Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 25.09.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети септември две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 12082 по описа за 2019 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение №
124057 от 27.05.2019 г. по гр. д.№ 24267/2018 г. по описа на СРС, 77 с-в, е
уважен предявения от Ц.Г.Ц. срещу З. „О.“ АД, иск с правно основание чл. 432 КЗ
вр. чл. 45 ЗЗД, предявен като частичен от сумата 30 000.00 лв., за
осъждането на ответника да заплати сумата от 5 000.00 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, в резултат на ПТП станало на 09.09.2017г. по вина на водач
на л.а. марка „Фиат ДОБЛО“ с рег.№ ******, ведно със законната лихва, считано
от предявяване на иска – 16.04.2018г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен
като неоснователен иска за разликата над сумата 5000.00 лв. до предявения
размер от 15 000.00 лв.
В срока по чл.259, ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца Ц.Г.Ц. срещу
постановеното решение, в частта, с която е отхвърлен осъдителния иск по чл. 432 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД с изложени доводи за неправилност
и неправилно приложение на материалноправните разпоредби на чл.52 ЗЗД и чл.51,
ал.2 ЗЗД. Заявява, че неправилно е прието от първоинстанционният
съд наличието на съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на ищеца. Счита,
че районният съд не е обсъдил всички доказателства по делото, като по този
начин е допуснал съществено процесуално нарушение. Не са обсъдени според
жалбоподателя, дадените от допълнителна САТЕ отговори на въпроси № 3 и № 5. Неправилно
било прието за установено, че поради извършено нарушение на пътните правила от страна
на ищеца се е стигнало до процесното пътно произшествие. Също така неправилно,
според въззивника, съдът кредитирал дадените показания от свидетелите В.В.и О.Ю..
Последните били заинтересовани по смсл. на чл. 172 ГПК, а и противоречали на
останалите събрани по делото доказателства. Евентуално счита, че приносът на
ищеца е по-малък от приетия от районният съд, като съотношението следва да е 20:80.
На следващо място определеният размер на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди, не било справедливо според принципа на чл.52 ЗЗД.
Отправя искане за отмяна
на атакуваното решение в обжалваната част и уважаване на предявения иск.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна З. „О.“
АД в срока по чл.263 ГПК е подал отговор на въззивната жалба, в който изразява
становище за нейната неоснователност. Излага доводи за правилност и законосъобразност на
постановеното решение. Заявява, че определеният размер на обезщетението за
понесени неимуществени вреди е справедлив и съответства на принципа указан в
чл.52 ЗЗД, на събраните в производството доказателства и установените факти,
както и на установения принос на пострадалия за настъпване на вредоносния
резултат. Чрез приетата в производството пред първата инстанция САТЕ безспорно
било доказано съпричиняването на вредата с поведението на пострадалия, поради
което СРС е приложил правилно материалния закон. Отправя искане за
потвърждаване на решението в обжалваната част и претендира разноски.
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
състав намира постановеното от СРС, 77-ми състав, решение в обжалваната част за
валидно и допустимо. Последното е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и
във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
Разпоредбата
а чл. 432 КЗ дава право на увреденото лице, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, да иска обезщетението пряко от застрахователя
при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т. е. да е отправило писмена
застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане (чл. 477, ал. 1 и чл. 278,
ал. 1 от КЗ). Основателността на предявения иск, която е предпоставена от това
по делото да се установи наличието на непозволено увреждане, настъпило в
резултат на ПТП (противоправно деяние, извършено виновно, от което са причинени
неимуществени и имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да се
установи, че е налице договор за застраховка "Гражданска
отговорност", действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ
отговорността на причинителя на вредите.
Съгласно чл.
52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено
съобразно принципа на справедливостта. Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира за парично
обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това обезщетение.
Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо
обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за
аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай. Съобразно създадената
съдебна практика - Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и постановените
по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД -решение №
202 от 16.01.2013 г. по т.дело № 705/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 25
от 17.03.2010 г. по т.дело № 211/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №
28/09.04.2014 г. по т.дело № 1948/2013 г. на ІІ т.о. и др. понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението. Тези критерии са възприети и във
формираната практика по приложението на чл. 52 ЗЗД, която приема, че
справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено
изследване на общите и на специфичните за отделния спор правно релевантни
факти. Възприето е и становището, че при определяне на справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и
обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. При
определяне на размера на вземането и на основание чл. 52 ЗЗД, съдът съобрази за
обективни и доказани по делото следните факти – причинените увреждания, болките
и страданията и прогнозата за възстановяване.
В
проведеното производство е установено, чрез събраните пред първата инстанция
писмени доказателства и констатациите на САТЕ /основна и допълнителна/, че на
09.09.2017 г., около 13:00, на път I-4, при км.233+900 е настъпило ПТП между т.а.
„Фиат ДОБЛО“ с рег. № ****** и л.а.„Опел
ЗАФИРА“ с рег. № ******, за което е съставен Констативен протокол №
1040609/2017 г. Установено е, че т.а. „Фиат ДОБЛО“ с рег. № ****** е предприел
маневра за изпреварване при наличието на непрекъсната разделителна линия, като
е навлязъл в лентата за насрещно движение и не е завършил маневрата –
изпреварване към момента и мястото в района на кръстовището за с.Васил Левски,
където е съприкосновението с л.а. Опел ЗАФИРА“ с рег. № ******, който от своя
страна предприема завой наляво при наличието на защрихована област – пътна маркировка М15 указваща
"коси успоредни линии" -обозначавана площ, забранена за движение на
пътни превозни средства. Границата на площта е очертана с непрекъсната линия,
макар преди нея и след нея /тази забранена площ/ вляво на посоката на движение
на двата автомобила /гр.София-гр.Варна/ да е налице в една част /преди и след
защрихована част/ пътна маркировка -прекъсната единична личния – М 3
разрешаваща на превозните средства
завиващи от и към с.Васил Левски да я пресичат. С това поведение водачът
на товарния автомобил „Фиат ДОБЛО“ е нарушил правилата за движение по пътищата
/чл.41, чл.42, ал.2,т.2 ЗДвП и чл.13 и чл.16 ЗДвП и е станал причина за ПТП/.
Със своето поведение водачът на л.а. Опел ЗАФИРА“ с рег. № ****** е предприел
неправилна маневра завой наляво при наличието на пътна маркировка забраняваща
тази маневра – М 15-защрихована площ очертана с непрекъсната линия, която площ
е забранена за движение на пътни превозни средства /нарушение на чл.36, чл.37 и
чл.38 ЗДвП/.
Фактическата
обстановка по механизъм на настъпване на ПТП е установена правилно от СРС чрез
събраните пред първата инстанция писмени доказателства, показанията на свидетелите
В.В.и О.Ю. и констатациите на експерта по приетата пред първата инстанция САТЕ
/първоначална и допълнителна/, която настоящия състав изцяло възприема по реда
на чл.202 ГПК. Тези фактически констатации се установяват изцяло и от настоящата
въззивна инстанция при обсъждане на събраните доказателства. Показанията на
свидетелите В.В.и О.Ю. съдът преценява с оглед указанията на разпоредбата на
чл.172 ГПК- при съобразяване събраните в производството доказателства и
евентуалната им заинтересованост от изхода на спора.
Пред първата
инстанция е изготвена и приета, като неоспорена съдебно-медицинска експертиза, която
настоящия състав кредитира изцяло по реда на чл.202 ГПК. Чрез последната се
установява, че след пътния инцидент ищецът е бил хоспитализиран, като са му
направени изследвания, консултации, бил е диагностициран. Установени са
изкълчване на акромиоклавикуларната става в ляво /изкълчване на лявата
ключично-лопаткова става/, причинило на пострадалия трайно затруднение на
движенията на ляв горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни; контузия в лява
гръдна половина, повърхностни рани на двете предмишници, причинили на
пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Установява
се, че по спешност под локална анестезия било извършено закрито наместване на
луксацията на лява акромиоклавикуларната става и е поставена имобилизираща
превръзка. Пострадалия бил изписан с подобрение. С оглед това, настоящия състав
намира, че описаните увреждания са в причинна връзка с процесното ПТП.
Възстановителния период е продължил 2 месеца. Болките и страданията са били
най-интензивни в първите 7-8 дни след травмата и в началото на раздвижването. Посочено
е, че за в бъдеще при натоварване и промени във времето пострадалия може да се
оплаква от болка и дискомфорт в мястото на увредите. Експертът заявява, че в
случая няма данни за т.нар. „коланна травма“, но дори и с поставен предпазен
колан е възможно пострадалият да получи същите увреждания от ПТП при
установения механизъм.
Във връзка с
претърпените болки и страдания в производството пред СРС е разпитана и
съпругата на ищеца – свидетеля В.Ц., чийто показания са преценени с оглед
указанията на разпоредбата на чл.172 ГПК- при съобразяване събраните в
производството доказателства и евентуалната й заинтересованост от изхода на
спора. Чрез показанията на последната е установено, че ищецът е имал болки в
лявото рамо, които продължават и до днес. На мястото на травмата имало излязъл
кокал, който и сега се виждал. Болката се отразявала негативно на психиката и
самочувствието на пострадалия-ищец. Било му трудно да се обслужва сам. Освен
това лявата му ръка била почти 2 месеца със стабилизатор. Пострадалия приемал и
обезболяващи хапчета, но по препоръка на лекарите ги спрял, тъй като му открили
язва. За рехабилитация ищеца ходил два пъти на почивка, не можел да спи на
лявата си страна и с лявата ръка не можел да върши нищо, защото движенията му
били ограничени; работел всичко преди инцидента, но от тогава не можел и се
щадял.
С оглед така
установеното, съдът намира че телесните увреждания, които е получил ищеца, са в
пряка причинна връзка с процесното ПТП, имат травматичен характер и
осъществяват признаците на средна и лека телесни повреди. Въпреки това в
производството е установено, че причинените на ищеца травми не са с голяма
тежест, като последния се е възстановил напълно в период от два до три месеца
след травмата. Негативните психически изживявания се изразяват в намалено
самочувствие, нужда от помощ и затруднения при заспиване, като не се отличават
с особен интензитет. Освен това към настоящия момент, според констатациите на
СМЕ не са налице доказателства за претърпени посттравматични усложнения, което
е отчетено правилно и от СРС при определяне на обезщетението за понесени
нематериални вреди. С оглед изложеното, настоящия състав намира, че следва да
определи при спазване указанията на
чл.52 ЗЗД справедливо обезщетение за понесените от ищеца неимуществени вреди във връзка с травмите от ПТП – сумата 10 000
лв.
Съгласно чл.
51, ал. 2 от ЗЗД, когато вредите се намират в причинно-следствена връзка и с
поведението на самия увреден, съществува възможност за намаляване на дължимото
обезщетение, съразмерно на действията и бездействията, с които пострадалият е
допринесъл за увреждането. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е винаги
налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяването на деликта и за възникването на вредите или е улеснил механизма
на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Във всички случаи
обаче е необходимо приносът на пострадалия да е конкретен, тоест да е налице
извършване на определени действия или бездействия от страна на увреденото лице,
които се намират в причинна връзка с вредоносния резултат, като изводите на
съда в тази насока не може да почиват на вероятности или предположения, в който
смисъл е задължителната практика на ВКС на РБ. Съпричиняването обективно
прекъсва част от причинната връзка между деянието и вредите, поради което води
винаги до намаляване на обезщетението, тъй като подлежат на обезщетение само
вредите, които са в пряка и непосредствена причина връзка с деянието. При
установено прекъсване на връзката част от тези вреди не се обезщетяват. За този
извод допринася и правното задължение на ищеца да докаже при условията на пълно
и главно доказване причинната връзка между вредите и деянието. С оглед на
горното съдът следва да съобрази всички факти по делото и да прецени служебно,
дали е налице съпричиняване.
Както бе посочено в
производството е установено, че в района на кръстовището, на което е настъпило
ПТП водачът на лекия автомобил „Опел ЗАФИРА“ с рег. № ****** е предприел
неправилна маневра завой наляво при наличието на пътна
маркировка забраняваща тази маневра – М 15-защрихована площ очертана с
непрекъсната линия, която площ е забранена за движение на пътни превозни
средства /нарушение на чл.36, чл.37, чл.38 и чл.42, ал.3 от ЗДвП/. Това, че в
района на разклона за село Васил Левски – преди и след него е налице в една
част единична прекъсната линия вляво от маркираната като забранена за пресичане
площ /считано по посоката на движение на автомобилите гр.София-гр.Варна/, която
пътна маркировка се отнася единствено за включващите се в движението по този
път /гр.София-гр.Варна/ участници в движението излизащи от с.Васил Левски не
променя установеното, че водача на лекия автомобил Опел Зафира е нарушил
правилата за движение по пътищата при извършване на сочената маневра. Това му
поведение, както е установено чрез констатациите на САТЕ е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилата вреда, поради което правилно е
отчетено като принос за настъпването й. Освен това с поведението си водачът на
лекия автомобил Опел Зафира е възпрепятствал извършваната, макар и забранена,
маневра изпреварване от товарния автомобил Фиат Добло, с което е нарушил
правилата на чл.42, ал.3 ЗДвП. Последното, поради това че към момента на
предприемане завой наляво от лекия автомобил Опел Зафира вече е била
изпълнявана маневрата изпреварване от товарния автомобил Фиат Добло. Изложените
в обратен смисъл доводи в подадената въззивна жалба, настоящия състав намира за
неоснователни. В приетата пред първата инстанция допълнителна САТЕ не е даден
различен извод от възприетия чрез събраните писмени доказателства – че ищецът е
предприел забранена от пътната маркировка маневра завиване наляво в момент, в
който е била предприета вече от другия участник маневра изпреварване също в
забранена от пътната маркировка област /участък/.
В чл. 65, т.
6 ЗДВП е уредено, че при пътна маркировка тип "Коси успоредни линии"
- М15, обозначаваща площ, забранена за движение на пътни превозни средства,
като границата на площта се очертава с непрекъсната линия. От снимковия
материал, констативния протокол, протокол за оглед на пътно-транспортно
местопроизшествие и схема на организацията на движението в посочения пътен
участък се установява, че именно пътната маркировка на мястото
на процесното ПТП е била М15. С оглед на това се установява, че ищецът е
предприел маневра завиване наляво, при която е пресякъл маркировка, забраняваща
такава маневра и е навлязъл в съседната лента за движение, където траекториите
на двата автомобила са се пресекли. Следователно не може да се приемат доводите
на жалбоподателя, че не носи вина за настъпването на ПТП, след като последният
неправилно е предприел маневра, изразяваща се в движение(пресичане) по пътна
маркировка М15. С оглед това правилно районният съд е приел, че съотношението
на съпричиняване на вредоносния резултат е 50:50, което становище се заявява и
от настоящата инстанция. Причина за настъпване на ПТП е поведението и на
двамата водачи, нарушили правилата за движение по пътищата.
По
отговорността за разноски:
С оглед
изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК съдът приема, че отговорността
за разноски следва да се постави в тежест на въззивника. Въззиваемата страна
претендира разноски в размер на 1 176 лв., представляващи разходи за
заплатено адвокатско възнаграждение, които следва да й бъдат присъдени.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 124057 от 27.05.2019 г. по гр. д.№
24267/2018 г. по описа на СРС, 77 с-в.
ОСЪЖДА Ц.Г.Ц.,
ЕГН ********** да заплати на ЗАД „ОЗК З.“, ЕИК ********* на основание чл. 78,
ал.3 ГПК сума в размер на 1 176 лв.-разходи за
заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280 ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/