Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 790
гр. Пловдив, 26.05.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в
открито съдебно заседание на двадесети май, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
НИЗАМОВА
при участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 727/2020г. по описа на ПРС, XXV нак.
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 36-000044/22.01.2020 г., издадено от А. В. Г. – г. и., определен от Министъра на
МТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАвП в ОО "АА" -
град Пловдив, с което на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закон за
автомобилните превози /ЗАвП/, на Т. И. Б. с ЕГН **********, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер
на 2 000 лева - за
нарушение на чл. 31, ал. 1, т. 8 от Наредба № 34
от 06.12.1999 г. на МТ.
Жалбоподателят Т. И. Б., оспорва обжалваното
Наказателно постановление и моли да бъде отменено като излага подробни съображения за това
и алтернативно моли за приложение на чл. 28 от ЗАНН. В съдебно заседание
жалбоподателя не се явява лично, представлява се от адв. А.А. който поддържа
жалбата и съображенията изложени в нея.
Въззиваемата страна, Областен отдел
"Автомобилна администрация" - град Пловдив, редовно призована не
изпраща представител, но изразява писмено становище по съществото на делото.
От фактическа страна се установява следното:
На 24.12.2019г. актосъставителят Е.Х.Х. – и. към ОО "АА" -
Пловдив, съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ срещу
Т. И. Б. за това, че на
същата дата, около 15.25 часа, в гр.
Пловдив, бул. "Христо Ботев" № 52, срещу автогара „Юг“, като водач на лек автомобил Ситроен
С4, собственост на „Такси 1“ ООД, клон Пловдив, с рег. № …, извършва таксиметрова
дейност видно от пътна книжка № …. и пътен лист № …., като управлява автомобила
без удостоверение за психологическа годност. При проверката жалбоподателя
представил удостоверение за психологическа годност № … със срок на валидност до
01.12.2019г. В акта било отразено че жалбоподателя извършил нарушение на чл. 31, ал. 1, т. 8 от Наредба № 34
от 06.12.1999 г. на МТ. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без възражения. В
законовия срок, жалбоподателя подал възражение срещу акта, но то било прието за
несъществено и не било уважено. Въз основа на така съставения АУАН било издадено
обжалваното НП, в което нарушението било описано и квалифицирано по сходен начин с това в
съставения АУАН, с изключение на това че било отразено че жалбоподателя
управлявал лек автомобил Ситроен
С4, собственост на „Такси 1“ ООД, клон Пловдив, с рег. № РВ 7633 РК. В НП също
нарушението било квалифицирано като такова по чл. 31, ал. 1, т. 8 от Наредба № 34
от 06.12.1999 г. на МТ, като на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвП, Т. И. Б. е бил санкциониран с глоба в
размер на 2
000
лева.
По делото е
приложено завеено копие на удостоверение
за психологическа годност № … със срок на валидност до 01.12.2019г., както и
новоиздадено удостоверение за психологическа годност № … със срок на валидност
от 31.12.2019г. до 31.12.2022г.
По делото като свидетел е
разпитан актосъставителя Е.Х.Х., от чийто разпит се установи че при извършената
на жалбоподателя проверка било установено че жалбоподателя управлявал
таксиметров автомобил с рег. № …, като удостоверението му за психологическа
годност било изтекло преди 15-ина дни. Свидетеля разказа че била извършена
проверка в регистъра за психологически изследвания на водача от която се
установило че действително жалбоподателя имал удостоверение за психологическа
годност, което обаче било изтекло преди дни.
По делото е приложено
свидетелство за регистрация на лек автомобил Ситроен С 4, с рег. № …, видно от
което автомобила е собственост на „Такси - 1“ ООД.
По делото е приложено писмо от
Сектор „ПП“ при ОДМВР Пловдив, видно от което лек автомобил с рег. № …, е
собственост на Е. И. Я. и е марка БМВ.
Така изложената фактическа обстановка съдът
прие за безспорно установена въз основа на показанията на разпитания като
свидетел актосъставител Е. Х., които показания съдът изцяло кредитира като
обективни, последователни, логичини и неопровергани от останалия доказателствен
материал, в това число и от жалбата. Съдът кредитира и приобщените по делото
писмени доказателства, доколкото същите са относими, допустими и допринасят за
установяването на обективната истина - удостоверение за психологическа годност № … със срок на
валидност до 01.12.2019г., удостоверение за психологическа годност № … със срок
на валидност от 31.12.2019г. до 31.12.2022г., свидетелство за регистрация на
лек автомобил Ситроен С 4, с рег. № …, писмо от Сектор „ПП“ при ОДМВР Пловдив,
видно от което лек автомобил с рег. № …, е собственост на Е. И. Я. и е марка
БМВ, дневен финансов отбет видно от който на процесната дата жалбоподателя е
работил като таксиметров шофьор, извадка от регистъра за явяване на
психологическо изследване и др.
Тази фактическа обстановка и
анализът на събраните по делото доказателства обосновават следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Съображенията за това са следните:
На първо място следва да се посочи, че
обжалваното Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга
на неговите правомощия. Този извод се обосновава от приложената по делото (л.
2) Оправомощителна заповед, издадена от министъра на транспорта,
информационните съобщения и технологиите, видно от която главните инспектори в
областен отдел "Автомобилна администрация" са оправомощени да издават
наказателни постановления за установени нарушения от типа на процесното.
В конкретния случай в хода на съдебното
следствие се установява по безспорен начин, че с действията си жалбоподателят е
осъществил от субективна и обективна страна състава административно нарушение.
По категоричен начин се установява от доказателствата по делото, че на
процесната дата същият е управлявал лек автомобил Ситроен
С4, собственост на „Такси 1“ ООД, клон Пловдив, с рег. № …, извършващ
таксиметров превоз на пътници, без да е психологически годен по смисъла на наредбата по
чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Последното се установява както от показанията на
разпитания по делото актосъставител, така и от приложеното по преписката удостоверение за психологическа годност № …, издадено на Т. И. Б., видно от което
същото е било със срок на валидност до 01.12.2019г.
Видно от приложения дневен финансов отчет на 24.12.2019г., жалбоподателя е
работел като таксиметров водач, с реализран оборот и отчетен пробег, с лек
автомобил с рег. № …, с начален курс в 13.35ч. и последен в15.15ч., което потвърждава извода, че жалбоподателят е
извършвал таксиметрова дейност към момента на проверката.
Независимо
това обаче в хода на проведеното административнонаказателното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения които водят до отмяна на издаденото
наказателно постановление.
На първо
място по делото беше установено че жалбоподателя е работил на процесната дата като
таксиметров водач именно с лек автомобил Ситроен С 4 с рег. № … собственост на
„Такси – 1“ ООД, а не с лек автомобил БМВ с рег. № …, собственост на Е. И. Я.
От приложеното по делото свидетелство
за регистрация на лек автомобил Ситроен С 4, с рег. № … е видно че то е
собственост на „Такси – 1“ ООД, като върху дневния финансов отчет
приложен към съставения акт също е отразен този регистразционен номер.
Следователно безспорно жалбоподателя е шофирал именно този лек автомобил, а не
отразения в издаденото НП. Посочения
факт е от съществено значение с оглед установяване на факти от обективната
страна на извършеното нарушение. Този факт в съставения АУАН е посочен
правилно, но в издаденото НП използвания лек таксиметров автомобил е отразен
погрешно и несъответно на отразеното в АУАН. Посоченото разминаване е
недопустимо и води автоматично до нарушаване правото на защита на жалбоподателя
и съответно до отмяна на издаденото НП.
На следващо
място следва да се отбележи че словно описаното нарушение съответства на
нарушение на нормата на чл. 18, т. 3 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ, според
която водачът на лек таксиметров автомобил трябва да е психологически годен по
смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Нарушението което се вменява на
жалбоподателя е именно управление на таксиметров автомобил на 24.12.2019г., с удостоверение за психологическа
годност № … със срок на валидност до 01.12.2019г. независимо от това обаче,
извършеното от жалбоподателя нарушение е квалифицирано цифрово като такова на чл. 31, ал. 1, т. 8 от Наредба № 34
от 06.12.1999 г. на МТ. Посочената разпоредба гласи че при управление на таксиметров автомобил
водачът е длъжен да носи удостоверение за психологическа годност. В крайна
сметка по делото безспорно се установи че жалбоподателя е носел такова
удостоверение, но с изтекъл срок на валидност. То дори е приложено като
доказателство към съставения акт. Следователно няма как на нарушителя да бъде
вменено нарушение на чл. 31, ал. 1, т. 8 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ тъй като то предполага
водачът на таксиметровия автомобил да има издадено валидно удостоверение за
психологическа годност, но да не го носи при упражняване на дейността си. В
настоящия случай обаче жалбоподателя Б. е носил удостоверение, но то е било с
изтекъл срок на валидност, т.е. той не е бил годен по смисъла на чл. 152, ал.
1, т. 2 от ЗДвП и е извършил нарушение на чл. 18, т. 3 от Наредба № 34
от 06.12.1999 г. на МТ. Като не е квалифицирал нарушението правилно, административнонаказващия
орган е допуснал съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на
издаденото НП.
Относно
направеното в съдебно заседание в хода на съдебното производство искане на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски в полза на
наказания за направените от него разноски, и с оглед очерталия се изход на
производството – при отмяна на атакуваното наказателно постановление, същото
искане се явява според съда основателно и следва да бъде уважено. Съгласно чл.
63, ал. 1 от ЗАНН „В съдебните производство по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК“, а според чл. 143, ал. 1 от АПК „Когато
съдът отмени обжалвания акт или отказва да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателя на жалбата е имал такъв, се възстановават от бюджета на
органа издал отменения акт или отказ“. В конкретния случай процесуалното
представителство на жалбоподателя в производството по делото е осъществено от
адвокат, като съгласно приложения на л. 9 от съдебното производство Договор за
правна защита и съдействие от
30.01.2020г. е било договорено възнаграждение в съответствие с
разпоредбата на чл. 36, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, като
правната помощ е била предоставена безплатно на лице което е материално
затруднено. Съобразно с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения същия се равнява на сумата
от 300лв. Предвид отмяната на обжалваното НП и наличните доказателства за предоставена
безплатна правна помощ на жалбоподателя, съдът следва да възложи тези разноски
в тежест на юридическото лице в чиято структера е административния орган издал
процесното наказателно постановление – в тежест на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, доколкото и Областен отдел Автомобилна
администрация не е самостоятелно юридическо лице. ИА „АА“ не е страна по
делото, но присъждането на разноски именно на ЮЛ следва от закона – в отсъствие
с чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, вр. параграф 1, т. 6 от ДР
на АПК. Разноските следва да бъдат платени на процесуалния представител на
жалбоподателя който е поел защитата на лице което е материално затруднено.
Мотивиран
от горното ПРС XXV н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-000044/22.01.2020 г., издадено от А. В. Г. – г. и., определен от
Министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАвП в ОО "АА" -
град Пловдив, с което на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закон за
автомобилните превози /ЗАвП/, на Т. И. Б. с ЕГН **********, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер
на 2 000 лева - за
нарушение на чл. 31, ал. 1, т. 8 от Наредба № 34
от 06.12.1999 г. на МТ.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“,
БУЛСТАТ №: 121 410 441, да
заплати на адв. А.В.А. ***, в качеството му на
защитник на Т. И. Б., ЕГН **********,***, сумата от 300 лева, представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по
реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.