РЕШЕНИЕ
№ 2583
гр. Бургас, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20222120101681 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД против А. Я. М. иск за приемане за установено, че ответникът дължи
на ищеца следните суми: 2 160,48 лв. – неплатена главница по Договор за потребителски
кредит № ****/**** г., сключен между ответника и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, вземанията по
който са били прехвърлени на ищеца, 338,61 лв. – договорна лихва, дължима за периода
05.03.2018 г. – 05.04.2019 г., 341,80 лв. - лихва за забава, дължима за периода 05.03.2018 г. –
28.11.2019 г., както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
до окончателното изплащане на задължението, за които вземания в полза на „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД по ч.гр.д. № 10268/2019 г. по описа на БРС е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК. Претендира се и присъждане на направените от ищеца
съдебно-деловодни разноски в заповедното и в исковото производство. Ищецът твърди, че
на 27.12.2017 г. между А. Я. М. и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е бил сключен договор за
потребителски кредит в размер на 1 929 лв., с която сума е заплатена на търговеца закупена
от ответника стока (*********), а последният се е задължил да върне дължимата сума ведно
с договорна лихва в размер на 570,09 лв., или общо 2 499,09 лв., на месечни погасителни
вноски, дължими през периода 05.03.2018 г. – 05.04.2019 г. Твърди се също така, че до
момента длъжникът не е платил дължимите по договора суми в пълен размер, като
непогасени са останали процесните суми. На следващо място се твърди, че с Приложение №
1/31.08.2021 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.08.2018 г.
вземанията на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, произтичащи от гореописания договор за
потребителски кредит, са били прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ООД,
като на ответника е било изпратено уведомление за цесията, което се е върнало невръчено,
1
поради което се моли да бъде прието, че уведомлението за цесията е връчено на ответника
като приложение към исковата молба. В съдебно заседание не се явява процесуален
представител на ищеца, но с писмена молба е заявено поддържане на иска, ангажирани са
доказателства.
Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.
В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от назначения
особен представител на ответника, в който искът е оспорен като недопустим и като
неоснователен. Твърди се, че ищецът не е активно легитимиран да предяви настоящия
установителен иск. Оспорена е валидността на прехвърлянето на вземането на „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД от А. М.. Твърди се също така, че цесията не е съобщена на ответника и не е
произвела действието си, както и че съобщението не може да бъде връчено на ответника
чрез назначения му особен представител. На следващо място се твърди, че договорът за
кредит съдържа нищожни клаузи – неравноправни и неясни за потребителя, а именно
клаузите за такса за оценка на риска в размер на 231,48 лв., за годишен лихвен процент в
размер на 24,04 % и за годишен процент на разходите в размер на 44,02 %. Посочено е, че
тези клаузи са нищожни на осн. чл. 26 от ЗЗД, тъй като накърняват добрите нрави, както и
поради прекомерност. С оглед на това е оспорен и размерът на претендираното задължение,
като е заявено, че евентуално дължимата главница е в размер на 1 929 лв. Твърди се и че в
случая е налице начисляване на лихва върху лихва, което е недопустимо, както и че е
недопустимо начисляването на възнаградителна лихва и на лихва за забава за един и същи
период. С оглед на горното се моли производството по делото да бъде прекратено, поради
недопустимост на иска, евентуално искът да бъде отхвърлен като неоснователен. В отговора
е направено и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните
суми, но в съдебно заседание особеният представител е оттеглил това възражение.
Особеният представител на ответника се явява в съдебно заседание, поддържа отговора и
моли искът да бъде отхвърлен изцяло, не ангажира доказателства.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните
и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложено ч.гр.д. № 10268/2019 г. по описа на БРС, с издадената по това
дело Заповед № 4659/09.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ чл. 417 от ГПК е разпоредено длъжникът А. Я. М. да заплати на кредитора „ТИ
БИ АЙ БАНК” ЕАД сумата от 2 160,48 лв., представляваща изискуема главница по Договор
за потребителски кредит № ******/***** г., сключен между ответника и „Ти Би Ай Банк“
ЕАД, сумата от 338,61 лв. – договорна лихва за периода 05.03.2018 г. – 05.04.2019 г., сумата
от 341,80 лв. - лихва за забава, дължима за периода 05.03.2018 г. – 28.11.2019 г., законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението на 06.12.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 106,82 лв. – разноски по
делото.
С Определение от 28.01.2022 г. заповедният съд е спрял изпълнението на заповедта и
е указал на заявителя, че в 1-месечен срок от съобщението може да предяви иск за
установяване на вземането си, както и да представи доказателства за предявяване на такъв
иск. С оглед на тези указания е бил предявен и настоящият установителен иск от лице,
сочещо себе си за цесионер на вземането, като е спазен 1-месечния срок по чл. 415 от ГПК.
В тази връзка в отговора на ответника е направено възражение за недопустимост на иска,
като се твърди, че за ищеца не е налице право да предяви установителен иск. Съдът намира,
че това възражение е неоснователно, тъй като в т. 10б на Тълкувателно решение № 4/2013 от
18.06.2014 г., постановено по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изрично е посочено, че
при частно правоприемство при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило
2
в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска реда на чл. 422,
какъвто е настоящият случай, легитимирани да предявят иска са както цедентът, така и
цесионерът, ако е спазил срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, а в случая този срок е спазен. С
оглед на това съдът намира, че предявеният от цесионера на вземането иск е допустим.
По делото е представено копие на Договор за потребителски кредит № ****/***** г.,
сключен между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД -кредитор и А. Я. М. - потребител, с който на
ответника е предоставен потребителски кредит в размер на 1 929 лв. за закупуване на стока
– мобилен телефон *****, като е уговорено, че сумата ще бъде преведена по сметка на
продавача на стоката за заплащане на нейната цена, а ответникът се е задължил да погаси
кредита в срок до 05.04.2019 г.
В чл. 7.1 на договора за кредит е уговорено заплащането на еднократна такса за
оценка на риска в размер на 231,48 лв., която се финансира от кредитора и се възстановява
от потребителя с дължимите месечни вноски по погасителния план.
Съгласно чл. 9 от договора за кредит, кредитополучателят дължи заплащане на лихва
върху предоставения му кредит в размер на 24,04 % годишно, а при просрочие потребителят
дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за
периода на просрочието.
В чл. 11 е изложен и договореният между страните погасителен план, съгласно който
кредитът е следвало да бъде погасен на 14 месечни вноски, дължими през периода
05.03.2018 г. - 05.04.2019 г.,
В чл. 10 на договора е посочено, че годишният процент на разходите по кредита е в
размер на 44,02 %, а общо дължимата от потребителя сума е в размер на 2 499,09 лв. В
договора обаче не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 от ЗПК начин, каквото
изискване се съдържа в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. С оглед на това и тъй като съдът е длъжен
да следи служебно дали договорът за кредит отговаря на условията на ЗПК, а в случая се
установи наличие на несъответствие на договора с чл. 11, ал. 1, т. 10 от този закон, съдът
намира, че на осн. чл. 22 от ЗПК договорът е недействителен.
Предвид горното и на осн. чл. 23 от ЗПК потребителят следва да върне само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, т.е. недължими са
претендираните по делото суми, представляващи договорна лихва и обезщетения за забава.
Видно от изготвената по делото експертиза, сумата от 1 929 лв. е била преведена от
кредитора на търговеца „МЕДИАБОКС“ ЕООД, от когото ответникът е закупил мобилния
телефон. Вещото лице е установило, че ответникът не е извършил никакви плащания за
погасяване на задължението си по договора за кредит, съответно няма погасени суми по
него. В експертизата също така е посочено, че главницата по отпуснатия кредит възлиза на
2 160,48 лв., като в нея са включени цената на стоката в размер на 1 929 лв. и еднократната
такса за оценка на риска в размер на 231,48 лв. Вещото лице е изчислило и дължимите
лихви по договора за кредит.
Съдът намира, че чистата стойност на кредита в случая е 1 929 лв., а не
претендираната по делото главница от 2 160,48 лв., тъй като в тази сума е включена и
предвидената в договора за кредит такса за оценка на риска, а предвид недействителността
на договора за кредит същата не се дължи от ответника. За пълнота следва да се посочи, че
според съда тази такса не се дължи и на друго основание, тъй като съгласно чл. 10а, ал. 2 и
ал. 4 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
3
свързани с усвояване и управление на кредита, а видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит, като в случая това условие не е спазено.
С оглед на гореизложеното съдът намира за установено, че ответникът дължи по
сключения между него и „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД Договор за потребителски кредит №
******/****** г. главница в размер на 1 929,00 лв., представляваща чистата стойност на
кредита, но не дължи претендирания остатък от главницата в размер на 231,48 лв., нито
дължи договорна лихва и лихви за забава.
По делото е представен Рамков договор за продажба на вземания (цесия) от
31.08.2018 г., сключен между „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД (продавач) и „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД (купувач), с който страните са се споразумели, че
продавачът ще прехвърля регулярно на купувача своите вземания по договори за
потребителски кредит, сключени с физически лица – потребители по смисъла на ЗПК, като
конкретните вземания ще бъдат индивидуализирани в отделни Приложения № 1 към
договора, които ще представляват неразделна част от договора и ще имат значение на
допълнителни споразумения към него.
Представено е и извлечение от Приложение № 1/31.08.2021 г. към горепосочения
договор за продажба и прехвърляне на вземания, в което под № *** фигурира вземане по
договор № ****/******* г. с длъжник А. Я. М., с отпусната главница в размер на 1 929 лв.,
общо дължимо по кредита – 2 730,57 лв. и остатък на дължима сума към 02.08.2021 г. –
3 482,79 лв.
Приложено е и Потвърждение от 31.08.2021 г. за така извършената цесия на вземания
с Приложение № 1/31.08.2021 г., като същото изхожда от цедента, т.е. отговаря на
изискването на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
Видно от представеното копие на пълномощно, цедентът „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД е
упълномощил цесионера „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД да уведоми
всички длъжници за цедирането на вземанията, извършено Приложение № 1/31.08.2021 г.
към договора за цесия от 31.08.2018 г.
Представено е и изпратено до ответника М. уведомително писмо от 31.08.2021 г. за
извършената цесия, като видно от известието за доставяне, то не е било потърсено и
получено от адресата. Въпреки това и с оглед трайно установената съдебна практика в тази
насока, съдът намира, че в случая следва да се приеме, че е налице редовно уведомяване на
длъжника за цесията, тъй като уведомлението за цесията му е било връчено като
приложение към исковата молба, като фактът, че то е било получено от назначения на
ответника особен представител не се отразява на редовността на връчването. С оглед на
това съдът намира, че цесията е произвела действието си по отношение на ответника и към
настоящия момент надлежен кредитор на вземането по процесния договор за заем е именно
ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД.
Предвид горното, съдът намира за установено по делото, че ответникът А. М. дължи
на ищеца единствено сумата от 1 929 лв., представляваща неплатена главница по сключения
между него и „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД Договор за потребителски кредит № *****/****** г.,
вземанията по който са били валидно прехвърлени на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с Приложение № 1/31.08.2021 г. към договора за цесия от 31.08.2018 г.,
поради което предявеният установителен иск е основателен и доказан и следва да бъде
уважен единствено по отношение на тази сума, а в останалата му част искът е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
С оглед частичното уважаване на иска, ответникът следва да заплати на ищеца
сумата от 583,68 лв., представляваща част от направените от него разноски по настоящото
4
дело, съответна на уважената част от иска, както и сумата от 72,53 лв., представляваща
съответна част от направените от заявителя разноски в заповедното производство, тъй като
видно от рамковия договор за цесия – т. 1.5 от него, вземането е прехвърлено от заявителя на
ищеца с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности, включително
начислените несъбрани лихви, както и с начислените и несъбрани такси, комисионни и
разноски.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено на осн. чл. 422 от ГПК, че А. Я. М., ЕГН **********, от гр.
Б***, ж.к. ********, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК:
******, със седалище и адрес на управление: гр. С***, бул. *********, сумата от 1 929,00
лв. (хиляда деветстотин двадесет и девет лв.), представляваща неплатена главница по
Договор за потребителски кредит № *****/***** г., сключен между ответника и „ТИ БИ АЙ
Банк“ ЕАД, вземанията по който са били прехвърлени на ищеца с Приложение №
1/31.08.2021 г. към Рамков договор за продажба на вземания (цесия) от 31.08.2018 г., която
сума е част от предмета на Заповед № 4659/09.12.2019 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 10268/2019 г.
по описа на РС-Бургас, като в останалата му част ОТХВЪРЛЯ предявения установителен
иск.
ОСЪЖДА А. Я. М., ЕГН **********, от гр. Б***, ж.к. **********, да заплати на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С****, бул. ***********, сумата от 583,68 лв. (петстотин осемдесет и три
лв. и шестдесет и осем ст.), представляваща част от направените от него разноски в
настоящото производство, както и сумата от 72,53 лв. (седемдесет и два лв. и петдесет и три
ст.), представляваща част от направените разноски в заповедното производство.
Дължимите суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка на ищеца:
IBAN: *********,
BIC: *********
„Обединена българска банка“ АД.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС-Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5