№ 488
гр. Пловдив , 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка С. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20215330201708 по описа за 2021 година
и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производство по чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система /АТСС/ Серия Г № 0016901 на ОДМВР Пловдив с който на „ЕСИ –
КОНСТРУКТ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Пловдив и адрес на
управление гр.Пловдив, р-н Централен, бул.“Княгиня Мария Луиза“ № 52,
ет.4, ап.10, представлявано от Е.С.С. е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса
за застраховането /КЗ/.
В жалбата се съдържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
електронния фиш, поради допуснати особено съществени нарушения на
ЗАНН и се моли съдът да го отмени изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява
от процесуален представител адв.И.П. който поддържа жалбата и искането за
отмяна на ЕФ. Не ангажира събирането на нови доказателства. В пледоарията
си поиска от съда да отмени ЕФ, по съображения изложени в жалбата.
Преставя становище за несъставомерност на нарушението посочено в ЕФ.
Прави искане за присъждане на разноски.
1
Въззиваемата страна редовно призова, не се представлява в съдебно
заседание. В придружително административната преписка писмо представя
писмени доказателства в подкрепа на обжалвания електронен фиш.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Електронен фиш Серия Г № 0016901 е издаден от ОДМВР Пловдив за
това, че на 15.05.2020г. в 16:57 часа в гр.Пловдив, бул.“Цариградско шосе“ до
№ 12, като юридическо лице, което притежава МПС – МЕРЦЕДЕС
СПРИНТЕР 208Д, регистрирано в Р.България с регистрационен номер **** и
не е спряно от движение, не е сключило договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, което е административно нарушение по
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ и във вр. с чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.2 от КЗ и чл.461, т.1
от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева, и
което нарушение било заснето с автоматизирано техническо
средство/система/ № SD2D0011.
След извършени справки на интернет страницата на Гаранционен фонд"
било установено по безспорен начин, че към дата 15.95.2020г. за товарен
автомобил МЕРЦЕДЕС СПРИНТЕР 208Д, с регистрационен номер ****
няма активна застраховка „Гражданска отговорност“.
При справка в информационните масиви на МВР било установено, че
МПС-то е собственост на дружеството-жалбоподател и законния му
представител, както седалището и адреса на управление, поради което ЕФ бил
издаден на собственика на МПС. Издадения ЕФ е бил връчен на
представляващия ЮЛ на 11.02.2021г. В законоустановения 14 дневен срок от
връчване на ЕФ е депозирана жалбата срещу него чрез
административнонаказващия орган.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие писмени доказателства – част
от административнонаказателната преписка.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата: съдът намира, че жалбата е процесуално
ДОПУСТИМА, подадена е в законоустановения срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП,
2
приложим по препращане от чл.647, ал.3 от КЗ и от надлежна страна.
Относно основателността на жалбата: разгледана по същество, жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
В тази насока, съдът взе предвид следното:
Въззивното дружество е наказано за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ,
съгласно който - договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: притежава моторно
превозно средство, което е регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко
друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да
сключи застрахователния договор. За неизпълнение на това задължение е
предвидена и съответна санкция в разпоредбата на чл.638, ал.1 от КЗ: глоба
от 250 лв. – за физическо лице и имуществена санкция от 2000 лв. – за
юридическо лице или едноличен търговец. Съгласно ал.4 на същия член
когато с автоматизирано техническо средство или система е установено
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното превозно
средство се налага глобата или имуществената санкция по ал.1. Според
разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ, когато с автоматизирано техническо
средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно
средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при
условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.
Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно
средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в
14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената
санкция по чл.638, ал.4 и 6. В случая не е приложима разпоредбата на чл.189,
ал.5 от ЗДвП.
Съгласно горните разпоредби се установява, че е допустимо издаване на
ЕФ за нарушение на КЗ при установено и заснето управление на моторно
превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“" на
автомобилистите. В тези случаи КЗ препраща към условията и реда за
3
издаване на ЕФ предвидени в ЗДвП. Легалната дефиниция на понятието
„електронен фиш“ се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6,
т.63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано
върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства.
От така изложеното произтича заключението, че електронният фиш е
своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се
приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие (съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП), не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. Следователно изискванията
за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, подробно
регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния
фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за
задължителни само посочените в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП реквизити, към
които препраща и разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ. В него следва да бъде
отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, което е сторено в случая. В обжалвания електронен фиш са
посочени още мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера
на имуществената санкция, срока, сметката, начините за доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи. Предвид изложеното настоящият състав, счита че
процесния електронен фиш съдържа всички реквизити съгласно ЗДвП.
Съдът не споделя аргументите наведени в жалбата. Кодексът на
застрахованено се явява специален законов акт спрямо ЗДвП, поради което
щом в него изрично е предвидена „имуществена санкция“ за юридическото
лице при несключен застрахователен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, то е не приложима
разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП и не следва, а и не може да се наложи
„Глоба“ на законния представител на юридическото лице. Горното е
безспорно видно от текста на разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ, където е
посочено, че чл.189, ал.5 от ЗДвП не се прилага.
От приетите по делото доказателства надлежно е установено, че АТСС, с
4
което е заснет товарен автомобил МЕРЦЕДЕС СПРИНТЕР 208Д, с
регистрационен номер **** е автоматизирано техническо средство /система/
№ SD2D0011, монтирано в служебен полицейски автомобил с рег. № ****.
Прието е като доказателство по делото Справка от Български институт по
метрология, Приложение към Допълнение № 18.07.5133.1 към Удостоверение
№ 18.02.5133 и Допълнение към Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 18.02.5133 от което се установява, че автоматизирано
техническо средство е от одобрен тип средство за измерване, като същата
представлява трафик радарна система за контрол на движение на скоростта на
МПС, инсталирана в патрулен автомобил. Установява се от приетите писмени
доказателства, както и от веществените доказателствени средства - снимкова
разпечатка от АТСС, че товарен автомобил МЕРЦЕДЕС СПРИНТЕР 208Д, с
регистрационен номер **** е заснет на 15.05.2020г. да се движи по
бул.“Цариградско шосе“ в гр.Пловдив като на снимката са посочени и
точните координати. От приложената по делото разпечатка от проверка,
извършена в Гаранционен фонд за същия автомобил е видно, че той не е имал
валидно сключена и действаща застраховка „Гражданска отговорност“ към
тази дата. В този смисъл към дата 15.05.2020г. е било налице нарушение на
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, тъй като към тази дата собственикът на МПС не е
изпълнил задължението си да сключи задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“. Без значение за съставомерността е кога е
възникнало задължението за сключване на застраховката „Гражданска
отговорност“ ГО, като към процесната дата безспорно е видно, че това
задължение не е изпълнено.
Правилно въз основа на установеното от обективна страна
административнонаказващия орган е квалифицирал деянието на
жалбоподателя по чл.483, ал.1 от КЗ и го е санкционирал съобразно
санкционната норма на чл.683, ал.4 вр. с ал.1, т.2 от КЗ. Същата предвижда,
че за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, юридическите лица и едноличните
търговци се наказват с имуществена санкция 2000 лв. Съдът не разполага с
правомощия да определи наказание различно от законоустановеното по вид и
размер, с оглед на което съдът прие, че преценката на административно-
наказващият орган е справедлива. Наложеното наказание е съответно на
извършеното нарушение и е от естеството да постигне целите на наказанието,
визирани в чл. 12 от ЗАНН.
5
По изложените съображения съдът намира, че атакуваният електронен
фиш следва да бъде потвърден изцяло.
С оглед изхода на делото право за присъждане на разноски има
въззиваемата страна, но която не прави такива и поради което съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система Серия Г № 0016901 на ОДМВР Пловдив с който на „ЕСИ –
КОНСТРУКТ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Пловдив и адрес на
управление гр.Пловдив, р-н Централен, бул.“Княгиня Мария Луиза“ № 52,
ет.4, ап.10, представлявано от Е.С.С. е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса
за застраховането /КЗ/.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, с жалба пред Административен съд гр.Пловдив по реда на Глава XII
от АПК, на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6