Решение по дело №27438/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4608
Дата: 10 декември 2021 г. (в сила от 1 януари 2022 г.)
Съдия: Даяна Калинова Топалова
Дело: 20211110127438
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4608
гр. София, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДАЯНА К. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело №
20211110127438 по описа за 2021 година


Предявен е главен осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1, предл.2 от КЗ,
вр.чл.49 от ЗЗД и евентуален обратен осъдителен иск с правно основание чл.82 ЗЗД.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „Автокаско”, е настъпило застрахователно
събитие като на 12.06.2020 г. в с.Панчарево, движейки се по ул. „**“, в посока с. ***,
застрахованият автомобил марка „Мерцедес“ с рег. *****, управляван от В.Б., попаднал в
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, в причинна връзка, с което са
настъпили вреди ( увреждане на предна лява джанта ) по застрахования автомобил на
стойност 1445.15 лв., за които е изплатил застрахователно обезщетение в посочения размер.
Твърди, че ответникът носи отговорност за възстановяване на платеното обезщетение, тъй
като има задължение да поддържа в изправност пътното платно като стопанин на пътя,
поради което е поканен да възстанови сумата, ведно с направните ликвидационни разноски в
размер на 15 лв., или общо 1460.15 лв., което задължение не било изпълнено. При тези
твърдения иска ответникът да бъде осъден да заплати посочената сума, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба и направените по делото разноски.
Ответникът, оспорва иска с твърдения, че не е доказан факта на настъпване на птп-то
по посочения от ищеца начин, на вредите и че причина за тях е птп-то. Релевира възражение
за съпричиняване, от страна на водача, при твърдения, че не е изпълнил задължението,
възприемайки пътната настилка да подбере такава скорост, че да може да спре. Твърди, че е
1
изпълнил задължението си по поддържане и ремонт на пътя като по сключения с ГБС на
14.06.2019 г. договор през 2020 г. на 09.03.2020 г. и 08.05.2020 г. са възлагани ремонтни
дейности на ул.“**“, които са извършвани в изпълнение на договора. При тези твърдения
иска съдът да отхвърли предявения иск и присъди направените по делото разноски.
Ответникът по обратния иск и трето лице помагач - ГБС, оспорва иска с твърдения,
че възложената на 09.03.2020 г. и на 08.05.2020 г. работа на процесния пътен участък е
изпълнена качествено и приета като не са констатирани последващи пътни неравности, на
които да е възложено отстраняване. При тези твърдения иска съдът да отхвръли обратния
иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
По главния иск с правно основание чл.411, изр.1, предл.2 от КЗ:
Съгласно разпоредбата на чл.411, изр. 1, предл.2 от КЗ, приложима към процесното
спорно правоотношение, с оглед момента на възникването му, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
Обемът на суброгационното право включва и правата на увредения по чл. 47 – 49
ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия.
Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена от
установяването на следните юридически факти: 1/ Валидно към момента на ПТП
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка “Автокаско” между
увреденото лице и ищеца за процесното МПС; 2/ Ищецът да е обезщетил застрахования за
покрит застрахователен риск, съгласно Общите условия на договора; 3/ Наличие на всички
посочени в чл. 49 ЗЗД елементи на фактическия състав на гаранционно – обезпечителната
отговорност / вреди, причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил
работата при или по повод изпълнението на работата /.
Към момента на настъпване на застрахователното събитие е съществувало
застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увреденото МПС,
възникнало по силата на договор за имуществена застраховка “Каско” на моторни превозни
средства, сключен на 09.07.2019 г., във форма на ЗП*******************, което се
установява от представената по делото полица.
По силата на договора ищецът е приел да покрива риска от повреди по собствено на
застрахования МПС. В срока на действие на договора е настъпило застрахователно събитие /
покрит застрахователен риск, съгласно Общите условия на договора – ПТП, по смисъла на
дефиницията, дадена в последните /, за което застрахователят е обезщетил застрахованото
лице за причинените на застрахованото имущество щети в размер на 1445,15 лв., поради
2
което е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на увреждането, доколкото
самият увреден има такива права.
Причина за ПТП е попадането на автомобила в необезопасена дупка на пътното
платно, което се установява от съвкупната преценка на заключението на съдебно –
автотехническата експертиза и разпита на свидетеля Б.. От показанията на свидетеля се
установява мястото на инцидента, посоката на движение на автомобила, наличието и
разположението на дупка на пътя и щетите по автомобила – срязана гума и повредена
джанта. Въз основа на така установените обстоятелства вещото лице е изготвило
заключение, съгласно което вредите, нанесени на автомобила, са причинени вследствие на
попадането му в дупка при движението му на 12.06.2020 г. около 13.55 ч. по ул. „**“ в
посока с.***. Въз основа на съвкупната преценка на тези доказателства съдът приема, че е
установен посоченият механизъм на ПТП, както и че описаните повредени части на
автомобила са пряка и непосредствена последица от ПТП, настъпило вследствие дупката на
пътното платно.
Въз основа на съвкупната преценка на тези доказателства съдът приема, че е
установен посоченият механизъм на ПТП, както и че описаните повредени части на
автомобила са пряка и непосредствена последица от ПТП, настъпило вследствие дупката на
пътнотно платно.
Произшествието е настъпило на улица, за която няма данни да е едновременно и
участък от републикански или общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за
пътищата, поради което ЗП не намира приложение. Съгласно чл.167, ал.1 и ал.1, т.1 от ЗДвП
службите за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в населените
места изправността на състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната
маркировка като отстранява неизправностите във възможно най – кратък срок.
Следователно, на СО, е вменено задължението да не допуска, съответно отстранява дупки
по улиците на гр. София, което задължение изпълнява чрез служителите или други лица, на
които е възложила изпълнението, като носи гаранционно – обезпечителна отговорност за
действията/ бездействията на тези лица. В конкретния случай, именно бездействието на
последните по необезопасяването на улицата е довело и до неизпълнение на задължението,
посочено по - горе, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за
причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на
неговите служители или други изпълнители. Ето защо съдът намира, че ищецът има
основание за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД на застрахования при него собственик на
увреденото МПС срещу ответника.
Обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на
обезщетението, което отговорното лице по чл. 49 ЗЗД дължи на застрахования.
Имуществената застраховка следва да осигури пълна обезвреда на увредения, което
означава че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в
което той би бил преди деликта, поради което следва да се вземат предвид извършените от
3
увреденото лице разходи за смяна на гумата и джантата с нови, а релевираното от ответника
въражение за съобразяване овехтяването на частите, съдът намира за неоснователно, още
повече, че от заключението на съдебно- автотехническата експертиза се установява, че при
подмяна с алтернативна джанта следва да се подменят и четирите джанти на стойност 2600
лв., което значително надвишава размера на заплатеното за закупуване на нова джанта.
Видно от неоспореното заключение на САТЕ действителният размер на причинените
вреди е в размер на изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение от 1445.15 лв.
Възражението за съпричиняване, от страна на водача, наведено от ответника при
твърдения, че не е изпълнил задължението, възприемайки пътната настилка да подбере
такава скорост, че да може да спре, е недоказано, тъй като от заключението на съдебно –
автотехническата експертиза се установява, че съобразявайки опасната зона за спиране на
автомобила, разстоянието на пряка видимост на водача, атмосферни условия, релеф и
профил на пътя, то предотвратяването на процесното ПТП би било изключително трудно
или невъзможно чрез преприемане на маневра аварийно спиране на автомобила.
Предвид изложеното искът е основателен до пълния предявен размер, ведно с
претендираната законна лихва от подаване заявлението на исковата молба на 18.05.2021 г.,
до окончателното изплащане.
Предвид сбъдване на вътрешно процесуалното условие, при което е предявен, следва
да се разгледа предявения евентуален обратен иск.
По делото е безспорен фактът, че на 14.06.2019 г. между СО и ГБС е сключен договор за
поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения на райони „Панчарево“,
„Младост“ и „Студентски“. Съгласно чл.1 от договора изпълнителят се е задължил да извърши
определено ниво на поддържане на булеварди и улици, посочени в списък Приложение 6 от
договора ( чл.1, ал.1, т.1 ), а за цялата останала част от уличната мрежа, в обхвата на зоната и
извън този списък, да извършва дейности по поддръжка и текущ ремонт на база конкретни
възлагания при необходимост ( чл.1, ал.1, т.2 ). Задължение за периодични проверки на нивото на
обслужване изпълнителят има само за дейностите по чл.1, ал.1, т.1 за улиците и булеварди,
посочени в списъка ( арг. от чл.8, ал.14 ). За дейностите по т.2 работата се инспектира от
възложителя и се приема с приемно – предавателен протокол – чл.5, ал.5.
Съгласно чл.5, ал.1 дейностите по чл.1, ал.1, т.2 се възлагат с годишни, срочни,
допълнителни и извънредни задания. Безспорно по делото е, че процесната улица е извън обхвата
на ниво на поддръжка по чл.1, ал.1, т.1, както и че за периода 09.03.2020 г. - 08.05.2020 г. са
възлагани на ответника ремонтни дейности на ул.“**“, с.***. Видно от представения акт за
фактическо приключване на СМР от 14.05.2020 г. възложената работа за процесния участък е
приета като е констатирано, че СМР са извършени, съгласно изискванията на договора. Предвид
приемането на работата без възражения следва да се направи извод, че ответникът е изпълнил
точно възложеното му за ремонт на процесния пътен участък. Както беше посочено, контролът за
необходимост от възлагане или неизпълнени работи е на възложителя. След като на пътния
участък се установи, че е компрометирана пътната настилка, към 12.06.2020 г., само месец след
ремонта, то причина за това е или пропуск да се констатира и възложи и този участък за ремонт с
първоначалното задание или неупражнен контрол на възложителя да инспектира пътя, но и в двете
4
хипотези е резултат от неизпълнението на задължението на възложителя да инспектира пътя и да
възложи, при необходимост, нов ремонт, но не и от неизпелнение на задължението на изпълнителя
по договора. Следователно ангажирането на отговорността на възложителя за вреди от бездействие
на негови служители да поддържат пътя, не е във връзка с поведение на ответника по договора за
поддръжка, поради което и възложителят няма вземане към него.
Предвид изложеното обратният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.


Относно разноските в производството:
При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят своевременно поисканите
разноски за производството в общ размер 807.06 лв. за държавна такса, възнаграждение на
вещо лице и свидетел и адвокатско възнаграждение.
На ответника по обратния иск следва да се присъди юрисконсулстко възнаграждение в
размер на 100 лв.

При тези мотиви Софийски районен съд


РЕШИ:

ОСЪЖДА СО, с адрес – гр. София, *****, да заплати на ДЗИ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр. София, бул. “Витоша” № 89Б на основание чл. 411, ал. 1,
предл.2 от КЗ, вр.чл.49 от ЗЗД сумата от 1460.15 лв., представляваща вземане за връщане на
изплатено по застраховка „Автокаско” обезщетение за вреди, настъпили на 12.06.2020 г. в
с.******, в посока с. ***, в резултат от попадане на автомобил марка „Мерцедес“ с рег. *****,
управляван от В.Б. в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, резултат от
виновно поведение на служители на ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на подаване на исковата молба на 18.05.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от СО с адрес – гр. София, ***** срещу ГБС, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление – гр.София, ****** евентуален обратен осъдителен иск с правно
основание чл.82 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата 1460.15 лв. - обезщетение за
вреди от неизпълнението на сключен на 14.06.2019 г. договор за поддържане и ремонт на пътя, в
случай, че СО бъде осъдена и заплати тази сума на първоначалния ищец.
ОСЪЖДА СО с адрес – гр. София, *****, да заплати наДЗИ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр. София, *****, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата
807.06 лв. – разноски за производството за държавна такса, възнаграждение на вещо лице и
свидетел и адвокатско възнаграждение.
5
ОСЪЖДА СО с адрес – гр. София, *****, да заплати на ГБС, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление – гр.София, ******, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата 100 лв.
разноски за производството по обратния иск за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на ГБС, ЕИК *** като трето лице помагач
на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.



Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6