№ 2011
гр. София, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Димитър К. Демирев
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско
дело № 20241100508515 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 4924/19.03.2024 г., постановено по гр.д. № 65347/2021 г. по описа
на Софийски районен съд, II ГО, 60 с-в, съдът е осъдил „Летище София“ ЕАД да
заплати на С. Ц. С. сумата от 30000 (тридесет хиляди лева), представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от трудова злополука, претърпяна на
21.12.2020г., ведно със законната лихва от 21.12.2020г. до изплащане на вземането,
като искът е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 40000лв., вкл. е
осъдил ответника да плати на ищеца разноски в размер на 1297.50лв., съответно
ищецът е осъден да плати разноски на ответника в размер на 519лв., а на осн.чл.78,
ал.6 ГПК ответникът е осъден да плати по сметка на съда държавна такса в размер на
1650лв.
Производството е образувано по въззивна жалба на „Летище София“ ЕАД в
частта, в която съдът е уважил предявения осъдителен иск за сумата от 30000лв.,
съответно в частта за разноските. Твърди се, че решението е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, в противоречие със събрания доказателствен
материал. Оспорва изводите на първата инстанция за недоказаност на предпоставките
за приемане за доказано поведението на ищеца като субсумиращо се под хипотезата на
груба небрежност, както и определеният размер на обезщетението с твърдения, че
същото е завишено и несъответно на оценката на конкретните увреждания и
1
обстоятелства, при които е получено. Конкретно се твърди, че СРС не е взел предвид
всички установени факти имащи отношение към определяне размера на
обезщетението. Твърди се, че било доказано, че ищецът действал при условията на
груба небрежност и при това положение било налице съпричиняване на вредата.
Оспорва изводите на първоинстанционния съд в обратната насока, доколкото не били
съобразени с доказателствата по делото и практиката на ВКС, доколкото ищецът бил
назначен на длъжност „товаро-разтоварач, карбамид“ и работник поддръжка и ремонт
в Дирекция „поддръжка, строителство и ремонт“, в чиито функции и задължения се
включвало управление на електрокар, мотокар, високоповдигач и др. специализирани
МПС, като работникът бил длъжен да следи за правилата им експлоатация, нивата на
маслото и горивото. За да изпълнява длъжностите следвало да притежава СУМПС и
да разполага с елементарни познания, че карбуратора е част от системата за
захранване с гориво на двигателя, което с преминаващия през камерата въздух
образуват горивна смес, постъпваща в двигателя, „или с две думи взривоопасна
бомба“, от което се вади заключение, че ищецът разполагал и с необходимите знания,
че колегите му се опитвали да запалят много стара руска тежкотоварна машина
снегорин „Урал“ и че при даване на контакт през карбуратора минавала горивна смес,
която се вкарвала в двигателя, съответно можел да предвиди, че при отворен преден
капак на автомобила и отворен капак на карбуратора, в който имало запалителна
течност, при подаване на искра от двигателя имало голяма вероятност горивото да се
възпламени. Позовава се на писмени обяснения на неразпитани по делото лица (К.С. и
А.У.), от които извлича изводи, че било доказано, че ищецът бил наясно с
предприетите действия по стартиране на двигателя и предстояло подаване на искра
към двигателя, с което бил в състояние да предвиди риска, че при завъртане на ключа
имало голяма вероятност да изхвърчи запалителна течност, която да достигне и залее.
С тези си действия създал реална възможност за настъпване на вреда и сам се
поставил в ситуация на повишен риск, с което не бил положил дължимата грижа,
която и най-небрежният човек бил положил. Оспорват се доводите на
първоинстанционния съд, че подобно поведение били извън определените му
задължения и можели да се разглеждат като неуплътняване на работното време, като
несъстоятелни и не оправдавали липсата на внимание и тежкото нарушение на
дължимата грижа. Доколкото от доказателства по делото се установявало, че ищецът
съзнавал, че можели да настъпят вредоносни последици, предвиждал абстрактната
възможност да бъде причинено увреждането, но смятал, че бил способен да ги
предотврати, то поведението му сочело на висока степен на съпричиняване, настъпили
изключително в резултат на проявена груба небрежност, поради което обезщетението
следвало да се намали с поне 75%. На следващо място, твърди се, че ищецът нарушил
правилата за безопасност, което наред с другите обстоятелства било от значение за
степента, с която се намалявало обезщетението, като действията му били извършени
2
при липсата на елементарно внимание и при пълно пренебрегване на правилата за
безопасност. Твърди се, както и първата инстанция правилно е приела, че на ищеца
бил проведен инструктаж (отразен в служебна бележка от 01.11.2019г.), съответно бил
запознат с правилата за безопасност на труда, то били доводите на ищеца, че искал да
помогне, не оправдавали нарушението му на правилата за безопасност и на трудовата
дисциплина. На следващо място, дейността по наблюдение на подготовката за
запалване на тежкотоварен автомобил не било в кръга на задълженията му, а ищецът
самоволно предприел извършването и то в район, който бил работно място на
служители с други длъжности, което било описано в Протокола на инспекторите към
Инспекция по труда – София, вкл. в разпореждането на ТП на НОИ също било
констатирано, че злополуката е станала през време и по повод на извършена работа –
подготовка да бъде запален тежкотоварен автомобил, което потвърждавало, че ищецът
упражнявал дейност, различна от определената в трудовия договор. Следователно
действията му били предприети самоволно и от обстоятелството се установява, че
можели да доведат до злополука, като се оспорват доводите на първата инстанция, че
нямало доказателства, че му било забранено да влиза в гаражното хале, което според
въззивника не означавало, че ищецът имал право да нарушава основните си
законоустановени задължения. Оспорва уважения размер, доколкото при ищеца било
налице пълно възстановяване за сравнително кратък период, без трайни негативни
последици. Претендира разноски, за което представя списък.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемия С. Ц. С., в който оспорва въззивната жалба и моли същата да бъде
оставена без уважение като неоснователна, съответно бъде потвърдено постановеното
решение. Доколкото оплакванията на въззивника само досежно размера, респ. липсата
на груба небрежност, то излага подробни съображения за неоснователността им,
съответно приема, че първата инстанция е направила пълен, детайлен и подробен
анализ на доказателствата. Претендира разноски по чл.38 ЗАдв. В полза на адв. Д..
Конституираното пред първата инстанция трето лице – помагач не взема
становище пред настоящата инстанция.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и
правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт:
Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата,
когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от
първоинстанционния съд водещи до неправилност на решението, а съгласно
Тълкувателно решение № 1/2013 ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка
съдът служебно изследва въпроса дали е приложена правилно императивна
3
материалноправна норма. Съдът служебно следи за валидността на решението в
цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени искове с правно основание
чл.200, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди от трудова злополука, настъпила на 21.12.2020г. и с искане за заплащане на
законна лихва за забава върху дължимото обезщетение от деня на увреждането до
заплащане на обезщетението.
Съобразно изложеното с исковата молба и отговора по чл.131 от ГПК, спорни
между страните са били фактите от състава на чл.200 и чл.201 от КТ, отнасящи се до
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца в следствие на проявена груба
небрежност при неспазване на правилата за безопасно полагане на труд, и размера на
справедливото обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.
Първоинстанционният съд е изложил фактически и правни изводи, след
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, заключение на
съдебно-медицинска експертиза, като е приел, че са се доказали предпоставките за
ангажиране отговорността на ответника като работодател за обезщетяване на
причинените болки и страдания на ищеца вследствие на трудова злополука, настъпила
21.12.2020г., че ищецът не е съпричинил вредоносния резултат и не е допуснал груба
небрежност, определил е сумата от 30 000 лв. като справедливо обезщетение.
Въззивният съд споделя тези фактически констатации и правни изводи, и
съгласно чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение, без
да е нужно да ги повтаря.
По направените оплаквания с въззивната жалба следва да се добави следното:
Първият спорен пред настоящата инстанция въпрос е дали ищецът е допринесъл
за злополуката, като е допуснал груба небрежност при изпълнение на служебните си
задължения, като настоящият състав счита за правилен извода на първоинстанционния
съд, че поддържаното от ответника възражение за съпричиняване е неоснователно по
следните съображения:
Отговорността на работодателя по чл.200 КТ е обективна гражданска
отговорност и има за цел да обезщети претърпените имуществени и неимуществени
вреди. Тя се изключва само при доказано при условията на пълно и главно доказване
умишлено самоувреждане от страна на пострадалия,съответно може да се редуцира
при съпричиняване, когато работникът е допринесъл за злополуката при груба
небрежност, което също следва да бъде доказано пълно и главно. По отношение на
последното – обезщетението може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл,
4
което изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, както и поведението му трябва да е противоправно и
да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
Противоправността на поведението се описва нормативно в съответните текстове,
само чрез връзката му с противоправния резултат, чрез качеството му на причина на
този резултат. Използваният критерий за противоправност на поведението при
гражданското право е моделът на дължимата грижа, с което се улеснява обосноваване
на отговорността на делинквента от субективна страна, определяйки обема на
дължимото поведение и характера на дължимите действия. Един от практическите
критерии за разграничаване формите на вина е, че когато се дължи на причина в
субективната невъзможност лицето да разбира свойството, което значи да не може да
предвижда последиците на постъпките си или да ги ръководи, т.е. поведението е
противоправно (по обективен признак), но добросъвестно поради субективната
невъзможност на лицето да полага дължимата грижа. Небрежността в гражданското
право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението
на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и
условията за извършването и. Грубата небрежност не се отличава по форма (според
субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност
също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би
положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия.
При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата
без необходимото старание и внимание, и в нарушение на технологичните правила и
на правилата за безопасност. Намаляване на отговорността на работодателя може да
има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно
старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за
безопасност, когато работникът не е положил дължимата грижа за безопасност, която
и най-небрежният би положил. Изводът за съпричиняване при груба небрежност не
може да почива на предположения, нито може да се обоснове само с допуснати от
него нарушения на правилата за безопасност.
В конкретния случай, не е спорно по делото, че на 21.12.2020г. в 15,50ч. ищецът
е претърпял трудова злополука (призната за такава с разпореждане на ТП на НОИ, т.е.
от компетентния орган по надлежния административен ред, което по същество не е
спорно по делото) като пряко допустимо доказателство по отношение на
обстоятелствата около настъпилата трудова злополука е неоспореното писмено
доказателство - декларацията за трудова злополука /л.11/, в която е описано, че: (т.23)
злополуката не е станалата на работното място на пострадалия; (т.25) пострадалият е
влязъл в гаражното хале, без да е имал конкретно поставена задача за изпълнение,
наблюдавал е действията на двамата шофьори по стартиране на двигателя на
снегорина, като е бил в непосредствена близост до предната гума на снегорина; (т.26)
5
при повторен опит да бъде стартиран двигателя на тежкотоварен автомобил 12т.
(неиндивидуализиран по марка, модел, година на производство) от двамата шофьори
от смяната на пострадалия, при отворен преден капак на автомобила и отворен капак
на карбуратора е използвана ръчна помпа за подкачване на горивото, при завъртане на
ключа за стартиране на двигателя от отворения капак на автомобила излизат пламъци
и бензин, които попадат върху стоялия в близост до предната част на автомобила
пострадал. Приетите по делото писмени обяснения (л.73 и сл.) не следва да се ценят
като доказателства, доколкото не съставляват годни доказателствени средства,
доколкото обективират писмени свидетелски показания. Други преки доказателства по
делото не са ангажирани (съответно искането за разпит на свидетели е оттеглено от
ответника в първото с.з. л.104).
Превенцията на риска от трудова злополука при извършването на дейности,
които са източник на повишена опасност е отговорност и на двете страни по трудовото
правоотношение, но ролята на работодателя е водеща. Надлежното обезопасяване на
работните места и условията на труд е задължение в тежест на работодателя и включва
система от мерки, само част от които се свеждат до установяването на конкретни
правила за безопасност, прилагани пряко от изложените на риска негови работници и
служители, след инструктаж. Видът и броят на останалите мерки, които работодателят
трябва да предприеме, за да осигури безопасни условия на труд, е в зависимост от
действащата подзаконова нормативна уредба, естеството на работата и свързания с нея
производствен риск. Отговорността на работодателя се увеличава, когато с оглед
превенцията на риска той не е обезпечил конкретния технологичен процес с всички
възможни и необходими мерки за обезопасяване, а е разчитал главно на дисциплината,
самоконтрола и уменията и опита на работниците при извършване на работата.
Проведеният инструктаж (първоначален и периодичен) не съдържа правила за
безопасна работа с МПС, в т.ч. роторен снегорин, в който смисъл е и протокола (л.135
и сл.) на комисията от 07.01.2021г. (съгласно чл. 402, ал. 1, т. 5 КТ, контролните органи
от съответната Дирекция „Инспекция по труда“ в рамките на своята компетентност
имат право да установяват причините и обстоятелствата, при които са настъпили
трудови злополуки) за резултатите от извършеното разследване на злополуката, в
който са констатирани нарушения на трудовото законодателство (конкретно не била
разработена инструкция за безопасна работа с МПС, в т.ч. роторен снегорин „УРАЛ“,
при който съществувал риск за безопасността и здравето на работещите, включваща
условията за използване, предвидимите ненормални ситуации…;),като за
предотвратяване и отстраняване на констатираните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, на осн. чл.404, ал.1, т. 1
КТ са дадени предписания (вкл. т.8 и сл., касаещи разработване инструкции за
безопасна работа с МПС, в т.ч. снегорин УРАЛ, при който съществува риск за
безопасността и здравето на работещите, включваща условия за използване,
6
предвидими ненормални ситуации…поставяне в гаражното хале необходими знаци за
безопасност и здраве, местоположение и идентифициране на пожарогасителни
технически средства и т.н.), вкл. по делото няма ангажирани доказателства, въз основа
на които да се установява, че влизането в гаражното хале е ограничено.
Анализирайки съвкупно събраните по делото доказателства настоящият
въззивен състав приема, че обективните обстоятелства (пострадалият не е бил на
работното си място; намирал се в гаражно хале с пасивно поведение в непосредствена
близост до предната гума, наблюдавайки действия на други служители по стартиране
на двигател на снегорин, който бил с отворен преден капак и отворен капак на
карбуратора) не представляват несъмнени такива за нарушени елементарни изисквания
на безопасност и внимание, при липса на елементарно старание, пренебрегвайки
основни технологични правила и правила на безопасност. Наведените от ответника
възражения, че като водач на специализирани МПС, следвало да разполага с
елементарни познания, че карбураторът на тежкотоварното МПС 12т. снегорин бил „с
две думи взривоопасна бомба“, съответно можел да предвиди, че при отворен преден
капак на автомобила и отворен капак на карбуратора, в който имало запалителна
течност, при подаване на искра от двигателя имало голяма вероятност горивото да се
възпламени (при втори опит за стартиране на двигателя), в този смисъл с действията
му (изразяващи се в стоене в непосредствена близост до предната гума на снегорина)
били извършени при липсата на елементарно внимание и при пълно пренебрегване на
правилата за безопасност, настоящият състав намира за неоснователни. Липсват
ангажирани доказателства по механизма на причиняване на процесното
възпламеняване, въз основа на които можем обективно да извлечем данни, че при
конкретната фактическа обстановка при полагане на най-елементарната грижа за
безопасност има интелектуален момент на предвиждане излизане на бензин и
пламъци, които да достигнат стоящо до предната гума лице, т.е. че с пасивното си
поведение пострадалият не е положил елементарна дължима грижа за безопасност,
която и най-небрежният би положил, съответно при конкретната ситуация
пострадалият не е положил елементарно старание и внимание, пренебрегвайки
основни технологични правила и правила за безопасност. В този смисъл приема, че
правилно първоинстанционният съд е приел за недоказано възражението по чл.201,
ал.2 КТ, вкл. по изложените съображения, към които се солидаризира.
Оплакването на ответника относно размера на обезщетението по критериите по
чл.52 от ЗЗД, въззивният съд също намира за неоснователно по следните съображения:
От събраните неоспорени писмени доказателства (медицински документи) и
заключението на допуснатата и приета СМЕ, което настоящият състав също кредитира
като обективно и компетентно изготвено, се установяват причинените на ищеца
вследствие на претърпяната трудова злополука телесни увреждания, изразяващи се в
7
изгаряне на главата, лицето, шията, гърдите и двете ръце, което обхваща 12% от
повърхността на тялото, оценено като необширно от II АВ и III-та степен (най-тежката
степен на изгаряне), представляващи временно разстройство на здравето без опасност
за живота. Причинените увреждания са наложили спешното хоспитализиране в деня на
инцидента, имало е потенциален риск за развитие на инфекция, следващите дни били
извършени: ПХО и антикоат дресинг на раните (22.12.2020г.); тангенциална ексцизия
на дълбоко увредените участъци на раните и свободна кожна пластика (07.01.2021г.);
ПХО и каутериация на раните в областта на ръката с отстраняване на плътни
некротични участъци чрез изтъркване и измиване, както и прегаряне на кървящи
кръвоносни съдове (25.01.2021г.); ексцизия на некротични участъци до живи тъкане и
и свобоодна кожна пластика на лява ръка и ляво ухо (26.01.2021г.). Включително на
30.06.2021г. бил хоспитализиран за отстраняване последствията от изгарянията като
били ексцизирани епидермални кисти и били обработени цикатристи, съответно на
06.08.2021г. била извършена ексцизия на участъци от хипертрофичния цикатрис в
областта на лицето. На два пъти била извършена кожна трансплантация. При
процесния инцидент били засегнати от изгаряне лицето, част от окосмената част на
главата, лявото ухо, шията по предната и цялата лява странична част, гърдите – горна
част, подмишница откъм медиално и двете ръце. През първите три седмици имал
превръзки на лицето, шията, гърдите и дясната ръка, а на лявата ръка за около 6
седмици. Изпитваните интензивни болки били около 4 седмици, за които били
наложителен прием на обезболяващи, след което намалели, но останал физически
дискомфорт, продължил около 6м. Пълният възстановителен период траел около 6м.
до 8м., за който период напълно били възстановени движенията на шията, лявата
раменна става и лявата китка и пръсти, като дясната ръка се раздвижвала до 30дни,
като през първите три седмици имал нужда от чужда помощ, най-вече за приемане на
храна, обслужване от бита. Пълното възстановяване на пострадалия било
благодарение на прецизния подход на лекуващите лекари като последствията били
минимални, леки козметични следи, без трайни последствия (не са довели до
обезобразяване, ограничена или намалена подвижност или чувствителност, без
последици за организма и условия).
Събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на св.Г. (във фактическо
съжителство с ищеца) установяват здравословното и психологическо състояние на
ищеца непосредствено след злополуката, продължителността на лечението,
извършваните операции, необходимостта от грижи по обслужването му,
възстановителният период, както и последствията. Настоящата инстанция, ценейки
същите по чл.172 ГПК приема, че следва да се кредитират, доколкото показанията на
този свидетел пресъздават личните му наблюдения и впечатления от оплакванията на
ищеца, изживените от последния болки и страдания от травматичните увреждания
след злополуката, като житейски обяснимо е именно най-близките (в случая с оглед
8
фактическото съжителство) да са свидетели на тези изживявания и да имат
непосредствени възприятия за хода на събитията, естеството и интензитета на
преживяното. Самият факт на съжителството с ищеца не е предпоставка, достатъчна,
за да дискредитира свидетелските показания и да послужи за основание същите да не
бъдат ползвани от съда при изграждане на изводите за фактите поради евентуалната
заинтересованост на свидетеля от изхода на делото. С доказателствена стойност се
ползват и показанията на лицата по чл. 172 ГПК и само близката връзка със страната,
посочила ги като свидетел, не е основание за отричане достоверността на изнесеното
от тези лица. Като съобрази горното, съдът приема, че следва да се кредитират
показанията на свидетеля Г., предвид че те са в унисон с останалия доказателствен
материал, съответно правилно са оценени от първата инстанция като последователни,
логични и вътрешно непротиворечиви.
Настоящият въззивен състав намира, че при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, вземайки предвид установените по-горе
обстоятелства по отношение на обстоятелствата по настъпване на трудовата
злополука, причинените увреждания спрямо ищеца (на 52г. към датата на
увреждането) по вид, характера и степента на телесните увреждания (множество
изгаряния втора и трета степен, обхващащи 12% от повърхността на тялото,
концентрирани в горната част на тялото, наложилата се хоспитализация, оперативни
лечения), срока за възстановяване (около 6м.), претърпеният стрес, болки и страдания,
при съобразяване нормата на чл. 52 ЗЗД, настоящият съдебен състав също намира, че
адекватен размер на претърпените неимуществени вреди следва да бъде определен
такъв от 30000лв., вкл. отчитайки размерът на присъдени обезщетения по сходни
случаи в практиката (например: определение № 798/29.11.2016г. по гр.д. № 2951/2016г.
на ВКС, Трето г.о.), до какъвто размер е и уважен от първата инстанция.
Достигайки до същите изводи СРС е постановил правилно и законосъобразно
решение.
По отговорността за разноски:
С право на такива разполага въззиваемият, който е представляван от адв. по
реда на чл.38 ЗАдв., поради което в полза на адв. Я. Д. Д., САК, л.№ **********,
БУЛСТАТ: *********, гр.София, пл. ****, офис 10, следва да се присъдят разноски за
адв. възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАДв вр. чл.32, ал.1, т. 2 ЗАдв. в размер на 1500лв.
с ДДС.
Така мотивиран Софийският градски съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4924/19.03.2024 г., постановено по гр.д. №
9
65347/2021 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 60 с-в, в частта, в която е
уважен предявеният от С. Ц. С., ЕГН: **********, гр.София, ж.к. ****, срещу
„Летище София“ ЕАД, ЕИК: *********, гр.София, бул. Аерогара София № 1,
осъдителен иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ за осъждане ответника да заплати
сумата от 30 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
от трудово злополука, претърпяна на 21.12.2020г., ведно със законната лихва от
21.12.2020г. до изплащане на вземането.
В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗАдв. „Летище София“ ЕАД,
ЕИК: *********, гр.София, бул. Аерогара София № 1, да заплати на адв. Я. Д. Д., САК,
л.№ **********, БУЛСТАТ: *********, гр.София, пл. ****, офис 10, разноски за адв.
възнаграждение в размер на 1500лв.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страна на
ответника – „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК: *********, гр.София, пл.
Позитано № 5.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от уведомяването при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10