Р Е Ш
Е Н И Е
№ 17
гр.
Силистра,10 май 2022 година
СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди и двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева - Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Виолина Рамова, при
участието на представителя на Окръжна
прокуратура С.Г. като разгледа докладваното от съдия Чернева КАНД № 15 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на „Дидо – КС – 89“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя В.Х.С.,
против Решение № 46 от 24. 02. 2022 г. на Районен съд гр. Силистра, постановено
по АНД № 508 / 2021 г., с което е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия Г 0021743
на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Силистра
и дружеството е осъдено да заплати на ОДМВР разноски в размер на 80. 00 лева,
формирани от размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение.
Касаторът твърди неправилност
на обжалваното решение поради противоречието му с материалния закон и допуснати
процесуални нарушения - отменителни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. По конкретно излага доводи, че
липсвала дата на издаване на електронния фиш;
в представеното техническо досие липсвали данни дали уредът, с който е
заснето нарушението, е бил в срока на валидност след извършен технически
преглед; липсвали данни, че уредът е вписан в регистъра на БИМ за одобрените
типове средства за измерване; липсвали необходимите реквизити на протокола по
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 /
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, както
и на снимка на разположението на уреда
към протокола съгласно изискването на чл. 10, ал. 3 от същата наредба, което
препятствало да се установи точното място, на което е поставено мобилното АТСС,
а оттам да се прецени истинността на протокола. Позовава се и на несъответствие
на съдебния акт със събраните по делото доказателства относно обстоятелството
кой е бил реалния извършител на нарушението. Счита, че изводът на съда относно
липсата на изтекла давност по чл. 34 от ЗАНН е неправилен, тъй като ЕФ е
издаден повече от три месеца след откриване на нарушителя; оспорва възприетото
от съда, че срокът за издаване на ЕФ е шестмесечен, какъвто е срокът за
издаване на НП съгласно чл. 34, ал. 3 ЗАНН, а не тримесечен съгласно чл. 34, ал. 1 ЗАНН за съставяне на акт за
установяване на административно нарушение.
По изложените съображения моли за
отмяна на съдебното решение и на потвърдения с него електронен фиш,
както и за присъждане на разноските, направени пред първата съдебна инстанция.
Ответната страна ОДМВР гр.
Силистра, действащ чрез гл. юриск. В. А., оспорва изложените доводи в жалбата;
моли за потвърждаване на оспореното решение и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура-Силистра дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на жалбата, обсъди направените в нея оплаквания
и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и
чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
С обжалваното решение е
потвърден електронен фиш, издаден за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, с който на основание чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 вр.
чл. 461, т. 1 от КЗ, на дружеството-жалбоподател, в качеството на собственик на
лек автомобил, за който не е била сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, е наложена имуществена санкция в размер 2000 (две хиляди) лева.
За да постанови това решение,
въззивният съд е установил, че на 10.06.2020 г. в 16,24 ч. в гр. Силистра, по
ул. *** в посока село Калипетрово, общ. Силистра, е било заснето с
автоматизирано техническо средство TFR1-M 571 управлението на лек автомобил
"Форд Галакси" с рег.№ ***, за който собственикът не е сключил
задължителна застраховка "Гражданска отговорност".
За да потвърди оспореното
решение съдът е приел, че от събраните веществени доказателства (снимков
материал) се установява, че лек автомобил "Форд Галакси" с рег.№ ***
в указаните място, ден и час е бил в движение и с него е било допуснато
нарушение на скоростта; въз основа на справка в "Гаранционния фонд",
е установено, че за автомобила не е имало сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност“. Установено е също, че техническото средство, с
което е констатирано нарушението, надлежно е преминало през метрологичен
контрол и съответства на одобрения тип. Съдът не е констатирал формално
нарушение в производството по налагане на санкция чрез електронен фиш, за
нарушение установено с техническо средство, тъй като са спазени изискванията на
чл. 189 ал. 4 и сл. от ЗДвП и е използван одобрения от Министъра на вътрешните
работи образец на ЕФ. Съдът е счел, че възражението за изтекла давност е
неоснователно предвид приравняването на електронния фиш с наказателното
постановление (чл. 189, ал. 11 ЗДвП), а ЕФ е издаден на 01.10.2020 г. при
извършено нарушение на 10.06.2020 г., т.е. в рамките на шестмесечния срок, в
който се издават наказателните постановления, като по-късното му връчване не
води до неспазване изискванията на чл. 34 ЗАНН.
Коментирал е, че отговорността на търговското дружество е ангажирана за
извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ в качеството му на собственик
на автомобила, като отговорността е обективна и безвиновна и е неотносимо да се
изследва субективното психическо отношение на управителя в качеството на
физическо лице. По тези съображения съдът е потвърдил изцяло електронния фиш,
като правилен и законосъобразен.
Така постановеното решение е
правилно. Първоинстанционният съд е формирал изводите си въз основа на цялостно
изяснената от него фактическа обстановка, след като е обсъдил всички
обстоятелства по делото, както и наведените от страните доводи и възражения. Не
са били нарушени процесуалните правила относно събирането на допустимите и
относими към спора доказателства. При постановяване на обжалваното решение
правилно е приложен материалния закон.
Не може да бъде споделен довода на касатора
за незаконосъобразност на електронния фиш, аргументиран с обстоятелството, че
липсва на дата на издаването му, което съставлявало липса на реквизит по
смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗАНН и било
абсолютно основание за неговата отмяна. Разпоредбата на чл. 647, ал. 3
от КЗ предвижда, че когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш
в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.
По силата на тази препратка реквизитите на електронните фишове, издавани за
нарушения на КЗ, са регламентирани в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП и в тях не
фигурира дата на издаване на санкционния акт. Ето защо нейното непосочване в
текста на фиша не може да се счете за незаконосъобразност.
Неоснователни са и
доводите, че в
представеното техническо досие липсвали данни дали уредът, с който е заснето
нарушението, е бил в срока на валидност след извършен технически преглед и че
липсвали данни дали уредът е вписан в регистъра на БИМ за одобрените типове средства
за измерване. Регистърът на одобрените типове средства за измерване е публично достъпен
на електронната страница на Български институт по метрология, поради което не е
било наложително да се изисква представянето на доказателства относно
съдържанието на този регистър. Касаторът би могъл да направи извлечение от този
регистър и да го представи по делото, ако е считал, че това е необходимо. След
справка в регистъра е видно, че за мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение „TFR1-M“ е издадено удостоверение за
одобрен тип средство за измерване, валидно до 24.02.2020 г. Съгласно
разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от ЗИ обаче когато срокът на валидност на одобрения
тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят
на одобрения тип, се считат от одобрен тип. В тази връзка, след като средството
за измерване, с което е извършено заснемането на нарушението - тип
"TFR1-M" с № 571, е било от одобрен тип
и е в употреба, то на основание чл. 30, ал. 3 от ЗИ не е имало пречки за неговото
използване. Съгласно т. 29 от Списъка за
определяне на периодичността на последващи проверки на средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол, приет със Заповед № А-441 на председателя
на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор от 13.10.2011 г.,
обн., ДВ, бр. бр. 85 от 1.11.2011 г., в сила от 1.11.2011 г., периодичността на
проверките при радарните скоростомери е една година. Видно от приложения протокол
№ 1-42-19 / 29. 10. 2019 г. мобилната система за видеоконтрол, с която е заснето
нарушението, е преминала
последваща проверка на изправността в рамките на
малко повече от осем месеца преди нарушението,
което означава, че към датата на нарушението е отговаряла на условията на чл.
43 от ЗИ. В този смисъл при доказани годност и изправност на
техническата система, няма основание да се приеме, че някои от отразените в
електронния фиш параметри са неверни.
Не
могат да бъдат споделени и доводите, че липсвали необходими реквизити на
протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532 / 12.05.2015 г., както и на
снимка на разположението на уреда към протокола съгласно изискването на чл. 10,
ал. 3, което препятствало да се установи точното място, на което е поставено
мобилното АТСС, а оттам да се прецени истинността на протокола. В жалбата нито
се посочва кой точно реквизит липсва от протокола по чл. 10, ал. 1 – 2 от
Наредба № 8121з-532 / 12.05.2015 г., нито съдът установява съществена непълнота
в съдържанието на протокола. Освен това в конкретния случай изобщо не е било необходимо изготвянето на
снимка на разположението на уреда. Действително разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. изисква изготвянето на снимка на разположението на уреда, но това
изискване касае само единия подвид мобилни автоматизирани технически средства и
системи за контрол на скоростта, а именно тези, които са временно разположени
на участък от пътя. По делото не е било спорно, а и се установява от приложения
по делото Протокол за използване на автоматизирано техническо средство, че
процесното нарушение е установено с мобилна система за видеоконтрол TFR1-M №
571, която е била прикрепена към превозно
средство (служебен автомобил с рег. № ***), а не е била временно
разположена на пътя.
Без значение за делото са доводите,
свързани с това кой е управлявал процесния автомобил към момента на заснемането
му (това би било от значение за състава на чл. 638, ал. 3 КЗ, който обаче не е
основание на процесната административнонаказателна отговорност). Защото, за да
се наложи санкция по чл. 638, ал. 1 КЗ, не е нужно автомобилът да е бил
управляван. Достатъчно е той да е бил собственост на касатора, да е регистриран
на територията на Република България, да не е спрян от движение и за него да не
е сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите (арг. чл. 638, ал. 1 във вр. с чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ);
това са елементите от състава на разглежданото нарушение и всички тези съставни
елементи са установени от предходната инстанция.
Правилно СРС е счел за приложим 6-месечния
срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН за издаване на наказателно постановление, а не
3-месечния срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН за съставяне на акт за установяване на
административно нарушение. Електронният фиш стои по-близо по своята същност до
наказателните постановления и би било в несъответствие със закона да се изисква
един аналог на наказателно постановление да се издава в срока за съставяне на
акт за установяване на административно нарушение. Поради празнотата в
действащата уредба относно електронните фишове е необходимо също така да се
приеме – по аргумент от чл. 34, ал. 3 ЗАНН и чл. 189, ал. 4, изр. 1 ЗДвП – че,
6-месечният срок за издаване на електронен фиш започва да тече от действието, с
което започва производството по издаване на фиша, а именно: заснемането на
нарушението с автоматизирано техническо средство или система (в този смисъл
Решение № 16 / 27. 04. 2022 г. по КАНД № 13 / 2022 г. на АдмС – Силистра). В
тази връзка следва, че оспореният електронен фиш е издаден преди изтичането на
шестмесечния срок от заснемането на нарушението, поради което възможността да
се ангажира административнонаказателната отговорност на дружеството не е
погасена по давност.
В заключение на изложеното
настоящата инстанция намира, че обжалваното решение на СРС е валидно и
допустимо. Същото е постановено в съответствие с установените факти по делото и
със закона, поради което следва да се остави в сила.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 63д, ал. 4 – 5 ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП на ответната
страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, чийто размер
съответства на посочените в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ - в диапазона от 80.00 до 150
лева. Принципно фактическата и правната сложност на спора не обуславят
присъждане на възнаграждение над установения минимум, поради което касаторът
следва да заплати на ОДМВР – Силистра разноски в размер на 80,00 лв.
Водим от горното,
Силистренският административен съд на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 46 от
24. 02. 2022 г. на Районен съд гр. Силистра, постановено по АНД № 508 / 2021 г.
ОСЪЖДА „Дидо – КС – 89“ ЕООД,
ЕИК *********, да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните
работи – Силистра сумата 80,00 (осемдесет) лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.