Решение по дело №43/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по:

касационна жалба от Директора на Регионална дирекция по горите гр. Стара Загора против решение № 232 от 28.09.2023 г., постановено по АНД № 20235510200666/2023 г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 208 от 10.04.2023 г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите гр. Стара Загора;

по частна жалба от Директора на Регионална дирекция по горите гр. Стара Загора против определение № 525 от 01.11.2023 г., постановено по АНД № 20235510200666/2023 г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е допълнено постановеното по делото решение № 232 от 28.09.2023 г., като Регионална дирекция по горите гр. Стара Загора е осъдена да заплати на Г. Ю. Ч. направените по делото разноски в размер на 400 лв.

В касационната жалба се съдържа оплакване за незаконосъобразност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Касаторът твърди, че правните изводи на въззивния съд противоречат на установените по делото факти, вследствие на което е налице неправилно приложение на закона. Въз основа на изложените съображения е направено искане за отмяна обжалваното решението и постановяване на друго, с което атакуваното пред районния съд НП да бъде потвърдено като законосъобразно. С оглед на това и тъй като въпросът за разноските се решава в зависимост от изхода на главния спор, в частната жалба е направено искане за отмяна като неправилно и на определението за допълване на обжалваното решение.

Ответникът по касационната жалба – Г. Ю. Ч., редовно призована, не се явява, но в отговор на касационната жалба, в становище по частната жалба и в допълнителна молба, подадени чрез пълномощника й адв. А. Б., оспорва жалбите като неоснователни и моли обжалваните съдебни актове да бъдат оставени в сила. Претендира за направените в касационното производство разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Не изразява становище по основателността на частната жалба.

Касационният състав на съда, като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от касатора касационни основания и становищата на страните и на основание чл. 218, ал. 2 от АПК извърши служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, както и на правилността на обжалваното определение, намира за установено следното:

Касационната жалба и частната жалба са подадени в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебните актове са неблагоприятни, и са процесуално допустими.

Разгледани по същество, жалбите са основателни.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Казанлък е НП № 208 от 10.04.2023 г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите гр. Стара Загора въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 208 (сериен № 113941) от 10.03.2023 г., с което на основание чл. 266, ал. 1 от Закона за горите (ЗГ) на Г. Ю. Ч. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. за извършено нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ, изразяващо се в това, че на 10.03.2023 г. в двора на дома си в [населено място], [улица], съхранява 0,5 пространствени куб. м. дърва за горене от бук, нарязани на около 30 см. дължина, немаркирани с контролна горска марка, като на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ вещите, предмет на нарушението, са отнети в полза на държавата.

С обжалваното решение Районен съд Казанлък е отменил НП по съображения за неговата материална законосъобразност, като е приел, че Г. Ю. Ч. не е извършила вмененото й нарушение, тъй като е закупила процесните дърва за огрев от св. Т., от когото те са били придобити законно – имал е превозен билет за тях, като при придобиването им от него са били маркирани с контролна горска марка, но след закупуването им от Г. Ч. са били нарязани. С оглед на този изход от делото с обжалваното определение, с което обжалваното решение е допълнено, като Регионална дирекция по горите гр. Стара Загора е осъдена да заплати на Г. Ю. Ч. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение на пълномощника й в размер на 400 лв.

Решението на Районен съд Казанлък е валидно и допустимо, но е постановено в нарушение и при правилно приложение на материалния закон.

С обжалваното пред въззивния съд НП административно-наказателната отговорност на Г. Ю. Ч. е ангажирана на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ за извършено нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 от същия закон.

Разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ забранява покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка, а нормата на чл. 266, ал. 1 от ЗГ предвижда, че се наказва с глоба от 500 [рег. номер]., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти.

От фактическа страна административно-наказателното обвинение е обосновано с това, че на 10.03.2023 г. Г. Ю. Ч. е съхранявала в двора на дома си в [населено място], [улица], 0,5 пространствени куб. м. дърва за горене от бук, нарязани на около 30 см. дължина, немаркирани с контролна горска марка, като отразените в АУАН и възпроизведени в НП фактически констатации се потвърждават изцяло от показанията на актосъставителя А. К. К. – извършил проверката, и свидетеля по акта Ц. Т. Т. – присъствал при извършване на проверката.

Във въззивното производство са разпитани още трима свидетели – Н. Ю. И., Ш. С. П. и Т. Т. Т., според които Г. Ч. действително е закупила дърва за огрев от св. Т., съответстващи по вид и количество на тези, за съхранението на които тя е санкционирана с НП, маркирани към датата на закупуването им от нея с контролна горска марка, които впоследствие са били нарязани и складирани в дома й. Тези данни обаче не са достатъчни, за да се приеме, че дървата, които Г. Ч. е закупила от св. Т., са същите, за съхранението на които тя е санкционирана с НП – от една страна свидетелите И., П. и Т. не са присъствали при извършване на проверката в дома на Ч., съответно не твърдят подобна идентичност, а от друга страна според св. К. процесните дърва не са били единствените, съхранявани от Ч. към момента на извършване на проверката. Следователно показанията на свидетелите И., П. и Т. не оборват показанията на свидетелите К. и Т., съответно фактите, на които се основава административнонаказателното обвинение.

За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано и че за дървата, които Г. Ч. е закупила от него, св. Т. твърди още, че ги е придобил законно и има за тях превозен билет, какъвто обаче, противно на отразеното в мотивите на обжалваното решение, не е приложен към материалите по въззивното дело и респективно, видно от протоколите за проведените съдебни заседания, не е приет като писмено доказателство.

При тази фактическа обстановка, изхождайки от приложимата и изложената по-горе правна регламентация, касационнната инстанция намира за доказано, че Г. Ч. е извършила вмененото й административно нарушение. Като е приел противното и е отменил като незаконосъобразно НП, поради недоказаност на административно-наказателното обвинение, въззивният съд е постановил решението си в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон.

Що се отнася до наложеното с НП административно наказание – глоба от 500 лв., същото съответства по вид и размер на предвиденото в закона минимално такова за извършеното нарушение, поради което обсъждането на въпроса съобразено ли е било наказанието с тежестта на конкретното нарушение се явява безпредметно.

Постановеното с НП отнемане в полза на държавата на вещите, предмет на нарушението, е в съответствие с предписанието на чл. 273, ал. 1 от ЗГ: „Вещите, послужили за извършване на нарушение, както и вещите – предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им“.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че е налице твърдяното от касатора касационно основание и обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което НП № 208 от 10.04.2023 г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите гр. Стара Загора, бъде потвърдено като законосъобразно.

При този изход на делото обжалваното определение, с което Регионална дирекция по горите гр. Стара Загора е осъдена да заплати на Г. Ч. направените разноски във въззивното производство, се явява неправилно и също следва да бъде отменено, а искането на Г. Ч. да й бъдат присъдени направените в касационното производство разноски се явява неоснователно, съответно такива не следва да й бъдат присъждани.

Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд на основание 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК и на основание чл. 235 от АПК

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 232 от 28.09.2023 г., постановено по АНД № 20235510200666/2023 г. по описа на Районен съд Казанлък, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 208 от 10.04.2023 г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите гр. Стара Загора.

 

ОТМЕНЯ определение № 525 от 01.11.2023 г., постановено по АНД № 20235510200666/2023 г. по описа на Районен съд Казанлък.

 

Решението е окончателно.