Р Е Ш Е Н И Е
№ 142
28.04.2023 г., гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд- Стара Загора, в открито съдебно заседание на трети април през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря Албена Ангелова
като изслуша докладваното от съдия КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №854 по описа на съда за 2022 г. за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АП във връзка с чл. 251 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/.
Образувано е по жалба на И.К.Б.,
ЕГН ********** с посочен адрес ***, чрез адвокат с. М. от АК-Стара Загора
против Заповед №ЗЛС-53 от 14.12.2022 г. на командира на Военно формирование
48430, гр. Стара Загора за налагане на дисциплинарно
наказание "уволнение" на жалбоподателя, прекратяване на договора му за военна
служба, освобождаването му от длъжност и от военна служба, и зачисляването му в запаса.
В жалбата се съдържат доводи, че оспорената заповед е
незаконосъобразна, по съображения за постановяването й при допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила, при не спазване на императивните
изисквания за форма и съдържание, при нарушение и неправилно приложение на
материалния закон, и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят счита, че
липсва конкретизация на вмененото му нарушение и обстоятелствата по извършване
му, като сочените от дисциплинарно-наказващия орган /ДНО/ фактически основания, послужили за формиране на крайният му
извод не съответствали изцяло на фактите от обективната действителност. Твърди се, че
твърде формално и бланкетно са отбелязани относимите за случая правни норми,
като в крайна сметка не се установявало категорично коя конкретна
законова разпоредба била нарушена от Б. и чрез кои точно негови действия било сторено това. В заповедта не била подложена на преценка
тежестта на извършеното нарушение по смисъла на чл. 247 от ЗОВСРБ, както и не
били изложени съображения по отношение квалифицирането на деянието като тежко
нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ, като така
се обосновава довод, че в атакуваната заповед липсвали мотиви. Последното
възпрепятствало възможността за ефективната защитата на жалбоподателя,
съответно водело и до невъзможност за извършване на проверка за
законосъобразността на изводите на ДНО.
Сочи се също, че не било
обсъдено наличието или липсата на вредни последици от твърдяното за извършено
нарушение, както и не били отчетени причините и предпоставките, довели за неговото извършване. В жалбата се излагат и съображения за
не спазване на принципа на съразмерност при издаване на оспорената
заповед. Посочва се също, че
при прилагане на санкция по реда на Наредба №Н-5 от 27.06.2012 г., издадена от Министъра
на отбраната на Р. България, ДНО бил длъжен да извърши цялостна процедура за
съответствие на годността на военнослужещия за изпълнение на службата в т. ч и
по чл. 17 от същата наредба. Отделно от всичко останало се твърди, че доколкото
към момента на издаване на заповедта за Б. била налице служебна несъвместимост
по смисъла на чл. 188, ал. 1, т. 2 от ЗОВСРБ, за която той своевременно бил уведомил
командира на военното формирование, то неговото правоотношение би следвало да
се прекрати на основание чл. 165, ал. 1, т. 5 от ЗОВСРБ, като в този смисъл към датата на
издаване на заповедта с която му било наложено дисциплинарно наказание той вече
не следвало да бил военнослужещ, т. е. правоотношението му трябвало да се
прекрати на различно от посоченото в процесната заповед основание. От съда се
иска отмяна на Заповед №ЗЛС-53 от 14.12.2022 г. на командира на Военно формирование 48430,
гр. Стара Загора, като се претендират сторените в съдебното производство
разноски.
Жалбоподателят,
редовно и своевременно призован за открито съдебно заседание, се явява лично и
чрез пълномощника си по делото, като поддържа изцяло депозираната жалба и
направените с нея искания.
Ответникът - Командир на Военно
формирование 48430, гр. Стара Загора, редовно призован в с.з., чрез
процесуалния си представител по делото оспорва подадената жалба, като отправя
искане съдът да я отхвърли като неоснователна и недоказана. Чрез подробно
изложени съображения се поддържа тезата, че оспорената заповед е
законосъобразна, като издадена от компетентен орган, в установената от закона
писмена форма, съгласно чл. 148 от ППЗОВСРБ, при спазване на административно-производствените
правила, при правилно приложение на материалния закон и при съобразяване с
целта на закона. Твърди, че процесният административен акт е издаден в
предписаната от закона форма, мотивиран е и в него са посочени всички относими
факти и обстоятелства, при които е извършено нарушението, разпоредбите и задълженията,
които са нарушени. При издаването на заповедта е спазена изцяло процедурата за
провеждане на дисциплинарното производство, като е осигурено правото на защита
на жалбоподателя и са спазени всички процесуални срокове. Твърдяното за
извършено от Б. нарушение било на просто формално извършване, като в случая не
се изисквало настъпването на вредоносен резултат. Действайки в условията на
обвързана компетентност в хипотезата на чл. 14, ал. 2 от Наредба №Н-5 от 27.06.2012 г. и след анализ и преценка
на събраните доказателства, и на обстоятелствата, при които било извършено
нарушението, ДНО в рамките на предвидената оперативна самостоятелност при
определяне вида на наказанието, предвид преценката за тежестта на нарушението,
приел за най-целесъобразно на жалбоподателя да бъде наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“. Оспорената заповед била съобразена с целта на закона, а
именно: отбранителната способност на Българската армия да се осъществява от
военнослужещи, които са постоянно физически и психически пригодни и които
изпълняват безпрекословно всички нормативни актове и законно отдадени от своите
командири и началници заповеди. Предвид постигането, както на индивидуална,
така и на генерална превенция, на основание чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ било
наложено най-тежкото дисциплинарно наказание. От страна на процесуалния
представител на ответника се претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, въз основа
на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят И.К.Б. – ***** на самоходна
минохвъргачна батарея във военно формирование 48430 – Стара Загора бил назначен
на военна служба във въоръжените сили на Република България, чрез сключен между
него и министъра на отбраната договор за военна служба №51-12 от 04.03.2021 г.
/л. 49 и сл./.
Със своя заповед №ЗРД-580
от 07.12.2022 г. /л. 27-28/ и на основание чл. 55, ал. 4 от ЗОВСРБ и чл. 10 от
Наредба №Н-5 от 27.06.2012 г. за условията и реда за предотвратяване, контрол и установяване на
годността за военна служба на военнослужещите от въоръжените сили на Република
България при употреба на алкохол и злоупотреба и/или зависимост от наркотични
вещества, във връзка с чл.
159, ал. 2 от ЗОВСРБ и чл. 49, ал. 1 от ППЗОВСРБ Командирът на военно формирование
48430-Стара Загора разпоредил на 07.12.2022 г. да се извърши внезапно /не предизвестено/
изследване за употреба на наркотични вещества на военнослужещите в състава на
батальона. За целта, със заповедта, била назначена нарочна комисия, определена
поименно в заповедта. За резултатите от проверката, председателят на комисията
следвало да изготви протокол, който да представи пред Командира на
формированието в законово установения срок. Разпоредено било със заповедта да
бъдат запознати всички членове на определената за извършване на проверката
комисия. Въпросната заповед била сведена до знанието на целия личен състав на
ВФ 48430-Стара Загора на датата на разпоредената проверка, чрез прочитането й
от заемащия длъжността началник щаб – майор П. П.. Жалбоподателят бил единия от
петимата военнослужещи, избрани на случаен принцип да бъдат тествани.
Бил изготвен протокол за
отказ на военнослужещия да участва в изследване за употреба на алкохол и/или
злоупотреба с наркотични вещества с рег.
№3-3842 от 07.12.2022 г. /л. 25-26/, подписан от Председателя и членовете на
назначената със заповед №ЗРД-580 от 07.12.2022 г. на Командира на ВФ комисия за
извършване на проверка по реда на Наредба №Н-5 от 27.06.2012 г., в който било посочено,
че редник И.К.Б. отказал да бъде изследван при извършената внезапна проверка за
употреба на наркотични вещества. Жалбоподателят бил запознат с неговото
съдържание, за което същият се подписал. Командирът на ВФ след запознаване
с протокола чрез писмена резолюция от 07.12.2022г.
разпоредил изготвяне на заповед за назначаване на комисия, която да извърши
служебна проверка по случая. В изпълнение на последното, със своя заповед
№ЗРД-583 от 08.12.2022 г. /л. 23-24/ на основание чл. 55, ал. 4 от ЗОВСРБ командирът
на ВФ 48430-Стара Загора назначил нарочна, поименно определена комисия, която
следвало да събере необходимите факти и обстоятелства, и да приеме писмените
обяснения на военнослужещия във връзка с извършеното от него – отказ да даде
материал за изследване, като бил указано в срок до 16.12.2022 г. Председателят
на комисията да представи протокол за извършената проверка. На
08.12.2022г. редник Б. отказал да даде обяснения по случая. На същата дата жалбоподателят
подал и рапорт рег. № 02-3403 /л. 22/, за прекратяване на правоотношението му
за изпълнение на военна служба с предизвестие от три месеца, с който Командирът
на ВХ 48430 се запознал на същата дата.
На 13.12.2022 г. определената
комисия съставила протокол от проведената служебна проверка /л.15-17/, съдържащ
данни за: нарушителя на военната дисциплина; описание на нарушението;
конкретното нарушение на военната дисциплина –нарушение на чл. 178, ал. 1, във връзка с чл.
242, т. 1 от ЗОВСРБ, чл. 242, т. 2, чл. 242, т. 9 от ЗОВСРБ, чл. 114, т. 6 и т.
13 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България и
чл. 5 от Наредба №Н-5 от 27.06.2012 г.; вредните последици и
причинна връзка с нарушението; данни за вината на нарушителя за извършване на
нарушението; причините и условията довели до извършване на нарушението– възпрепятстване законовите действия на комисията,
пренебрегване на войнските и морални ценности, ниска лична дисциплина, липса на
отговорност и съзнателност при изпълнение на функционалните задължения;
предложение за търсене на дисциплинарна отговорност. В хода на проверката били
събрани писмени обяснения от майор А. А., майор Г. К. и капитан Г. Г.ев. От
констатациите, обективирани в протокола се установява, че редник Б. е бил
поканен да бъде изслушан и да даде обяснения, но същият е отказал категорично
това, като за целта е представил писмено обяснения в тази насока. Протоколът бил
подписан от всички членове на комисията, като Командирът на ВФ бил запознат с
него и придружаващите го материали на 13.12.2022 г., когато от него била
поставена резолюция за изготвяне на заповед за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“. На същата дата редник Б. подал рапорт рег. № 2-3769
/л.14/, с която уведомил Командира на ВФ 48430 за промяна в декларирани обстоятелства
по чл.188, ал.6 от ЗОВСРБ, че считано от 12.12.2022г. бил вписан в ТР към АВп.,
като „Б. 93“ЕООД.
На 14.12.2022 г. с редник 1 клас И.Б. била проведена
беседа с цел запознаване с протокола от извършена служебна проверка с рег. №3-3911, приемане на писмените обяснения
или изслушване на нарушителя и запознаване на военнослужещия със събраните доказателства, които дават основание за
налагане на дисциплинарното наказание "уволнение" /л.12-13/. Беседата била
проведена лично от Командира на ВФ 48430-Стара Загора, в присъствието на трима
свидетели. Видно от отразеното в протокола, жалбоподателят бил запознат с
материалите по проверката, в т. ч. и с предложеното от комисията дисциплинарно
наказание „уволнение“, като същият е отказал да подпише протокола, както и да
даде допълнителни обяснения по случая – обстоятелства, удостоверени с подписите
на тримата присъствали на беседата свидетели.
Оспорената Заповед №ЗЛС-53 била
издадена на 14.12.2022 г. от Командира на Военно
формирование 48430, гр. Стара Загора /л. 7-9/, с която на основание чл. 244, т.
7, чл. 245, ал. 2, чл. 248 от ЗОВСРБ и чл. 137, ал. 4 от ППЗОВСРБ, във връзка с
допуснато тежко
нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл. 178, ал. 1, чл. 242, т. 1 и т. 2 от
ЗОВСРБ и чл 114, т. 6 и 13 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България и
чл. 5 от Наредба №Н-5 от 27.06.2012 г. и на основание чл. 55, ал. 4 от ЗОВСРБ на оспорващия било наложено дисциплинарно наказание
"уволнение", прекратен бил договорът му за военна
служба, бил освободен от длъжност и от военна
служба, и е зачислен в запаса. Жалбоподателят бил
запознат на 14.12.2022 г. със заповедта, удостоверено чрез положен подпис.
По делото Съдът допусна събиране на гласни доказателствени средства, чрез разпит в качеството им на свидетели на майор П. П. П. – началник на щаба на ВФ 48430, гр. Стара Загора и на капитан Г. С. Г.ев
–заместник началник на щаба ВФ
48430,
гр. Стара Загора, по огневата поддръжка.
И двамата свидетели ясно и
недвусмислено заявяват, че заповедта на командира на ВФ за извършване на
внезапната проверка за употреба на наркотични вещества била сведена до знанието
на целия личен състав на формированието на 07.12.2022г. чрез прочитането й от
майор П. на всеослушание. Свидетелят м-р П. избрал на случаен принцип 5-та
военнослужещи, на които да бъдат взети проби, измежду които бил определен и
редник Б.. Чрез прочитане на заповедта бил оповестен и съставът на комисията,
начинът и редът за провеждане на изследването. Свидетелят П. заявява, че не
присъствал по време на сторения от Б. отказ, като за това обстоятелство в
последствие го уведомил капитан Г. Г.ев-последният като член на определената да
извърши тестването комисия. М-р П. заяви, че подобни проверки не били
прецедент, като целта им била превантивна.
От своя страна свидетелят
к-н Г.ев заяви, че жалбоподателят в действителност не бил тестван и въобще не влязъл в медицинския
пункт, където се извършвали изследванията. Според св. к-н Г.ев, Б. му бил
споделил, че щял да се възползва от правото си на отказ, тъй като имал опА.ия,
че тестът му можело да се окаже положителен. Свидетелят сочи също, че към онзи
момент нямало планирани занятия за боравене с боеприпаси. Заявява, че за 2022
г. били извършени около 5 проверки за употреба на наркотични вещества, като
редник Б. до онзи момент не бил проверяван.
При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът приема следното:
По допустимостта – жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице, против годен за съдебен контрол административен акт, в установения за това преклузивен 14-дневен срок и пред местно компетентния административен съд, като липсват други основания по смисъла на чл.159 от АПК.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна:
Процесната заповед за налагане на
дисциплинарно наказание "уволнение", прекратяване на договора за
военна служба, освобождаване от длъжност и от военна служба и зачисляване в запаса, е постановена от
компетентен орган по смисъла на чл.
137, ал. 4, във връзка в
условия на делегация, съгласно т. 9.2 от заповед №ОХ-669
от 05.08.2021 г. на минисътра на отбраната /л. 53 и сл./. Ето
защо не е налице основание за обявяването й за нищожна поради липса на
компетентност на издателя й.
Заповедта е издадена и в
предвидените от закона срокове. Съгласно чл.
249, ал. 1 от ЗОВСРБ,
наказанието се налага в двумесечен срок от установяването му, но не по-късно от една година
от неговото извършване. Касае се за два алтернативно предвидени срокове, с
изтичането на който и да е от тях, се погасява възможността за налагане на
наказание. Деянието, за което е наказан жалбоподателят, е извършено на
07.12.20122 г. в гр. Стара Загора.
Дисциплинарната отговорност на оспорващия е ангажирана със заповед, издадена на
14.12.2022 г., което
очевидно сочи, че
процесното дисциплинарно наказание е наложено преди изтичането на два месеца от
установяването на дисциплинарното нарушение и на една година от неговото извършване.
При провеждане на дисциплинарното производство Съдът намира, че са
спазени всички нормативно установени в ЗОВСРБ и ППЗОВСРБ особени процесуални
правила, регламентиращи
дисциплинарната процедура, която се предприема по отношение на военослужащ. При съблюдаване на чл.
246, ал. 2 от ЗОВСРБ
и чл. 142, ал.1
от ППЗОВСРБ, със
заповед №ЗРД-583 от 08.12.2022 г.
на Командира
на ВФ
е назначена комисия за извършването на служебна проверка, във връзка с
констатираното нарушение. За резултатите от проверката е съставен нарочен писмен протокол
във форма и със съдържание, съответстващи на изискванията на чл.
143, ал. 1 от ППЗОВСРБ.
В съответствие с чл.
144, ал. 1, т. 1 и т.
2 от ППЗОВСРБ ДНО е провел беседа с военнослужещия, на която редник Б. е запознат с
констатациите на комисията, приетите за установени от нея факти и обстоятелства, сочещи на извършено дисциплинарно
нарушение, ведно с направеното предложение за търсене на дисциплинарна отговорност и вида на
дисциплинарното наказание.
Както в чл.
246, ал. 4 от ЗОВСРБ,
така и в чл.
144, ал. 1, т. 2 от ППЗОВСРБ, изслушването и даването на писмените обяснения от военнослужещия
са алтернативно
предвидени – т. е. за да се счита, че ДНО е изпълнил императивно установеното си задължение по посочените
правни норми, необходимо и достатъчно е да се удостовери, че е дадена възможност на военнослужещия да изрази
становище по повдигнатото му дисциплинарно обвинение по един от двата
регламентирани начина. В случая се удостоверява, че на жалбоподателя е
дадена подобна възможност, от
която той по собствено желание не се е възползвал, като съответно е отказал да
разпише протокола, обективиращ проведената с него беседа. На Б. е предоставена
възможност да бъде изслушан и от назначената от командира комисия за извършване
на служебна проверка, но се удостоверява, че военнослужещият изрично е заявил
отказ да даде обяснения по случая. При това положение е безспорно, че при
провеждане на дисциплинарното производство, завършило с издаване на процесната
заповед, правата и интересите на жалбоподателя не са засегнати по начин,
препятстващ възможността му за организиране на ефективната си защита и съотв. е
налице спазване на императива на закона
По отношение наведените с жалбата доводи за нарушение на
изискванията за форма и съдържание на административния акт, Съдът ги намира за
неоснователни, като съобрази следното:
Съгласно чл. 148, ал. 1 от ППЗОВСРБ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата, въз основа на които е установено нарушението, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, срокът и редът за обжалване на заповедта. Според чл. 148, ал. 2 от ППЗОВСРБ, мотивите представляват описание на фактическата обстановка, разпоредбите и задълженията, които са нарушени и настъпилите вредни последици. Смисълът на въведеното императивно изискване относно описанието на деянието, възприето и квалифицирано като дисциплинарно нарушение, е да се посочат всички съставомерни от обективна и субективна страна елементи на извършеното деяние, по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на дисциплинарното нарушение, т. е. заповедта следва да съдържа описание на всички обстоятелства, които имат значение за релевантните юридически факти и обосновават наличието на виновно поведение, квалифицирано като нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл. 242 от ЗОВСРБ. В конкретният случай законовите изисквания са формално изпълнени, доколкото оспорената заповед съдържа мотиви за извършеното конкретно деяние /изразено чрез бездействие/, което се определя за дисциплинарно нарушение, като и кой е нарушителят. Ето защо, неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че в заповедта липсва описание на нарушението и не е ясно в какво точно се изразява противоправното деяние, извършено от редник Б., което да води до извод за ангажиране на неговата дисциплинарна отговорност чрез налагане на дисциплинарно наказание.
Безспорно е, че нарушението се свързва с неизпълнение на
конкретна заповед на командира на ВФ по смисъла на чл. 178, ал. 1 от ЗОВСРБ,
като проявление на разпоредбата на чл. 5 от Наредба №Н-5 от 27.06.2012
г., чиято крайна цел,
противно на изложените от жалбоподателя доводи е не на простото фактическото
явяване за изследване, за употреба на наркотични вещества, а на проявеното
активното съдействие от страна на военнослужещия, изразяващо се в осигуряването
на възможност за извършване на съответното тестване и върху него самия. Изпълнението
на визираната заповед, респективно безпрекословното подчинение на командирите и
началниците, би било налице, ако избраният на случаен принцип военен бъде
реално тестван, като по този начин поведението му ще е в унисон с вменените му
в чл. 5 от наредбата задължения, които се явяват и задължения по военна служба.
Няма спор, че законодателят е предвидил възможност
за отказ от извършването на тест от страна на военнослужащия, но това действие
влече след себе си съответни негативни правни последици в неговата правна сфера,
както са предвидени в чл. 14, ал. 2 от наредбата, а именно: налагане на
дисциплинарно наказание по реда на ЗОВСРБ. Законът ясно посочва, че при
направен отказ от страна на военнослужещия, който отказ всъщност препятства
постигането на заложената превантивна цел на закона по отношение недопускането
на употреба на алкохол и наркотици във въоръжените сили, спрямо него безусловно
следва да бъде наложено дисциплинарно наказание именно за неизпълнението на
нормативните и административни актове в т. ч. и заповеди, проявяващи действието
си в системата на въоръжените сили на Република България. Следователно,
извършеното деяние се проявява в неизпълнение на
задълженията по военната служба, като няма спор по отношение датата и
мястото на нарушението, като са налице и доказателства за начина на
установяването му.
Отвеникът мотивира правно своя акт,
като определя извършеното нарушение на военната дисциплина, като „тежко
нарушение“ по смисъла на чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ.
Съгласно чл. 241 от ЗОВСРБ, виновното
неизпълнение на служебните задължения от военнослужещите е нарушение на
военната дисциплина. Разпоредбата на чл.
178, ал. 1 от ЗОВСРБ
предвижда, че военнослужещите са длъжни да изпълняват уставите, нормативните и
административните актове на органите за ръководство на отбраната, на
длъжностните лица за управление на отбраната и на въоръжените сили, както и
заповедите на командирите или началниците. От своя страна чл. 114, т. 6 и т. 13 от Устава за
войсковата служба на въоръжените сили на Република България посочват, че
военнослужещите следва да се подчиняват безпрекословно
на командирите и началниците си, съответно им е вменено задължението да им
съдействат за поддържане на войсковия ред и дисциплина.
Неизпълнението на регламентираните със заповедта за извършване на внезапна проверка за употреба на
наркотични вещества задължения на кадровия военнослужещ
безспорно съставлява нарушение на военната дисциплина. Същественият момент е дали
това нарушение /проявено чрез
отказът на редник Б. да бъде тестван за наркотични вещества/ представлява „тежко нарушение“ по см. на чл.
245, ал. 2 от ЗОВСРБ. Чрез този си отказ обаче редник Б. де
факто не само не изпълнява изрична заповед на прекия си ръководител, но и
отказва да изпълни военната си служба.
При определяне на дисциплинарното наказание органът следва да
съобрази тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението
на военнослужещия до извършване на нарушението, каквото е изискването на чл. 247 от ЗОВСРБ. ДНО следва да прецени
тежестта на конкретното нарушение и да изложи ясни мотиви защо приема,
че то
представлява, такова по чл.
245, ал. 2 от ЗОВСРБ. Съгласно
разпоредбата на чл. 245, ал. 2 дисциплинарно наказание
„уволнение“ може да се наложи и при други тежки
нарушения на военната дисциплина /извън случаите на ал. 1
от разпоредбата/. С
визираната разпоредба законодателят предоставя в правомощие на
компетентния ДНО преценката кога дадено нарушение на служебната дисциплина, извън
изрично изброените в ал.
1 на чл. 245 от ЗОВСРБ случаи, е „тежко“ и обосноваващо налагане на най-тежкото дисциплинарно
наказание "уволнение".
Настоящият съдебен състав приема за надлежно
мотивирана преценката на ответника, че извършеното от редник Б. съставлява
„тежко наказание“ по см. на чл.245, ал.2 от закона. Няма спор, че същият по
силата на договора си за кадрова служба има задължението да изпълнява военната
си служба, подчинявайки се на закона, Устава и заповедите на началниците.
Това включа и задължението му същият да бъде винаги пригоден да я
изпълнява, освен при наличие на обективни и изключващи виновно поведение за
неизпълнението й обстоятелства. Безспорно чрез извършения при пряк умисъл отказ
да бъде тестван за употребата на наркотични вещества, което има за цел да бъде
установена годността му да носи военната служба на 07.12.2022г., същият от една
страна отказва да изпълни законово установено задължение, а от друга и да
изпълни изрична заповед на своя началник. Сериозността на този отказ несъмнено
се свързва с високорисковият характер на изпълняваната служба, тъй като няма
спор, че редник Б. е на разчет на
самоходна минохвъргачка. Не на последно място, пред съда и чрез показанията на
свидетеля Г.ев, дадени под угрозата от наказателна отговорност, се
удостоверява, че редник Б. напълно целенасочено е отказал тестването, защото
само два дни преди това е употребявал наркотични
вещества. Това поставя изобщо под съмнение неговата пригодност да носи военната
служба, като поставя в степен на висок риск здравето и живота на другите
военнослужащи или граждани. Несъмнено е, че същият е длъжен да бъде годен
винаги при изпълнение на военната си служба, каквото несъмнено се е следвало на
датата 07.12.2022г. Също е несъмнено и, че редник Б. дължи подчиненост /безприкословенна, според чл.114, т.6 от
Устава на войсковата служба на въоръжените сили на Р. България/ на началниците,
след като доброволно е постъпил на военна служба. С поведението си /отказа/
същият умишлено е целял да избегне безусловното налагане на дисциплинарно
наказание по чл.245, ал.1, т.8 от закона, при отчитане на удостовереното
обстоятелство, че същият е употребил нарокитици.
Горното обосновава извода,
че е налице правилно приложение на
закона от страна на ответника, приемайки, че извършеното от жалбоподателя на
07.12.2022г. представлява тежко наказание по см. на чл.245, ал.2, вр. с чл.242,
ал.1-2 от ЗОВСРБ и че за него се следва налагане на дисциплинарното наказание
по чл.244, т.7 от закона.
В заключение, Съдът намира, че за изчерпателност на изложението си, следва
да вземе отношение по доводите на жалбоподателя, обосноваващи претендираната от
него незаконосоъобразност на заповедта, свързани с отправения до командира на
ВФ рапорт за прекратяване на правоотношението с предизвестие от три месеца. Обстоятелството, че Б. е депозирал предизвестие за
освобождаване от военна служба на 08.12.2022 г., което е тримесечно /чл. 163 от
ЗОВСРБ/, няма отношение към
законосъобразността на обжалваната заповед. От една страна съгласно чл.
161, т. 3
от ЗОВСРБ компетентният орган, до който е подадено такова
предизвестие, задължително следва да се произнесе със заповед, а такава заповед в конкретния случай не е издадена. От друга страна,
процесното дисциплинарно производство се е развило в рамките на тези три месеца
на предизвестието и заповедта, която се обжалва, е издадена много преди изтичане на предизвестието,
т. е. жалбоподателят е бил в правоотношение с Военно формирование 48430,
гр. Стара Загора към
датата на издаване на заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание
"уволнение".
Обжалваната
заповед е валиден и законосъобразен административен акт, като издаден от
компетентен орган, при спазване на общи и специални изисквания за форма и
съдържание на административните актове по смисъла на чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК и чл. 247
от ЗОВСРБ, при липса на допуснати процесуални нарушение, в съответствие с
приложения материален закон и неговата цел.
При този изход на делото основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определя в размер на 100. 00 лева, съгласно чл.78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2,
предложение второ от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на И.К.Б. *** против Заповед №ЗЛС-53 от
14.12.2022 г. на Командира на Военно формирование 48430, гр. Стара Загора.
ОСЪЖДА И.К.Б., ЕГН ********** ***, да заплати на военно формирование 48430 – Стара Загора, разноски за юрисконсулт в размер на 100.00 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС на Р. България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия :