№ 11265
гр. С., 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20231110125198 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на
следните вземания по отношение на ответницата Г. К. Ц.: сумата 2 313,26
лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода 01.05.2018 г. - 30.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
06.12.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 453,48
лева за периода от 16.07.2019 г. до 15.10.2021 г., сумата 2,50 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода 01.11.2019 г. - 30.11.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
06.12.2021 г. до изплащане на вземането и мораторна лихва в размер на 0,43
лева за периода от 31.12.2019 г. до 15.10.2021 г., които суми касаят
топлоснабден имот – а., находящ се в гр. С., с абонатен № ., и за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № .. по
описа на СРС, 153 състав. Претендира разноски.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна
1
енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата
цена. Съгласно приложимите общи условия се дължи и обезщетение за
забавено плащане. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение,
като при условията на евентуалност, в случай, че на ответницата бъдат
присъдени разноски, прави искане за компенсирането им до размера на по-
малкото. Навежда възражение за прекомерност на претендираното от
ответницата адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от
ответницата Г. К. Ц., чрез назначения й особен представител адв. В. Ч. Т. –
САК, с който оспорва исковата претенция по основание и размер. Оспорва до
процесното жилище да е доставяна топлинна енергия на претендираната от
ищцовото дружество стойност. Твърди, че извършеното дяловото
разпределение не отразява действителното количество на доставената
топлинна енергия в жилището. Оспорва твърденията на ищеца за проведено
от етажната собственост общо събрание за избор на фирма за дялово
разпределение. Оспорва поисканите от ищеца съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертизи. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т.” ЕООД не излага
становище по основателността на претенциите.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.
Предявеният иск е за задължение за заплащане на дължимата цена по
договор за продажба на топлинна енергия. Следва да се установи
възникването на облигационно отношение между страните по договор за
продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
Видно от договор за продажба от . процесния имот – а., находящ се в гр.
С. /с настоящ адрес ./ е бил собственост на М.С.А.. След смъртта на М.С.А.,
ответницата по делото Г. К. Ц. е придобила собствеността върху процесния
недвижим имот, доколкото видно от Удостоверение за наследници изх.№ .. е
единствен наследник по закон на М.С.А.. Представено е заявление-
декларация от ответницата с вх. № ., от което се установява, че същата е
отправила искане до ищцовото дружество партидата за процесния имот,
2
находящ се в гр. С., с аб. № ., да бъде променена на нейно име съгласно
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т.”
ЕАД на клиенти в гр. С.. По делото е представен Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № ., том ., рег. № ., дело № . от .., видно от който
на .. ответницата Г. К. Ц. е прехвърлила собствеността на придобития от нея
по наследствено недвижим имот – а., находящ се в гр. С., . на трето за делото
лице. Предвид гореизложеното, съдът приема за установено, че ответницата,
в качеството й на собственик на процесния недвижим имот до .., е страна по
облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до
топлоснабдения имот през процесния период 01.05.2018 г. - 30.09.2019 г.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост, в която се намира същият, е била
присъединена към топлопреносната мрежа. От представените от третото
лице-помагач „Т.” ЕООД писмени доказателства се установява, че през
исковия период не е осигурен достъп до процесния имот за извършване на
отчитането на уредите. Представени са изравнителните сметки за
топлоснабдения имот с абонатен № . и протоколи за неосигурен достъп.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
/приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл. 150, ал.
1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е
предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и
в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
В случая са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Т.“ ЕАД на клиенти в град С. (ОУ – 2016 г.), одобрени от
КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. Несъмнено е, че общите условия на ищцовото
3
дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани във в-к Монитор.
Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което
да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни
твърдения, нито има данни ответницата да е упражнила правото си на
възражение срещу Общите условия. В този смисъл той е потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период.
Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по
договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на
чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия. Договорът касае доставка на
топлинна енергия до обект с абонатен № ..
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда
са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на “Т.” ЕООД съгласно представения протокол от общо събрание
на етажните собственици от 08.09.2001 г. и сключения въз основа на него
договор с топлинния счетоводител от 19.09.2001 г.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на
съдебнотехническата експертиза, съгласно което процесният имот е бил
топлофициран и сградата – етажна собственост, в която се намира същият, е
била присъединена към топлопреносната мрежа. Дяловото разпределение в
етажната собственост се е извършвало от „Т.“ ЕООД. През процесния период
в имота на ответницата е имало 4 броя отоплителни тела, на които са
поставени топломери и 1 брой водомер за топла вода. За периода 2018 г. -
4
2019 г. не е бил подсигурен достъп за отчет на уредите. В експертизата е
посочено, че през процесния период поради неосигурен достъп ТЕ за
отопление на имот е начислявана на база екстраполация по максималния
специфичен разход на сградата съгласно т. 6.5 от приложението към чл. 61,
ал. 1 от Наредба 16-334 и Наредба № Е-РД-04-1. Били съставени и протоколи
за неосигурен достъп с подпис на свидетел. Установено е, че поради
неосигурен достъп топлата вода е изчислявана на база брой /1 лице/
потребители по 140 л./ден за един човек съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 16-334 и Наредба № Е-РД-04-1. Установено е още, че топлината, отдадена
от сградната инсталация, е изчислявана по формулата – т. 6.1.1. от
Приложение към Наредба № 16-334 и Наредба № Е-РД-04-1 на база
инсталирана отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за
периода. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е
разпределяна на база пълен отопляем обем на имота – 199 куб. метра.
Експертизата установява, че заложената в подробните изравнителни сметки
ТЕ за разпределение напълно съответства на отчетената по общия топломер.
Експертът установява, че количествата топлинна енергия за технологични
разходи на абонатната станция са отчислявани за сметка на ищеца. От
отчетената ТЕ са приспаднати технологичните разходи, като във фактурите и
изравнителните сметки е заложена ТЕ за разпределение. Съгласно приетото
експертно заключение дяловото разпределение е извършено в съответствие с
нормативната уредба, като количеството доставена топлоенергия е на
стойност 1 889,26 лева.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния период до
топлоснабдения имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното,
като количеството на доставената енергия е разпределяно законосъобразно в
съответствие с правилата на действащата нормативна уредба /Наредба № 16-
ЗЗ4/2007 г. за топлоснабдяването/ - за топлинна енергия за отопление на
имот, за битово горещо водоснабдяване и отдадена от сградната инсталация.
При изчисляване на сумата за действително ползваната топлинна енергия е
съобразена цената на ТЕ за месеците, попадащи в исковия период.
Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при
определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
5
изравняване. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът
кредитира напълно заключението на съдебно-техническата експертиза, която
е отчела именно реално доставеното количество топлинна енергия през
исковия период. Според вещото лице размерът на дължимата цена за
доставена топлинна енергия през исковия период възлиза на 1 889,26 лева,
поради което предявеният иск следва да бъде уважен до този размер, а за
разлика над 1 889,26 до 2 313,26 лева следва да бъде отхвърлен.
Основателна е и претенцията за заплащане на дължимата годишна такса за
извършваната услуга за дялово разпределение предвид, че тя не е включена в
стойността на потребената топлинна енергия. Съгласно разпоредбите на чл.
36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и
на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т.” ЕАД и търговец, за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите
на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Представено е извлечение по сметка, от което се установява размерът на
всяка от месечните такси за извършване на услугата дялово разпределение,
включени в исковия период. По изложените съображения съдът счита, че
размерът на дължима главница за доставена услуга за дялово разпределение
за периода 01.11.2019 г. – 31.11.2019 г. възлиза на 2,50 лева, предвид което
претенцията на ищеца следва да бъде уважена изцяло за сумата 2,50 лева.
Ответницата не доказа погасяване на тези задължения, с оглед на което
исковете за главница за потребена ТЕ и за доставена услуга дялово
разпределение се явяват основателни до посочените размери.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен
дълг и забава в погасяването му. По делото се установи наличието на главен
дълг.
Към исковия период приложение намират Общите условия на ищеца от
12.07.2016 г. В чл. 32, ал. 3 от същите е посочено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на
месечните фактури и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
6
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33,
ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал.
3 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от ОУ е
предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2. Следователно, въпреки че изискуемостта на месечно
дължимите суми настъпва в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят
/съгласно чл. 33, ал. 1/, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на
задължението си за заплащане цената на ТЕ за потребеното количество
топлинна енергия за целия отчетен период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася, т.е. ответницата не дължи мораторна лихва върху
задълженията по месечните /прогнозни/ фактури, а само за задължението по
общите /изравнителни/ фактури. Тези фактури обаче се издават в края на юли
месец /31.07/, а 45-дневният срок след края на отчетния период /последният
изтича на последното число на месец април на съответната година/ изтича на
14.06., т.е. средата на юни месец на съответната година. Или с други думи
задължението за заплащане на стойността на реално потребената топлинна
енергия в ОУ от 2016 г. е регламентирано като срочно, но срокът, който кани,
изтича преди изравнителното вземане на топлофикационното дружество по
общата фактура да е възникнало, както по основание, така и по размер. Няма
как длъжникът по едно задължение да изпадне в забава преди за него да е
ясно какво дължи и това да влече неблагоприятните последици от забавата за
него. Ето защо посочените разпоредби на общите условия от 2016 г. следва да
се тълкуват в смисъл, че длъжникът изпада в забава с изтичане на 45-дневния
срок от издаването на фактурата за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки, или от 15.09
на съответната година.
По изложените съображения и на основание чл. 162 ГПК съдът счита, че
размерът на лихвата за забава върху дължимата топлинна енергия 1 889,26
лева за периода 15.09.2019 г. – 15.10.2021 г. възлиза на 396,10 лева.
По отношение на дължимото обезщетение за забава върху вземанията по
процесната общата фактура обаче следва да се съобрази и чл. 6 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение /действаща за
периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл./, според който мораторна лихва не
7
се дължи за посочения период на извънредното положение. При съобразяване
на тази разпоредба и на основание чл. 162 ГПК съдът счита, че размерът на
лихвата за забава върху дължимата топлинна енергия за периода 15.09.2019 г.
- 12.03.2020 г. и периода 09.04.2020 г. – 15.10.2021 г. възлиза на 382,21 лева,
до който размер предявената акцесорна претенция се явява основателна и
следва да се уважи, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер
453,48 лева и за периода 16.07.2019 г. – 14.09.2019 г. и 13.03.2020 г. -
08.04.2020 г.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.
По разноските.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски
за исковото производство съразмерно на уважената част от исковете в размер
общо на 843,49 лева за държавна такса, депозит за вещо лице, депозит за
особен представител и юрисконсултско възнаграждение, както и в
заповедното производство в общ размер на 86,53 лева за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Ответницата не е сторила разноски в производството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че Г. К.
Ц., с ЕГН ********** дължи на „Т.” ЕАД, ЕИК ., сумите както следва: на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата 1 889,26 лева,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот – а., находящ се
в гр. С., с абонатен № ., за периода 01.05.2018 г. - 30.09.2019 г. и сумата 2,50
лева, представляваща цена за доставена услуга дялово разпределение за
8
периода 01.11.2019 г. - 30.11.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
06.12.2021 г. до изплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата 382,21 лева, представляваща обезщетение за забава върху цената
за топлоенергия за периода 15.09.2019 г. – 15.10.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница на цена за доставена топлинна енергия за разликата над
1889,26 лева до пълния предявен размер 2 313,26 лева, иска за лихва върху
главницата за топлинна енергия за разликата над присъдената сума 382,21
лева до пълния предявен размер 453,48 лева и за периода 16.07.2019 г. –
14.09.2019 г. и 13.03.2020 г. - 08.04.2020 г., както и акцесорния иск по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 0,43 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.12.2019 г. -
15.10.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № .. по описа на СРС, 153 състав.
ОСЪЖДА Г. К. Ц., с ЕГН ********** да заплати на „Т.” ЕАД, ЕИК . на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 843,49 лева разноски в исковото
производство и сумата 86,53 лева разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
страната на ищеца „Т.” ЕАД – „Т.” ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9