РЕШЕНИЕ
№……
гр.
София, 15.11.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, IV-A въззивен състав в закрито заседание на
петнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА
КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ТАШЕВА
мл.
съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
като разгледа
докладваното от младши съдия Малоселска въззивно гражданско дело №
11257 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 247 ГПК.
С Решение № 23594
от 03.06.2021 г., постановено по делото,
е обезсилено Решение № 158209 от 23.07.2020г. постановено по гр. д. №
53531/2019г. по описа на СРС, I ГО, 42-ри състав и е прекратено производството
по в.гр.д. № 11257/2020г.
Делото
е върнато на СГС от районния съд за извършване на преценка дали са налице
предпоставките на чл. 247 ГПК за допускане на поправка на очевидна фактическа
грешка в постановеното по делото въззивно решение относно следното: допусната
ли е очевидна фактическа грешка относно извода за връчване на разпореждане №
266006 ( с което са дадени указанията до ищеца ) на 19.11.2020 г. при
съобразяване наличието на официален документ – призовка, в която е
удостоверено,че на „Б.и.“ АД е връчен препис от разпореждане № 265999 ( л.19 от
въззивното дело); допусната ли е очевидна фактическа грешка или е налице плюс
петитум произнасяне от страна на въззивния съд чрез обезсилване на решението
изцяло при положение,че решението е обжалвано само в частта, в която исковата
претенция е отхвърлена; допусната ли е очевидна фактическа грешка относно
прекратяване на въззивното производство по в.гр.д. № 11257/2020 г. като
последица от обезсилване на съдебния акт на районния съд, а ако не е допусната
очевидна фактическа грешка относно прекратяване на въззивното производство –
допусната ли е очевидна фактическа грешка относно посочване,че решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Софийски
градски съд намира, че в случая се
касае за допусната очевидна фактическа грешка при постановяване на съдебния акт
само относно предмета на въззивна проверка и приложението на чл. 269 ГПК, като
съображенията за това са следните:
По
реда на чл. 247 ГПК подлежат на поправка допуснати от съда очевидни фактически
грешки, изразяващи се в несъответствие между формираната истинска воля на съда
и нейното изразяване в текста на решението. По този ред се отстраняват и
несъответствия, изразяващи се в погрешно изписване на имена, номера, граници на
спорен имот, размер на присъдена сума. По реда за поправка на очевидна
фактическа грешка обаче не може да бъде променена формираната воля на съда,
нито да бъдат допълвани мотивите на решението /така Определение № 85 от
1.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1654/2009 г., IV г. о., ГК/.
В
конкретния случай в мотивите на съдебното решение решаващият съдебен състав е посочил,
че с въззивната жалба се обжалва решението в частта, с която предявеният иск е
бил отхвърлен. Изрично се е позовал на нормата на чл. 269 ГПК, очертаваща
правомощията на въззивната инстанция, в това число и относно задължението на
този съд да следи служебно за допустимостта на решението в обжалваната част.
Съдебният състав е достигнал до извод за валидност на решението, с но за неговата недопустимост. С оглед
правилото на чл. 269 ГПК следва да се приеме, че формираната в мотивите на
съдебния акт воля е за недопустимост на първоинстанционното решение в
обжалваната от въззивника част, с която искът по чл. 411 КЗ е бил отхвърлен. В
останалата част решението е влязло в сила и не е налице правомощие за съда да
следи служебно за допустимостта на същото в тази част. При това положение съдът
е формирал решаващ извод, че първоинстанционно съдебно решение е недопустимо и следва
да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено. Действителната
воля на съда, с оглед очертаването в решението на предмета на въззивната
проверка и позоваването на чл. 269 ГПК, е била за недопустимост на решението в
обжалваната от въззивника част.
В
диспозитива на постановеното по делото съдебно решение обаче съдът е изразил
воля, несъответстваща на формираната в мотивите, като се е произнесъл с диспозитив
за обезсилване на решението на първия съд, без да посочи в коя част решението
се обезсилва, съответно се прекратява производството по иска.
Предвид изложеното
и по аргумент от чл. 247, ал. 1 ГПК следва да се поправи допуснатата в Решение №
263594 от 03.06.2021 г., постановено по въззивно гражданско дело № 11257/2020
г. на СГС, очевидна фактическа грешка, като диспозитивът на решението бъде
формулиран в съответствие с формираната в мотивите на съдебния акт воля за обезсилване
на решението в частта, с която предявеният иск с правно основание чл. 411 КЗ е
отхвърлен за сумата над 882,08 лева до пълния предявен размер от 1637,25 лева и
за прекратяване на производството в същата част.
Съдебният състав
не констатира наличие на други несъответствия между волята на съда, изразена в
мотивите на съдебния акт, и формулираната в диспозитива на същия. Дали изводът
на съда относно връчването на разпореждане № 266006, с което са дадени
указанията до ищеца за отстраняване на констатирана от въззивния съд
нередовност на исковата молба, по която се е произнесъл първия съд, е правилен
или не, е въпрос, касаещ упражняването на правомощията на въззивната инстанция
и не може да бъде преразглеждан от същия съд в производството по чл. 247 ГПК. Доколкото
не е налице несъответствие между изразената в мотивите воля относно редовността
на съобщаването на указанията, дадени по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК,
неизпълнението на същите, решаващия извод за недопустимост на съдебното решение
в обжалваната част и волята на съда за обезсилване на съдебното решение, то и
не е налице очевидна фактическа грешка, която да бъде поправена по реда на чл.
247 ГПК в настоящото производство.
На следващо
място, съдът следва да посочи, че не се установява наличие на очевидна
фактическа грешка относно формираната воля за прекратяване на въззивното
производство по в.гр.д. № 11257/2020 г. като последица от обезсилване на
съдебния акт на районния съд. Съдът е достигнал до извод, че след като не е
отстранена констатираната в хода на въззивното производство нередовност на
исковата молба, постановеното първоинстанционно решение е недопустимо в
обжалваната част, с оглед което същото следва да бъде обезсилено в същата част,
а производството, прилагайки последиците по чл. 129, ал. 3 ГПК, да бъде
прекратено. В този смисъл са и мотивите на т. 5 от Тълкувателно решение №
1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно които „въззивният съд, макар и при условията
на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има
за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, и следователно дължи даване
на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи
постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. В случай, че
указанията не бъдат изпълнени, първоинстанционното решение следва да се
обезсили, като производството по делото се прекрати.“.
Не е допусната и
очевидна фактическа грешка относно посочването, че решението не подлежи на
обжалване. В тази връзка настоящият състав на съда намира за приложимо
разрешението, дадено с т. 8 на цитираното по-горе Тълкувателно решение № 1/2013
г., съгласно което „При обезсилване на решението на първата инстанция и
прекратяване на исковото производство се стига до преграждане на
производството, но проверката за правилността на въззивния съдебен акт следва
да бъде извършена в производството по чл. 280 и следващите от ГПК, поради което
разпоредбата на чл. 274, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК не намира
приложение…“. С оглед цената на предявения иск и по арг. от чл. 280, ал. 3 ГПК
постановеното решение не подлежи на касационно обжалване.
Ето защо
допуснатата във въззивното решение очевидна фактическа грешка следва да бъде отстранена
съобразно изложеното по-горе.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
РЕШИ:
ДОПУСКА, на основание чл. 247 от ГПК, поправка
на очевидна фактическа в постановеното Решение № 263594 от 03.06.2021 г. по въззивно
гражданско дело № 11257 по описа на СГС за 2020 г., като диспозитивът на същото
да се чете, както следва:
„ОБЕЗСИЛВА Решение № 158209 от 23.07.2020г.
постановено по гр. д. № 53531/2019г. по описа на СРС, I ГО, 42-ри състав, в
частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 411 КЗ, предявен от „З.Б.И.“
АД против „ЗАД А.Б.“ АД за разликата над уважения с първоинстанционното решение
размер от 882,08 лева /застрахователно обезщетение по щета № **********/ до
пълния претендиран размер от 1637,25 лева и ПРЕКРАТЯВА производството в посочената част.
Първоинстанционното
решение в частта, с която е уважен предявеният иск за сумата от 882,08 лева - застрахователно
обезщетение по щета № **********, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на иска /18.09.2019 г./ до окончателното изплащане на
вземането, е влязло в сила.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.“.
Настоящото
решение, постановено в производство по чл. 247 ГПК, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.