Р Е Ш Е Н И Е
№260495
гр. Перник, 25.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II - ри състав, в открито съдебно заседание единадесети
ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 03102 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото e
образувано по предявен иск от «Фокс Лазер» ЕООД за осъждане на Б.М.Б. да заплати сумата в
размер на 2677,50 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие по
чл. 221, ал. 2 КТ.
Твърди се,
че страните сключили трудов договор, в който имало клауза за прекратяване на
трудовия договор с 90 дни предизвестие от страна на работника. Ответникът подал
на 19.06.2019 г. заявление за прекратяване на договора по взаимно съгласие,
което не било прието от рабтодоателя, поради което договорът следвало да бъде
прекратен с изтичане на уговореното предизвестие. От момента на подаване на
заявлението ответникъ спрял да идва на работа и да изпълнява трудовите си
задължения. Пояснява се, че със заповед № 127/16.09.2019 г. е прекратен
трудовият договор, пораи което в петитума на исковата молба се твърди, че
работникът дължал обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ.
Ответникът не е подал отговор на
исковата молба.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
Установява се, че между страните
по делото е сключен безсрочен трудов договор № 641/12.06.2019 г., по силата на който
ответникъ заемал длъжността «***». Уговорено било основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 850 лева и допълнително възнаграждение в от 0,6 % за
всяка година придобит трудов стаж и професионален опит. Ответникът следвало да
постъпи на работа на 17.06.2019 г. В т. V от договора било уговорено 90 дни за
срок на предизвестие за прекратяване на трудовия договор.
Приложена е молба вх. № 41 от
19.06.2019 г. на ответника Б.М.Б., с която на основание чл. 325 КТ отправя предложение
до работодоателя за прекратяване по взаимно съгласие на трудовия договор. В
молбата е посочена, че ако не се приеме предложението, то същата да се счита за
предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ.
Приложен е доклад от 25.06.2019
г. на началника на цех „***” към дружеството работодател, с който констатира,
че ответникът отработил 17.06.2019 г. и впоследствие шест поредни работни дни
не се явявал на работа. Това е наложило работодателят да отправи две покани (от
25.06.2019 г. и 19.07.2019 г.) до ответника за даване на обяснения по реда на
чл. 193, ал. 1 КТ относно извършеното дисциплинарно нарушение, изразяващо се в
неявяването на работа.
Издадена е заповед №
127/16.09.2019 г. на работодателя, в която е посочено, че на основание чл. 326,
ал. 1 КТ се прекратява трудовия договор, считано от 18.09.2019 г. В заповедта е
отбелязано, че работникът следвало да заплати на работодателя обезщетение по
чл. 220, ал. 1 КТ, което е в размер на 2677,50 лева.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Съгласно чл. 221, ал. 2 КТ при
дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя
обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на
предизвестието при безсрочно трудово правоотношение.
Заплащането на подобно обезщетение
винаги е сързано с прекратяване на трудовия договор поради наложено от
работодателя дисциплинарно наказание – уволнение по смисъла на чл. 188, т. 3 КТ. В настоящия случай по делото не се представиха доказателства, че ищцовото
дружество е наложило дисциплинарно наказание - „уволнение”.
Съгласно чл. 326, ал. 1 КТ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя. В тази връзка се установи, че трудовото правоотношение в прекратено на 19.09.2019 г., когато е изтекло уговореното тримесечно предизвестие, считано от подадаването на молба вх. № 41/ 19.06.2019 г. от ответника. В подкрепа на това е и издадената заповед № 127/16.09.2019 г. на работодателя, в която се констатира изтичането на срока по чл. 326, ал. 1 КТ, респ. прекратяването на трудовия договор.
Следва да се отбележи, че работодателят
не се е възползвал преди изтичане на уговореното предизвестие от
работодателската си власт за налагане на дисциплинарно уволнение поради
извършени нарушения на трудовата дисциплина от страна на ответника, изразяващи
се в неявяване на работа. В този смисъл трудовият договор не е прекратен на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ - при дисциплинарно уволнение, което е
задължителна предпоставка за ангажиране на отговорността за заплащане на
обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ. Това
налага извод за неоснователност на исковата претенция и като такава следва да
се отхвърли.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск от «Фокс Лазер» ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес ***«Любен
Каравелов» № 73, ет. 3, ап. 5 за осъждане на Б.М.Б., ЕГН **********,*** да
заплати сумата в размер на 2677,50 лева, представляваща обезщетение за
неспазено предизвестие по чл. 221, ал. 2 КТ, дължимо по трудов договор № 641/12.06.2019 г.,
сключен между страните по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.