Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 06.11.2013 Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски
Районен съд първи
граждански състав
На шестнадесети октомври две хиляди и тринадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима
Вангелова-Петрова
Секретар:
Сн.Д.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1087 по описа за 2013 година
и
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по обективно съединени искове с
правно основание член 128 от КТ и член 221 от КТ.
Ищецът – Т.М.М. твърди, че по силата на Заповед №
11/24.07.2013г., издадено от ответното дружество е прекратено трудовото й
правоотношение, на основание член 327, ал. 1, т. 2 от КТ, считано от 24.07.2013г.
При връчването й на заповедта не й били изплатени обезщетения по реда на член
224, ал. 1 от КТ в размер на 552.96 лева и по член 221, ал. 1 от КТ в размер на
350.00 лева, както и не били изплатени трудови възнаграждения за месец октомври
2012г. в размер на 350.00 лева, за месец юни 2013г. в размер на 350.00 лева и
за месец юли 2013г. в размер на 350.00 лева.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество да й заплати обезщетение по реда на член 224, ал. 1 от КТ в
размер на 552.96 лева, обезщетение по реда на член 221, ал. 1 от КТ в размер на
350.00 лева, както и неизплатени трудови възнаграждения за месец октомври
2012г. в размер на 350.00 лева, за месец юни 2013г. в размер на 350.00 лева и
за месец юли 2013г. в размер на 350.00 лева, ведно със законната лихва върху
всяка дължима сума, считано от подаване на молбата до пълното й заплащане.
Претендира за направените по делото разноски.
В ХОДА на делото, с влязло в сила
определение, производството по делото в частта относно претенцията за изплащане
на трудовите възнаграждения за месеците юни и юли 2013г., както и относно
заплащане на обезщетение по реда на член 224, ал. 1 от КТ е прекратено, поради отказ от иска, на основание член 233 от
ГПК.
Ответното
дружество – „***** *** не взима становище по така предявените искови претенции.
От събраните по делото доказателства съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Не се
спори и се установява от представеното по делото копие от Заповед № 11/24.07.2013г.
на Управителя на ответното дружество, че страните са били в трудово
правоотношение, като ищцата е заемала длъжността машинен оператор, обувно
производство. Считано от 24.07.2013г. трудовото правоотношение между страните е
прекратено, на основание член 327, ал. 1, т. 2 от КТ.
По
делото е изслушано заключение на вещото лице Р.М. по назначена
съдебно-счетоводна експертиза, което не се оспори от страните и съдът го
възприема, като обективно, безпристрастно и компетентно. Съгласно заключението
на вещото лице, неизплатеното трудово възнаграждение на ищцата за месец
октомври 2012г. възлиза в размер на 276.94 лева. Обезщетението по реда на член
221, ал. 1 от КТ възлиза в размер на 317.95 лева.
Въз основа на така установената и възприета фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Съдът
намира, че между страните Т.М.М. и „***** *** е било налице трудово
правоотношение. Ищцата е била приета на работа в ответното дружество и
правоотношенията между страните са били прекратени именно по реда на трудовото
законодателство. Предвид изложеното настоящия спор се явява трудов спор, следва
да бъде разглеждан като такъв и претендираните права произтичат от едно
съществувало между страните трудово правоотношение.
По отношение искът по член 128 от КТ
Съгласно
член 245, ал. 2 от КТ във връзка с член 128 от КТ - работодателят е длъжен да
плаща на работника или служителя договореното възнаграждение за извършена
работа в установените срокове.
Безспорно е установено, че към датата на подаване на
исковата молба, ответникът не е изплатил своевременно и в пълен размер
дължимото трудово възнаграждение за месец октомври 2012г. Съгласно член 245,
ал.2 от КТ, разликата до пълният размер на трудовото възнаграждение остава
изискуема и се заплаща с лихва, равна на основния лихвен процент за съответния
период. Посочената норма гарантира изискуемостта на неизплатения в срок размер
на договореното възнаграждение.
От фактическа страна, по делото се установи, че дължимото
трудово възнаграждение за месец октомври 2012г. възлиза в размер на 276.94
лева. Ищцата претендира сума в размер на 350.00 лева. Съдът възприема
заключението като професионално изготвено, обективно и безпристрастно и вещото
лице е отговорило изцяло на поставената му задача. Ответника не ангажира
доказателства да е заплатил тази сума, като в негова тежест е доказването на
факта на плащането, който факт за ищецът е отрицателен. Не плащайки
своевременно възнаграждението, ответникът е изпаднал в забава.
Ето защо, съдът намира иска за основателен и доказан,
но до размера, установен от заключението на вещото лице, като за разликата до
пълно предявения размер от 350.00 лева, искът следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
По отношение искът по член 221, ал. 1 от КТ
Съгласно разпоредбата на член 221, ал.1 от КТ, при
прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без
предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, работодателят му дължи обезщетение в размер
на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно
трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово
правоотношение. Не се спори, че трудовият договор между страните е бил
безсрочен. Доказано е по несъмнен начин основанието за прекратяване – по
заявление на работника, подадено на основание член 327, ал.1, т.2 от КТ. От
заключението на приетата и неоспорена експертиза се установява дължимия размер
на обезщетението – 317.95 лева. Ответникът, при негова доказателствена тежест
не ангажира доказателства да е платил посочената сума, поради което искът за
заплащане на обезщетение по член 221, ал.1 от КТ се явява основателен и доказан,
но до размера установен от вещото лице, като за разликата до пълно предявения
размер от 350.00 лева, искът следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО
Ищцата претендира разноски за производството, поради
което на основание член 78, ал. 1 от ГПК и с оглед уважената част от иска,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски в
размер на 127.50 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
На основание член 78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да се
осъди ответника да заплати, с оглед уважаване на предявените искове, държавна
такса по сметка на ВСС в размер на 100.00 лева общо по двата иска, както и
направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 30.00
лева, заплатени от бюджета на съда.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА,
на основание член 128 от КТ, „*****“ ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление: град К., улица „****“ № 27, представлявано от Л.Б.З., да заплати на
Т.М. ***, П. област, улица „****“ № 6 с ЕГН ********** сумата 276.94 (двеста
седемдесет и шест лева и деветдесет и четири стотинки) лева, представляваща
дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за месец октомври 2012г., ведно
със законната лихва, считано от предявяване на иска - 29.07.2013г. до
окончателното плащане на сумата, КАТО за разликата над 276.94 лева до пълно
предявеният размер от 350.00 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА,
на основание член 221, ал.1 от КТ, „*****“ ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес
на управление: град К., улица „****“ № 27, представлявано от Л.Б.З. да заплати
на Т.М. ***, П. област, улица „****“ № 6 с ЕГН ********** сумата 317.95 (триста
и седемнадесет лева и деветдесет и пет стотинки) лева, представляваща
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска -
29.07.2013г. до окончателното плащане на сумата, КАТО за разликата над 317.95
лева до пълно предявеният размер от 350.00 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „*****“ ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление: град К., улица „****“ № 27, представлявано от Л.Б.З. да заплати на Т.М.
***, П. област, улица „****“ № 6 с ЕГН ********** направените по делото
разноски в размер на 127.50 (сто двадесет и седем лева и петдесет стотинки)
лева.
ОСЪЖДА „*****“ ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление: град К., улица „****“ № 27, представлявано от Л.Б.З. да заплати по
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд К., държавни такси в
размер на 100.00 (сто) лева.
ОСЪЖДА „*****“ ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление: град К., улица „****“ № 27, представлявано от Л.Б.З., да заплати по
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд К., разноски в размер на 30.00
(тридесет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен
съд Пловдив, в двуседмичен срок от обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.