Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски
съд, Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на дванадесети май,
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Съдия: Евгени Г.
при секретаря Юлиана Шулева разгледа докладваното
от съдия Г. гр. д. № 890 по описа за 2015
г. и
Р Е Ш И:
[1] ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, да заплати на А.А.Е.,
чрез нейния законен представител баща ú А.Г.Е., със, 100,00 лева на месец
обезщетение за имуществени вреди вследствие на загубена иЗ.ръжка поради смъртта
на нейната майка М.М., настъпила на 03.09.2011 г., за периода 23.01.2015
г.-03.10.2026 г. на основание чл. 226, ал. 1, във връзка с чл. 223 от КЗ (ОТМ) плюс
законната лихва от 21.01.2015 г. до окончателното изплащане. Ищцата е със
съдебен адрес - адвокат Й.,***, офис 4 – а ответникът е с адрес в гр. София,
ул. ******.
[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1, във връзка с
чл. 223 от КЗ (отм) на А.Е., чрез законния ú представител баща ú А.Е.,
срещу З. „Б.И.” АД за разликата над 100,00 лева на месец до предявения размер
от 200,00 лева на месец за периода 21.01.2015 г.-03.10.2026 г.
[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от уведомлението.
Ако ответникът обжалва решението изцяло, с въззивната си жалба той следва да
представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 282,00 лева държавна такса
по сметка на САС. Ако той обжалва решението частично, той следва да представи
доказателство, удостоверяващо внасянето на 2% държавна такса върху обжалваемия
интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищцата не дължи
държавна такса и разноски.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково,
пред първа И.танция. Делото е търговско.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[4]
В искова молба от 21.01.2015 г. А.Е. заявява, че е малолетна дъщеря на
починалата вследствие на ПТП М.М.. ПТП е било предизвикано на 03.09.2011 г. от И.
О., което е било установено с влязла в сила присъда.
[5]
От смъртта на майка си А.Е. е загубила издръжка от 350,00 лева на месец, но тя
получава 150,00 лева наследствена пенсия. Гражданската отговорност (ГО) на
причинителя на ПТП - И. О. - е била
застрахована при ответника ЗД „Б.И.” АД ***). Б.И. не е изплатил обезщетение на
ищцата за имуществени вреди, изразяващи се в загуба на издръжка. Затова А.Е. ***
да ú изплати по 200,00 лева на месец за загубената издръжка от
23.01.2015 г. до 03.10.2026 г. (исковата молба, л. 4-7, както и протокола от с.
з. на 10.09.2015 г., л. 104-105).
2. На ответника
[6] Ответникът Б.И. е подал писмен отговор, като е оспорил предявения иск. Б.И.
заявява, че търсеният размер издръжка от 200,00 лева е прекалено висок, тъй
като ищцата е загубила по-ниска издръжка. Затова Б.И. моли съда да отхвърли
исковете (писмения отговор, л. 79).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО
СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА
[7] М.М. е
била родена на *** г., а нейната дъщеря ищцата А.Е. е била родена на *** г.
(акта за смърт, л. 57, и удостоверението за раждане, л. 58). Биологичният баща
на А.Е. е бил А.Е., с когото М.М. не е имала граждански брак (удостоверението
за раждане, л. 58, както и удостоверението за наследници, л. 59).
[8] М.М. е
работила като лекар във Военномедицинска академия и за периода септември 2010
г.-август 2011 г. тя е получила нетно трудово възнаграждение от 7 054,40
лева или средно по 587,87 лева на месец (удостоверението, л. 61). Не се спори,
че А.Е. не е предоставял и не предоставя издръжка на А.Е.. М.М. се е грижила
много добре за дъщеря си и не я е лишавал от нищо (показанията на свидетелката П.,
л. 104). За третото тримесечие на 2011 средният разход за страната на лице от
домакинство е бил 917,44 лева или 305,81 лева на месец (удостоверението, л.
101).
[9] На
03.09.2011 г. М.М. е участвала в ПТП, което е била предизвикано от И. О..
Вследствие на уврежданията от ПТП М.М. е починала (присъдата и решенията на
наказателния съд, л. 9-55). Към този момент ГО на И. О. е била застрахована при
ответника Б.И. (справката от Гаранционен фонд, л. 56).
[10] Не се спори, че поради
смъртта на майка си А.Е. получава по 150,00 лева на месец наследствена пенсия.
Не се спори и, че Б.И. не е заплащал на А.Е. обезщетение за загубена издръжка
от починалата ú майка.
[11] А.Е. е
заплатила 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 97) и 3 000,00 лева на
адвокат (л. 98). Б.И. е заплатил 3 000,00 лева на адвокат.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[12] А.Е. е
предявила иск по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм) за
обезщетяване на имуществени вреди. Искът е частично основателен.
1. По иска по чл. 226, ал. 1 вр. чл. 223, ал. 1 от КЗ (отм) за обезщетение за имуществени вреди
[13] Съгласно
чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ, с договора за застраховка ГО застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви
пряк иск срещу застрахователя (чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм)). Най-близките
(включително възходящи и низходящи, както и съпругата) на починалия вследствие
на застрахователно събитие имат право на обезщетение за имуществени вреди,
когато те са били действително издържани от него и или са имали право по закон
на издръжка от пострадалия (т. III.1. от ППВС 4/1961 г.).
[14] Следователно предпоставките за уважаване на
настоящия иск са: 1. ищцата да е низходяща на трето лице, участвало в застрахователно събитие,
покрито от застраховка ГО; 2. това застрахователно събитие да е причинило смъртта на третото лице; 3. ГО
на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при
ответника; 4. вследствие на смъртта на третото лице ищцата да е претърпяла
имуществени вреди, изразяващи се в загуба на издръжка, която тя е получавала
или е имала право да получава по закон; 5. ответникът да не е изплатил на ищцата
обезщетение за тези вреди.
[15] Налице са предпоставките за уважаването на
иска. Съдът следва да определи размерът, в който искът следва да бъде уважен. Размерът
на обезщетението следва да отчита реално загубената издръжка в размер на
нормалните разходи за нея или дължима такава, като от нея се приспадне
получаваната наследствена пенсия по общественото осигуряване (т. I от Постановление
на Пленума на ВС 4/1968 г.).
[16] Съдът установи, че средномесечният чист доход
на М.М. към момента на смъртта ú е бил 587,87 лева. Необходимата
издръжка на едно лице от домакинство за този период е била 305,81 лева. Съдът
установи, че А.Е. не е получавала издръжка от баща си, а само от майка си. Ето
защо съдът приема, че необходимата издръжка за нормалните разходи на А.Е.,
която М.М. е могла да предоставя, е била 250,00 лева на месец. Тази издръжка А.Е.
е загубила със смъртта на майка си, но тя частично е била обезщетена чрез
получаваната пенсия от 150,00 лева на месец. Следователно действителната
загубена от А.Е. издръжка поради смъртта на майка ú е 100,00 лева на
месец.
[17] Ето защо съдът приема, че искът за периода
23.01.2015 г-03.10.2026 г. е основателен за 100,00 лева на месец и
неоснователен за разликата до пълния предявен размер от 200,00 лева на месец.
Затова съдът осъжда Б.И. да заплати на А.Е. 100,00 лева на месец обезщетение за
периода 23.01.2015 г-03.10.2026 г., като отхвърля иска за разликата над тази
сума.
[18]
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно
отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете за половината от предявения
размер. Затова съдът осъжда ищцата да заплати на Б.И. 1 500,00 лева
разноски по делото.
Съдия: