Присъда по дело №61/2024 на Районен съд - Сливен

М О Т И В И

РП – С е внесла обвинителен акт против подсъдимия Н. И. Ч. за престъпление по
чл.144, ал.3, т.3, вр.ал.1 от НК.
В с.з. представителят на РП – С поддържа обвинението така както е
предявено, като го счита за доказано по безспорен начин. Моли съда да
наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от една година,
чието изпълнение на основание чл.66 от НК да се отложи за изпитателен срок
от три години.
В с.з. подсъдимият, нередовно призован, не се явява. Вместо него се
явява служебно назначен защитник. Съдът даде ход на делото в отсъствие на
подсъдимия, като прие че са налице условията на чл.269 от НПК. Същият се
яви в разпоредителното заседание и чрез упълномощения си защитник изрази
становище, че не се признава за виновен и желае делото да се разгледа по
общия ред. В следващото с.з. вече, редовно призован от предходното с.з., не се
явява. Беше постановено и принудително довеждане, но не е бил открит на
посочения адрес. Поради изложеното съдът измени мярката му за
неотклонение в Задържане под стража, но въпреки това подсъдимият не е
открит и задържан. За да се гарантират правата му, съдът му назначи
служебен защитник и доколкото същият се явява в с.з., съдът даде ход на
разпоредителното заседание и на делото в отсъствие на подсъдимия.
Служебно назначеният му защитник моли съда да постанови присъда, с която
да признае подзащитния му за невиновен поради недоказаност на
обвинението, като алтернативно иска от съда, ако го признае за виновен, да му
наложи минимално наказание.
Пострадалата от деянието З. К. Н., чрез повереник предявява против
подсъдимия граждански иск за причинените й неимуществени вреди в размер
на 5 000 лева. Моли да бъде конституирана в качеството й на гр.ищец и частен
обвинител. Съдът след като прецени, че гр. иск е своевременно предявен от
лице имащо качеството на пострадал, прие гражданкия иск за съвместно
разглеждане в настоящото производство и конституира З. К. Н. в качеството й
на гр.ищец и частен обвинител. Повереникът й моли съда да уважи изцяло
гражданската претенция, а по отношение на наказанието, предлага то да бъде
в по-висок размер от предложения от РП-С.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка :
Подс. Ч. е български гражданин, с основно образование, не женен,
неосъждан.
Св. З. К. Н. и подс. Н. И. Ч. живели на семейни начала в гр. С, ул. „А.“
№ 26 в продължение на 17 години. От съвместното си съжителство имали
двама сина - И. Н. Ч. на 14 г. и М. Н. Ч. на 9 г. Малкият им син страдал от
генетичното заболяване „Синдром на Даун“ и основно грижи за него полагала
1

св. З. Н..
Преди около една година взаимоотношенията между подс. Ч. и св. Н. се
влошили. Проблемите им основно се свеждали до това, че подсъдимият нямал
постоянни трудови доходи, посещавал игрални зали и често искал пари от св.
Н.. Когато тя откажела да му даде финансови средства, подс. Ч. ставал
агресивен и започвал да й нанася удари с шамари в областта на лицето. Често
свидетел на скандалите и физическият тормоз, който подс. Ч. налагал на св. Н.
ставал големият им син св. И. Ч., който се намесвал в боя за да спаси майка си.
Св. Н. не е търсила медицинска помощ за причинените й наранявания, но
често споделяла за проблемите и тормоза, на който била подложена със своите
приятелки - св. Т. М. и св. Д. П..
През месец февруари 2023 г. подсъдимият нанесъл поредния побой на
св. Н., вследствие на което окото й било синьо. Като разговаряла със св. Т. М.
чрез видеовръзка, последната веднага забелязала посинялото око на св. Н. и
дори направила снимка по време на разговора. В разговора св. Н. й споделила
какво се е случило и как подс. Ч. я ударил. Споделила й и че се страхува да
напусне подсъдимия, защото не знае дали ще се справи сама с отглеждането
на децата.
На 15.08.2023 г. между св. Н. и подсъдимия отново възникнал конфликт
за пари. Св. Н. отказала да му даде и му заявила, че не разполага с тази сума
пари, а всъщност ги била скрила, за да разполагат със средства до края на
месеца. При този отговор подс. Ч. се ядосал и нанесъл побой на св. Н.,
вследствие на което тя взела решение, че няма да търпи повече този тормоз и
ще напусне подс. Ч..
В изпълнение на така взетото решение на 16.08.2023 г. св. Н. събрала
собствения си багаж, както и този на децата си, потърсила брат си св. Д. К. Н.,
който й помогнал да се изнесе от жилището. Още вечерта след като се прибрал
в дома си подс. Ч. и установил, че багажът на св. Н. липсвал, започнал да я
търси по телефона. Първоначално тя не му вдигала, но в последствие се
престрашила и му отговорила. Той й потърсил обяснение и искал да разбере
къде се е преместила. Св. Н. обаче не му съобщила адреса на който се
намирала и той й казал „върни се, защото те търся, ще те намеря, ще те
пребия и ще взема децата“. Отправените спрямо св. З. Н. закани повлияли на
обикновения й начин на живот, като станала неспокойна, страхувала се да
излиза, за да не я види някой приятел на подс. Ч. къде живее и да му каже, а
той от своя страна да ги изпълни.
За нуждите на разследването и изясняване на въпроса биха ли могли
отправените закани с нанасяне на телесна повреда, тоест срещу здравето на З.
Н., възбудили ли са основателен страх от тяхното осъществяване е назначена и
изготвена съдебно - психиатрична експертиза.
Видно от заключението на вещото лице св. З. К. Н. е личност, която
няма психични разстройства, правилно възприема и възпроизвежда факти от
значение за разкриване на обективната истина. Отправените спрямо нея
2

закани с нанасяне на телесна повреда, тоест срещу здравето й, са възбудили у
нея основателен страх за осъществяването им.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в
тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото. Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели З. Н., Д. П., Т. М. и Д. Н.. Същите са
последователни, логични, безпротиворечиви и взаимнодопълващи се. От тях
се установяват обстоятелствата относно взаимоотношенията между
подсъдимия и св. Н., нанасяния побой, причината да напусне семейното
жилище и страховете й след напускането и отправянето на заплахи от негова
страна. Без да се цитират точните думи /освен от нея самата, което е логично,
тъй като са били отправяни спрямо нея/, но и останалите свидетели
потвърждават, че е била заплашена, че се е страхувала да излиза сама, че едва
сега, когато има заповед за защита а и знае, че подсъдимият е извън страната,
се чувства по-спокойна. Съдът няма да се спира по-подробно на всички
свидетелски показания, тъй като не констатира противоречия, които да са
основание да изключи някои от тях от доказателствения материал по делото.
Съдът даде вяра и на заключението на вещото лице, тъй като не беше
оспорено от страните, а съдът няма основание да се съмнява в
безпристрастността и професионалната компетентност на експерта.
Съдът по реда на чл.283 от НПК присъедини към доказателствата по
делото и всички писмени материали, имащи значение за изясняване на
фактическата обстановка по делото.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
изведе следните правни изводи:
С деянието си подс. Н. И. Ч. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл. 144, ал. 3, т.3 вр. ал. 1, от НК, тъй като
на 16.08.2023 г. в гр. С се заканил на З. К. Н. с престъпление против нейната
личност с думите „Върни се, защото те търся, ще те намеря, ще те пребия и ще
взема децата“, като това заканване е възбудило основателен страх за
осъществяването му и деянието е извършено в условията на домашно
насилие.
Употребените от подсъдимия думи към жената с която е живеел на
семейни начала, а именно св. З. К. Н. съответно на 16.08.2023 г. с думите
„Върни се, защото те търся, ще те намеря, ще те пребия и ще взема децата“, по
своето естество представляват закана с престъпление против нейната личност,
а начина по който са били изказани обуславят извод, че същите са били в
състояние иса възбудили у св. З. Н. основателен страх от осъществяването им.
Безспорно е налице и квалифициращият признак в условията на домашно
насилие, доколкото страните са живеели на съпружески начала.
Деянието е извършено с пряк умисъл. Същият е съзнавал обществено
3

опасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на обществено
опасните последици.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие чистото
съдебно минало.
Съдът не отчете отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи
на подсъдимия, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието. Съдът определи наказание при условията
на чл.54 от НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и
наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от една година,
чието изпълнение отложи за изпитателен срок от две години.
Така наложеното на подсъдимия наказание, съдът счита за справедливо
и за отговарящо в максимална степен на обществената опасност на деянието и
дееца. Съдът приложи разпоредбата на чл. 66 от НК, тъй като подсъдимият е
неосъждан и като прецени, че за поправянето и превъзпитанието му не е
необходимо ефективното изтърпяване на така определеното наказание. Съдът
не намери основания за определяне на наказание в по-висок размер.
Цитираното от страна на повереника на пострадалата поведение на
подсъдимия и образуваното за това друго ДП касаят период след настоящото
деяние и не могат да се вземат предвид при определяне на наказанието по това
дело, доколкото следва да се вземат предвид само онези факти, които са
съществували преди или по време на деянието по настоящото дело.

ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК

Съдът намери, че предявеният от пострадалата З. Нечнева чрез
процесуалния й представител гр. иск против подсъдимия за сумата от 5000
лв., представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди за
ОСНОВАТЕЛЕН и ДОКАЗАН, поради доказаност на деликтното
правоотношение. Безспорно се установи от събраните по делото писмени и
гласни доказателства, че пострадалата Н. е претърпяла неимуществени вреди
от деянието извършено от подсъдимия. Съдът уважи гр. иск в пълния му
размер, тъй като прецени, че справедлив еквивалент за изживените
притеснения, напрежение и страх от нейна страна е сумата от 5000 лева, така
както е предявен. Установи се, че вследствие на отправените закани,
пострадалата се е страхувала да излиза, налагало се е да се крие, да се
придвижва с такси или да търси помощ от приятелките си, за да не е сама и да
срещне подсъдимия. Върху присъденото обезщетение съдът присъди и
законната лихва, считано от датата на деянието, до окончателното изплащане
на сумата.
По правилата на процеса, съдът осъди подсъдимия да заплати
4

направените по делото разноски – в размер на 444.60 лв. по сметка на
ОДМВР–С и в размер 45 лв. по сметка на РС – С. Съдът осъди подсъдимия да
заплати и държавна такса върху уважения гр. иск в размер на 200.00 лв. по
сметка на РС – С. Съдът осъди подсъдимия да заплати на пострадалата и
сумата от 1000 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	13
Дата:	22 януари 2025 г. (в сила от 7 февруари 2025 г.)
Съдия:	Анна Костадинова Димитрова

Дело:	20242230200061
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	12 януари 2024 г.

Присъда по дело №61/2024 на Районен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите