О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
По ВНЧД № 4759/2019
г.
Софийският Градски съд , НО,7-ми въззивен състав,
в откритото съдебно заседание на седми
февруари две хиляди и двадесетата година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Н. Младенов
Веселина Ставрена
ЧЛЕНОВЕ :
Мл.с.Павел Панов
Сложи за разглеждане ВНЧД № 4759/2019 г. докладвано от
Председателя, като за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е с правно
основание чл.306,ал.3,вр.ал.1,пр.1-во,т.1,вр.Глава 21-ва от НПК „Въззивно производство“.
Депозирана е мотивирана
Въззивна Жалба/ВЖ/ от защитника на осъденото лице Н.К.Н. срещу Определение на
СРС,НО,17-ти състав по НЧД№ 13606/2019 г., с което първостепенният съд на
основание чл.27,ал.1 от НК е присъединил изцяло наложено наказание
„Лишаване от свобода“ към неизтърпяно
наказание „Лишаване от свобода“ по друго наказателно производство и постановил
общото наказание да се изтърпи при начален общ режим.
Във ВЖ се релевират
генерално възможните отменителни основания за един обжалваем съдебен акт, а
именно – незаконосъобразност,необоснованост,съществени проц.
нарушения,противоречие с матералния закон и явна несправедливост на общото
наказание.Защитникът прави преглед на обжалваното Определение и анализира
правното основание за постановяването , като стига до извода,че за разлика от чл.27,ал.2
от НК/когато в сходна процедура задължително се извършва
присъединяването/,то по чл.27,ал.1 от НК/каквато е
настоящата ситуация/ това не е задължително.След това , се излагат доводи в
посока ,че след като присъединяването не е задължително , то в случая последното следвало да бъде само частично
присъединено.Следващото оплакване е ,че мотивите на СРС в атакуваното
Определение са бланкетни, като този съд неоснователно приемал съдебното минало
за отегчаващо обстоятелство.Всъщност , в тази процедура винаги се постановява
съдебен акт спрямо осъдено лице и последното не следва да се счита за отегчаващо
обстоятелство.СРС е преценил ,че следва да се приложи максималната репресия към
осъдения ,тъй като е извършил престъплението 2 години след влизане на Присъдата
в сила, а не се отчита фактът ,че той е работил по време на изтърпяване на
наказанието по първата Присъда.Тази му трудова активност е следвало да бъде
отчетена при вземане на решение за частично присъединяване на неизтърпяното
наказание.На последно , защитата сочи че незаконосъобразно е определен „строг
режим“ на изтърпяване на наказанието , тъй като не били налице основанията на чл.57,ал.1,т.2
от ЗИНЗС.Накрая, защитата пледира въззивния съд да отмени Определението
на СРС и да постанови ново , с което да постанови частично/без конкретизация/
изтърпяване на неизтърпяното наказание „Лишаване от свобода“.
В ОСЗ пред въззивния съд
се явяват защитникът на осъденото лице и прокурор от СГП.Осъденият не се явява
,като същият е с неизвестен адрес и след щателно издирване не е установен.Бяха
събрани от въззивния съд възможните
писмени доказателства за установяване на осъденото лице.Осъденият Н. е обявен
за издирване още след бягстовто си от Затвора през 2014 с Телеграма №
17106/01.05.2014 г., както и по-късно с Бюлетина № 219/2019 г. на СДВР.До
датата на СЗ издирването е без резултат.
Поради горните
обстоятелства съдът даде ход на делото в отсъствие на осъденото лице ,на
основание чл.269,ал.3,т.1 и 2 от НПК.
След приемане и прочитане
на писмените доказателства , съдът даде ход по същество.
Защитникът поддържа
депозираната ВЖ , като към посоченото в нея добавя ,че не следва само видът на
престъплението, за което е наложено наказанието „Лишаване от свобода“, да
определя присъединяването/като пълно или частично/.Трябва да се вземат предвид
всички обстоятелства, като следва да се отмени Определението на СРС и да се
постанови ново с частично присъединяване към Присъдата на ОС Перник.
Прокурорът намира ,че ВЖ е
неоснователна, а първоинстанционното Определение е правилна и като такова
следва да се потвърди.Правилно е преценен характера на дееца.
Софийският Градски съд
намира за установено следното от фактическа страна :
Отсъстващото
осъдено лице Н.К.Н. е многократно осъждано,считано още от 1986 г.Анализът на
съдебното му минало показва,че всичките
му осъждания са за умишлени престъпления, повечето „тежки“, като
неведнъж е прилаган чл.27,ал.2 от НК.Част от осъжданията , на следващо място, са за
престъпления при условията на „опасен рецидив“.На последно място,Присъдата на
ОС-Перник по НОХД № 263/2009 г. е за престъпления , извършено през 2008 г. и в
периода от 2005-2008 г./умишлено убийство в съучастие,при условията на „опасен
рецидив“ и в изпълнение на решение на организирана престъпна група.Отделно от
това по това дело е осъден и за самото участие в оорганизирана престъпна група
, която е била въоръжена, а така също и за държане в големи количества на
огнестрелни оръжия без разрешение.Общото наказание за Н. е било 20 години
„ЛОС“/след въззивната и касационната проверка/.Следва да се посочи ,че
осъденият и въззиваем жалбоподател е имал привилегията първите две инстанции да
преминат през редовните съдилища/а не през по-късно създадените Специализиран и
Апелативен Спецализиран Наказателни съдилилища/, тъй като две от деянията
определят именно такава подсъдност в момента.Съдът намира ,че не само е
допустимо , но и е задължително да се коментира в детайли съдебното минало на
едно лице,спрямо което се провежда производство по чл.27 от НК, тъй като не
е идентично правното положение и степента на обществена опасност на осъдено
лице/извършило два или три пъти
престъпления против честта и достойнството /напр.„Обида“ или „Клевета“/
и на друго лице , което е осъждано за няколко „Убийства“ или други тежки
умишлени деяния против личността, републиката или срещу мира и човечеството.
С оглед предмета на
настоящото производство следва да се посочи ,че с влязлата в сила на 13.03.2012
г. Присъда на ОС-Перник по НОХД № 263/2012 г. осъденият Н. е започнал да търпи
наказание от 20 години „Лишаване от свобода“.Към 30.04.2014 г. той бил изтърпял
фактически 3 г. 9 месеца и 4 дни, от труд 1 г.,7 м. и 4 дни.,като му оставали
да изтърпи 14 г.7м. и 22 дни.
Едно
от престъпленията ,убийството в съучастие,в изпълнение на решение на ОПГ и по
начин и средства опасни за живота на мнозина, било и в условията на чл.29 от НК
„опасен рецидив“.Последното обстоятелство, въпреки положения труд в затвора,
правело нереална перспективата на Н. да
очаква не по-рано от лятото на 2025 г. теоретична възможност за условно
предсрочно освобождаване,тъй като следвало да изтърпи минимум 2/3 от
наказанието , а и през 2014 г. затворниците все още нямаха право сами да
депозират молби в тази посока.Поради това ,извършил на 30.04.2014 г . бягство
от СЦЗ в съучастие с друг затворник – Х.Л.Г.М., като за целта разрушили стена в
затвора.
За бягството от СЦЗ , Н.
бил осъден на 4 години „Лишаване от свобода“ при „строг режим“,тъй като това е
престъпление по чл.297,ал.2,вр.чл.20,ал.2 от НК.
С обжалваното Определение
СРС присъедил изцяло наложеното наказание към неизтърпяната част ,като
съобразил обстоятелството ,че наистина само чл.27,ал.2 от НК
предвижда задължително пълно присъединяване , но като отчел обремененото
съдебно минало /в частност – видът на престъпленията/ и конкретния вид на
последното деяние, присъединил изцяло наказанието от 4 години.
Тази фактическа обстановка
се подкрепя от събраните писмени доказателства – Справки за съдимост ,
Удостоверения и Писма от ГДИН,СДВР и затворническата администрация.
Въззивният СГС намира ВЖ
за неоснователна.В нея се твърдят някои пороци , от които не страда обжалваното
Определение.Например обремененото съдебно минало не е изведено като отегчаващо
обстоятелство/само по себе си/ , както счита защитата във ВЖ.не е възможно
всички осъдени лица да бъдат поставени под един общ знаменател.Напротив ,видът
на престъпленията за които е осъден Н. е това , което е преценявано.Както бе
посочено ,по горе между различните осъдени лица , има съществена диференциация
с оглед това за какви престъпления са били осъдени.От друга страна, защитата
правилно сочи ,че само чл.27,ал.2 от НК предвижда
задължително присъединяване,но такъв извод е направил и СРС.Защитата в
пледоарията си акцентира ,че осъденият работил в затвора , но пропуска да
констатира ,че в един момент избягал от затвора и се издирва вече почти 6
години.
Обжалваното
Определение на СРС е правилно и законосъобразно.Първостепенният съд не е бил
длъжен , но е имал правото да прецени дали да присъедини изцяло или частично
наказанието,като е взел правилното решение за пълно присъединяване.Н. е лице с
висока степен на обществена опасност, който неведнъж е проявявал несериозно
отношение към корекционно-поправителната работа в българските
затвори.Въззивният съд счита ,че е нужно да се допълнят част от доводите на
първостепенния съд , за да вземе такова решение , с който краен резултат
въззивният съд се съгласява напълно.СРС не е коментирал в частта за
отегчаващите обстоятелства бягството на въззиваемия жалбоподател от местата за
лишаване от свобода, както и предходните приложения на същата процедура по чл.27,ал.2
от НК , която характеризира допълнително личността на осъдения и
разкрива тенденция да се отклонява регулярно/когато обстоятелствата му го
позволят/ от корекционно-поправителния процес в заведенията на пенитенциарната система
на Република България.Това е допълнителен фактор да се предвиди
по-продължителен период на корекционна работа с него, което би се постигнало с
пълното присъединяване на наложеното наказание.разбира се има и едно специално
условие-съденият да бъде най-сетне издирен и приведен в местата за лишаване от
свобода.Оплакванията.
Относно строгия режим на
изтърпяване , оплакването във ВЖ е неаргументирано,доколкото не се сочат
конкретни оплаквания.Въпреки това ,въззивният съд намира ,че е налице
посочената хипотеза от страна на СРС за определяне на този режим/доколкото не
само че не са изтекли 5 години от изтърпяване на наказанието ,но последното още
не е изтърпяно/.Извън това, в хипотезата на чл.57,ал.2,вр.ал.1,т.3 от ЗИНЗС
е налице допълнително основание за определяне на строг режим на изтърпяване
,поради проц. поведение на осъдения.
Поради горното ,
Софийският Градски съд ,
О П
Р Е Д
Е Л И
:
ПОТВЪРЖДАВА Определението на
СРС,НО,17-ти състав по НЧД№ 13606/2019 г. , с което на основание чл.27,ал.1 от НК сплямо осъдения Н.К.Н. наложеното му наказание в размер на 4 години
„Лишаване от свобода“ по НОХД№ 9726/2016 г.е било ПРИСЪЕДИНЕНО ИЗЦЯЛО към
неизтърпяната част от наказанието „Лишаване от свобода“ по НОХД№ 263/
Определението не подлежи
на обжалване или протестиране.
14.02.2020 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
1.
ЧЛЕНОВЕ
:
2.