№ 1228
гр. Бургас, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско
дело № 20222100501322 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по
въззивна жалба подадена от Р. Д. К., с ЕГН **********, с адрес: гр.***
ж.жк.*** бл.* вх.* ет.*, срещу Решение № 1269/15.06.2022г. по гр.д. №
4455/2020 на БРС, с което е отхвърлен предявения от Р. Д. К. иск с правна
квалификация чл. 33, ал.3, изр. 2, вр. чл. 9, ал. 1, т. 6 Закона за кооперациите,
против ТРУДОВО ПРОИЗВОДИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "КОЛЕКТИВЕН
ТРУД", с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.
„Александровска“ № 53, ет. 4, с председател М.И.Ч., за осъждане на
кооперацията - ответник да заплати на ищцата, сумата от 28,40 лева,
представляваща дължимият на ищцата дивидент, в качеството й на член-
кооператор, за периода от 1999г. до подаване на исковата молба, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба –
10.08.2020г. до окончателното изплащане. С решението ищцата е осъдена да
заплати на ответника и разноските по делото.
Жалбоподателят твърди, че изчисленият дивидент за сума в размер на
28,40 лв. не отговаря на реално дължимият. Излага съображения в насока на
това, че размерът на дяловия капитал на кооперацията е различен за всяка
година. Твърди, че е приета като член-кооператор при проведено ОС на
17.05.1979г. Посочва, че желае да прекрати членството си, поради което
претендира изплащане на дивидент. Посочва, че през 1993г. дяловата вноска
на жалбоподателя е в размер на 5лв. месечно. Твърди, че капиталът на
1
кооперацията се увеличава всяка календарна година, а броят на член-
кооператорите намалял. Посочва се, че въпреки че кооперацията продавала
собствени имоти, от 1998г. до 2020г. не е бил изплащан дивидент на член-
кооператорите.
В срок е подаден отговор на въззивната жалба от ответника М.И.Ч., с
ЕГН **********, председател на ТПК ,,Колективен труд” Бургас. На първо
място, счита, че представеният документ от ищцата не следва да се
квалифицира като въззивна жалба, тъй като не съдържа необходимите
реквизити по чл. 260 ГПК, както и не са посочени пороци на
първоинстанционното решение, не е посочено и в какво се състои искането.
Счита, че въззивната жалба подлежи на връщане за отстраняване на пороците
й. Посочва, че ако съдът приеме въззивната жалба на ищеца, счита, че
въззивната жалба е неоснователа и моли въззивния съд изцяло да потвърди
първоинстанционното решение. Оспорва представените от въззивника
доказателства. Моли за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на
първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски.
Въззивния съд намира, че доколкото бланкетната въззивна жалба
притежава сезиращо действие, съобразно служебната проверка по чл. 269,
изр. първо ГПК , депозираната въззивна жалба е допустима - подадена е от
процесуално легитимирано лице в срока по чл.259, ал. 1 ГПК срещу
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията
на чл.260, ал.1 и чл.261 ГПК.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на Р. Д. К.,
срещу ТПК "КОЛЕКТИВЕН ТРУД".
В исковата молба и направените многобройни уточнения се съдържат
фактически твърдения за това, че ищцата е член кооператор в ответната
кооперация, като след възстановяването й по съдебен ред членственото
правоотношение не е прекратено. Излагат се съображения за дължимост на
дивидент, който не е бил изплатен и обхваща периода от 1999 г. насам.
Твърди се, че цената на иска не може да бъде определена, тъй като ищецът не
разполага с необходимата за това информация. Същата е определена от съда с
помощта на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза. Завява,
че не разполага с информация относно проведени общи събрания на
кооперацията, поради отказан достъп. Пояснява, че членството й в
кооперацията не е прекратено към настоящия момент.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, с който исковете се оспорват от една страна като недопустими, а
по същество и като неоснователни. На първо място се сочат многобройни
нередовности на исковата молба, като се твърди, че същите препятстват
защитата по иска. Твърди, че в компетентността на Общото събрание на член-
кооператорите е вземането на решения за разпределяне на дивиденти и
2
вземанията за тези суми следва да бъдат конкретизирани за всяка година,
както по основание така и по размер, което не е сторено. Твърди се, че не са
били оспорени решенията на Кооперацията, касаещи разпределението на
дивиденти. Направено е възражение за погасяване на вземанията за
дивиденти по давност.
За да се произнесе по основателността на въззивната жалба,
настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка
с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна
следното:
Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по
делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение.
Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими
доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно
това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях,
поради което настоящият съд възприема изцяло приетата от районния съд
фактическа обстановка и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не
е необходимо да се преповтарят отново всички събрани пред районния съд
доказателства.
Настоящата инстнация напълно споделя и правните изводи направени в
обжалваното решение, според което предпоставка за възникване на правото
на дивидент на член[1]кооператор е вземане на решение на Общото събрание
за разпределение на печалбата. От представените по делото решение № 84 от
18.02.2002г. по гр.д. 976/2000г. по описа на БРС, отменено с решение II-247 от
25.11.2002г. по гр.д. 662/2002г. по описа на БОС, оставено в сила с решение №
116 от 15.03.2004г. по гр.д. 717/2003г. по описа на ВКС се установява, че
всички решения на Общото събрание на ТПК „Колективен труд“,
обективирани в протокола от 24.03.2000г., са били отменени. Сред тях
изрично е посочено и решението за одобряване на баланса и разпределението
на печалбата за 1999г., и изплащане на дивидент на база дяловия капитал на
член-кооператорите, а за неработещите – пропорционално на отработеното
време. Предвид отмяната от съда на решението от 24.03.2000г., не е налице
валидно решение за разпределение на дивидент, поради което такъв за 1999
година не се дължи.
Това, че кооперацията е продала недвижими имоти от 1998г. до 2020г.
не я задължава да изплаща девидент.
Безпредметно е обсъждането на въпроса дали претендираното вземане е
възниканло и изчисляването на неговия точен размер предвид направеното от
ответника възражение за изтекла погасителна давност. Дори и да се приеме,
че дивидент за 1999г. и 2005г. се дължи, то вземанията са погасени по
давност на основание чл. 110 ЗЗД, предвид изтичането на период от повече от
респективно 20 и 14 години от приемането на съответното решение.
Направеният краен извод от страна на настоящата инстанция съвпада с
този, които е направил районния съд в атакуваното първоинстанционно
решение, поради което Бургаският окръжен съд намира, че въззивната жалба
3
е неоснователна, а постановеното решение следва да бъде потвърдено в
цялост.
При този изход на спора на основание чл. 78,ал.3 ГПК в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят направените пред БОС съдебно-
деловодни разноски. По делото страната доказа заплащането на адвокатски
хонорар в размер на 300 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271 ГПК, Бургаският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1269/15.06.2022г. по гр.д. № 4455/2020
на БРС.
ОСЪЖДА Р. Д. К., с ЕГН **********, с адрес: гр.*** ж.жк.*** бл.*
вх.* ет.*, да заплати на ТРУДОВО ПРОИЗВОДИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ
"КОЛЕКТИВЕН ТРУД", с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 53, ет. 4, с председател
М.И.Ч., сумата от 300 лв. – съдебно-деловодни разноски.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4