Решение по дело №1709/2016 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 11.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри състав в публично заседание на единадесети октомври две хиляди и деветнадесета година.

 

Съдия: Евгени Георгиев

                          

          при секретаря Йоана П. разгледа докладваното от съдия Георгиев гражданско дело № 1 709 по описа за 2016 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА А.М.К. да заплати следните суми:

1. на Г.П.П.-И.:

а) 27 480,00 лева, представляващи неизплатен остатък от даден заем на основание чл. 79,  ал. 1, пр. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) заедно със законната лихва от 17.01.2012 г. до окончателното изплащане;

б) 3 564,65 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

2. на СГС - 549,60 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Г.П.П.-И. е със съдебен адрес – адвокат Н.Н.,***. А.М.К. е със съдебен адрес – адвокат Т.К.,***.

 

[2] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[3] Ако ответницата обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 549,60 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

 

[4] Г.П.-И. заявява в искова молба от 20.07.2012 г., че в края на 2008 г. се е запознала с А.К., която ѝ е предложила да се включи със средства и работа в бизнес, който е развивала, срещу което е щяла да ѝ плаща част от печалбата. Ищцата е имала средства от заем, който е била изтеглила, за да си закупи жилище, но те не са ѝ достигали. Затова тя е предоставила в заем на А.К. 32 480,00 лева на части, за което са подписали документ „запис на заповед“. А.К. се е задължила да върне парите с лихва в едногодишен срок.

 

[5] А.К. е върнала на Г.П.-И. 5 000,00 лева, но не и остатъка от 27 480,00 лева. Затова Г.П.-И. моли съда да осъди ответницата да ѝ заплати:

-                 27 480,00 лева;

-                 законната лихва от 19.01.2012 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-4 от делото на 9-ти с-в на СГС; определението за допускане на изменение на иска, л. 61 от посоченото дело; заявлението, л. 10-11 от настоящото дело).

 

2. На ответника

 

[6] А.К. е оспорила предявения иск, като е заявила, че тя заедно с Р.В.е поела от брат си бизнес с разпространение на печатни изделия. През есента на 2008 г. Г.П.-И. е поискала да се включи в него и след съгласието на А.К., тя е направила това, като е вложила собствени средства в него. Срещу това А.К. е започнала да дава част от печалбата на Г.П.-И., което последната е отразявала в тетрадка, държана от нея.

 

[7] В един момент те са започнали да реализират загуби. Тогава Г.П.-И. е започнала да търси парите си и е заплашвала А.К., че, ако не ѝ ги върне, Г.П.-И. и роднините ѝ ще се саморазправят с нея. Вследствие на предизвикания у нея страх А.К. е изготвила документа „запис на заповед“ под диктовката на Г.П.-И.. Тя твърди, че той е недействителен поради сключването му вследствие на заплаха и измама. Ето защо А.К. моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 27-29 от делото на 9-ти с-в на СГС).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

1.     Обстоятелства, които съдът установява

 

[8] На 20.08.2008 г. Г.П.-И. е сключила с „РАЙФАЙЗЕН (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД (РАЙФАЙЗЕН) договор за заем. По него РАЙФАЙЗЕН е предоставила на Г.П.-И. 27 445,50 лева (договора, л. 6-8 от делото на 9-ти с-в на СГС).

 

[9] Не се спори, че през есента на 2008 г. Г.П.-И. и А.К. са се запознали и Г.П.-И. се е включила в дейността по разпространение на печатни издания, осъществявана от А.К., срещу получаването на част от печалбата. Г.П.-И. е предала на А.К. на части 32 480,00 лева, които А.К. е следвало да ѝ върне.

 

[10] На 02.06.2009 г. А.К. и Г.П.-И. са подписали документ, озаглавен запис на заповед (л. 5 от делото на 9-ти с-в на СГС). Не се спори, че документът е бил изписан от А.К.. В него тя е вписала, че е получила от Г.П.-И. 32 480,00 лева, които се е задължавала да ѝ върне до една година заедно с дължимите лихви (пак там). С този документ те са удостоверили това, че по-рано Г.П.-И. е предала на А.К. 32 480,00 лева, които последната се е задължила да върне на първата.

 

[11] Не се спори, че А.К. е заплатила на Г.П.-И. 5 000,00 лева. Липсват доказателства тя да е върнала остатъка от 27 480,00 лева. Затова съдът приема, че А.К. не е направила това.

 

[12] Съдът е освободил Г.П.-И. от заплащането на 549,60 лева държавна такса (л. 22 от делото на 9-ти с-в на СГС). Тя е заплатила: 549,65 лева довнесена държавна такса (л. 59 от същото дело); 3 000,00 лева адвокатско възнаграждение (л. 87 от същото дело); 15,00 лева държавна такса (л. 8 от ч. гр. д. № 5 559/2017 г. на САС, Г. О., 7-ми състав). Общо разноските ѝ са 3 564,65 лева. А.К. е заплатила 1 500,00 лева на адвокат (л. 30 от делото на 9-ти с-в на СГС. Съдът е изплатил от бюджета на СГС, л. 91-гръб от делото на 9-ти с-в на СГС).

 

2.            Спорни обстоятелства

 

[13] Спорно по делото е било дали Г.П.-И. е заплашвала А.К. с физическа саморазправа, ако тя не е подписала документа, озаглавен „запис на заповед“. Съдът приема, че Г.П.-И. не е правила това поради две причини.

 

[14] Първо, единственото събрано пряко доказателство в подкрепа на това твърдението на А.К. са показанията на нейната дъщеря. При преценката на тези показания обаче, съдът отчита много близките отношения между двете. Нещо повече, самата А.К. твърди, че в процесния период тя е имала значителни финансови затруднения, а в такава ситуация не е ненормално желанието на дъщерята да помогне на майката да замъглява обективната ѝ оценка на действителността. Ето защо е ниска доказателствената стойност на показанията на дъщерята на А.К..

 

[15] Второ, безспорно е, че А.К. е получила пари от Г.П.-И. и, че А.К. е имала финансови затруднения. Същевременно липсват писмени доказателства, А.К. да е върнала на Г.П.-И. дадените ѝ пари. Неправдоподобно е Г.П.-И., а не А.К., да е отчитала връщането на парите в тетрадка, държана от първата, защото самата А.К. е заявила, че е била търговец с бизнес от 70 обекта за разпространение на печатни издания, а подобно лекомислие е нетипично за търговци. Затова съдът приема, че А.К. е подписала документа, озаглавен  „запис на заповед“, не поради заплаха от Г.П.-И., а защото той е отразявал действителните отношения между тях.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[16] Г.П.-И. е предявила иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на неизплатен остатък от даден заем. А.К. е направила възражения по чл. 30 от ЗЗД за унищожаемост поради заплашване на документа, озаглавен „запис на заповед“, и по чл. 29, ал. 1 от ЗЗД за унищожаването му поради измама.

 

1. По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД

 

[17] Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата (чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД). Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са:

1. ищецът да е предал на ответника пари по валиден договор за заем;

2. ответникът да не е върнал заетата сума при настъпване на падежа.

 

[18] Съдът установи, че:

1. А.К. е получила от Г.П.-И. 32 480,00 лева;

2. А.К. е върнала на Г.П.-И. 5 000,00 лева, но не и остатъка от 27 480,00 лева, въпреки че падежът е настъпил на 02.06.2010 г. Съдът приема, че Г.П.-И. е предала на А.К. 32 480,00 лева по валиден договор за заем, защото в документа, озаглавен „запис на заповед“, изрично е вписано, че втората е получила от първата тези пари и се е задължила да ѝ ги върне[1]. Договорът е валиден, защото съдът не установи Г.П.-И. да е заплашвала А.К. или да я е измамила, възраженията на ответницата са неоснователни.

 

[19] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Затова съдът осъжда А.К. да заплати на Г.П.-И. 27 480,00 лева.

 

2. По разноските

 

[20] Ищцата търси разноски. Тя е направила такива за 3 564,65 лева.

 

[21] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска на Г.П.-И. изцяло. Ето защо съдът осъжда А.К. да заплати на Г.П.-И. 3 564,65 лева разноски по делото. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК А.К. следва да заплати по сметка на СГС 549,60 лева държавна такса.

 

Съдия: