№ 781
гр. Бургас, 02.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Д. ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20232120202092 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Г. Н. М. с ЕГН: **********, адрес:
*, против Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) Серия К № *, издаден от ОДМВР-
Бургас, с който за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл.
182, ал. 1, т. 4 ЗДвП на жалбоподателя е наложена „Глоба“ в размер на 400 лева.
С жалбата се посочва, че атакуваният ЕФ е незаконосъобразен, поради това че
автомобилът е бил управляван от друго лице, като са приложени и доказателства в тази
насока.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, не изпраща представител.
В съпроводителното писмо, с което преписката се изпраща в съда, се прави искане за
оставяне на жалбата без последствия и потвърждаване на ЕФ.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване (видно от разписката на л. 11, съобщението, с което е отказано да бъде анулиран
обжалваният фиш е връчено на жалбоподателя на 20.04.2023 г., а жалбата е депозирана на
26.04.2023 г.) Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол намира за установено следното:
На 31.08.2021 г. между Г. М. и Г.Д.Б., ЕГН: **********, бил сключен предварителен
договор за покупко-продажба с предмет МПС марка „Пежо 306“ с рег. № *. Било уговорено
собствеността върху автомобила да бъде прехвърлена най-късно до 31.12.2021 г. В т. 4 от
договора било уговорено, че още в момента на сключването му владението върху
автомобила се предава на купувача, който започва да го владее като свой собствен и се
1
задължава да го ползва по предназначение до сключването на окончателен договор. На
22.11.2021 г. пред Нотариус № 491 бил сключен договор за покупко-продажба с предмет
МПС марка „Пежо 306“ с рег. № * между Г. М. и М.П.Б., ЕГН: **********.
На 12.10.2021 г. в 14:04 часа в гр. Бургас, ПП I-6, км. 494+850, в посока на движение
от към кв. „Пети Километър“ към кв. „Ветрен“, техническо средство – мобилна система за
контрол на скоростта – „TFR1-M 644”, поставена в служебен автомобил с рег. №*, засякла и
заснела, движещ със скорост от 86 км/ч. автомобил „Пежо 306“ с рег. № *. Контролирания
пътен участък се намирал в населено място, като нямало въведено ограничение с пътен знак.
Въпросното нарушение било записано на файл с наименование „Клип № 43492”. По-късно
записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор
„Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас, които от записания файл, установили, че
заснетият автомобил към датата на заснемането е собственост на Г. М., както и че скоростта
следва да се счита на 83 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № * на ОДМВР-гр.Бургас,
с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т.
4 ЗДвП на собственика- жалбоподател в настоящото производство, било наложено
наказание „Глоба” в размер на 400 лева.
На датата на връчване на фиша, М. подала молба вх. № 769000-5904/2022 г. за
анулиране на фиша, като представила доказателства във връзка със сключения на 31.08.2021
г. договор. Молбата й била оставена без уважение, тъй като към нея не било приложено
копие на СУМПС на Г.Д.Б..
Техническото средство – видео-радарна система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения тип „TFR1-M 510”, към датата на заснемане на нарушението било годно и
калибрирано, видно от приложените Удостоверение (л. 17) и Протокол за проверка (л. 18).
За използването на мобилното техническо средство бил изготвен и надлежен
протокол по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. (л. 19), съдържащ
всички законоустановени реквизити.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП
- изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената
по преписката снимка.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП ( действала към момента на
нарушението ДВ бр.19/2015 г.) при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
В §6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието
автоматизирани технически средства и системи. Това са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
2
На следващо място следва да се посочи, че легална дефиниция на понятието
„електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в §
6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства.
На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП, е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата (обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г.), с която
министърът на вътрешните работи, е уредил условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата. Анализът на посочените правни норми обосновават извод, че нарушенията на
правилата за движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на електронен
фиш не само при установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством
мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол, оповестени по
законово определения начин. Нормативно установените условия за въвеждането в
експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и
автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен
включването и изключването на мобилното АТСС (чл. 9 от Наредбата), съответстват на
изискванията, посочени в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ВАС. Разрешението, дадено в това Тълкувателно решение, че в хипотезата на
чл. 189, ал.4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се
осъществява само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено
и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган, се основава на липсата на
изрично разписани правила за използването на мобилните технически средства. Затова е
прието, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед
спазването на определени изисквания. След измененията на ЗДвП (обн. ДВ бр.19 от
13.03.2015 г.) и издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г.), издаването на електронен фиш за
налагане на административни санкции за допуснати нарушения на чл. 21, ал.1 и ал.2 от
ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно
автоматизирано техническо средство или система, предварително обозначени съгласно чл.
165, ал.2, т.7 от ЗДвП, функциониращи автоматично, при условие, че са изпълнени
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Присъствието или отсъствието на
контролен орган (оператор на системата) в патрулния автомобил, по никакъв начин не
оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане на
нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе върху
измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно
автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта и записа
на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радар-
камера-компютър. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г.
на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш.
Самият електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и
съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП (в редакцията към датата на
нарушението) задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени
3
процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание.
Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР Бургас, като компетентността на
наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на
Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението -
чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП.
В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението, както и
ограничението на скоростта, която е действало на това място. Посочена е точната измерена
от АТС скорост.
Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 33
км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който
представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. В случая
отчетената скорост на водача при заснемането е била 86 км/ч, поради което правилно
крайната му скорост е изчислена на 83 км/ч.
Налице е и Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията
и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата (обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г.).
Налице са всички изискуеми по закон реквизити на обжалвания фиш- посочване на
ползвателя, издател (ОДМВР-Бургас) и т.н.
Видно от отговора на Община Бургас на л. 21, безспорно се установява, че към датата
на нарушението в процесния участък не е имало въведено ограничение на скоростта със
знак В26 и същият се намира в урбанизираната територия на гр. Бургас. След като се касае
за населено място и липсва пътен знак за ограничение на скоростта, то важи именно общото
ограничение от 50 км/ч, посочено в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Основният спор по делото се съсредоточава върху авторството на деянието, като
съдът намира, че по делото не е доказано, че нарушението е извършено от
жалбоподателката.
Нормата на чл.188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за
собственика или ползвателя на моторното превозно средство за извършеното с него
нарушение, независимо от това кой е действителния негов извършител. В конкретния
случай видно от материалите по делото, собственик на МПС-то, с което е извършено
нарушението към датата на извършването му, е жалбоподателката. Съгласно разпоредбата
на чл.188 ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно
средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. В случая, след получаване на електронния фиш наказаното
лице е подало до административнонаказващият орган възражение, в което е декларирало, че
не е извършило нарушението, както и че нарушението е извършено от Г.Б. Към молбата за
анулиране е приложено удостоверение във връзка със сключения предварителен договор от
31.08.2021 г., от което е видно, че жалбоподателката е предала владението на МПС на Г.Б..
В случая съгласно разпоредбата на чл.188 от ЗДвП собственикът на МПС-
въззивникът е понесъл тежестта за установяване на водача на МПС. Същият, обаче, е
посочил на кога е предоставено МПС, като е ангажирал и доказателства за това. Вместо да
извърши разследване и да установи посоченото лице, както и дали автомобила се намира в
негово владение, АНО е отказал да анулира фиша, тъй като не било представено копие от
свидетелството за управление на МПС. Съдът намира, че жалбоподателят не би могъл да се
сдобие правомерно с копие от български личен документ на друг български гражданин, като
изиска от него предаването на такова копие. Вярно е, че процедурата изиска предоставяне на
копие от СУМПС на управляващия водач, което по смисъла на ЗБЛД е личен документ,
копие от който не следва да се предоставя на трети лица извън държавните институции, но
4
пък този правен парадокс е преодолим чрез провеждане на административно разследване от
компетентните за това административни полицейски органи. Следва да се отбележи, че не
само житейски, а и юридически понякога е невъзможно да се представи СУМПС на лицето,
в чието владение се предоставя МПС. Така например може владението на МПС да бъде
предадено на юридическо лице, като не е ясно точно копие от СУПМС на кого следва да се
предостави- на законния представител, на лице, различно от законния представител, което
също има представителна власт, или на някой друг.
Наказващият орган е следвало да изиска допълнително доказателства, ако е била
налице неяснота относно вписаните в молбата факти, за да изпълни задължението си по
чл.52, ал.4 от ЗАНН, следвало е да прояви активност и със способите дадени му от закона,
като контролен орган, най-малко да изиска обяснения от посоченото в нея лице. Вместо да
извършат разследване и да установят в чие владение се намира автомобила, органите на
МВР са отказали да предприемат каквито и да било законосъобразни мерки. Като не е
проявил никаква процесуална активност, и като не е изяснил обстоятелствата по случая е
допуснал съществено процесуално нарушение.
Поради това съдът намира, че не е доказано нарушението за което е издаден
електронният фиш, да е извършено от наказаното лице, което обосновава извод за
неправилност на същия. В този смисъл е и съдебната практика- например Решение №
1045/14.06.2017 г. на АС- Варна по к.адм. дело № 1024 по описа на съда за 2017г.
С оглед всичко посочено по-горе съдът счита, че неправилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателя, което налага отмяна
на обжалвания фиш.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № *, издаден от ОДМВР-
Бургас, с който за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл.
182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, на Г. Н. М. с ЕГН: **********, е наложена „Глоба“ в размер на 400
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5