№ 708
гр. Велико Търново, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Г.
при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. Гражданско дело №
20244110103922 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „А.” ЕООД срещу В. Г.
П., с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземания
за сумата от 600.00 лева – главница по договор за потребителски кредит №
533668/5.10.2018 г., сключен със „Стик Кредит“ АД, за сумата от 150.33 лева –
възнаградителна лихва за периода от 5.10.2018 г. до 5.10.2019 г., за сумата от
778.56 лева – мораторна лихва за периода от 5.10.2018 г. до 4.10.2024 г., както
и за сумата от 3 047.75 лева – начислена неустойка, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 3098/2024 г. на Районен съд –
Велико Търново.
Ищецът твърди, че на 5.10.2018 г. по реда на ЗПФУР между „С. К.“ АД и
В. Г. П. е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на
ответника е предоставена сумата от 600.00 лева, която последният е следвало
да върне на 12 вноски от по 125.18 лева в срок до 5.10.2019 г. при фиксиран
лихвен процент от 40.05 % и годишен процент на разходите от 48.63 %.
Заявява, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си, както и че с
цесия от 22.3.2024 г. кредиторът „С. К.“ АД е прехвърлил вземанията си по
договора на „А.” ЕООД, за което ответникът е уведомен.
В законоустановения срок особеният представител на ответника е подал
отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на
исковете. Оспорва възникването на облигационно правоотношение между
страните, като заявява, че по делото липсват доказателства договорът да е
сключен по реда на ЗПФУР. Счита, че договорът е недействителен, тъй като не
е посочен действителният размер на ГПР, а уговорката за неустойка -
1
нищожна. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните задължения.
В проведеното открито заседание ищецът не изпраща представител, като с
писмена молба поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване.
Особеният представител на ответника поддържа заявеното оспорване и
моли за отхвърляне на исковете.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
следното от фактическа страна:
От представените писмени доказателства се установява, че на 5.10.2018 г.
между В. Г. П. и „С. К.” АД е сключен договор за потребителски кредит,
предоставен от разстояние, по силата на който на ответника е отпусната
сумата от 600.00 лева, която последният се е задължил да върне на 12 месечни
вноски в срок до 5.10.2019 г. при годишен лихвен процент от 36.00 % и
годишен процент на разходите в размер от 42.57 %. Съгласно чл. 17 от
договора, страните са договорили обезпечение, според което заемателят
следва в 3-дневен срок да предостави на кредитора банкова гаранция или да
осигури солидарен длъжник. В случай, че в посочения срок
кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита,
същият дължи на кредитора неустойка в размер от 1 502.16 лева, начислявана
пропорционално към погасителна вноска. Съгласно чл. 33, т. 4, при разваляне
на договора неизправната страна дължи на изправната неустойка в размер на
25 % от общия размер на всички плащания по договора.
От представената разписка за извършено плащане /л. 34/ се установява, че
на 5.10.2018 г. чрез EasyPay на ответника е преведена сумата от 600.00 лева.
На 22.3.2024 г. между „С. К.” АД и „А.“ ЕООД е сключен договор за
продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който цедентът прехвърля
и продава на цесионера портфолио с вземания и акцесорни права, описани в
Анекс 1 към договора, какъвто анекс не е представен по делото.
Въз основа на така установените факти, съдът намира следното от
правна страна:
По реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, вр. чл.
99 ЗЗД.
Предвид събраните писмени доказателства, съдът приема, че между В. Г.
П. и „С. К.” АД е бил сключен договор за потребителски кредит от разстояние,
по силата на който кредиторът „С. К.” АД е предоставил на ответника сумата
от 600.00 лева. С получаване на заемната сума е завършен фактическият
състав на договора, което е породило задължение за ответника да върне
заетата сума в срок до 5.10.2019 г.
2
С проекта за доклад, обективиран в определението по 11.3.2025 г. съдът е
указал на ищеца, че негова е тежестта да установи освен наличието на
валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, надлежно
сключен по реда на ЗПФУР, по което кредиторът е изпълнил поетите
задължения съобразно уговореното, размера на вземанията и тяхната
изискуемост, още и прехвърлянето на вземанията от цедента на цесионера,
като изрично е посочил, че за последното обстоятелство не се сочат
доказателства. Въпреки така дадените указания, ищецът не е представил
доказателства за надлежното прехвърляне на вземанията от „С. К.” АД в
негова полза, като соченото Приложение № 1 към договора за цесия не беше
представено по делото. С оглед на това, съдът не може да приеме, че
процесните вземания са придобити от ищеца, което прави неоснователни
предявените искове, които следва да бъдат отхвърлени, без да се обсъждат
останалите възражения на особения представител на ответника.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „А.” ЕООД, ЕИК *** за приемане за установено,
че В. Г. П., ЕГН ********** дължи сумата от 600.00 лева – главница по
договор за потребителски кредит № 533668/5.10.2018 г., сключен със „Стик
Кредит“ АД, сумата от 150.33 лева – възнаградителна лихва за периода от
5.10.2018г. до 5.10.2019г., сумата от 778.56 лева – мораторна лихва за периода
от 5.10.2018 г. до 4.10.2024 г., както и сумата от 3 047.75 лева – начислена
неустойка, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по ЧГД № 3098/2024 г. на Районен съд – Велико
Търново.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3