведеното на 01.12.2021 г. открито съдебно заседание
по адм. дело № 2128 по описа за 2021 г. на Административен съд Варна,
дружеството – жалбоподател се представлява от своя процесуален представител
адв. Д.М. ***, която поддържа жалба на посочените в нея основания и моли за
отмяна на оспорената заповед,
В проведеното на 01.12.2021 г. открито съдебно заседание
по адм. дело № 2128 по описа за 2021 г. на Административен съд Варна, ответната
страна Управителят на НЗОК се представлява от своя процесуален представител
Началник отдел „Правно и административно обслужване“ в дирекция „Обща
администрация“ в РЗОК гр. Варна, който изразява позиция за неоснователност на
жалбата, акцентирайки в своята пледоария, че по делото е установено, че д-р К.М.на
посочените в заповедта дати е подписала епикризи за изписване на пациенти
докато се е намирала в платен отпуск. Навежда твърдения, че представените с
жалбата заповеди за разположение са неотносими, тъй като в месечните графици е
отбелязано, че д-р М. на процесните дати се е намирала в платен отпуск, като
освен това според заповедите има два последователни дни на разположение, което обстоятелство
представлява нарушение на разпоредбата на чл. 5 от Наредба № 2 от 22.04.1994 г.
за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на
работодателя /НРУЗДРР/. Поради гореизложените съображения моли за отхвърляне на
оспорването, също така претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение за прекомерност на
претендирания от дружеството – жалбоподател адвокатски хонорар като настоява размерът
на същия да бъде намален до минималния праг, очертан в Наредбата за
адвокатските възнаграждения.
От фактическа страна, съдът намира за установено
следното:
Началото на административното производство е постановено
със Заповед № РД – 25 – 331/03.06.2021 г. на Управителя на НЗОК, с която е
наредено извършването на проверка на „Специализирана болница за рехабилитация –
Варна“ АД със задача: Контрол по изпълнение на договора на лечебното заведение
за оказване на болнична медицинска помощ в съответствие с Националния рамков
договор за медицинските дейности /НРД за МД/ за 2020 – 2022 г. във връзка с
жалби с вх. № 23 – 00 – 317/23.04.2021 г., № 19 – 03 – 141/20.04.2021 г. и № 19
– 03 -141/27.04.2021 г. на НЗОК. Определен е срок за извършване на проверката
от 07.06.2021 г. до 11.06.2021 г. включително. Наредено е проверката да се
извърши от следните длъжностни лица – служители на НЗОК: 1. О.Н.В.– началник
отдел в дирекция КАПДЗЗО; 2. Д-р Г.И.П.– главен експерт в дирекция КАПДЗЗО; 3.
Д-р А.Т.Б.– главен експерт в дирекция КАПДЗЗО.
Заповедта е връчена на упълномощено от лечебното
заведение лице на 07.06.2021 година.
За резултатите от проверката от определените със Заповед
№ РД – 25 -331/03.06.2021 г. на Управителя на НЗОК служители е съставен Протокол
№ РД-25 – 331 – 1/25.06.2021 г., в който е посочено, че „Специализирана болница
за рехабилитация – Варна“ АД притежава разрешение за осъществяване на лечебна
дейност, както и че лечебното заведение е сключило договор за изпълнение на
клинични пътеки /КП/ № № 258, 259, 260, 261, 262, 263, 265. По време на
проверката са проверени истории на заболяването (ИЗ) за месеците януари,
февруари, март, април и май 2021 година по КП № 265, изброени на стр. 2 от
протокола.
По т. 1 от протокола са констатирани 63 броя нарушения на
изискванията на чл. 388, ал. 1 във връзка с чл. 30, т. 1 от НРД за МД за 2020 –
2022 г., изразяващи се в хоспитализиране/дехоспитализиране на здравно осигурени
лица (ЗОЛ) от д-р К.М.и д-р И.В., докато същите са били в платен отпуск или не
са били на работа.
По отношение на ИЗ № 173/2021 г. на ЗОЛ Н.Н.Н./т. 1/, ИЗ
№ 176/2021 г. на ЗОЛ Б.Я.Ю./т. 12/, ИЗ № 175/2021 г. на ЗОЛ Р.А.А./т. 13/ и ИЗ
№ 174/2021 г. на ЗОЛ Д.А.С./т. 20/ е установено, че на 01.02.2021 г. тези
пациенти са дехоспитализирани и са им издадени епикризи, подписани от д-р К.М.–
началник отделение по физикална и рехабилитационна медицина, а съгласно
представения по време на проверката график на посочената дата д-р К.М.се е
намирала в платен годишен отпуск.
По отношение на ИЗ № 199/2021 г. на ЗОЛ В.И.С./т. 2/, ИЗ
№ 200/2021 г. на ЗОЛ М.С.И./т. 3/, ИЗ № 198/2021 г. на ЗОЛ А.В.А./т. 6/ и ИЗ №
197/2021 г. на ЗОЛ С.К.К./т. 9/ е установено, че на 06.02.2021 г. тези пациенти
са дехоспитализирани и са им издадени епикризи, подписани от д-р К.М.– началник
отделение по физикална и рехабилитационна медицина, а съгласно представения по
време на проверката график на посочената дата д-р К.М.се е намирала в платен
годишен отпуск.
По отношение на ИЗ № 193/2021 г. на ЗОЛ Н.Ж.Ч./т. 4/, ИЗ
№ 191/2021 г. на ЗОЛ Г.В.И./т. 5/, ИЗ № 187/2021 г. на ЗОЛ Т.Й.Т./т. 7/, ИЗ № 195/2021
г. на ЗОЛ П.Н.К./т. 8/, ИЗ № 190/2021 г. на ЗОЛ А.И.В./т. 29/, ИЗ № 192/2021 г.
на ЗОЛ В.И.Ч./т. 30/, ИЗ № 194/2021 г. на ЗОЛ А.К.П./т. 31/ и ИЗ № 186/2021 г.
на ЗОЛ Г.Ж.К./т. 32/ е установено, че на 05.02.2021 г. тези пациенти са
дехоспитализирани и са им издадени епикризи, подписани от д-р К.М.– началник
отделение по физикална и рехабилитационна медицина, а съгласно представения по
време на проверката график на посочената дата д-р К.М.е била в платен годишен
отпуск.
По отношение на ИЗ № 178/2021 г. на ЗОЛ И-П-И-/т. 10/ и
ИЗ № 177/2021 г. на ЗОЛ Ц.С.Р./т. 11/ е установено, че на 02.02.2021 г. тези
пациенти са дехоспитализирани и са им издадени епикризи, подписани от д-р К.М.–
началник отделение по физикална и рехабилитационна медицина, а съгласно
представения по време на проверката график на посочената дата д-р К.М.е била в
платен годишен отпуск.
По отношение на ИЗ № 181/2021 г. на ЗОЛ А.Н.Н./т. 28/ и
ИЗ № 183/2021 г. на ЗОЛ И.Г.И./т. 34/ е установено, че на 03.02.2021 г. тези
пациенти са дехоспитализирани и са им издадени епикризи, подписани от д-р К.М.–
началник отделение по физикална и рехабилитационна медицина, а съгласно
представения по време на проверката график на посочената дата д-р К.М.е била в
платен годишен отпуск.
По отношение на ИЗ № 283/2021 г. на ЗОЛ Р.Г. М. /т. 33/ и
ИЗ № 285/2021 г. на ЗОЛ надежда К.К./т. 35/ е установено, че на 11.02.2021 г.
тези пациенти са хоспитализирани от д-р К.М.– началник отделение по физикална и
рехабилитационна медицина, а съгласно представения по време на проверката
график на посочената дата д-р К.М.е била в платен годишен отпуск.
По отношение на ИЗ № 694/2021 г. на ЗОЛ Д.Н.Д./т. 14/, ИЗ
№ 691/2021 г. на ЗОЛ Д. Ж.К./т. 15/, ИЗ № 698/2021 г. на ЗОЛ Н.И.Я./т. 16/, ИЗ
№ 695/2021 г. на ЗОЛ К.Й.Ш./т. 24/, ИЗ № 649/2021 г. на ЗОЛ Е.Г.Д./т. 26/ и ИЗ
№ 696/2021 г. на ЗОЛ Е.Б.А. /т. 27/ е установено, че на 23.03.2021 г. тези
пациенти са дехоспитализирани и са им издадени епикризи, подписани от д-р К.М.–
началник отделение по физикална и рехабилитационна медицина, а съгласно
представения по време на проверката график на посочената дата д-р К.М.не е била
на работа.
По отношение на ИЗ № 545/2021 г. на ЗОЛ З.А.Я./т. 17/, ИЗ
№ 546/2021 г. на ЗОЛ Б.Г.П. /т. 18/, ИЗ № 547/2021 г. на ЗОЛ В.Д.П./т. 21/, ИЗ
№ 549 на ЗОЛ А.Г.А. /т. 22/, ИЗ № 548/2021 г. на ЗОЛ В.С.Д./т. 23/ и ИЗ №
550/2021 г. на ЗОЛ Й.Н.Й./т. 25/ е установено, че на 09.03.2021 г. тези
пациенти са дехоспитализирани и са им издадени епикризи, подписани от д-р К.М.–
началник отделение по физикална и рехабилитационна медицина, а съгласно
представения по време на проверката график на посочената дата д-р К.М.не е била
на работа.
По отношение на ИЗ № 612/2021 г. на ЗОЛ С.Р.Х./т. 19/ е
установено, че на 16.03.2021 г. този пациент е дехоспитализиран и му е издадена
епикриза, подписана от д-р К.М.– началник отделение по физикална и
рехабилитационна медицина, а съгласно представения по време на проверката
график на посочената дата д-р К.М.не е била на работа.
По отношение на ИЗ № 581/2021 г. на ЗОЛ П.К.А./т. 36/, ИЗ
№ 582/2021 г. на ЗОЛ П.Д.К./т. 37/, ИЗ № 583/2021 г. на ЗОЛ С.Р.С./т. 38/, ИЗ №
585/2021 г. на ЗОЛ Х.Х.Х./т. 39/ и ИЗ № 584.2021 г. на ЗОЛ Т.Д.Х. /т. 49/ е
установено, че на 14.03.2021 г. тези пациенти са дехоспитализирани и са им
издадени епикризи, подписани от д-р И.В. като лекуващ лекар, а съгласно
представения по време на проверката график на посочената дата д-р И.В. не е
била на работа.
По отношение на ИЗ № 411/2021 г. на ЗОЛ Д.С.Г./т. 40/, ИЗ
№ 418/2021 г. на ЗОЛ П.М.С./т. 41/, ИЗ № 412/2021 г. на ЗОЛ Д.В.Д./т. 44/, ИЗ №
419/2021 г. на ЗОЛ Г.Т.Р./т. 45/ и ИЗ № 417/2021 г. на ЗОЛ М.Д.С./т. 63/ е
установено, че на 27.02.2021 г. тези пациенти са дехоспитализирани и са им
издадени епикризи, подписани от д-р И.В. като лекуващ лекар, а съгласно
представения по време на проверката график на посочената дата д-р И.В. е била в
платен годишен отпуск.
По отношение на ИЗ № 448/2021 г. на ЗОЛ Д.С.В./т. 42/, ИЗ
№ 447/2021 г. на ЗОЛ Р.Т.Р./т. 46/, ИЗ № 446/2021 г. на ЗОЛ Т.И.Н. /т. 47/ и ИЗ
№ 449/2021 г. на ЗОЛ И.Т.Р./т. 48/ е установено, че на 28.02.2021 г. тези
пациенти са дехоспитализирани и са им издадени епикризи, подписани от д-р И.В.
като лекуващ лекар, а съгласно представения по време на проверката график на
посочената дата д-р И.В. е била в платен годишен отпуск.
По отношение на ИЗ № 370/2021 г. на ЗОЛ Д.К.И./т. 43/ е
установено, че на 24.02.2021 г. този пациент е дехоспитализиран и му е издадена
епикриза, подписана от д-р И.В. като лекуващ лекар, а съгласно представения по
време на проверката график на посочената дата д-р И.В. е била в платен годишен
отпуск.
По отношение на ИЗ № 653/2021 г. на ЗОЛ Т.Б.Ц./т. 50/, ИЗ
№ 640/2021 г. на ЗОЛ В.П.Й. /т. 51/, ИЗ № 639/2021 г/ на ЗОЛ Д.В.Ч./т. 52/, ИЗ
№ 641/2021 г. на ЗОЛ Р.И.Й./т. 53/, ИЗ № 635/2021 г. на ЗОЛ Й.Д.Й./т. 54/, ИЗ №
643/2021 г. на ЗОЛ Н.И.Й./т. 55/, ИЗ № 644/2021 г. на ЗОЛ А.Г.Г./т. 56/, ИЗ № 645/2021
г. на ЗОЛ Д. П.Д./т. 57/, ИЗ № 648/2021 г. на ЗОЛ П.Р.П./т. 58/, ИЗ № 642/2021
г. на ЗОЛ В.Ж.Ж./т. 59/, ИЗ № 652/2021 г. на ЗОЛ Р.П.К./т. 60/, ИЗ № 651/2021
г. на ЗОЛ С.Я.Д./т. 61/ и ИЗ № 649/2021 г. на ЗОЛ С.Ж.Х./т. 62/ е установено,
че на 13.03.2021 г. тези пациенти са хоспитализирани от д-р И.В. като лекуващ
лекар, а съгласно представения по време на проверката график на посочената дата
д-р И.В. не е била работа.
Констатирано е, че всички 63 случая, описани в т. 1 от
протокола, са отчетени и заплатени от РЗОК/НЗОК.
Прието е, че в описаните в т. 1 – т. 63 случаи са
нарушени изискванията на чл. 388, ал. 1 във връзка с чл. 30, т. 1 от НРД за МД
за 2020 – 2022 година.
Протокол № РД-25-331-1/25.06.2021 г. е връчен на
лечебното заведение, чрез упълномощено лице, на 22.07.2021 г., като в
законоустановения срок не е постъпило възражение/становище по констатациите в
протокола.
Възприемайки изцяло констатациите в Протокол №
РД-25-331-1/25.06.2021 г., Управителят на НЗОК е издал процесната Заповед за
налагане на санкции № РД-2530298/27.08.2021 г., с която, на основание чл. 413 и
чл. 422, ал. 1 от НРД за МД за 2020 – 2022 г., на „Специализирана болница за
рехабилитация – Варна“ АД са наложени 63 броя санкции „финансова неустойка“,
всяка от които в размер на 500 лева, или общо 31 500 лева.
Заповед за налагане на санкции № РД-2530298/27.08.2021 г.
е връчена на „Специализирана болница за рехабилитация – Варна“ АД на 07.09.2021
г., като на 17.09.2021 г. лечебното заведение подава жалба срещу заповедта до
Административен съд – Варна, по повод на която е образувано настоящото съдебно
производство.
В хода на съдебния процес като доказателства по делото са
приети приложените към жалбата документи
– окончателни работни графици за м. февруари 2021 година и м. март 2021 година
/л. 10 и л. 11 от делото/, налични и в административната преписка, Заповеди № 02/01.02.2021
г. и № 03/01.03.2021 г. за разположение на лекарите в отделение по физиотерапия
и рехабилитация на „СБР – Варна“ АД за месеците февруари и март 2021 година,
издадени от Изпълнителния директор на „Специализирана болница за
рехабилитация – Варна“ АД /л. 12 и л.
13 от делото/, както и Приложение № 1 и № 1а към Договор № 031349/26.02.2020
година, сключен между лечебното заведение и НЗОК /л. 14 и л. 15 от делото/.
По отношение на доказателствата и
от правна страна, съдът намира за установено следното:
Жалбата на
„Специализирана болница за рехабилитация – Варна“ АД срещу Заповед за
налагане на санкции № РД-2530298/27.08.2021 г., издадена от Управителя на НЗОК,
е депозирана в срока, предвиден в разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от АПК, от
активно легитимирана страна – адресат на оспорения индивидуален административен
акт, и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна,
поради следните съображения:
При извършената служебна проверка на основание чл. 168,
ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК съдът констатира, че Заповед за налагане на
санкции № РД-2530298/27.08.2021 г. е издадена от компетентен орган по смисъла
на чл. 74, ал. 5, предложение първо от ЗЗО и чл. 422, ал. 1, предложение първо
от НРД за МД за 2020 – 2022 г. – Управителя на НЗОК.
Административният акт е издаден
при спазване на изискванията за писмена форма, като съдържа реквизитите по чл.
59, ал. 2 от АПК. Оспорената заповед съдържа мотиви, адресат и
издател. Не се констатират твърдените в жалбата нарушения на чл. 59, ал. 2, т.
4 от АПК. Административният орган е посочил, както фактическите, така и
правните основания, мотивирали го да наложи санкциите „финансова неустойка“.
При издаване на обжалваната
заповед не се установяват допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да съставляват самостоятелно
основание за неговата отмяна. Процесният индивидуален административен акт е
издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая в
съответствие с изискването на чл. 35 от АПК. При издаване на заповедта
за налагане на санкции формално е спазена процедурата, разписана в ЗЗО и в НРД
за МД за 2020 – 2022 година. В съответствие с чл. 72, ал. 3, изречение първо от ЗЗО проверката на лечебното заведение е разпоредена със заповед на Управителя
на НЗОК, която съдържа всички реквизити по чл. 396 от НРД за МД за 2020 – 2022
година. Проверката е извършена от компетентни органи – длъжностни лица по чл.
72, ал. 2 от ЗЗО – служители на НЗОК, определени със заповед на управителя на
НЗОК, в рамките на правомощията им по чл. 73, ал. 1 от ЗЗО. За резултатите от
проверката е съставен протокол съгласно изискванията на 74, ал. 3, изречение
първо от ЗЗО, съдържащ реквизитите по чл. 401, ал. 1 от НРД за МД за 2020 –
2022 година. В изпълнение на разпоредбата на чл. 74, ал. 3, изречение второ от ЗЗО и чл. 401, ал. 2 от НРД за МД за 2020 – 2022 г. екземпляр от протокола е
предоставен на лицето – обект на проверката, като в предвидения в чл. 74, ал. 4
от ЗЗО и чл. 402 от НРД за МД за 2020 – 2022 г. 7-дневен срок не е дадено
писмено становище по направените от длъжностното лице по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО
констатации.
При преценка относно съответствието на обжалваната заповед с
материалноправните разпоредби, съдът съобрази следното:
Между страните по делото не се спори, че на посочените в заповедта дати
д-р К.М.и д-р И.В. са извършили хоспитализации и дехоспитализации и са
подписали епикризи по отношение на изброените ИЗ и ЗОЛ, като това се установява
по категоричен начин от събраните в хода на административното производство
множество доказателства, представляващи различни медицински документи.
Спорът между страните е концентриран върху това дали на посочените в
оспорената заповед дати д-р М. и д-р В. са били на работа, съответно имали ли
са право да подписват медицинска документация.
Видно от съдържанието на оспорения административен акт наложените
на жалбоподателя 63 броя санкции „финансова неустойка“ са за допуснати
нарушения на чл. 388, ал. 1 във връзка с чл. 30, т. 1 от НРД за МД за 2020 –
2022 година. Съгласно чл. 388, ал. 1 от НРД за МД за 2020 – 2022 г. лекар
специалист, оказващ БМП по КП, АПр и КПр, който отсъства поради ползване на
отпуск, заболяване, командировка или друга причина, няма право да извършва
медицински дейности, свързани с лечението на пациенти, както и да подписва
документи по чл. 294, първични медицински и финансови документи и епикризи за
периода на отсъствието си. Според чл. 30, т. 1 от НРД за МД за 2020 – 2022 г. изпълнителите
на медицинска помощ се задължават да
осигуряват на ЗОЛ договорената медицинска помощ и да изпълняват правилата
за добра медицинска практика съгласно условията на НРД.
Анализът на нормата на чл. 388, ал. 1 от НРД за МД за
2020 – 2022 г. сочи, че същата въвежда императивна забрана за извършване на
всякакви медицински дейности, свързани както с лечението на пациенти, така и с
подписването на документи, от лекар, отсъстващ от работа поради отпуск,
заболяване, командировка или друга причина, за периода, през който трае
отсъствието. За да е налице нарушение на тази забрана, следва да са изпълнени
следните кумулативни предпоставки: 1/ лекар специалист, оказващ БМП по КП, АПр
и КПр, да отсъства поради някоя от посочените в цитираната разпоредба причини,
и 2/ през периода на отсъствието си лекарят да е извършвал някоя от изброените
медицински дейности, включително да е подписвал някой от посочените документи.
Тежестта за установяване на тези обстоятелства е на административния орган,
налагащ санкцията.
1.
В разглеждания случая неправилно Управителят на НЗОК е
счел, че по отношение на случаите, посочени в т. 1.1. – т. 1.39 включително и в
т. 1.49. – т. 1.62. включително от обжалваната заповед, е допуснато нарушение
на чл. 388, ал. 1 във връзка с чл. 30, т. 1 от НРД за МД за 2020 – 2022 година.
1.1. В
т. 1.1. – т. 1.35 включително от оспорения санкционен акт са описани случаи на
ИЗ, при които са извършени хоспитализации /т. 1.33. и т.
1.35./ и дехоспитализации /т. 1.1. – т. 1.32. включително и т. 1.34./ на
ЗОЛ и са подписани епикризи от д-р К.М.– началник отделение по физикална и
рехабилитационна медицина, на следните дати: 01.02.2021 г., 02.02.2021 г.,
03.02.2021 г., 05.02.2021 г., 06.02.2021 г., 11.02.2021 г., 09.03.2021 г.,
16.03.2021 г. и 23.03.2021 година.
От представения в хода на административното производство окончателен работен график за м. февруари 2021
година е видно, че на 03.02.2021 г., 05.02.2021 г. и 11.02.2021 г. д-р К.М.е
била на работа с работно време от 08:00 до 20:00 часа. Следователно на тези
дати посоченият лекар специалист е имал не само право, но и задължение да извършва
медицински дейности, в т.ч. да подписва медицински документи и епикризи.
Неправилно ответният административен орган е приел, че на изброените дати д-р К.М.е била в платен годишен отпуск. По
делото не са налице такива данни. Изписването на името на посочения лекар под таблично
оформения работен график за м. февруари 2021 година, както и изброяването на
числата от 1 до 15, не води до извод, че за периода от 1-15.02.2021 г. д-р М. е
била в платен отпуск. Това не следва и от изписаното под таблицата „О – Платен
отпуск“, което според настоящия съдебен състав не означава, че д-р К.М.е била в
платен отпуск, а представлява пояснение, че в изготвения окончателен график за
м. февруари 2021 година с буквата О се отбелязва, че на определена дата даден
лекар е бил в платен отпуск. Такъв е случаят например с д-р И.В., която за
периода от 22.02.2021 г. до 28.02.2021 г. е била в платен отпуск /вж. колоната,
озаглавена д-р И.В., в окончателния график за м. февруари 2021 година, приложен
на л. 10 от делото/. По отношение на д-р К.М.в графика изрично е отбелязано, че
същата е била на работа на 03.02.2021 г., 05.02.2021 г. и 11.02.2021 година
/вж. колоната, озаглавена д-р К.М., в окончателния график за м. февруари 2021
година, приложен на л. 10 от делото/, поради което не може да се приеме, че на
тези дати същата е била в отпуск.
На 01.02.2021 г., 02.02.2021 г., 06.02.2021 г.,
09.03.2021 г., 16.03.2021 г. и 23.03.2021 г. правилно административният орган е
констатирал, че съгласно окончателните работни графици м. февруари 2021 година и м. март 2021 година д-р К.М.не е била на работа
редовна смяна. От представените по делото Заповеди № 02/01.02.2021 г. и № 03/01.03.2021
г. за разположение на лекарите в отделение по физиотерапия и рехабилитация на
„Специализирана болница за рехабитилитация – Варна“ АД за месеците февруари и
март 2021 година, издадени от Изпълнителния директор на „Специализирана болница
за рехабилитация – Варна“ АД, обаче е видно, че на посочените дати д-р К.М.е била
на разположение. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.04.1994 г. за реда
за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя, когато
особеният характер на работата налага, с колективния или индивидуалния трудов договор
може да се уговори задължение за работника и служителя да бъде на разположение
на работодателя извън територията на предприятието с готовност да осъществи при
необходимост трудовата си функция. Тоест, законодателят допуска в определени
случаи, поради особения характер на работата, да се уговори задължение за
работника/служителя да бъде на разположение на работодателя, като при
необходимост следва да престира работна сила извън регламентираното редовно
работно време и дори извън мястото си на работа. Несъмнено медицинската дейност
представлява работа с особен характер по смисъла на тази подзаконова правна
норма. Издавайки Заповеди № 02/01.02.2021 г. и № 03/01.03.2021 г.,
Изпълнителният директор на „Специализирана болница за рехабилитация – Варна“ АД
е осъществил правомощието си по чл. 4 от Наредба № 2 от 22.04.1994 г. за реда
за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя, според
която правна норма времето на разположение извън територията на предприятието се
определя с месечен график, утвърден от работодателя. При това положение следва
да се приеме, че на 01.02.2021 г., 02.02.2021 г., 06.02.2021 г., 09.03.2021 г.,
16.03.2021 г. и 23.03.2021 г., макар да не е била редовна смяна, д-р К.М.е била
на разположение, поради което е имала право да осъществява трудовите си
функции, включително да хоспитализира и да дехоспитализира ЗОЛ, както и да
подписва епикризи. Освен това забраната за извършване на медицински дейности по чл. 388, ал. 1 от НРД за МД
за 2020 – 2022 г. касае отсъствие на лекаря специалист поради ползване на
отпуск, заболяване, командировка или друга причина, каквото в случая не е
налице.
Според съда неоснователно процесуалният
представител на ответника твърди неотносимост на заповедите за разположение,
поради това, че в графиците е отбелязано, че на процесните дати д-р М. се е
намирала в платен отпуск. Както бе посочено по – горе в настоящото изложение, подобно
обстоятелство не се установява от окончателния график за м. февруари 2021 г.,
като по идентични съображения, които не следва да бъдат преповтаряни, съдът
приема, че д-р К.М.не е била в платен отпуск и през м. март 2021 година. Във
връзка с това трябва да се допълни единствено, че в окончателния график за м. март
2021 година дори липсва посочване под таблицата „О – Платен отпуск“, каквото е
налице в графика за м. февруари 2021 г., но поради изложените по-горе мотиви
съдът не счита, че доказва отсъствието на д-р М. поради платен отпуск. Липсата
на това отбелязване е логична и лесно обяснима със съдържанието на таблицата,
представляваща окончателния график за м. март 2021 година /л. 11 от делото/,
видно от която през този месец нито един лекар специалист не е бил в платен
отпуск, което обстоятелство изключва необходимостта от пояснение на този факт
под таблицата.
Изтъкнатият в открито съдебно заседание довод от
процесуалния представител на издателя на обжалвания акт, че заповедите за
разположение не са били представени по време на проверката, не представлява
основание същите да не бъдат кредитирани от съда и да не бъдат обсъждани
поотделно и в съвкупност с останалите доказателства по делото. Заповеди № 02/01.02.2021 г. и № 03/01.03.2021
г. са представени с жалбата и ответникът е имал достатъчно време на
разположение до провеждането на открито съдебно заседание да се запознае с
тяхното съдържание и ако прецени да направи доказателствени искания във връзка
с тях, включително да ги оспори. Въпреки изричните указания, дадени от съда с
Определение № 2631/18.10.2021 г., постановено по настоящото дело /л. 23 от
делото/, че носи доказателствената тежест за установяване валидността и
законосъобразността на обжалвания акт, както и предоставената му възможност да
представи писмен отговор по жалбата на „Специализирана болница за рехабилитация
– Варна“ АД, по направените доказателствени искания и да посочи
доказателствата, които иска да бъдат събрани, Управителят на НЗОК не е депозирал
отговор и не е направил доказателствени искания. Видно от протокола от
единственото проведено пред настоящата инстанция открито съдебно заседание от
01.12.2021 г., процесуалният представител на Управителя на НЗОК заявява, че не
възразява да бъдат приети представените с жалбата писмени доказателства, както
и че няма доказателствени искания.
Съдът не може да сподели
възражението на ответния административен орган, че предвиждайки лекарят
специалист да е два последователни дни на разположение, заповедите противоречат
на чл. 5 от Наредба № 2 от 22.04.1994 г. за реда за установяване задължение за
дежурство или за разположение на работодателя. Действително съгласно разпоредбата
на чл. 5, ал. 2 от посочения подзаконов нормативен акт на работник или служител
не може да се възлага да бъде на разположение: 1. в два последователни работни
дни; 2. в повече от два почивни дни в един календарен месец. От това правило
обаче е предвидено едно изключение /чл. 5, ал. 3 от Наредба № 2 от 22.04.1994
г./, регламентиращо че ограниченията по ал. 1 и 2 могат да не бъдат прилагани в
случаите при оказване на медицинска помощ, какъвто именно е настоящият случай.
1.2.
В т. 1.36. – т. 1.39
включително и в т. 1.49. – т. 1.62. включително от обжалваната заповед са
описани случаи на ИЗ, при които са извършени хоспитализации /т. 1.50. – 1.62.
включително/ и дехоспитализации /т. 1.36. – т. 1.39 включително и т. 1.49./ на
ЗОЛ и са подписани епикризи от д-р И.В. като лекуващ лекар на 13.03.2021 г. и
14.03.2021 година. Действително видно от приложения по административната
преписка окончателен график за м. март 2021 г. на тези дати д-р В. не е била на
работа редовна смяна. Съгласно представената Заповед № 03/01.03.2021 г. за
разположение на лекарите в отделение по физиотерапия и рехабилитация на „Специализирана
болница за рехабилитация – Варна“ АД за месец март 2021 година, издадена от
Изпълнителния директор на „Специализирана болница за рехабилитация – Варна“ АД,
на 13 и 14.03.2021 г. д-р И.В. е била на разположение по смисъла на чл. 3 от Наредба
№ 2 от 22.04.1994 г. за реда за установяване задължение за дежурство или за
разположение на работодателя. Следователно на посочените дати този лекар
специалист е имал право да изпълнява трудовите си функции, включително да
хоспитализира и дехоспитализира ЗОЛ и да подписва медицински документи. Тук
изцяло важат изложените по-горе мотиви относно другия лекар специалист – д-р К.М.,
чието преповтаряне не е необходимо.
1.3.
Предвид гореизложеното съдът
счита, че в частите по т. 1.1. – т. 1.39 включително и по т. 1.49. – т. 1.62.
включително от обжалваната заповед, не се доказа осъществяването на елементите
от фактическия състав на нарушението по чл. 388, ал. 1 във връзка с чл. 30, т.
1 от НРД за МД за 2020 – 2022 година. Приемайки обратното, Управителят на НЗОК
е постановил акта си в тези части в противоречие с материалноправните
разпоредби, което налага неговата отмяна.
2.
По отношение на случаите, посочени в т. 1.40. – т. 1.48.
включително и в т. 1.63. от обжалваната заповед правилно административният
орган е приел, че оспорващото лечебно заведение е допуснало нарушение на чл.
388, ал. 1 във връзка с чл. 30, т. 1 от НРД за МД за 2020 – 2022 година.
В посочените части от оспорения санкционен акт са описани
случаи на ИЗ, при които са извършени дехоспитализации на ЗОЛ и са подписани
епикризи от д-р И.В. като лекуващ лекар
на следните дати: 24.02.2021 г.,
27.02.2021 г., 28.02.2021 година. Видно от представения окончателен
график за м. февруари 2021 година на посочените дати д-р В. е била в платен отпуск,
поради което по аргумент от чл. 388,
ал. 1 от НРД за МД за 2020 – 2022 г. същата не е имала право да извършва медицински
дейности, нито да подписва медицински документи и епикризи. При безспорно
установеното по делото обстоятелство, че при описаните в т. 1.40. – т.
1.48. включително и в т. 1.63. от обжалваната заповед случаи този лекар
специалист е дехоспитализирал пациенти и е подписвал епикризи правилен е
достигнатият от Управителя на НЗОК извод за нарушаване на забраната по чл. 388, ал. 1 от НРД за МД за 2020 – 2022 година.
Неоснователно е оплакването в жалбата, че нарушение не е
допуснато, тъй като съгласно представената Заповед № 02/01.03.2021 г. за разположение на лекарите в отделение по
физиотерапия и рехабилитация на „СБР – Варна“ АД за месец февруари 2021 година,
издадена от Изпълнителния директор на „Специализирана болница за рехабилитация
– Варна“ АД, на процесните дати д-р И.В. е била на разположение. Наличието на
тази заповед не променя факта, че съгласно графика за м. февруари 2021 г. на
спорните дати д-р В. е била в платен отпуск. Регламентираната в чл. 3 – 5 от
Наредба № 2 от 22.04.1994 г. за реда за установяване задължение за дежурство
или за разположение на работодателя възможност в определени случаи да се
уговори задължение за работника/служителя да бъде на разположение на
работодателя извън територията на предприятието с готовност да осъществи при
необходимост трудовата си функция касае случаите, при които същият не е на
работа в редовна смяна съгласно изготвения месечен график, а се намира в
междудневна или междуседмична почивка, но не се отнася до периода, в който
работникът/служителят отсъства от работа поради някаква причина /отпуск,
командировка и други/. В подкрепа на този извод е и наложилото се в правната
доктрина и съдебната практика определение на понятието отпуск, според което
това е временно освобождаване на работника/служителя от задължението му да
изпълнява трудовите си задължения по трудовото/служебното си правоотношение,
без последното да престава да съществува. За разлика от работното време
отпускът е временно освобождаване от задължението да се престира работна сила.
Последното обстоятелство не се променя от факта, че по време на ползването
работникът получава възнаграждение /вж. чл. 177 от Кодекса на труда/. От
гореизложеното следва, че през периода на ползване на платен годишен отпуск
лекарят специалист не може да бъде на разположение, поради което за него
действа забраната по чл. 388,
ал. 1 от НРД за МД за 2020 – 2022 година.
Налага се извод, че дехоспитализирането на ЗОЛ и
подписването на епикризи по описаните в т. 1.40. – т. 1.48. включително и в т.
1.63. от обжалваната заповед случаи от д-р И.В. по времето, докато същата е
била в платен отпуск, осъществява фактическия състав на посоченото от
административния орган нарушение на чл. 388, ал. 1 от НРД за МД за 2020 – 2022
година. В тези части обжалваната заповед е материалнозаконосъобразна.
3.
В обобщение на всичко изложено дотук съдът намира, че в частта, с която по т. 1.1. – т. 1.39
включително и по т. 1.49. – т. 1.62. включително на жалбоподателя са наложени 53
броя санкции „финансова неустойка“ в общ размер на 26 500 лева, обжалваната
заповед е незаконосъобразна и следва да се отмени. В останалата част, с която
по т. 1.40. – т. 1.48. включително и по т. 1.63. на жалбоподателя са наложени 10 броя санкции „финансова неустойка“ в общ
размер на 5 000 лева, обжалваната заповед е правилна и законосъобразна, а
жалбата срещу нея е неоснователна и следва да се отхвърли.
4.
С оглед изхода на правния спор, предвид направените
своевременни искания, и като съобрази изложеното в предходния абзац, съдът
намира, че страните взаимно си дължат разноски. В конкретния случай общият
размер на наложените санкции е 31 500 лева. С настоящото решение
обжалваната заповед е отменена в частта, с която на жалбоподателя са наложени
санкции „финансова неустойка“ в общ размер на 26 500 лева. От страна на
жалбоподателя се претендират доказани разноски общ в размер на 1 550 лева,
в т. ч. 50 лева – заплатена държавна такса за образуване на делото, и
1 500 лева – заплатен адвокатски хонорар. Дължимите разноски за
жалбоподателя /държавна такса и адвокатски хонорар/ съобразно така уважената
част от жалбата /за сумата от 26 500 лева/ са в размер на 1 303,97
лева. Дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение за ответната страна
съобразно отхвърлената част от жалбата /за сумата от 5 000 лева/, изчислени върху
минималния размер по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правната помощ, приложима на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната
помощ, са в размер на 15,87 лева.
От изложеното следва, че по компенсация ответната страна следва да бъде
осъдена да заплати в полза на дружеството – жалбоподател разноски в размер на
1 288,10 лева.
За допълнение на мотивите,
съдът би желал да отбележи, че намира за неоснователно възражението на
ответника за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния
представител на дружеството – жалбоподател , тъй като договореното и заплатено
от „Специализирана болница за рехабилитация – Варна“ АД адвокатско
възнаграждение е в размер много близък до минималния по чл. 8, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
С оглед гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на санкции № РД – 2530298/27.08.2021
г., издадена от Управителя на Националната здравноосигурителна каса, в частта,
с която по т. 1.1. – т. 1.39 включително и по т. 1.49. – т. 1.62. включително
на „Специализирана болница за рехабилитация – Варна“ АД, с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, сп.
„Журналист“, са наложени 53 броя санкции „финансова неустойка“ в общ размер на
26 500 лева.
ОТХВЪРЛЯ оспорването на „Специализирана
болница за рехабилитация – Варна“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, сп. „Журналист“, срещу Заповед
за налагане на санкции № РД-2530298/27.08.2021 г., издадена от Управителя на
Националната здравноосигурителна каса, в частта, с която по т. 1.40. – т. 1.48. включително и по
т. 1.63., на „Специализирана болница за
рехабилитация – Варна“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, к.к. „Златни пясъци“, сп. „Журналист“, са наложени 10 броя санкции
„финансова неустойка“ в общ размер на 5 000 лева.
ОСЪЖДА Националната
здравноосигурителна каса ДА ЗАПЛАТИ на
„Специализирана болница за рехабилитация – Варна“ АД, с ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, сп. „Журналист“,
парична сума в размер на 1 288,10 лева /хиляда двеста осемдесет и осем
лева и десет стотинки/, представляваща сторените разноски в производството по
адм. дело № 2128 по описа за 2021 г. на Административен съд – Варна.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: