№ 79
гр. Сливен, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анна К. Димитрова
при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от Анна К. Димитрова Административно
наказателно дело № 20232230200018 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод жалба от С. К. К. с ЕГН
********** от гр. Сливен, подадена чрез процесуален представител,
против НП № 22-0804-004421 от 18.11.2022 год., издадено от Началник
Сектор „ПП“ към ОД на МВР – Сливен, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20,00 лева на
основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 105, ал.1 от ЗДвП и
„Глоба“ в размер на 50,00 лева на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от
ЗДвП за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Моли НП да бъде отменено
като незаконосъобразно.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява
се от процесуален представител, който поддържа жалбата и моли
издаденото НП да бъде отменено.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не
изпраща процесуален представител, изпраща писмено становище с което
счита жалбата за неоснователна и моли да се постанови решение, с което
да бъде потвърдено като законосъобразно обжалваното НП.
1
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в
своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа
страна:
На 18.10.2022 год. служителите на РУ – Сливен - актосъставителят
К. и свид. Х. били на смяна и около 05,50 часа се придвижвали по бул.
„Г.Д.“, в посока бул. „Братя М.“. При разминаването си с автомобил
Фолксваген Голф с рег. № ... забелязали, че предните странични стъкла
са затъмнени. Обърнали техния автомобил и последвали автомобила
Фолксваген, като го спрели на бул. „Г.Д.“, до магазин К.. След като го
спрели, актосъставителят се приближил до водача и достигайки до него,
установил, че е без поставен обезопасителен колан. Тъй като стъклото
било свалено, актосъставителят накарал водача да го вдигне, при което
полицейските служители установили, че действително е затъмнено.
Водачът – жалбоподателят К. обяснил, че така е закупил автомобила. За
констатираното на жалбоподателя бил съставен АУАН за това, че на
18.10.2022 год. в 05,50 часа в гр. Сливен на бул. „Бр.М.“, в посока бул.
„Г.Д.“ до магазин К. управлява личния си автомобил Фолксваген Голф с
рег. № ...., на който е ограничена видимостта на предните странични
стъкла, чрез поставяне на цветно фолио, с което се нарушава
разрушимостта на стъклото при удар и не е поставил обезопасителен
колан. Нарушенията са квалифицирани по чл. 105, ал.1 от ЗДвП и по
чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Въз основа на акта било издадено процесното НП
№ 22-0804-004421 от 18.11.2022 год.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
изведе следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в законоустановения срок, от лице
имащо право на жалба, а разгледана по същество, се явява основателна.
Съдът констатира нарушения на процесуалните правила и то от
категорията на съществените, които са основание за отмяна на НП,
поради което няма да се спира на това дали е доказано извършването на
вмененото във вина на жалбоподателя нарушение или не. В съставения
2
на жалбоподателя АУАН липсва точно посочване на мястото на
извършване на нарушението. В АУАН, а и в НП е отразено, че
нарушението е извършено на бул. „Бр.М.“, в посока бул. „Г.Д.“, до
магазин К.. Магазин К. се намира на бул. „Г.Д.“. На това място е спрян и
автомобила, управляван от жалбоподателя. Действително е бил
забелязан на бул. „Бр.М.“, но е следвало или да се посочи мястото където
първоначално е установено, че автомобилът е със затъмнени стъкла –
бул. „Бр. М.“ или мястото, където е бил спрян и вече с категоричност е
било установено затъмнението. В случая е направено смесване на двете
места и така се е стигнало до неточно посочване на мястото на
извършване на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 3
от ЗАНН, актът за установяване на административно нарушение трябва
да съдържа дата и място на извършване на нарушението. Съгласно т.4
пък, актът следва да съдържа точно описание на нарушението. В
съставения АУАН е посочено, че …управлява личния си автомобил
Фолксваген Голф с рег. № ...., на който е ограничена видимостта на
предните странични стъкла, чрез поставяне на цветно фолио, с което се
нарушава разрушимостта на стъклото при удар… Съгласно разпоредбата
на чл.105, ал.1 от ЗДвП се забранява ограничаване на видимостта през
челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи
видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността
им. Никъде в тази разпоредба /а и в целия ЗДвП/ не се съдържа
понятието „нарушаване разрушимостта на стъклото при удар“. Идеята
на тази забрана е да не се пречи на видимостта на водача към пътя, чрез
ограничаване на видимостта на стъклата и намаляване на прозрачността
им. Да се добавят термини при съставяне на АУАН, които не се съдържат
в конкретната норма от закона, която се твърди, че е нарушена, е
недопустимо.
Мястото на извършване на нарушението и точното описание на
това нарушение следва да се съдържат в акта за установяване на
административно нарушение, защото той поставя началото на
административнонаказателното производство и нарушителят следва да
има възможност да разбере точно какво административно нарушение му
се вменява, че е извършил. Всички други писмени и гласни
3
доказателства могат да бъдат единствено доказателства в подкрепа на
съдържащите се в АУАН констатации. Разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 3
и 4 от ЗАНН безусловно е императивна, тъй като осигурява правото на
защита на привлечения към административнонаказателна отговорност,
в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво
административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да
организира защитата си в пълен обем.
В конкретния случай това процесуално нарушение не е от
категорията нарушения в акта, които могат да се преодолеят по реда на
чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като е съществено и не би могло да се санира в
последващ стадий на административнонаказателното производство. Още
повече, че то се съдържа и в наказателното постановление, тъй като в
него по същия начин е посочено мястото на нарушението и по същия
начин е описано нарушението, с посочения по-горе несъществуващ
термин. Поради това, така издаденото наказателно постановление е
издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
което от своя страна също представлява съществено процесуално
нарушение. Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е императивна, тъй като
осигурява правото на защита на привлечения към
административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се
включва и правото му да знае точно какво административно нарушение
се твърди, че е извършил и основанието за налагане на
административното наказание, за да може да организира защитата си в
пълен обем. Административнонаказващият орган е следвало да спази
всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително е чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН, като неспазването на това изискване води до
незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва
да бъде отменено в тази му част само на това процесуално основание, без
да се разглежда спорът по същество.
Отделно от това, съдът намира, че не събраха безспорни
доказателства за извършване на нарушението по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП.
Действително редовно съставените актове по ЗДвП се ползват с
доказателствена сила. В случая, дори да се приеме, че актът е редовен, то
4
нарушението не е безспорно установено. Актосъставителят
първоначално заявява, че двамата с колегата му са видели, че няма
поставен колан, дори колегата му е светнал с фенерче и при това са
установили, че коланът не е поставен. В последствие заявява, че водачът
е нямал колан когато е отишъл до него, като е казал, че го е свалил, но
нямал право да го сваля, докато не му разпореди. Свид. Х. обаче не
потвърждава изнесеното от актосъставителя, като твърди, че не си
спомня нищо за колана. Допълва, че колегата му е извършил проверката
и той е установил, че е без колан. Последното кореспондира с
твърдението на актосъставителя, че когато е отишъл до автомобила,
тогава е установил, че няма поставен колан. Това обаче в никакъв
случай не означава, че при управлението на автомобила, жалбоподателят
не е бил с поставен колан, който е свалил при спирането си за проверка.
С оглед изхода на процеса, съдът намира, че следва да осъди
възз.страна да заплати на жалбоподателя направените разноски за
адв.възнаграждение в размер на 400 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0804-004421 от
18.11.2022 год., издадено от Началник Сектор „ПП“ към ОД на МВР –
Сливен, с което на С. К. К. с ЕГН ********** от гр. Сливен, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 20,00 лева на основание
чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 105, ал.1 от ЗДвП и „Глоба“ в размер
на 50,00 лева на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение на
чл.137а, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР-Сливен за ЗАПЛАТИ на С. К. К. с ЕГН
********** от гр. Сливен сумата от 400 лева представляваща заплатено
адв.възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6