Р Е Ш Е Н И Е
№ 335
гр.Плевен, 29.06.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №428 по описа на
Административен съд-Плевен за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр.
с чл. 65, ал.4 от Закона за общинската собственост /ЗОС/.
Образувано е по жалба от
„Тониджи Груп“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул „Неофит
Бозвели“ №22, представлявано от управителя В.И.Т., чрез адв.Ю.С. ***, със
съдебен адрес ***, оф.19, против Заповед №РД 10-616/11.05.2023 год. на Кмета на
община Плевен, издадена на основание чл. 65, ал.1 от ЗОС. С оспорената заповед е разпоредено доброволното освобождаване, до 19.05.2023
год., на павилион №2 и павилион №3,
частна общинска собственост, разположени върху терен-общинска собственост,
находящи се в гр.Плевен, ул „Данаил Попов“ №16, до Дом на книгата, УПИ IX,
кв.346 по плана на гр.Плевен, индивидуализирани по схема за разполагане,
одобрена от Главния архитект на община Плевен, представляваща неразделна част
от заповедта. Разпоредено е още, при липса на доброволно освобождаване и
предаване на обектите-общинска собственост в указания срок, да се извърши
изземването му по административен ред в 10,00 часа на 22.05.2023 год. от
поименно определена в заповедта Комисия.
С жалбата се оспорва
заповедта като постановена при неспазване на установената форма, при съществено
нарушение на административнопроизводствени правила, в противоречие с
материалноправни разпоредби - основания за оспорване по смисъла на чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 от АПК. Претендира се нейната отмяна. Жалбоподателят твърди, че
в обжалваната заповед не се сочат фактически основания, досежно изводите на
административния орган, че общинския имот се ползва без правно основание, като
бланкетно е посочено, че имота се ползва без правно основание. Същевременно административният
орган не е изпълнил задължението си по чл. 26, ал. 1 от АПК, като не е уведомил
жалбоподателя за започнатото административно производство, както и не го е
конституирал като страна в същото. След
като не го е уведомил, като адресат на акта той е лишен от възможността да
упражни правото си на процесуална защита. Неспазването на нормата на чл. 26 от АПК води до нарушаване на принципа за участието й като страна в производството.
Сочи, че в нарушение на чл.34 от АПК Кметът на Община Плевен не е дал
възможност на жалбоподателя като адресат на акта, да прегледа документите по
преписката, както и да си прави бележки, извадки и копия. Според жалбоподателя
тези нарушения от страна на административния орган водят и до неизпълнение на
задълженията му, визирани в чл. 35 от АПК, т. е. да издаде административен акт,
след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и да обсъди
обясненията и възраженията и в качеството й на заинтересована страна в
административното производство. Дружеството не е информирано от Община Плевен
за откриване на производството по издаване на заповедта в законоустановения 3
дневен срок, така както се сочи в заповедта, че същият е бил уведомен с писмо
изх. № ЦГМ-92-8912- 1/27.04.2023 г. Това счита за съществено нарушение на
изискванията за законосъобразност на акта, което е ограничило правото му на защита. Сочи още, че в
заповедта е посочено, че същата подлежи на обжалване в четиринадесет дневен
срок от съобщаването й пред Административен съд - Плевен, като жалбата не спира
изпълнението. Твърди, че заповедта му е връчена на 16.05.2023 г., като срокът
за доброволно предаване, посочен в заповедта, е 19.05.2023 г., а срокът за
принудително изземване е посочен 22.05.2023 г., по този начин от страна на
административния орган имотът ще се изземе принудително преди да е изтекъл 14
дневния срок за обжалване на заповедта, като счита, че срокът за доброволно предаване
е следвало да е 14 дневен, съвпадащ със срока за съдебно обжалване, а не
предшестващ срока за обжалване на заповедта по съдебен ред. Като е посочен по-
кратък срок и не е предоставен 14 дневен срок за доброволно изпълнение, счита,
че това води до незаконосъобразност на заповедта. Сочи още в жалбата, че договорът
за наем от 9.05.2018 г. не е с прекратено действие, тъй като дори и да се
приеме, че срокът му е изтекъл, така както се твърди в заповедта, то наемният
договор се е превърнал в безсрочен по смисъла на чл. 236 от ЗЗД, като и към
настоящия момент ответникът не се е противопоставил по отношение на неговото
ползване и дружеството владее имота на правно основание, като в тази връзка е
било необходимо едномесечно предизвестие за прекратяването му, каквото
предизвестие не е връчвано на дружеството. Отделно от това към настоящия момент
дружеството редовно заплаща наемни вноски в завишен размер съобразно клаузите
на договора. Сочи още в жалбата, че правното основание за ползване на процесния
павилиони е договор за наем с Община Плевен от 9.05.2018 г., но със срок до
провеждане на конкурс/търг. От страна на ответника за процесиите помещения е
проведен конкурс, в който е участвал и „Тониджи Груп“ ЕООД с ЕИК *********.
Този конкурс за отдаване под наем на двете преместваеми съоръжения е приключил
със Заповед № РД-10-477 от 12.04.2023 г., същата е обжалвана по съдебен път от
страна „Тониджи Груп“ ЕООД по повод на което е образувано адм. дело № 323/2023
г. по описа на АС Плевен и при неприключило съдебно производство с влязъл в
сила съдебен акт имотът от страна на дружество се държи на правно основание, а
мотиви в обжалваната заповед в този смисъл липсват. В заключение моли съда да
отмени оспорената заповед. Претендира разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адв.С., която поддържа жалбата на заявените в
нея основания, по същество моли за отмяна на заповедта, претендира разноски.
Ответникът е депозирал
писмен отговор с вх.№3013/17.05.2023 год., в който е изложил становище за допустимост,
но неоснователност на жалбата. Посочил е, че на 08.05.2023 г. изтекъл петгодишния срок на действие на договор за
наем от 9.05.2018 г., сключен между община Плевен и „ТОНИДЖИ ГРУП“ ЕООД. за
отдаване под наем на павилион №2 и павилион №3. На основание чл.15, ал.1, т.4
от Закона за общинската собственост и съгласно чл.22.1. от гореописания договор
за наем, същият се прекратява с изтичане на срока му. Счита за неоснователно
твърдението в жалбата, че договорът е станал безсрочен, тъй договор за наем на
общинска собственост не може да се превърне в безсрочен. Специалната правна
уредба на ЗОС в тази насока, изключва прилагането на чл.236 от ЗЗД. Изложеното
в жалбата, че правното основание за ползване на процесиите павилиони е със срок
до провеждане на конкурс/търг е невярно и не почива на никакви доказателства,
представени от жалбоподателя. Сочи още в отговора, че на 9.05.2023 г. „.ТОНИДЖИ
ГРУП“ ЕООД не е предал доброволно
гореописаните обекти на служители на ОП“ЦГМ“ гр.Плевен и продължава да държи
същите на отпаднало правно основание. В тази връзка за принудителното им
изземване, е издадена Заповед по чл. 65, ал.1 от Закона за общинската
собственост. За издаването на такава, представляващият гореописаното дружество
- В.Т., е уведомен с писмо изх.№ЦГМ-92-8912-1/27.04.2023 г. на Кмета на община
Плевен. Сочи, че принудителното изземване на обектите - общинска собственост,
предмет на заповедта за изземването не е свързано с образуваното производство
по АХД №323/2023 г. по описа на АС - Плевен, с което се оспорва Заповед №РД-10
477/13.04.2023 г. на Кмета на община Плевен, за обявяване на класирането на
участниците в конкурсната процедура по отдаване под наем на преместваеми
съоръжения - павилиони № 2 и №3. Със същата заповед, „ТОНИДЖИ ГРУП" ЕООД е
класирано на второ място. Твърди, че стартирането на нова конкурсна процедура
за отдаване под наем на процесните павилиони, в която участва „ТОНИДЖИ ТРУП”
ЕООД. е достатъчно доказателство, че на представляващия дружеството му е
известно, че изтича договора за наем за обектите - общинска собственост и
трябва да освободи същите. Още с писмо. изх.№К-1082/12.04.2023 г. на Директора
на ОП „Център за градска мобилност", гр.Плевен, представляващият
дружеството е уведомен лично, за изтичане на срока на действие на договора и
необходимостта да предаде празни двата павилиона. Впоследствие с писмо,
изх.№ЦГМ-92-8912-1/27.04.2023 г. на Кмета на община Плевен, връчено лично на
представляващия „ТОНИДЖИ ГРУП" ЕООД, същият е уведомен за възможността да
бъде проведена процедура по изземване на процесните павилиони, по реда на чл.65,
ал. 1 от ЗОС, съответно ще бъде издадена такава заповед в 7 дневен срок от
изтичане на срока, в който е следвало да ги предаде. Същият е разполагал с
достатъчно време да уреди търговските си отношения, както и да организира
преместването на стоката, която се намира в тях. Сключването на дългосрочни
договори за сътрудничество, услуги и рекламна дейност, както и планирането на
стопанска дейност, нямат отношение към действието на изтеклия договор за наем. В
заключение моли съда да остави без уважение жалбата.
Ответникът по жалбата- Кметът на Община- Плевен в
съдебно заседание се представлява от юрисконсулт М., която счита жалбата за
неоснователна, моли съда да я отхвърли. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева.
Административният съд, като обсъди доказателствата по делото и
доводите и възраженията на страните, и
като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията
си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предвид,
че между датата на издаване на оспорената заповед-11.05.2023 год. и датата на
подаване на жалбата против нея-16.05.2023 год., което се установява от щемпела
на административния орган върху заглавната страница на жалбата на л.2, от
делото, е изминал срок, по-кратък от установения в чл.149, ал.1 от АПК вр.
чл.65, ал.4 от ЗОС 14 дневен срок, жалбата се явява подадена в срок. Като
подадена в срок, от надлежна страна-адресат на оспорения акт, последната е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При проверка за
законосъобразност на обжалвания административен акт съгласно изискванията на
чл.146 от АПК, настоящият състав на административния съд намира, че обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган съобразно с изискванията на чл.65, ал.1
от Закона за общинската собственост. В случая това е Кметът на Община Плевен.
Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена
форма и съдържа всички реквизити, посочени в чл.59 от АПК, включително
фактически и правни основания за издаването й. Посочените в заповедта правни
основания за издаването й са чл.65 от ЗОС и чл.44, ал.2 във връзка с чл.44,
ал.1, т.1 от ЗМСМА, а като фактическо основание за издаване на оспорената
заповед се сочи изтичане на петгодишния срок на сключения с жалбоподателя
договор за отдаване под наем на процесните
павилиони и непредаването доброволно на владението върху същите на деня,
следващ изтичане срока на договора на служителите на ОП“ЦГМ“, което обуславя
ползването им от жалбоподателя на отпаднало правно основание. Посочването в заповедта като основание за изземването на павилионите-
изтичане срока на договора за наем, сключен между страните, е достатъчно, за да
се приеме, че същата съдържа фактически основания. Заповедта съдържа всички
останали реквизити по чл.59 от АПК. Не съставлява нарушение на формата на акта,
нито на процедурата по издаването й вписването в съдържанието на същата, че
процесните павилиони следва да се предадат доброволно на конкретно посочена
дата, която настъпва преди изтичане на срока за обжалване на заповедта. Този
реквизит от съдържанието на заповедта е
свързан с предвидената в закона
предварителна изпълняемост на заповедта. Съгласно чл.65, ал.4, изречение второ
от АПК, обжалването не спира изпълнението на заповедта, поради което
разпореждането за доброволно предаване, респ. принудително изземване при липса
на доброволно предаване на процесните павилиони на дата, предхождаща влизането в сила на
заповедта, не съставлява нарушение.
При издаване на заповедта са спазени процесуалните
правила. Страните са сключили приложения на л.87 и сл. от делото договор за
наем на процесните павилиони №2 и №3
обща площ от 12 кв.м., сключен на 9.05.2018 год., за срок от 5/пет/ години. До дружеството е изпратено
приложеното на л.91 от делото писмо от
12.04.2023 год., в което е посочено, че
към момента дружеството-жалбоподател има сключен договор за наем от 09.05.2018
г. на преместваеми съоръжения - павилиони №2 и №3, частна общинска собственост,
находящи се на бул.“Данаил Попов” №16, до „Дом на книгата“ УПИ IX, кв. 346 по
плана на гр. Плевен, който изтича на 8.05.2023
год. С писмото дружеството е уведомено, че с изтичане срока на действие на договора,
наемното правоотношение се прекратява, съгласно Раздел V чл.22.1 от същия
договор. С оглед изложеното дружеството е поканено в срок до 9.05.2023 г. да предаде празни
гореописаните павилиони, в добро състояние, годни за експлоатация по
предназначение. Писмото е получено от
управителя на дружеството на ръка на 19.04.2023 год.
До дружеството е изпратено и следващо писмо
№ЦГМ-92-8912-1/27.04.2023 год., в което е посочено, че на 8.05.2023 год.
изтича петгодишния срок на действие на договора за наем от 9.05.2018 г. на павилион №2 и павилион №3, поради което и на основание чл.15, ал.1, т.4 от Закона за
общинската собственост и съгласно чл.22.1. от договора за наем, същият се прекратява с
изтичане на срока му. На това основание на дружеството е указано да предаде на 9.05.2023 г. преместваеми съоръжения -
павилион №2 и павилион №3, частна общинска собственост, находящи се в гр.
Плевен, ул. „Данаил Попов“ № 16, до Дом на книгата, УПИ IX, кв. 346 по плана на
гр. Плевен, на служители на ОП „Център за градска мобилност’, гр.Плевен с
приемо - предавателен протокол. Дружеството е предупредено в случай, че
продължи да държи павилионите след 9.05.2023 г., че това държане ще е на отпаднало правно основание и за принудителното изземване на двата павилиона,
ще бъде издадена Заповед по чл. 65 от Закона за общинската собственост.
Посочено е в писмото, че при непредаване на павилионите на 9.05.2023 г., настоящото
писмо следва да се счита и за уведомление по реда на чл.26, ал.1, от АГ1К,
за откриване на производство по издаване на Заповед по чл.65 от Закона за
общинската собственост, за принудително изземване на преместваеми съоръжения -
павилион №2 и павилион №3, като заповед за изземване ще бъде издадена в 7-дневен срок от изтичането
на датата за предаване на павилионите. Дадена е възможност на дружеството, на основание
чл.34, ал.З, във връзка с чл.35 от АПК, в 3 /три/ дневен срок от получаване на писмото,
да представи писмени обяснения и възражения в ОП „Център за
градска мобилност”, гр. Плевен. Посочено е, че при продължаване държането на общинските павилиони след 9.05.2023 г., на
дружеството ще бъде начислено обезщетение за ползване, в двукратен размер на
заплащаната месечна наемна цена до момента. Писмото е получено от управителя
лично на 28.04.2023 год., видно от отбелязването върху същото.
Съдът приема, че това писмо съставлява
уведомление до жалбоподателя за започване на производството по издаване на
оспорената заповед, по смисъла на чл.26
от АПК. Последното безспорно е достигнало до своя адресат, поради което той се
счита за уведомен, че с изтичане на срока на наемния договор и с непредаването
на владението на процесните павилиони
след изтичането му, те ще бъдат иззети чрез издаване на оспорената заповед. Дадена
е нарочна възможност отново със същото писмо на жалбоподателя да изрази становище
по събраните доказателства, да представя
писмени възражения и обяснения, поради което не са допуснати нарушения на
разпоредбите на чл.34 и чл.35 от АПК. В този смисъл и при редовно изготвено
уведомление до лицето за започване на производството по издаване на процесната заповед,
съдът намира, че са спазени административнопроизводствените правила по
издаването й.
Оспорената заповед е съобразена с целта на закона - да
се уреди правото на ползване съобразно правата на собственост, за да се даде
възможност на страните да упражняват в пълен обем правата си на собственост.
По отношение спазването на материалноправните разпоредби на чл.65, ал.1
от Закона за общинската собственост, съдът съобрази следното: Цитираната
разпоредба изисква кумулативно наличие на
две предпоставки, а именно- имотът, който се изземва, да е общински ,
същият да се владее или държи без
основание. В конкретния случай тези предпоставки са били налице.
Първата предпоставка е налице- павилион №2 и павилион
№3, находящи се в гр. Плевен, ул. „Данаил Попов“ № 16, до Дом на книгата, УПИ
IX, кв. 346 по плана на гр. Плевен, са частна общинска собственост, видно от
приложените на л.129-135 Акт за частна общинска собственост №42780/7.11.2018
год. за имота, в който са разположени павилионите, схема и разрешение за
поставяне на двата процесни павилиона и справка за активите-общинска
собственост, стопанисвани от ОП“Център за градска мобилност“ гр.Плевен.
Втората предпоставка за приложение на разпоредбата на
чл.65 от ЗОС е имотът да се владее или държи без основание. Това е и другият
спорен по делото въпрос- дали дружеството държи процесния имот на годно правно основание по смисъла
на чл.65 от ЗОС.
Не се спори по делото, че жалбоподателят държи имотите-предмет
на изземване- павилиони №2 и №3 обща площ от 12 кв.м., въз основа на
приложения по делото договор за наем на преместваемо съоръжение-павилиони,
сключен на 9.05.2018 год. между жалбоподателя и ОП „Център за градска
мобилност“ –Плевен, за срок от 5/пет/ години- чл.1 от договора. Този договор,
по силата на разпоредбата на раздел V, чл.22,
т.1, е бил валидно прекратен с
изтичането на уговорения срок, за който е бил сключен, на 9.05.2023 год. Ето
защо правилно с писмо на л.91 от 12.04.2023 год. и следващо писмо
№ЦГМ-92-8912-1/27.04.2023 год., дружеството е уведомено, че с изтичане срока на действие на договора,
наемното правоотношение се прекратява, съгласно Раздел V чл.22.1 от същия
договор и правилно е поканено в срок до
9.05.2023 г. да предаде празни процесните павилиони. След като не е последвало доброволно изпълнение до датата на
прекратяване на договора-9.05.2023 год.,
кметът на общината е издал заповед с правно основание чл. 65 от
ЗОбС, предвид установеното държане на
имота на отпаднало основание при наличие на валидно прекратяване на договора за
наем поради изтичане на неговия срок.
Неоснователно е релевираното
в жалбата оплакване, че на основание чл.236 от ЗЗД, и след като дружеството е продължило да
ползва павилиона със знанието и без противопоставянето на ответника, то договорът
за наем се счита за продължен за неопределено време. Наемните правоотношения
относно имоти и вещи - частна общинска собственост, които не са необходими за
нуждите на органите на общината или юридическите лица, на издръжка на общинския
бюджет, намират изрична правна регламентация в разпоредбите на чл. 14 и
следващите от ЗОбС, като нормативно уредено е както възникването, така и
прекратяването им. Нормите на ЗОбС са специални по отношение на разпоредите на
чл. 228 - 239 от Закона за задълженията и договорите, поради което последните
не намират приложение в това производство. Единствената норма от ЗЗД, която
намира приложение, е диспозицията на нормата на чл. 238 (но не и хипотезата)
относно реда за прекратяване на наемно правоотношение - отправяне на
едномесечно предизвестие за предсрочно прекратяване на наемен договор, съгласно
изричната препратка към този ред на чл. 15, ал. 3 от ЗОбС. Тук следва да се има
предвид, че този ред на прекратяване се отнася за наемните правоотношения по
чл. 14, ал. 3 и ал. 7, като и двете хипотези визират срочни договори. Впрочем
специалният закон - ЗОбС не предвижда възможност за отдаване под наем на
общинско имущество безсрочно. Наемните правоотношения възникват, съгл. чл. 14,
ал. 2 ЗОбС въз основа на проведен търг или конкурс по решение на общинския
съвет и договор, при строго регламентирани условия и за определен срок,
съгласно наредбата на общинските съвети по чл. 8, ал. 2 от закона. Съгласно
императивната норма на чл. 14, ал. 3 от ЗОбС срокът за отдаване на под наем на
имоти- частна общинска собственост не може да бъде по-дълъг от 10 години, т. е.
държането на имотите не може да надхвърля срока на придобиваната давност.
Аналогична е разпоредбата и на чл. 229, ал. 1 от ЗЗД. След прекратяване на
наемните правоотношения поради изтичане на срока или предсрочно по реда на чл.
238 ЗЗД и вещта е във фактическа власт на наемателя, налице е ползването й без
основание, за което се дължи обезщетение. Ето защо с изтичане на срока на
договора правоотношението не може да се преобразува от срочно в безсрочно, а е
необходимо възникване на ново правоотношение при спазване на изискванията на
чл. 14, ал. 2 и ал. 3 от ЗОбС.
Тръжната процедура за отдаване под наем на процесните
два павилиона, която е проведена с цел сключване на договор за наем з срок след
прекратяване на настоящия договор за наем, в която настоящият жалбоподател е участник, също не е относима към спора.
Същата касае избор на друг наемател, и неговата законосъобразност или
незаконосъобразност – като предмет на съдебно производство – не влияе на
липсата на валидно правно основание за ползване на имота от настоящия
жалбоподател, чийто договор – като изтекъл – е прекратен.
Ето защо, налице е и втората предпоставка за
приложение на разпоредбата на чл.65, ал.1 от ЗОбС - общинският имот се държи
без правно основание. Разпоредбата на чл.65, ал.1 използва две понятия- владение и държане, които
са общи за правото и се определят от нормите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от Закона
за собствеността. В случая, след като фактическата власт, осъществявана от ЕТ се
претендира на основание валидно наемно правоотношение, налице е държане (липсва
анимус).
Ето защо съдът намира, че в
случая са налице материално правните предпоставки на закона за издаване на
заповед за изземване на общински имот. Предвид изложеното, жалбата против
атакуваната заповед се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и с
оглед направеното искане от пълномощника на ответника, на ответника следва да
се присъдят поисканите разноски за
юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден размер от 100 лева, по
аргумент от разпоредбата на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
За разликата над присъдения размер на юрисконсултско възнаграждение от 100 лева
до пълния претендиран размер от 150 лева искането за разноски за юрисконсултско
възнаграждение следва да се отхвърли, тъй като делото не е с фактическа и
правна сложност, по него не са извършени множество процесуални действия, не са
разпитвани свидетели и назначени експертизи, които да подлежат на комплексен
анализ, делото е приключило в едно съдебно заседание.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и
2 от АПК, Административен съд-Плевен, пети състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба
от „Тониджи Груп“ ЕООД със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул „Неофит Бозвели“ №22,
представлявано от управителя В.И.Т., чрез адв.Ю.С. ***, със съдебен адрес ***,
оф.19, против Заповед №РД 10-616/11.05.2023 год. на Кмета на община Плевен,
издадена на основание чл. 65, ал.1 от ЗОС, с която е разпоредено доброволното освобождаване, до 19.05.2023
год., на павилион №2 и павилион №3,
частна общинска собственост, разположени върху терен-общинска собственост,
находящи се в гр.Плевен, ул „Данаил Попов“ №16, до Дом на книгата, УПИ IX,
кв.346 по плана на гр.Плевен, индивидуализирани по схема за разполагане,
одобрена от Главния архитект на община Плевен, представляваща неразделна част
от заповедта. Разпоредено е още, при липса на доброволно освобождаване и
предаване на обектите-общинска собственост в указания срок, да се извърши
изземването му по административен ред в 10,00 часа на 22.05.2023 год. от
поименно определена в заповедта Комисия.
ОСЪЖДА „Тониджи Груп“ ЕООД със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ул „Неофит Бозвели“ №22, представлявано от управителя В.И.Т. *** разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
ОТХВЪРЛЯ искането на кмета на община Плевен за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение над присъдения размер
от 100/сто/ лева до пълния претендиран размер от 150 /сто и петдесет/ лева.
Решението може да се оспорва пред Върховен
административен съд в 14-срок от
съобщаването на страните.
Преписи от решението да се изпратят
на страните.
СЪДИЯ:
/п/