Р Е Ш Е Н
И Е
№……………….…./…………………г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на втори юли
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
Мл. съдия ТАНЯ КУНЕВА
при секретар Елка Иванова,
като разгледа докладваното от мл. съдия Кунева
въззивно гр.д. № 1088 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 317 вр. чл. 310, ал. 1, т. 1 вр. чл. 258 и сл. и е образувано
по въззивна жалба с вх. № 35184/16.05.2019 г. на И.П.П. – Я., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Н.С.
срещу Решение № 1868/03.05.2019г. по гр.д. № 1161/2019г. на ВРС, 42 състав, с
което се ОТХВЪРЛЯ
изцяло предявените обективно, кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл.344,
ал.1, т.1, т.2 КТ от ищцата против ответника – Специализирана Болница по акушерство и гинекология за активно лечение
„Професор Димитър Стаматов – Варна“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. „Цар Освободител“, №150 с отправеното до
съда искане: да бъде постановено Решение, по силата на което: да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата,
обективирано в Заповед № 226/27.11.2018 г. на Управителя на СБАГАЛ „Проф.Димитър Стаматов“ Варна
ЕООД, ЕИК **********, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата
на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ поради промяна на изисквания за
изпълнение на длъжността, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и да
бъде възстановена ищцата на предишната й длъжност „Главен счетоводител“, на
осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
В жалбата
се излага, че решението на ВРС е неправилно, с доводи за
незаконосъобразност, поради неправилно приложение на материалния закон.
Конкретно се твърди, че заповедта е немотивира, тъй като не съдържа описание в
какво се изразяват промените в изискванията за изпълняване на длъжността, на
които ищцата не отговаря. Настоява, че за заемане на длъжността не е необходимо
служителят – главен счетоводител да е преминал курсови за обучения за
обработване на лични данни и да доказва знания по закона за обществените
поръчки, тъй като изпълнява контролни функции по отношение на тях, а не да
участва в провеждането им. Намира за неправилен изводът на съда за липса на проявена
злоупотреба с право от страна на работодателя на основание чл. 8 от КТ. Сочи,
че уволнението е осъществено седмица след като е възстановена на предишната
работа вследствие на предходно уволнение отменено от съда. Настоява, че е
следвало първоинстанционният съд да установи дали са били налице всички
предпоставки за уволнение на майка с дете до 3-годишна възраст, ползваща отпуск
по майчинство след възстановяването й на работа. Моли се за отмяна на решението и
постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени и присъдени разноски за две
инстанции.
В открито съдебно заседание въззивницата, чрез
процесуален представител адв. Н.С., поддържа жалбата. Акцентира, че не са
налице обективни факти, които да налагат промяна в длъжностната характеристика
и счита уволнението за незаконно.
В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по
жалбата страна Специализирана Болница по
акушерство и гинекология за активно лечение „Професор Димитър Стаматов – Варна“
ЕООД, чрез адв. С., в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу
постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Настоява се,
че правилно съдът е разгледал и се е произнесъл по наведените от ищцата
основания. Сочи, че въззивницата се е запознала с новите изисквания за
длъжността още на 20.11.2018 г., като липсват доказателства за изпълнение на
тези изисквания. Въведените от работодателя допълнителни квалификации не се
притежавали от нея, поради което законосъобразно служителката е уволнена.
Твърди, че промените в изискванията за заемане на длъжността се дължат на
обективни факти - промени в нормативната уредба. Моли за потвърждаване на
решението.
В открито съдебно заседание чрез процесуалния си
представител адв. С., въззиваемият оспорва жалбата. Моли се първоинстанционното
решение да бъде потвърдено, като правилно и незаконосъобразно. Претендира
разноски.
За да се произнесе,
настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по предявени от И.П.-Я. срещу Специализирана Болница
по акушерство и гинекология за активно лечение „Професор Димитър Стаматов –
Варна“ ЕООД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ.
В исковата си молба ищцата твърди, че до 27.11.2018 г. е изпълнява
длъжността „главен счетоводител“ при ответното дружество, като със заповед от
посочената дата трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл.
326, ал. 1, т. 11 от КТ. Сочи, че не е спазена предварителната закрила по чл.
333, ал. 1, т. 1 и т. 4 от КТ с изискване на разрешение от инспекцията по
труда, поради което заповедта за уволнение била незаконно постановена. Твърди,
че е майка на дете до 3-годишна възраст и е ползвала разрешения й по закон
отпуск към датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Навежда доводи
за немотиваране на заповедта, тъй като не е посочено на какви променени
изисквания за заемане на длъжността
служителката не отговаря. Развива съображения за злоупотреба с право по
смисъла на чл. 8 от КТ от работодателя, тъй като липсва реална промяна в
изискванията за заемане на длъжността, както и прекратяването на ТПО е
извършено седмица след възстановяването й на работа след незаконно уволнение
отменено от съда. Моли се за уважаване на исковете.
В срока по чл. 131
от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който изразява становище за
неоснователност на предявените искове. Счита процесната заповед за законосъобразна. Конкретно сочи, че в
изпълнение на закона е изискал и получил
разрешение на Инспекцията по труда на 20.11.2018 г. и 22.11.2018 г. Сочи, че на
20.06.2018 г. за длъжността „Главен счетоводител“, заемана от ищцата, била
утвърдена нова длъжностна характеристика, съгласно която за изпълнението на
длъжността били предвидени изисквания за допълнителна квалификация. Сочи, че
променената длъжностна характеристика е връчена на ищцата заедно със заповедта
за възстановяване на работа. Работодателят е установил, че служителката не
отговаря на променените изисквания и е инициирал искане до инспекцията за
даване на разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение. След даването
на такова и доколкото служителката не е представила доказателства, че притежава
необходимите документи съобразно новите изисквания е издал оспорвана заповед.
Намира, че не е налице твърдяното по чл. 8 от КТ основание, тъй като промяната
се дължала на обективни причини. Сочи, че от 01.03.2017 г. е съкратено щатното
разписание относно изпълняващ длъжността „икономически директор“ на лечебно
заведение, поради което са изменени поетапно изискванията за заемане на
длъжността „главен счетоводител“, последно след влизане в сила на Общия
регламент за защита на личните данни. Моли се за отхвърляне на исковете.
Настоящият съдебен
състав на ВОС, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото
въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част.
В обхвата на така посочените
въззивни предели, настоящият съдебен състав на ВОС намира решението за валидно
и допустимо.
По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269, ал.1, изр. второ от ГПК,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Релевираните от
въззивника такива се свеждат до
наличие на предпоставките за надлежно упражняване от страна на работодателя
едностранно да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1,
т. 11 от КТ, включително налице ли е злоупотреба с работодателска власт по
смисъла на чл. 8 от КТ.
В случая установената
от първоинстанционния съд фактическа обстановка не се оспорва от страните,
поради което на основание чл. 272 от ГПК настоящият въззивен състав препраща
към нея.
На първо място, по въпроса относно промяната на кои изисквания за
заемане на длъжността след сключване на трудовия договор са основание за
прекратяването му, на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ – всички изисквания
или не се включват тези за промяна на образованието и професионалната
квалификация, е образувано тълк. д. № 5/2017 г., обединено с тълк. д. № 4/2017
г. на ОСГК на ВКС.
В случая не е
спорно, че страните са в трудово правоотношение, което е прекратено с
атакуваната заповед № 226/27.11.2018 г. на управителя на СБАГАЛ „Проф.Димитър Стаматов“ Варна
ЕООД на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ. Доколкото се твърди
променени изисквания досежно допълнителни такива за заемане на длъжността, настъпили след сключване на
трудовия договор, съдът приема, че се касае за хипотезата на
чл.328, ал. 1, т. 11 от КТ. Независимо от
разрешението на въпроса под коя правна норма следва да се подведе извършеното
прекратяване на трудовото правоотношение, съдът е длъжен да изследва всички
факти обусловили прекъсване на трудовоправната връзка между страните, без
значение дали работодателят е посочил правилно правната квалификация в
уволнителната заповед.
За да е законосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение на
основание чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, работодателят следва да установи, при
условията на пълно и главно доказване, че е налице промяна в изискванията за
заемане на длъжността, дължаща се на обективни обстоятелства, че уволненият
служител не отговаря на тях и че тази промяна е сведена до знанието на
служителя. Доколкото добросъвестността на работодателя се предполага, служителят
от своя страна следва да установи, че превратно е упражнена работодателската
власт.
Спорът пред настоящата съдебна
инстанция се свежда до съдържателните изисквания на заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение, както и дали работодателят е действал
добросъвестно при прекратяване на трудовото правоотношение.
В случая поддържаното пред първоинстанционния съд и с въззивната жалба
твърдение за процесуален порок на процесната заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение, поради непосочване на конкретни променени изисквания
на които служителката не отговаря, се преценява като основателно.
За да е законосъобразно
уволнението на основанието, визирано в чл. 328, ал.1, т. 11 от КТ, е необходимо
заповедта за уволнение да е мотивирана по начин, който дава възможност служителят
да разбере на кое от новоустановените от работодателя изисквания не отговаря,
т.е. в заповедта следва да се запълни с конкретно съдържание посочената
бланкетна разпоредба. Освен цифровото позоваване на законовата норма и
възпроизвеждането на словесното й съдържание, в заповедта следва да се посочат
конкретните изисквания за заемане на длъжността, които са променени и на които служителят
не отговаря.
В
случая в заповедта от 27.11.2018 г. на
управителя на СБАГАЛ „Проф.Димитър Стаматов“ Варна ЕООД, с която въззивницата е уволнена, липсва посочване на конкретни промени на изискванията
за заеманата от нея
длъжност, т.е. заповедта не е мотивирана.
Съгласно трайната съдебна практика уволнителната
заповед би могла да се приеме за законна само ако работодателят е довел до знанието на служителя преди
издаването на заповедта точното основание на уволнението - кои изисквания за
заемане на длъжността са променени и респективно на кои последният не отговаря.
Не е
спорно, че на служителката Я. е връчена нова длъжностна характеристика на 20.11.2018
г., т.е. преди уволнителната заповед, но при съпоставка между представената по
делото длъжностна характеристика, връчена на служителката на 14.03.2011 г. и
тази от 20.11.2018 г. се установява, че като изискване за заемане на длъжността
„главен счетоводител“ работодателят е въвел редица допълнителни изисквания, а
именно допълнителни специализации и квалификации по специалности „Стопански и
финансов контрол“/“Вътрешен одит“ с придобита образователно-квалификационна
степен „магистър“, преминати допълнителни специализации и квалификации по
управление на човешките ресурси и обучения или квалификационни курсове по
прилагане на ЗОП, както и такива по прилагане на Регламент (ЕС) 2016/679 за
защита на личните данни. Не е ясно на кои точно от всички въведени нови
допълнителни от работодателя изисквания служителката не отговаря, което
ограничава правото й на защита. Още повече, ако се приеме, че в заповедта за уволнение не е необходимо да се
посочват конкретните обстоятелства, обуславящи посоченото основание за
уволнение, би означавало в съдебното производство да се установява
съществуването на факти, които не са въведени като фактически основания за
уволнение в заповедта за прекратяване на трудовия договор. Липсата на посочени
конкретни фактически основания в мотивната част на заповедта, която следва да се подчертае и не препраща към други
документи, препятства защитата на ищцата и преценката за законосъобразност на
уволнението към момента на неговото извършване.
На следващо място, за наличието на
предпоставките за безвиновно прекратяване на трудовото правоотношение е необходимо
променените изисквания за заемане на длъжността да са обосновани, обективно
необходими за усъвършенстване на трудовите функции и с оглед нуждите на
работата, като в противен случай работодателят действа недобросъвестно.
В случая, не е спорно между страните, а и от представеното по делото
личното трудово досие на въззивницата се установява, че след отменително
решение на съда на заповед за уволнение от 09.02.2017 г., постановено по гр.д.
№ 4558/2017 г. на ВРС, служителката е възстановена на работа на 20.11.2018 г.
На датата на възстановяването й на работа (20.11.2018 г.) е връчена и новата
длъжностна характеристика, утвърдена от работодателя на 20.06.2018 г. Съгласно последната
задълженията и отговорностите на главния счетоводител касаят планирането на
процедури по провеждане на обществени поръчки по реда на ЗОП, разработване и
съгласуване с управителя на структурата и състава на административно-стопанския
блок на лечебното заведение, консултиране на проектите на инвестиционните
програми, участие при преговорите за сключване на КТД, ръководство на процесите
по икономическо планиране и финансово осигуряване. Като променени изисквания за
заемане на длъжността „главен счетоводител“ работодателят е въвел: допълнителни
специализации и квалификации по специалности „Стопански и финансов
контрол“/“Вътрешен одит“ с придобита образователно-квалификационна степен
„магистър“, преминати допълнителни специализации и квалификации по управление
на човешките ресурси и обучения или квалификационни курсове по прилагане на
ЗОП, както и такива по прилагане на Регламент (ЕС) № 2016/679 за защита на
личните данни. Налице е неяснота какви точно са тези допълнителни квалификации,
които са необходими за осъществяване на дейностите съобразно вменените нови
задължения на главния счетоводител - в какво се изразяват, по какъв ред се
придобиват такива, от кого се организират и кой следи за провеждането им. Сред
типичните изисквания за заемане на длъжността „главен счетоводител“ не
присъстват подобни изисквания за допълнителна квалификация по провеждане на
обществени поръчки или обработка на лични данни. Подобно изрично възлагане от
работодателя няма данни да е осъществено.
Още при заемане на длъжността работодателят е преценил, че служителката Я.
притежава необходимите познания на нормативната уредба свързана с работата, като
задължение на работодателя е да организира допълнителни обучения във връзка с
по-добрата организация на работния процес. Видно от
представените по делото доказателства - дипломи за завършено във ВСУ
„Черноризец Храбър“ – Варна, Стопански факултет, и от Икономически университет
– Варна, ищцата е придобила образователно квалификационна степен „магистър“ по
специалността „Финанси Международни Финанси“, с професионална квалификация
„Магистър по икономика“, както и образователно квалификационна степен „магистър
„по специалност „счетоводство и контрол“ и професионална квалификация „магистър
по икономика“, след придобита квалификационна степен „бакалавър“. За заемане на
длъжността „главен счетоводител“ същата притежава изискуемите съобразно
нормативната уредба дипломи и квалификации, а новите променени изисквания,
установени от работодателя не се дължат на твърдените промени в
законодателството. Действително след влизане в сила на Регламент (ЕС) № 2016/679
за защита на личните данни е необходимо определяне на длъжностно лице в
предприятието, което да отговаря за прилагането му, но няма изискване това да
се вменява сред дейностите на главния счетоводител. Съобразно цитирания
Регламент обработването от страна на обработващия лични данни се урежда с
договор или с друг правен акт съгласно правото на Съюза или правото на държава
членка, който е задължителен за обработващия лични данни спрямо администратора,
и който регламентира предмета и срока на действие на обработването, естеството
и целта на обработването, вида лични данни и категориите субекти на данни и
задълженията и правата на администратора. Дори да се приеме, че с променената
длъжностната характеристика такива задачи се възлагат на служителя,
работодателят, в интерес на предприятието, следва да организира обучение на
своите служители, а не да прекратява трудовите им правоотношения. Освен това не
е ясно какви точно допълнителни умения следва да притежава служителят и за
изпълнение на кои дейности съобразно характера на заеманата длъжност са му
необходими и той не притежава.
Ето защо съвкупната преценка на
обсъдените по делото доказателства, водят до заключението, че работодателят е
действал недобросъвестно, въвеждайки нови изисквания за заемане на длъжността,
които не се дължат на обективни обстоятелства.
Единствено за пълнота следва да се
отбележи, че са неоснователни доводите на въззивницата за формално нарушение на
чл. 333, ал. 1, т. 1 и т. 4 от КТ, тъй като видно от представените по делото
писмени доказателства - разрешения от
Инспекция по труда (л.31 и л. 32), формалните изисквания на закона са спазени. Това
обаче не променя изводите на съда за немотивиране на заповедта и липсата на
обективни факти, наложили промяната на изискванията за заемане на длъжността
„главен счетоводител“.
По изложените съображения съдът намира заповедта за уволнение за незаконосъбразно
постановена, поради което искането на И.П.П.
– Я. за отмяната й следва да се уважи.
С оглед
основателността на иска с правно основание чл. 344, ал. 1 от ГПК, основателен
се преценява и иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за
възстановяване на И.П.-Я. на работа, заемана от нея преди незаконното уволнение
– главен счетоводител.
Поради
различните крайни изводи на ВОС с тези в обжалваното решение, последното следва
да бъде отменено изцяло, включително и в частта за разноските.
С оглед
изхода на спора въззиваемата страна СБАГАЛ „Проф.Димитър Стаматов“ Варна ЕООД следва
да бъде осъдена да заплати на И.П.П. – Я. разноски за двете инстанции, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съобразно
представения пред първа инстанция списък и доказателства за извършено плащане,
на ищцата се следват разноски за заплатено от страната адвокатско
възнаграждение. Ответникът СБАГАЛ „Проф.Димитър Стаматов“ Варна ЕООД е направил
възражение за прекомерност, което се преценява от съда за основателно. След изменението
на чл. 7, ал. 1, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., при уредено разграничение
между различните трудови спорове, в т.ч. по отношение на възнагражденията между
неоценяемите искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ и оценяемият иск по
чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, минималното възнаграждение при обективното им
съединяване се определя сумарно – минималната месечна заплата по исковете по
чл. 344, ал.1 т. 1 и т. 2 КТ (в този смисъл Определение № 821/23.12.2015 г. по
ч.гр.д. № 5438/2015 г. на ВКС). Ето защо, съдът като съобрази фактическата и правна сложност на
делото, предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. минимален размер, както и броя
на проведените заседания намира, че възнаграждението следва да се редуцира на
600 лева. Съобразно направеното искане и представения списък по чл. 80 от ГПК на
въззивницата се следват и сторените пред настоящата съдебна инстанция разноски
в размер на 500
лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение според представения договор
за правна защита и съдействие. Разноските за двете инстанции възлизат на сумата
в общ размер на 1100 лева, която следва да се възложи в
тежест на въззиваемия на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК СБАГАЛ „Проф.Димитър Стаматов“ Варна ЕООД следва
да заплати дължимата в производството държавна такса за двете съдебни инстанции
в общ размер на 240 лева (по 80 лева
за първа инстанция за всеки иск и по 40 лева за въззивна инстанция по всеки иск).
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Решение №
1868/03.05.2019г. по гр.д. № 1161/2019 г. на ВРС, 42 състав, както и в частта
за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО
УВОЛНЕНИЕТО на И.П.П.
– Я., ЕГН **********,***, извършено
със Заповед № 226/27.11.2018 г. на СБАГАЛ „Проф.Димитър Стаматов“ Варна ЕООД, ЕИК **********,
с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата на основание чл. 328,
ал. 1, т. 11 КТ поради промяна на изисквания за изпълнение на длъжността, като ГО ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА И.П.П. – Я., ЕГН **********, на длъжността „главен счетоводител“ при
СБАГАЛ „Проф. Димитър Стаматов“ Варна ЕООД, ЕИК **********, която е заемала
преди уволнението, извършено със Заповед № 226/27.11.2018 г. на СБАГАЛ „Проф.Димитър
Стаматов“ Варна ЕООД, по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
ОСЪЖДА СБАГАЛ „Проф.Димитър Стаматов“
Варна ЕООД, ЕИК **********, да заплати на И.П.П. – Я., ЕГН **********, сумата в
общ размер на 1100 (хиляда и сто) лева, представляваща
сторените пред първата и въззивната инстанция разноски, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА СБАГАЛ „Проф.Димитър
Стаматов“ Варна ЕООД, ЕИК **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен
съд – Варна сумата от 240 (двеста и
четиридесет) лева, представляваща дължими държавни такси, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от 12.07.2019 г., на
основание чл. 315 от ГПК, при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: