РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 2582/11.12.2019г.
гр. Пловдив,
11 декември 2019 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито заседание на дванадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при секретаря Д. Й., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2733 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 172, ал.5 от Закона
за движението по пътищата.
Образувано е по жалба на М.П.А., ЕГН
**********,*** Г, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 19-1030-001111 от 18.08.2019г. на началник група към ОД на МВР Пловдив,
сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т.1, б."б" от ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до
решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца.
Според жалбоподателя оспорената
заповед е незаконосъобразна като се излагат подробни доводи относно обстоятелството,
че с отнемането на свидетелството му за управление се ограничават възможностите
му за намиране на работа на трудовия пазар, както и тези да осигурява издръжка
за себе си и за семейството си.
Иска се отмяна на заповедта за
прилагане на ПАМ.
Ответникът, Началник група към ОД на
МВР, гр.Пловдив, сектор ПЪТНА ПОЛИЦИЯ, не се явява, не се представлява и не
взема конкретно становище по жалбата. С писмо вх. № 15383 от 26.09.2019г.
на Началник сектор ПЪТНА ПОЛИЦИЯ към ОД на МВР, гр.Пловдив (лист 18)
е изложено становище, че производството по издаване на обжалваната заповед е
проведено законосъобразно.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения
срок /видно от представените по делото доказателства процесната
заповед е връчена на жалбоподателя на 23.08.2019г., според направеното върху нея отбелязване, а самата жалба е подадена на
02.09.2019г./ и при наличието на правен
интерес, а по същество за
неоснователна, предвид следното установено от фактическа и правна страна:
Предмет на оспорване в настоящото
производство е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1030-001111
по чл.171 т.1 Б.Б от ЗДвП от 18.08.2019 г., издадена от Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор
„Пътна полиция“ Пловдив, надлежно оправомощен по
силата на Заповед № 317з-391/06.02.2017 г. на Директора на ОДМВР Пловдив /л.27
по делото/ във връзка със заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на
вътрешните работи, с която, на основание чл.22 от ЗАНН, е наложена ПАМ на
жалбоподателя, изразяваща се във временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца.
За
да пристъпи към налагането на въпросната ПАМ административният орган е приел за
установено, че жалбоподателят отказва да му бъде извършена проверка с тест да
установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози и не
изпълнява предписание за химико-технологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Ето
защо и на основание чл.22 от ЗАНН на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171,
т.1, б. Б от ЗДвП.
Заповедта
е издадена в съответствие с материално-правните изисквания на закона.
Единствените
релевантни факти за законосъобразното налагане на процесната
ПАМ, а именно, че жалбоподателят отказва да му бъде извършена проверка с тест
да установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози и не
изпълнява предписание да химико-технологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, съдът
приема за безспорно установени като съобрази изричната норма на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, според която редовно
съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила
до доказване на противното. Представеният като част от административната
преписка АУАН е изцяло редовен от външна страна, поради което и съдът е
обвързан от неговата доказателствена сила. В подкрепа
на този извод са и представените писмени доказателства, а именно талон за
изследване № 0015091 на л.23 и лист за преглед на пациент в КДБ/СО на л.34 по
делото. Доказателства, оборващи материалната доказателствена
сила на АУАН не се ангажираха от страна на жалбоподателя.
Заповедта е издадена от компетентен
орган - по делото е представена Заповед №317з-391 от 06.02.2017г. на Директора
на ОД на МВР-Пловдив, издадена на основание Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г.
на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП
началниците на групи в сектор „Пътна полиция“
в ОД на МВР - Пловдив са оправомощени да издават заповеди за прилагане на
принудителни административни марки. Във връзка с компетентността на органа,
издал оспорваната заповед е представена и Заповед № 8121К-5154 от 02.06.2017г.
(лист 30) за преназначаване на Матей Василев Матов на длъжност началник на
група в сектор „Пътна полиция“.
Съдът констатира, че заповедта е
издадена в предвидена от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити
/по арг. от чл.172, ал.1 ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/,
като в производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила и същата е
съобразена с целта на закона - гарантиране безопасността на движението по
пътищата.
При издаването на заповедта не са
допуснати нарушения и касателно срока за прилагане на ПАМ. Срокът на действие на
временната мярка е дефиниран изрично в закона и се прилага пряко по силата на
правна норма, поради което непосочването му в заповедта не съставлява порок на
акта, тъй като не се отразява на законосъобразността на волеизявлението на
административния орган. Разпоредбата на чл.
171, т. 1, б. "б" ЗДвП предвижда, че свидетелството за
правоуправление се отнема до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца. Разпоредбата не предвижда определяне на различен срок от
административния орган в определени граници. Следователно при посочването на
срока, за който е приложена принудителната административна мярка,
административният орган не действа при условията на оперативна самостоятелност,
тъй като срокът е определен в закона и в заповедта само се възпроизвежда
предвидения в закона срок, а не се определя такъв от органа. Прилагането на
временна мярка с непосочване изрично на установения в чл.
171, т. 1, б. "б" ЗДвП срок, не препятства проверката за
съответствие на акта с целта на закона. В този смисъл Решение № 4314 от
22.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 523/2018 г., VII
о., докладчик съдията Весела Андонова.
Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна.
Водим от горното, съдът,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на М.П.А., ЕГН **********,*** Г, срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-1030-001111 от 18.08.2019г. на началник група към ОД
на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т.1,
б."б" от ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
Административен съдия: