Р Е Ш Е Н И Е
№3799/10.8.2020г.
гр.Варна,10.08.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХLII - ри състав, в открито съдебно заседание на десети юли две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА,
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 16896 по описа на ВРС за 2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова
молба с вх.№ 75949/17.10.2019 г. , депозирана от ищеца А.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат С.Т. от
ВАК, със съдебен адрес: ***, ”*„ .С исковата си молба ищецът е предявил в
условията на обективно, кумулативно съединяване осъдителни искове против ответника *, със седалище и адрес на
управление: *.
Отправеното до съда искане с исковата молба, прецизирано с
уточнителната молба е да бъде
постановено Решение, по силата на което да бъде осъден ответника * да заплати
на ищеца: СУМАТА от 1454 лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 234.52 часа, за целия
процесен период 17.10.2016г. до 30.09.2019г. по конкретния иск, получен в
резултат на преизчисляване на положения нощен труд от 1640 часа. приравнен на
дневни такива с коефициент 1.143 /1874.52 часа/, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на иска- 17.10.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата;СУМАТА
в общ размер на 99.72лв., представляваща лихва за забава на осн. чл.86 от ЗЗД върху главницата от 1454 лв.. изчислена върху всяко неплатено задължение
-допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода
17.10.2016г.-30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения
нощен труд, считано от първо число на месеца следващ тримесечието на дължимото
плащане, до датата на предявяване на иска. както следва: за последно тримесечие
2016г. - главница в размер на 134.78 лв. лихва в размер общо на 8.31 лв.,
считано от 01.01.2017г. до 17.10.2019г.; за първо -тримесечие 2017г. - главница
в размер на 127.65 лв., лихва в размер общо на 8.31 лв., считано от
01.04.2017г. до 17.10.2019г.; за второ тримесечие 2017г. -главница в размер на
127.65 лв., лихва в размер общо на 8.31 лв., считано от 01.07.2017г. до
17.10.2019г.; за трето тримесечие 2017г. - главница в размер на 141.85 лв.,
лихва в размер общо на 8.31 лв., считано от 01.10.2017г. до 17.10.2019г.; за
четвърто тримесечие 2017г. - главница в размер на 148.92 лв., лихва в размер
общо на 8.31 лв.. считано от 01.01.2018г до 17.10.2019г.; за първо тримесечие
2018г. - главница в размер на 113.46 лв., лихва в размер общо на 8.31лв.,
считано от 01.04.2018г. до 17.10.2019г.; за второ тримесечие 2018г. - главница
в размер на 134.78 лв., лихва в размер общо на 8.31 лв., считано от
01.07.2018г. до 17.10.2019г.; за трето тримесечие 2018г. - главница в размер на
92.19 лв., лихва в размер общо на 8.31лв., считало от 01.10.2018г. до
17.10.2019г.; за четвърто тримесечие 2018г. - главница в размер на 120.52 лв.,
лихва в размер общо на 8.31 лв., считано от 01.01.2019г. до 17.10.2019г.; за
първо тримесечие 2019г. - главница в размер на 106.39 лв., лихва в размер общо
на 8.31 лв., считано от 01.04.2019г. до 17.10.2019г.; за второ тримесечие
2019г. - главница в размер на 113.46 лв., лихва в размер общо на 8.31 лв.,
считано от 01.07.2019г. до 17.10.2019г.; за трето тримесечие 2019г. - главница
в размер на 92.19 лв., лихва в размер общо на 8.31 лв., считано от 01.10.2019г.
до 17.10.2019г.
Исковата молба се основава на следните твърдени правно
релевантни факти и обстоятелства: През периода от 17.102.2016 г. до 30.9.2019
г. ищецът А.А. твърди, че е полагал труд на длъжност „старши полицай“ в * ОД -МВР
Варна, на структурно подчинение към *. Ищецът бил със статут на държавен
служител. В исковата и уточнителна молби ищецът е навел твърдения
затова, че в процесния исков период Наредба № 8121 з – 776/29.7.2016 г.,
издадена от Министъра на вътрешните работи, уреждаща реда за организацията и
разпределението на работното време, на неговото отчитане и компенсиране на
работата извън редовното работно време, режима на дежурствата, времето за отдих
и почивките на държавните служители в МВР. Текста на чл. 3, ал. 3 от същата
Наредба посочвал, че при работа на смени е възможно полагане на труд и през
нощта – т.е. за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч , като работните часове не
следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период. Твърди се, че в
следващата Наредба № 8121 з – 776/ 29.7.2016 г. липсвала изрична норма,
предвиждаща превръщането на часовете положен нощен труд в дневни,за разлика от действалата до 31.3.2015 г.Наредба 8121з 407 от 11.8.2014 г., която в нормата на чл.
31 регламентирала,че при сумирано отчитане на отработеното време, общия брой
часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. се умножава по 0,143 . При
наличие на твърдяната от ищеца нормативна празнота следвало да се прилага
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно
чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
/НСОРЗ/ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщали в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. С оглед горното и въз
основа на относимите към процесния период разпоредби на ЗМВР и НСОРЗ, ищецът
счита, че ответникът *следва да му заплати исковите суми. Конкретното твърдение
е че за периода от 17.10.2016 – 30.9.2019 г. ищецът е полагал нощен труд за
времето от 22.00 ч. до 6.00 ч., в размер на 1 640 лв., които следвало да
бъдат приравнени към дневен с коефициент 1.143, които възлизали на
1 874,52 лв. Преизчисляването на нощен към дневен труд водело до
извънреден от 234,52 л., който следвало допълнително да бъде платен от
ответника. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с
50 % съгл. чл. 187, ал. 6 ЗМВР, всеки извънреден труд следвало да бъде
компенсиран с по 6,20 лв. на час, като задължението на ответника към ищеца за
целия период възлизало на 1 454лева. Така положения от ищеца труд по
тримесечие е посочен по години в исковата
и уточнителна моли и в самия петитум на иска, като е конкретизирано, че всички
претенции са в нетен размер. Твърди се още че ответникът се намира в забава,
поради което се претендират и мораторни лихви ведно със законната лихва,
конкретизирани по размери и периоди в уточнителната молба и вписани в петитума
на иска. Обективирано е искането по делото да бъдат присъдени в полза на ищеца
всички сторени съдебно- деловодни разноски, вкл. и за адвокатска защита. На
основание чл. 127, ал. 4 от ГПК е посочена банкова сметка, ***.
Предявените искове са заявени в условията на обективно
кумулативно съединяване като главният иск е с правна квалификация чл. 178, ал.
1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР а акцесорния с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД.На
последно място в исковата си молба ищецът е обосновал избора си на РС Варна
като местно компетентен да разгледа спора по същество и е направил и
доказателствени искания.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен
отговор.На първо място ответникът намира предявените искове за допустими,
предявени пред надлежен първоинстационен съд, като не прави възражения за
неподсъдност на иска.По
същество в отговора на искова молба ответникът оспорва изцяло предявените
искове – както за сбора от главни задължения, така и акцесорния иск за законна
лихва , вкл.и за мораторни лихви. Ответникът НЕ ОСПОРВА обстоятелството че за
периода 17.10.2016- 30.09.2019 г.ищецът
е заемал длъжността „младши автоконтрольор“ в група „ООР“ към Сектор ОХРАНИТЕЛНА
ПОЛИЦИЯ към * *,като за това представя кадрова справка. По отношение на
претенцията с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за исковата сума, представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд вследствие на преобразуване на нощен труд към дневен такъв за
процесния период, ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането, КАКТО и за
МОРАТОРНИ лихви- ответникът оспорва исковете и като неоснователни и като
недоказани.Ответникът твърди, че приложимият закон, уреждащ служебно
правоотношение е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл и КТ по арг. на
чл. 142, ал. 2 ЗМВР. Предвид характера на заеманата от ищеца длъжност през
процесния период твърди ответника, че ищецът полагал труд и през нощта /от
22.00 ч. до 6.00 ч./ като работното време на държавните служители се изчислявало в работни дни – подневно, а за
работещите на 8, 12 или 24 часови смени сумирано за тримесечен период – чл.
187, ал. 3 ЗМВР. От алинея 5 на същата разпоредба , според ответника , било
видно, че работата извън редовното работно време до 280 ч. годишно се
компенсирала по следния начин: 1. Допълнителен платен годишен отпуск за работна
в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работа в почивни и
празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; 2. Възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период – за служителите,
работещи на смети. Ищецът предвид заеманата от него длъжност, сочи ответника, в
процесния период работил на 12 часови смети, определени със Заповед № 365 з –
3139/31.8.2016 г. относно разпределение на работното време на държавните
служители в *по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР и § 86 ПЗР на ЗИД на ЗМВР /обн. ДВ , бр.
14/2015 г./.В обобщение от изложеното в отговора на искова молба ответникът
твърди, че ищецът е държавен служител а служебното правоотношение на ищеца било
уредено в специалния закон ЗМВР. Спирайки се на правен анализ на приложимото
към исковия период законодателно разрешаване на въпроса относно заплащането на
труда на служителите в правоотношение като на ищеца, ответникът обобщава, че
съгл. чл. 142, ал. 2 ЗМВР правоотношението в което се е намирал за исковия
период ищеца е регламентирано със ЗМВР. Твърди се че към момента за който е
заявена претенцията е действала издадена от Министъра на вътрешните работи,
НАРЕДБА № 8121 з – 776 от 29 юли 2016 г., респективно основание за заплащане на
исковата сума – главница ведно с лихви не било налице. Отделно от горното е
пояснено ,че ищецът с оглед служебното правоотношение в което се е намирал в
исковия период е бил държавен служител а не ЛРТП. С оглед неоснователността на
главния иск е изразено становище и за неоснователност на акцесорното искане за
присъждане на законна лихва и за мораторни лихви. По същество ответникът желае
ВРС да отхвърли исковете и да присъди в полза на ответника съдебно - деловодни
разноски. Изразено е становище по искането на ищеца за допускане на ССчЕ като
не е направено искане за допълване на въпросите към ССчЕ,предвид твърдението,че
е налице чисто правен спор. От своя страна ответникът е направил искане за
приобщаване към материалите по делото на приложените с отговора на искова молба
заверени за вярност с оригинала копия на документи като писмени доказателства.
В открито съдебно заседание от 10.07.2020 год.съдът, след
изпълнение на процедурата по чл.214 ГПК и при липса на противопоставяне на
ответника, е допуснал изменение на предявения от А.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***, против *, със седалище и адрес на управление: *,
иск с правно основание чл. 178, ал.
1, т. 3 във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от Закона за МВР, чрез увеличаване на неговия размер, като същият от сумата от
1454,00
лв., да се счита предявен за
сумата от 1579,66 лв., (хиляда петстотин седемдесет и девет
лева и шестдесет и шест стотинки ) представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 231
часа, за периода от 17.10.2016 г. до
30.09.2019 г., получен в резултат от преизчисление на положения нощен труд
с коефициент 1.143, формирана по
периоди, както следва:за периода октомври - декември
2016 г. - 126,18 лв.;за периода януари - март 2017 г. - 128,20 лв.;за
периода април - юни 2017 г. - 128,20 лв.; за периода юли - септември
2017 г. - 140,41 лв.;за периода октомври - декември 2017 г. - 146,52
лв.;за периода януари - март 2018 г. - 128,65 лв.;за периода април –
юни 2018 г. - 138,89 лв.;за периода юли - септември 2018 г. - 102,34
лв.;за периода октомври - декември 2018 г. - 146,20 лв.;за периода
януари - март 2019 г. - 136,72 лв.; за периода април - юни 2019 г. - 144,76
лв.;за периода юли - септември 2019 г. - 112,59 лв.,ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба
в съда - 17.10.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението, както
и на предявения иск с правно основание чл.
86 от ЗЗД чрез увеличаване на неговия размер, като същият от сумата от 99,72
лв., да се счита предявен за
сумата от 228,17 лв. ( двеста двадесет и
осем лева и седемнадесет стотинки), представляваща лихва
за забава върху главницата, изчислена
върху всяко неплатено задължение -допълнително
възнаграждение за извънреден труд, за периода
17.10.2016 г.-30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд, считано от първо число на месеца следващ тримесечието на
дължимото плащане, до датата на предявяване на иска, формирана по периоди,
както следва:за периода октомври - декември 2016 г. - 35,74 лв.;за
периода януари - март 2017 г. - 33,12 лв.;за периода април - юни 2017 г.
- 29,88 лв.; за периода юли - септември 2017 г. - 29,14 лв.;за
периода октомври - декември 2017 г. - 26,66 лв.;за периода януари - март
2018 г. - 20,19 лв.;за периода април – юни 2018 г. - 18,29 лв.;
за периода юли - септември 2018 г. - 10,86 лв.; за периода октомври -
декември 2018 г. - 11,78 лв.; за периода януари - март 2019 г. - 7,60
лв.; за периода април - юни 2019 г. - 4,38 лв.; за периода юли -
септември 2019 г. - 0,53 лв., на
основание чл. 214, ал. 1 от ГПК.
В същото съдебно
заседание ищецът, представляван от адв.Т. от ВАК желае ВРС да уважи предявените искове, ведно с присъждане
на сторените по делото разноски. Подробни съображения за основателността и
доказаността на исковете ада.Т. сочи,че са изложени в представените в откритото
съдебно заседание писмени бележки.
В откритото съдебно заседание ответната страна,редовно
уведомена – не изпраща представител.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, в съвкупност и поотделно, по вътрешно
убеждение, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
С проекта за доклад по делото, обявен за окончателен
съдът е отделил безспорните от спорните факти и обстоятелства по делото.Обявено
е било,на на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че през процесния период страните
са били в служебно правоотношение, по което ищецът е заемал длъжност „младши
автоконтрольор“ в група „ООР“ към Сектор „ОХРАНИТЕЛНА ПОЛИЦИЯ” към * *, поради
което е бил със статут на държавен служител.Т.е. липсва спор относно наличието на служебно правоотношение между
ищеца и ответника.
Спорът, както може да бъде установено дори и само от
прочита на исковата молба и на отговора на искова молба, има правен характер и
се свежда до въпроса : Полагал ли е исковия период от време ищецът А.А. труд,
който следва да му заплатен от ответника ? Отговорът на този въпрос следва да
бъде изведен на база събраните писмени доказателства по делото,анализ на
заключението по допуснатата / необходима според съда / ССчЕ и в съответствие с
приложимите за исковия период материални правни норми. Видно от материалите по
делото, с отговора на искова молба, от ответната страна са представени и по
делото са приобщени по надлежния ред относимите писмени доказателства: кадрова справка peг. №
365р-61913/28.11.2019г., изготвена от Началник сектор „Човешки ресурси” при ОД
на МВР - Варна; справка от АИС „ТРЗ” - МВР за въведени болнични листи в периода
01.10.2016 г. - 30.09.2019 г.; справки от АИС „ТРЗ” - МВР за въведени заявления за ползване на платен отпуск
– 3 листа; платежни бележки от АИС „ТРЗ” - МВР за периода 01.10.2016 г. -
30.09.2019 г. - 25 броя.
Така цитираните писмени доказателства,неоспорени от
страните, следва да бъдат анализирани в съвкупност допуснатото и приобщено по
делото заключение по съдебно -
счетоводната експертиза ,изготвена на 03.06.2020 г. от в.л.Д.П..Заключението
на в.л.П. е приобщено по делото на листи 73 – 79. От констативно - съобразителната част
и заключителната част на ССчЕ се установява,че за периода от 17.10.2016 г. до
30.09.2019 г.ищецът е отработил при ответника нощни часове труд от общо 1608 от
които са заплатени 402 часа. Преизчислен нощния труд в дневен с коефициент
1,143 ,сочи в.л. П.,че се равнява на 1839 часа .Разликата след преизчислението
с коефициент 1,143, пресмята вещото лице, че възлиза на 231 часа дневен
извънреден труд.На второ място вещото лице стига до извода,че извънреден труд , получен след преизчисляване
на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143 не е изплащан в периода
17.10.2016 г. до 30.09.2019 г.,като общия размер на сумата за сумата за така
вписания изчислен извънреден труд за 231 часа в.л.П. пресмята като 1579 ,66 лв.
На трето място в.л. заключава, че нормочасовете за процесния период да 4544
часа общо а на четвърто място , че оса отработени часове от 24 часови смени
4907ч. общо . Положеният и отчетен извънреден труд при 24 часово дежурство
/смята , както разлика между
нормочасовете за месеца и часовете положени при дежурства по график и труд
полаган по заповед в извън работно време
в. л. констатира ,че ка общо 363 часа, изплатени в размер на 2463,22 лева . Видно от т. 6 от
заключението по ССчЕ - стойността на
претендираното допълнително възнаграждение
за извънреден труд получен при преизчисление на положения нощен труд в дневен труд с коефициент 1,143 за
периода 17,10,2016 – 30,09,2019 г. е 1579,66 лв. за 231 часа. Съгласно последна
точка 7 –ма от ССчЕ – размера на мораторната лихва за забава изчислена върху
всяко неплатено задължение – допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието на дължимото
плащане до датата на предявяване на иска е в размер на 228,17 лева .
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Безспорно
е между страните, а и от събраните доказателства се потвърждава, че ищецът А.С.А.
е в служебно правоотношение с отвегника *.Безспорния факт се установява и
доказва от приобщената на лист 21 –ви ,изготвена от ответника кадрова
справка.От цитираната кадрова справка се изяснява, че А.А. е назначен в МВР със Заповед № К -77/09.03.2005
г. на длъжност „полицай „ в „Охрана на обществения ред „ – кв.*, на „Охранителна
полиция „към *Варна при РДВР Варна , считано от 10,03,2005 г.Последователно от
01,10,2016 г. до 30,09,2019 г . е заемал длъжности както следвва : младши
автоконтрольор 1-ва степен в група „Охранителна полиция „ към * Варна при *,
считано от 29.07.2016 г., младши автоконтрольор 1-ва степен в група”Охрана на
обществения ред „ на Сектор „Охранителна полиция „ към * Варна при *считано от
31,08,2018 г.и до момента на изготвяне на кадровата справка – 28.11,2019 г.
На база
горните факти се налага извода от правна страна,че ищецът за исковия период от
време е бил държавен служител, съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР.При тези
обективни факти по делото, съдът счита,че приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на
ЗДСл – арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.С оглед характера на заеманата длъжност
през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също
липсва спор между страните.Горният извод се налага и от приложените по делото
писмени доказателства, заключението по ССчЕ, на вещото лице Д. П.което съдът
намира за обективно и пълно и безпристрастно .Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3
от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период. Работата извън редовното работно време се компенсира с
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение
за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на
ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени – чл. 187, ал. 5 от ЗМВР.Редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
Наредба на министъра на вътрешните работи. Както
сочи и адв.Ст.Т. в писмената си защита, по идентични спорове както сега, така и
преди е имало и други искови производства, като в подкрепа на извода за
основателност и доказаност на исковете ада.Т. препраща към практиката на ОС
Варна по въззивни дела по аналогични спорове.На съда е и служебно известно ,че
за процесния вид правоотношения от 02.08.2016г. действа Наредба № 8121з-776
от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г). Текста
на чл. 3, ал. 3 от Наредбата гласи, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.В Наредба № 8121з-776/29.07.2016г,
приложима към процесния период липсва изрична регламентация за преизчисляване
на нощния труд в дневен. Доколкото в последните наредба и предходните / е
посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е
посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице празнота и следва да се приложи
субсидиарно чл. 9 ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано
изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, или коефициент 1,143. В противен случай би се
поставил държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците
по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ. По
изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен
труд в дневен, се явява доказана по основание.
От събраните по делото доказателства се установява, че
ищецът, за периода от 17,10,2016 – 30.09.2019 г.1608 часа,от които са му били
изплатени 402 лева.Преизчислен нощния труд в дневен в коефициент 1,143 се
равнява на 1839 часа общо, като извънреден труд получен при преизчислението на
нощния в дневен с коефициент 1,143 не е бил изплащан .Т.е. дължимата неплатена
сума възлиза на 1579,66 лева за периода 17,10,2016 – 30,09,2019 г. за 323 часа
а мораторната лихва, изчислена от първо число на месеца следващ тримесечието на
дължимо плащане до датата на предявяване на иска възлиза на 228,17 лв./ л. 80
–ти от делото, стр.15 та от ССчЕ :
Т.е. дължимото се възнаграждение
на ищеца съобразно ССчЕ възлиза в размер на 1579,66 лв. за главните задължения
и в размер на 228,17 лв. за акцесорните задължения –мораторни лихви.С оглед
характера на претендираното главно задължение и съгласно чл. 86,ал. 1 ЗЗД на
ищеца се дължи и законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване
на исковата молба и до окончателното изплащане на вземанията.
Посочените по-горе суми се явяват дължими от ответника,
поради което съдът намира, че предявената искова претенция за заплащането й е
основателна и доказана,поради което подлежи на уважаване по начина по който е
заявена и изменена в откритото съдебно заседание.
С оглед изхода на спора съдът следва да определи
дължимите се разноски и такси . Видно от л. 91 – ви ищецът ,чрез адв.Т. е
представил Списък по чл. 80 ГПК в който претендира един разход – сумата от
400,00 лева за адвокатско възнаграждение. На л.92 –ри по делото е приложен
договор за правна защита и съдействие № Серия Б 372794 от 10,06,2020 г. имащ
характера на разписка и удостоверяващ плащане в брой на сумата от общо 400
лева за адвокатско възнаграждение.Така
договорения и платен адвокатски хонорар е съобразен с броя и цената на исковете
и със Наредба 1/2004 г.., изменена от 15,05,2020 г.,поради което и ВРС присъжда
сумата от 400,00 лeва (четиристотин
лева )на основание чл. 78 , ал.1 ГПК в полза на ищеца.
На последно място при този характер на спора ,
приложимостта на нормата на чл. 83 ГПК и на чл. 78 , ал. 6 ГПК съдът следва да
възложи в тежест на ответната страна дължимата се държавна такса. При
материален интерес1579,66 лв. за главните задължения и в размер на 228,17 лв.за
мораторните лихви държавната такса е равна на 4 % от цената на иска но не по-малко
от 50 лева . Т.е. в случая дължимата се държавна такса е равна на сбора от
63,19лв.+ 50,00 лв. = 113,19 лева ( сто
и тринадесет лева и деветнадесет стотинки ).На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати
в полза на ВРС сумата от 113,19 лева -представляваща
от дължимата държавна такса за производството и 180,00 лева - (сто и
осемдесет лева )възнаграждение за вещо лице.
Воден от
горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *, със седалище и адрес
на управление: *, ДА ЗАПЛАТИ на А.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***,СУМАТА от 1579,66 лв., (хиляда петстотин
седемдесет и девет лева и шестдесет и шест стотинки ) представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 231 часа, за периода от 17.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен
в резултат от преизчисление на положения нощен труд с коефициент 1.143, формирана по периоди, както следва:за периода октомври - декември 2016 г. - 126,18 лв.;за
периода януари - март 2017 г. - 128,20 лв.;за периода април - юни 2017
г. - 128,20 лв.; за периода юли - септември 2017 г. - 140,41 лв.;за
периода октомври - декември 2017 г. - 146,52 лв.;за периода януари -
март 2018 г. - 128,65 лв.;за периода април – юни 2018 г. - 138,89
лв.;за периода юли - септември 2018 г. - 102,34 лв.;за периода
октомври - декември 2018 г. - 146,20 лв.;за периода януари - март 2019
г. - 136,72 лв.; за периода април - юни 2019 г. - 144,76 лв.;за
периода юли - септември 2019 г. - 112,59 лв.,ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 17.10.2019 г., до окончателното
изплащане на задължението, както и
СУМАТА от 228,17 лв. ( двеста двадесет и
осем лева и седемнадесет стотинки), представляваща лихва
за забава върху главницата, изчислена
върху всяко неплатено задължение -допълнително
възнаграждение за извънреден труд, за периода
17.10.2016 г.-30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд, считано от първо число на месеца следващ тримесечието на
дължимото плащане, до датата на предявяване на иска, формирана по периоди,
както следва:за периода октомври - декември 2016 г. - 35,74 лв.;за периода
януари - март 2017 г. - 33,12 лв.;за периода април - юни 2017 г. - 29,88
лв.; за периода юли - септември 2017 г. - 29,14 лв.;за периода
октомври - декември 2017 г. - 26,66 лв.;за периода януари - март 2018 г.
- 20,19 лв.;за периода април – юни 2018 г. - 18,29 лв.; за
периода юли - септември 2018 г. - 10,86 лв.; за периода октомври -
декември 2018 г. - 11,78 лв.; за периода януари - март 2019 г. - 7,60
лв.; за периода април - юни 2019 г. - 4,38 лв.; за периода юли -
септември 2019 г. - 0,53 лв., на основание
чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал.1 ЗЗД .
ОСЪЖДА *, със седалище и адрес
на управление: *, ДА ЗАПЛАТИ на А.С.А., ЕГН **********, с адрес: *** СУМАТА от общо 400,00 лева (четиристотин лева ) представляваща направените в производството от ищеца разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение, пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ОСЪЖДА *, със седалище и адрес
на управление: *, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Варна СУМАТА от общо 113,19 лева ( сто
и тринадесет лева и деветнадесет стотинки )- дължима държавна такса
и СУМАТА от 180,00 лева - (сто и
осемдесет лева ) депозит за
ССчЕ, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от получаване
на преписа на Решението .
ПРЕПИСЪТ от
Решението да се връчи на страните чрез процесуалните йм представители .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: