РЕШЕНИЕ № 260079
гр. Враца, 23.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно
заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:
МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове: НАДЯ ПЕЛОВСКА
Мл.съдия КАМЕЛИЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря М. Ценова, като разгледа
докладваното от мл. съдия Колева в. гр. дело № 100 по описа за 2021 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по въззивна жалба
на адв. М. Д. в качеството й на особен представител на М.Г.М.,
Л.Г.М., Л.Б.М. ***, срещу решение № 260016/18.01.2021 г., постановено по гр. д.
№ 934 по описа на Районен съд – Враца, с което съразмерно на наследствения им
дял са осъдени да заплатят на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК ***,
сумата от: 1. за Л.Б.М. сумата от 105,61 лева; 2. за М.Г.М. сумата от 26,40
лева и 3. за Л.Г.М. сумата от 26,40 лева, представляваща цена за доставени, но
незаплатени ВиК услуги на адрес: гр. *** за периода
от 07.08.2018 г. до 08.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 15.05.2020 г. до окончателното погасяване на сумата. С решението в
тежест на жалбоподателите са възложени и направените по делото разноски съобразно
наследствения им дял.
С въззивната жалба се твърди,
че атакуваното решение е необосновано, постановено в противоречие с материалния
закон, представените по делото доказателства и при допуснати съществени
процесуални нарушения. Оплакванията в жалбата са синтезирани в четири групи.
В първата група се оспорват предвидените в закона
основания за предявяване на исковете, а именно липсата на качество "потребители"
на лицата, липсата на облигационна връзка между страните и липсата на знание у
лицата, че по силата на закона заместват длъжника. Прави се оплакване, че в карнетите липсват подписи, а там, където има, са на
различни лица.
Във втората група се доразвива оплакването за липса на
качество "потребители" на лицата, с аргумента, че последните не са
собственици и ползватели на процесния имот, за който
е претендирано заплащане на доставени, но незаплатени
ВиК услуги. В тази връзка се прави възражение, че
услугите не са и доставяни. Посочено е, че дори да се приеме противното, то
лицата биха били собственици при различен обем на права си, поради което е
следвало да има партида за всяко едно от тях, чрез която да се разпределят
количествата доставени ВиК услуги.
Третата група оплаквания съдържа твърдения, че исковете
са недоказани, тъй като се основават само на доказателства, представени от
ищеца, и в частност издадени, но неподписани от жалбоподателите, фактури, от
които не може по безспорен начин да се установи наличието на задължение.
В последната група са наведени възражение относно размера
на иска. Твърди се, че изслушаното и прието експертно заключение не е
достатъчно, за да установи стойността на предоставените услуги, тъй като се
основава само на счетоводни записвания във водоснабдителното дружество, без да
е подкрепено от други доказателства по делото. Посочва се, че не ясно от къде
се получава конкретната стойност при отказан достъп – дали това е станало
съобразно изискванията на чл. 24, ал. 4 във връзка с чл. 49 и чл. 25, ал. 2 от
Общите условия.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено и да бъде
постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира
се присъждането на възнаграждение за особен представител.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата
страна, чрез юрк. А. Й., депозира писмен отговор, с
който изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба. Счита, че първоинстанционният съд не е
допуснал процесуални нарушения, обсъдил е всички доказателства по делото и е
стигнал до обоснован и верен извод за решаването на спора, прилагайки правилно
и относимия материален закон, а наведените в жалбата
оплаквания са били предмет на обсъждане пред районния съд. Въпреки това е
изразено становище, че количеството доставяна вода се отчита и остойностява
съответно съгласно Общите условия и утвърдени цени от КЕВР. Навежда довод, че е
неотносим въпроса за това кой е подписал карнета.
Твърди, че доколкото по делото няма данни за отказ от наследство, то по силата
на закона лицата наследяват правата и задълженията, независимо на чие име се
води партидата. Заявява, че водоснабдителното дружество издава електронни
фактури, предоставяни при поискване, ведно с фискален касов бон след заплащане,
за което няма данни по делото. Твърди, че операторът на ВиК
услуги е изпълни задълженията си, а обемът и стойността им се доказват от
събраните по делото доказателства.
Иска обжалваното решение да бъде потвърдено и да се
присъдят направените по делото разноски.
Пред въззивния съд не се
посочиха и представиха нови доказателства.
От процесуалния представител на въззивниците
– адв. М. Д., е постъпила писмена защита, в която е
изразено становище, че поддържа въззивната жалба и в
синтезиран вид излага повторно оплакванията, изложени вече в самата въззивна жалба. Претендира присъждането на адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство.
Молба е постъпила и от процесуалния представител на въззиваемото дружество, с която се поддържат доводите,
изложени в отговора на въззивната жалба, и се иска
атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
За
да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Районният съд е бил сезиран с искова молба от „Водоснабдяване
и канализация“ ООД гр. Враца срещу Л.Б.М., М.Г.М. и Л.Г.М.
в качеството им на наследници на Г. Н. М. с искане последните да бъдат осъдени
да му заплатят следните суми: 1. за Л.Б.М. сумата от 105,61 лева; 2. за М.Г.М.
сумата от 26,40 лева и 3. за Л.Г.М. сумата от 26,40 лева, представляваща цена
за доставени, но незаплатени ВиК услуги на адрес: гр.
*** за периода от 07.08.2018 г. до 08.02.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 15.05.2020 г. до окончателното погасяване на
сумата. В исковата молба претенцията е обоснована, че между водоснабдителното
дружество и Г. Н. М. е съществувала облигационна връзка по силата на договор
при общи условия за предоставяне на ВиК услуги и с
открита на негово име в дружеството-ищец партида за доставка на вода за жилище
с адрес: гр. ***. Посочено е, че за периода от 07.08.2018 г. до 08.02.2019 г.
по тази партидата са начислени за плащане суми за потребление общо в размер на
158,41 лева по 6 бр. фактури, които не били заплатени. Тъй като титулярът на партидата бил починал на 29.05.2012 г. – преди
периода на потребление, и заявление за промяната й не е подадено, се твърди, че
за изпълнението на задължението съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗН отговарят
тримата ответници съобразно съсобствената им част от
имота. Направено е искане за присъждане и на направените разноски.
Назначеният на ответниците особен
представител в срок е депозирал писмен отговор, с който е оспорил предявените
искове както по основание, така и по размер. Не e оспорил факта, че ответниците
са наследници на титуляра на партидата. Навел е
възражения обаче, че представените от ищеца писмени доказателства не са
достатъчни за уважаване на предявените искове, тъй като същите не установявали
задължение за плащане. Посочил е, че не е установено по делото, че
наследодателят на ответниците е действителният
потребител на ВиК услугите. Поискал е предявените
искове да бъдат отхвърлени.
Първоинстанционният съд е
приел, че е сезиран със субективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във връзка с
чл. 198, ал. 1 ЗВ. По тяхната основателност се е произнесъл с решението, чиято
отмяна се иска, като е уважил претенциите и е присъдил направените разноски. За
да постанови този резултат, решаващият състав е приел от фактическа страна, че жилище
с адрес гр. *** е собственост на Г. Н. М. и съпругата му Л.Б.М., и спрямо него
на името на първия от тях е открита партида във водоснабдителното дружество.
Прието е, че след смъртта на Г. Н. М. наследници са тримата ответници
Л.Б.М., М.Г.М. и Л.Г.М., които имат регистриран
постоянен адрес на адреса, на който се намира водоснабденото жилище, и заради
задълженията на които към различни кредитори върху имота има наложени общо 5
възбрани. Посочено е, че конкретните показания на водомера са извършени при
реално и служебно отчитане на доставената вода, а стойността на доставяната
вода за исковия период възлиза в общ размер на 158,41 лева. При възприетата
фактическа обстановка съдът е приел, че са налице предпоставките за уважаване
на предявените искове. По-конкретно съдът е установил наличието на облигационна
връзка между водоснабдителното дружество и Г. Н. М., позовавайки се на чл. 14
от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи /Наредбата/ и приложените по делото Общи условия. С
оглед наследственото правоприемство е приел, че облигационна
връзка е налице и по отношение на тримата ответници. Решаващият
състав е съобразил, че при отчитането на разходваното количество вода не е
допуснато нарушение на реда за това, указан в чл. 32, ал. 1 и ал. 4 и чл. 35 от
Наредбата, въпреки че карнета не е подписан от потребителя. Позовавайки се и на
приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза е заключил, че
исковете са основателни до пълния им предявен размер съобразно наследствения
дял на всеки един от ответниците.
Настоящият
съдебен състав, като съобрази наведените оплаквания в жалбата, становището на въззиваемата страна и събраните по делото доказателства,
основавайки се на своето вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа
страна следното:
От приложените по делото доказателства се установява, че
„Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Враца е оператор на водоснабдителни и канализационни услуги и като такъв доставя тези услуги на потребителите на
територията на гр. Враца при публично известни общи условия.
От събраните по делото доказателства се установява по
несъмнен начин, че във водоснабдителното дружество има открита партида за имот
– жилище, намиращо се в гр. ***, на името на Г. Н. М.. Приложените по делото
справки по лице от Служба по вписванията – Враца дават основание да се приеме,
че посоченият имот е собственост на Г. Н. М. и съпругата му Л.Б.М.. Видно от удостоверение
за наследници с изх. № 261/28.01.2019 г., издадено от Община Враца, Г. Н. М. е починала
на 29.05.2012 г., и е наследен от преживялата го съпруга - Л.Б.М., и синовете
му – М.Г.М. и Л.Г.М.. От служебно изготвените от районния съд справки за
адресна регистрация се установява, че Л.Б.М., М.Г.М.
и Л.Г.М. имат регистриран постоянен адрес, съвпадащ с процесния,
а именно гр. ***.
От карнетите за отчитане на
доставената вода до процесния имот, водени на името
на Г. Н. М., се установяват конкретни показания на водомера при реално и
служебно отчитане на доставената вода до процесния
имот, а вещото лице по изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна
експертиза след запознаване с материалите по делото и проверка в счетоводството
на „Водоснабдяване и канализация” ООД гр. Враца, дава заключение, че стойността
на доставените ВиК услуги до имота, находящ се гр. *** за периода от 07.08.2018 г. до
08.02.2019 г. е в общ размер от 158,41 лв., като припадащата се на всекиго от ответниците – настоящи жалбоподатели, част от тази сума,
съобразно ЗН, са както следва: 105,61 лв. за Л.Б.М. и по 26,40 лв. за М.Г.М. и Л.Г.М..
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания.
Решението
на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.
236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искане и
правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са
допустими. Съобразно обхвата на проверката по чл. 269, ал. 1 ГПК обжалваното
решение е и правилно, а въззивната жалба - неоснователна,
по следните съображения:
За да бъдат уважени предявените осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във
връзка с чл. 198, ал. 1 ЗВ ищецът следва да докаже, че се е намирал в облигационно
правоотношение с ответника по валидно сключен договор за доставка на ВиК услуги при общи условия, че реално е доставял ВиК услуги в жилището на ответника в посочения период,
както и стойността на същите. При доказване на тези обстоятелства, в тежест на
ответника е да докаже погасяването на задълженията към ищеца.
Безспорно е обстоятелството, че въззиваемата
страна
е оператор на водоснабдителни и канализационни услуги, и в това си качество
доставя тези услуги на потребителите
на територията на гр. Враца.
От събраните по делото доказателства се установява по
несъмнен начин, че за доставяните по отношение на този имот ВиК
услуги се води партида на името на Г. Н. М.. От представените справка от Служба
по вписванията - Враца е видно, че имотът е бил собственост на Г. Н. М. и
съпругата му Л.Б.М., а след неговата смърт по силата на наследяването
собственици на имота са преживялата го съпруга - Л.Б.М., и синовете му – М.Г.М.
и Л.Г.М..
Така
представените доказателства според настоящия съдебен състав са достатъчни, за
да бъде установено, че жалбоподателите са собственици на имота и в това свое
качество се явяват потребител на ВиК услуги съгласно
разпоредбите на §1, т. 2 б. "б" от Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните
системи. При
тези мотиви е изводима облигационната връзка между страните, а направеното в
този смисъл възражение от назначения им особен представител е неоснователно.
За неоснователно следва да се приеме и направеното в
продължение на това оплакване възражение за погрешно определяне на дължимия от
всеки един от тях размер съобразно дела им. В чл. 59, ал. 4 от Общите условия е
уреден приложимия ред в хипотеза като настоящата. В случая обаче липсата на
подадено от наследниците заявление за промяна на партидата не обуславя липсата
на качеството им "потребители", доколкото то се поражда от друг
юридически факт, а и никой не може да черпи права от собственото си
недобросъвестно поведение. Поради това правилно е определен размер на
задължението спрямо всеки един от жалбоподателите, като са взети предвид
представените по делото удостоверение за наследници, справки по лице от Служба
по вписванията гр. Враца и относимите разпоредби на чл.
5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН във връзка с чл. 21, ал. 1 СК.
Отношенията по ползване на
услугите, предоставяни от въззиваемата страна, се уреждат
от Наредбата и съгласно публично оповестени общи условия, предложени от оператора и одобрени съответно от собственика на ВиК системата
или от регулаторния
орган. Извлечение
от приложимите общи условия за получаване на услугите ВиК
от "Водоснабдяване и канализация" ООД гр. Враца е приложено по делото.
Пълният текст на същите е публикуван на общодостъпната интернет страница на въззиваемата страна. Предвид констатацията, че общите условия за предоставяне
на ВиК услуги
на потребителите от оператора - "ВиК" ООД гр. Враца са общоизвестни и публикувани на сайта на дружеството
в интернет, настоящият
съдебен състав приема, че обвързват всички абонати на дружеството съгласно чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните
системи, а
направеното възражение за неприложимостта им е неоснователно.
Същността на едно от възраженията на особения
представител се свежда до това, че представеният карнет не
установява потребеното количество вода, тъй като като липсват подписи срещу
всеки запис.
Редът, начинът и формата за установяване на облигационните отношения по доставката
на питейна вода и пречистването на отпадна такава
за конкретните имоти и начинът на плащане и разпределение
на дължимите суми от абонатите
се определят съобразно правилата, предвидени в чл. 30 - чл. 40 от Наредбата и в общите условия.
Съобразно чл. 21 и чл. 30, ал. 1 ОУ ВиК
и чл. 30 от Наредба № 4/14.09.2004 г., количеството доставена и потребена вода се отчита и измерва чрез монтираните
водомери на индивидуалните водопроводни отклонения. Тоест подлежащата на
заплащане вода и услуги се съизмеряват с количеството
вода, отчетено от съответния индивидуален водомер.
За да се установи въпросното количеството вода, отчетено
от съответния индивидуален водомер, се извършват периодични проверки от
служителите на оператора, за контрол на показанията и състоянието на
водомерите. На основание чл. 6 и чл. 22 ОУ на ВиК и чл. 43
от Наредба № 4/14.09.2004 г., потребителите са длъжни да осигуряват достъп до
индивидуалните водомери, които се намират в границите на техните самостоятелни
обекти, за целите на проверките. Според чл. 32, ал.1 и ал.4 от Наредба №
4/14.09.2004 г., ВиК услугите се заплащат въз основа
на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на
оператора, отчетено чрез монтирания водомер на водопроводното отклонение, а
отчетените данни се установяват чрез отбелязването им в карнета, заедно с
датата на отчитане на водомерите и подписа на потребителя или негов
представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.
Доколкото
отчитането на ВиК услугите се установява чрез
отбелязване в карнета съгласно посочената разпоредба на чл. 32, ал. 4 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г., то следва да се приеме, че самият карнет
представлява нормативно предвиден документ, доказващ посещенията в имота и
показанията на водомера към определена дата. Карнетът има характер на частен
свидетелстващ документ и като такъв се ползва с формална доказателствена
сила. В посочената разпоредба е предвидено, че отчетните данни
могат да бъдат удостоверени както с подписа на самия потребител,
така и с подписа на негов представител.
Следва да се
има предвид още, че присъствието
на потребителя или на негов
представител при извършване на отчета
е негово задължение, предвидено в чл. 6, т. 1 вр. с чл.
22 от ОУ. Целта на присъствието на двете страни по
правоотношението при отчитане на показанията
на водомера е да се отчете
правилното показание, което ще послужи
за определяне на дължимите суми.
По
тази причина липсата на подпис срещу показанието
на водомера при липса на
възражения от абоната за предходния
период, съдът приема като съгласие
с отчетеното до тази дата.
Съгласно разпоредбата на чл. 35 от Наредбата, показанията на водомерите се отчитат
с точност до 1 куб. м. за период, който се
определя в ОУ или договора, но не по-дълъг
от шест месеца.
Когато периодът на отчитане на
водомерите е по-дълъг от един месец,
операторът ежемесечно начислява служебно количество изразходвана вода, определено въз основа на
средния месечен разход от редовно
отчетените съответни периоди на предходната
година. След отчитане на показанията
на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление. Достъпът на длъжностното лице на оператора
до водомера за извършване на
отчети, включително в жилищата на потребителите,
се осигурява съгласно ОУ или договора. При
невъзможност за отчитане на водомерите
поради отсъствие на потребителя или на неговия
представител, потребителят
е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете
страни време извършването на отчитането в срок не по-дълъг от
една година от последното отчитане.
При отказ на потребителя да осигури достъп
на длъжностното лице на оператора
до водомера длъжностното лице съставя протокол, който се подписва
от него и от поне един
свидетел.
От горното следва, че потребителят има задължение при отчитане на
показанията на водомера като дължи
грижа и внимание по отношение отчетеното
служебно количество вода или такова,
с което същия не е съгласен и в определен от Наредбата
срок следва да сезира оператора
за извършване на корекция или
изравняване. На основание чл. 22, ал. 3 и ал. 4 от общите условия при невъзможност за отчитане на водомерите,
поради отсъствие на потребителя или на негов
представител и когато потребителят не е съгласен с фактурираните количества, потребителят е длъжен да уточни
с ВиК оператора извършване на отчитането
в удобно за двете страни време,
в срок не по-дълъг от шест
месеца от последното отчитане. В настоящия
случай е извършвано реално и служебно отчитане на доставената вода до процесния имот, като за служебното отчитане е прилагана
разпоредбата на чл. 35 от Наредбата. С оглед на това, както и предвид факта, че
не са налице данни въззивниците да са възразили срещу начина
на отчитане и начисляване на потребено количество вода, включително и извършеното служебно начисляване, то
следва да се приеме отразеното в представеното копие от карнета. Ето защо съдът не възприема
изложените от процесуалния
представител доводи относно верността
на посочените в карнета данни за
потребление в месеците през процесния период.
Настоящият
съдебен състав не споделя и възражението, че размерът на задължението не е
доказан. По делото е изслушано и прието заключение по съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице по която е дало своите отговори след запознаване с
материалите по делото и проверка в счетоводството на дружеството. От
заключението се установява, че данните за консумацията на вода, заложени в
месечните фактури за процесния период, съответстват
на отчетните данни по карнета. По тази причина и с оглед изложените по-горе
мотиви относно отчитане количеството изразходвана вода от водоснабдителната
система на оператора, чрез отбелязването им в карнета следва да се приеме за обективно
и компетентно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза,
съответно да се приеме определеният с него размер на задължението за исковия
период.
В заключение, по
делото е установено отчитане на доставяните от въззиваемата
страна ВиК услуги за процесния
период, както и че въз основа на тези отчети въззиваемата
страна на основание чл. 31, ал. 1 ОУ правилно е издавал фактури за ползваните
от жалбоподателите услуги. Няма данни жалбоподателите да са подавали
предвидените в чл. 32 от ОУ възражения против фактурите, поради което за тях е
възникнало насрещно задължение да платят посочената във фактурите стойност на потребените услуги. В тяхна тежест е било да докажат
погасяването на задълженията си към въззиваемата
страна, но доказателства за това не са представени, поради което съдът приема,
че предявените искове са доказани по основание и размер.
Като е достигнал до същите изводи и е уважил предявените
искове, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт,
който следва да бъде потвърден изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 8 вр. с ал. 1 ГПК на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 100,00 лева, определено съобразно чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и направените разноски за възнаграждение на особения представител в размер на 300,00 лева, или жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на въззивника припадащата им се съобразно наследствения им дял част от направените разноски, а именно: 1. за Л. М. разноски в размер на 266,67 лева; 2. за Л.М. разноски в размер на 66,67 лева и 3. за М.М. разноски в размер на 66,67 лева.
Съгласно т. 7 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС
особеният представител не е задължен за заплащането на такси и разноски в
производството по обжалване, като дължимата държавна такса по жалбата и
разноските следва да се присъдят от съда с решението по спора и да се възложат
на съответната страна, съобразно изхода на делото. Дължимата по делото държавна
такса за въззивно обжалване възлиза в общ размер на
75,00 лева и при този му изход всеки един от жалбоподателите следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Враца държавна
такса в размер от по 25,00 лева.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл. 271,
ал. 1 ГПК Окръжен съд - Враца, в настоящия съдебен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 260016/18.01.2021 г.,
постановено по гр. д. № 934 по описа на Районен съд – Враца.
ОСЪЖДА Л.Б.М., ЕГН: **********, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК: ***, с адрес: гр. ***, сумата от
266,67 /двеста шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/ лева,
представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение и възнаграждение за особен представител за настоящото
производство.
ОСЪЖДА М.Г.М., ЕГН: **********, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК: ***, с адрес: гр. ***, сумата от 66,67
/шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/ лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение и
възнаграждение за особен представител за настоящото производство.
ОСЪЖДА Л.Г.М., ЕГН: **********, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК: ***, с адрес: гр. ***, сумата от 66,67
/шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/ лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение и
възнаграждение за особен представител за настоящото производство.
ОСЪЖДА Л.Б.М.,
ЕГН: **********, М.Г.М., ЕГН: **********, и Л.Г.М.,
ЕГН: **********, да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд – Враца държавна такса в размер от по 25,00 /двадесет и пет/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1
2