Р Е
Ш Е Н
И Е
№....................
Гр. София,17.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТО, VI-21 състав,
в публично съдебно заседание на седемнадесети феруари две хиляди и двадесет и
първа година в състав:
СЪДИЯ : РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева като разгледа докладваното от съдията търговско дело N464 по описа за 2020г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ, вр. чл.200 ЗЗД и чл.92 ЗЗД за заплащане на сумата
от 290023,68 лв., представляваща общ
размер на неизпълнени задълженията по договор №401-2013 от 05.10.2015 г. за периода 01.10.2017 г. – 30.09.2018 г., от
които цена за доставка на газ в размер на 3315,76 лв., 278,79 лв. – цена за
пренос на природен газ и 286429,14 лв., както и неустойка за забавено плащане в
общ размер на 58381,07 лв., от които неустойка за забавеното плащане на
задълженията за цена на доставения газ в размер на 25818,69 лв. за период на
забава 10.10.2017 г. – 28.02.2020 г., неустойка за забавеното плащане на цената
за пренос в размер на 332,30 лв. за период на забава 10.10.2017 г. – 28.02.2020
г. и неустойка за забавеното плащане на таксата за заявен капацитет в размер на
32230,08 лв. за периода на забава 10.10.2017 г. – 28.02.2020 г., като ищецът не
е изменял първоначалните си претенции за неустойка, въпреки изменението на
главните вземания.
Ищецът твърди, че с ответника са страни
по договор №401-2013 от 05.10.2015 г., с
начало на действие от 01.01.2016 г. и срок до 01.01.2019 г. , като договорът е
изменян с допълнително споразумение от 21.07.2017 г. и 30.09.2018 г. Сочи, че
съгласно договора, количеството доставян природен газ е уговоряно първоначално
с годишна програма, включваща уговорки за общото годишно, месечно, тримесечно и
дневно количество газ, като след изменение на Правилата за търговия с природен
газ и Правилата за балансиране на пазара на природен газ, считано то 4-то
тримесечие на 2017 г. ответникът
следвало да заявява на Комбинирания оператор Булгартрансгаз АД чрез доставчика
–ищец твърд непрекъсваем годишен, тримесечен, месечен и/или дневен капацитет за
пренос на доставяните количества, като разходите за пренос на заявен капацитет
и за неизползван капацитет са за сметка на клиента, като цените за пренос и
капацитет са съобразно тарифата на Комбинирания оператор, а цената на
доставения газ е определена от КЕВР. Ответникът заявил съответни годишни
количества капацитет от 420 МWh/ден за периода
01.10.2017 г. – 30.09.2018 г., а за
периода 01.10.2017 г. – 31.10.2017 г. и тримесечен и месечен капацитет, като за
полученото от него количество газ и заявените количества за пренос и капацитет
му били издадени фактури, задълженията по които не са погасени изцяло, като в
договора между страните е предвидена неустойка за забава, в размер на законната
лихва.
Ответникът не оспорва сключването на
договора и допълнителните споразумения, както и фактите относно извършена
доставка на газ и подаването на заявките за капацитет за периода 01.10.2017 г.
– 30.09.2018 г. Твърди обаче, че е погасил задълженията си чрез плащане.
Твърди, че при заявяване на количествата за капацитет пред Комбинирания
оператор ищецът, в качеството си на комисионер, не е положил дължимата грижа,
тъй като не коригирал заявките на ответника по начин, съответстващ на
възможностите му за потребление, ограничени от инсталициите и измервателните
уреди, поради което и ответникът счита, че не следва да отговаря за
задълженията за капацитет и пренос, а извършените от него плащания погасяват
реалните задължения. Поддържа възражения за нищожност на собствените си
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на доказателствата по делото намира следното от
фактическа страна:
В тежест на ищеца е да докаже
твърденията си относно сключването на договора с ответника с твърдяното
съдържане, включително относно неустойката, както и изпълнение на задълженията
си по договора да достави количествата природен газ, респективно да заяви от
името на ответника съответните количества газ за пренос и капацитет съобразно
волята на клиента и с грижата на добрия търговец.
При установяване на горните
предпоставки в тежест на ответника е да докаже твърденията си относно
погасяване на задълженията чрез плащане, като възражението за недобросъвестно
изпълнение на задълженията за заявяване на количества за пренос и капацитет не
предполага установяване на допълнителни факти, извън веме въведените от
страните в процеса.
Между страните няма спор относно
сключването на договора договор №401-2013 от 05.10.2015 г., по силата на който
ищецът, в качеството му на доставчик, се е задължил да доставя на ответника, в
кчасетвото му на клиент, газ, съобразно годишна програма, срещу задължение на
ответника да заплаща цената на доставения газ по цени, определени съобразно
действище нормативни актове, както и разходите за капацитет и пренос,
определени в съответствие с действащите тарифи на комбинирания оператор, като
съгласно дефинициите в договора, „капацитет“ е максималния поток, иразен в
кубични метри за единица време или в енергийна единица за единица време, на
който ползвателят на мрежата има право съгласно разпоредбите на договора, а комбиниран
оператиро, енерегийно предприятие, лицензирано за поне две от дейностите
пренос, разпределение или съхранение на природен газ. Съгласно т.11.1 клиентът
възлага на доставчика да заяви еднократно на Комбинирания оператор твърд
непрекъсваем гозишен, тримесечен и/или месечен капацитет за пренос на
доставянате количества чрез посочен пункт за приемане –предаване, като след
потвърждаване на осигурен капацитет за пренос от Комбинирания оператор,
доставчикът информира клиента и разходите за капацитета се заплаща от клиента,
както и разходите за осигурен, но неизползван капацитет, като в рамките на
заявения годишен капацитет клиентът разполага с възможности за разпределението
по тримесечия, месеци и дни.
Поради изменение на Правилата за
търговия с природен газ и Правилата за балансиране на природен газ между
страните е сключено допълнително споразумение от 21.07.2017 г. , с което не се
променя уговорката между страните за заявяване на твърд непрекъсваем годишен,
тримесечен и/или дневен капацитет, като се изменя съдържанието на заявките и се
предвижда подаването им чрез електронна пратформа, както и се предвижда период
на заявяване октомври 2017 – м.декември 2018 г.
В изпълнение на уговорките в
споразумението ответникът е подал чрез електронната платформа заявка за годишен капацитет за периода октомври 2017 г.
–м.септември 2018 г., като е заявил 420 MWh/ден, като подал и заявки за тримесечен и месечен
капацитет за първото тримесечия от
периода, след което е преустановил подаването на тримесечни и месечни заявки,
като подадената годишна заявка е одобрена от комбинирания оператор.
Неоснователни са възраженията на
ищеца, че изявлението му по заявката било нищожно поради невъзможен предмет,
тъй като той не би могъл да потреби заявеното количеств чрез инсталациите си,
обслужвани на газ. Невъзможен предмет на престацията е налице, в случаите, в
които тя обективно, поради фактически или правни пречки не би могла да бъде
изпълнена/предоставена или изобщо да възникне, какъвто не е случаят със
заявения от ответника капацитет, чиято възможност за осигуряване е потвърдена
от комбинирания оператор. Невъзможността на ответника да използва заявеното
количество газ на първо място не следва само от капацитета на инсталациите му
към момента на заявяването и не касае типичната престация по договора.
Неоснователни са и възраженията на
ответника относно добросъвестността на ищеца във връзка със заявяването на
капацитет, тъй като при това посредничество, съобразно договора, ищецът е
обвързан от заявката на клиента, като е само фактически посредник по самото й предаването
на комбинирания оператор и следователно нито от договора, нито от изискването
за добросъвестност следва негово задължение да я коригира, чието неизпълнение
да обуславя основателно възражение за неизпълнен договор.
По делото се установява от
представените писмени доказателства – месечни актове, фактури, решенията на
КЕВР, извлечение от тарифата на комбинирания оператор, както и от заключението
на приетата счетоводна експертиза, се установява, че за доставените количества
газ, преноса и заявения от самия ответник капацитет, ищецът е издал фактури,
чиято стойност по отделните компоненти отговоря по количество и единична цена на
уговорките в договора, заявките на ответника за капацитет, доставените
количества газ и определените от КЕВР и тарифите на комбинирания оператор цени.
Установява се, че ответникът е осчетоводил всички издадени фактури в пълната им
стойност, като е ползвал данъчен кредит по тях.
Доводите му настоящото производство
са за липса на основание за начисляване на такси за капацитет поради допусната
от него грешка при заявяването му, които доводи са неоснователни, тъй като
системата на газопреносната и газоразпределителна мрежа, както и останалите
мрежи в енергетиката, основават сигурността и ефективността си на изискванията
за балансиране на доставките и консумацията чрез предварително заявяване на
необходимия капацитет, така щото операторът на мрежата да осигури търсеното
количество, в случая газ, на съответния клиент/потребител и същевременно
безопасното и сигурно функциониране на мрежата чрез балансиране на входящите и
изходящи количества газ/енергия и съответното й поддържане в рамките на
допустимия товар във всеки един момент от функционирането й. Като е заявил
определен капацитет, ответникът е длъжен да заплати разходите за осигуряването
му, като причините за погрешното му заявяане са непротивопоставими на
ответника.
Ответникът разполага и с възможност
за прекратяване на договора с прледизвестие, от която възможност не се е възползвал,
като същевременно е осчетоводил всички издадени фактури и е ползвал данъчен
кредит по тях.
Следователно за процесния период за
ответника са възникнали удостоверените по отделни компоненти в издадените от
ищеца и осчетоводени от ответника фактури за доставка, пренос и капацитет във
връзка с договора между страните.
Доколкото задълженията за заплащане
на цена за доставка, пренос и капацитет са еднородни и парични, но имат
различно основание, а не се намират в отношение на акцесорност помежду им, поради
което и по отношение на тях е при частично изпълнение е приложимо правилото на
чл.76, ал.1 ЗЗД относно прихващане на изпълнението. Установява се от
заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, че при
извършване на плащания ответникът е посочвал съответната фактура, както
съответния компонент от нея, който желае да погаси с извършеното плащане,
каквато право му дава чл.76, ал.1 ЗЗД. Така извършените плащания от ищеца
погасяват изцяло задълженията му за доставка и пренос на газ, които за
процесния период са в общ размер на 260693,11 лв., поради което и са
основателни възраженията на ответника за погасяване на тези задължения,
респективно предявените искове за тези компоненти са неоснователни и следва да
се отхвърлят, което обуславя неоснователност и на акцесорните искове.
Непогасени са останали единствено
част от задълженията за капацитет в размер на 294530,03 лв., поради което и
искът за заплащане на цената за заявен капацитет следва да се уважи в
предявения по-малък размер от 286429,14 лв.
Респективно ответникът дължи по
отношение неплатените задължения за капацитет уговорената неустойка в размер на 10 % на
годишна база, която изчислена от съда по реда на чл.162 ГПК е 56435,83 лв.,
изчислена п ри съобразяване на броя дни забава за всяка неплатена част от
издадените фактури по компонентна капацитет, която сума надвишава
претендираната неустойка за забавено плащане на задълженията за капацитет, така
както са уточнени от ищеца, като по отношение исковете за неустойка изменения
не е искано и допускано. Следователно искът за неустойка за забавено плащане на
задължения за капацитет следва да се уважи изцяло в предявения размер от 32230,08
лв.
Право на разноски при този изход от
спора имат и двете страни, които са ги претендирали, като на ищеца, съобразно
уважената част от исковете следва да се присъдят разноски за държавна такса,
депозит за експертиза и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 13295,14 лв., като съдът определя юрисконсултско
възнаграждение от 100 лв., а на ответника следва да се присъдят разноски в
размер на 239,05 лв. за адвокатско възнаграждение и депозит за експертиза, като
няма основание за намаляване на възнаграждението.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ
ОСЪЖДА
А. ООД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Б. ЕАД, ЕИК******, със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ, вр. чл.200 ЗЗД и чл.92 ЗЗД сумата от 286429,14 лв., представляваща задължения за такси за
капацитет по договор №401-2013 от 05.10.2015 г.
за периода 01.10.2017 г. – 30.09.2018 г., ведно със законната лихва от 28.02.2020 г. до окончателното й
заплащане, неустойка за забавеното
плащане на таксата за заявен капацитет в размер на 32230,08 лв. за периода
на забава 10.10.2017 г. – 28.02.2020 г. , както и на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за държавна такса, депозит за
експертиза и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 13295,14 лв.,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за
заплащане на цена за доставка на газ в размер на 3315,76 лв., за 278,79 лв. –
цена за пренос на природен газ по договор №401-2013 от 05.10.2015 г. за периода 01.10.2017 г. – 30.09.2018 г., за неустойка
за забавеното плащане на задълженията за цена на доставения газ в размер на
25818,69 лв. за период на забава 10.10.2017 г. – 28.02.2020 г. и за неустойка
за забавеното плащане на цената за пренос в размер на 332,30 лв. за период на
забава 10.10.2017 г. – 28.02.2020 г.
ОСЪЖДА
Б. ЕАД,
ЕИК******, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на А. ООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:*** на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски
по делото в общ размер на 239,05 лв. за адвокатско възнаграждение и депозит
за експертиза.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: