РЕШЕНИЕ
№ 7134
гр. София, 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110127109 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от Л. Х. Т. срещу /ФИРМА/ обективно
кумулативно съединени установителени иск, както следва: с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД, съединен при условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД и иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за прогласяване за
нищожна клаузата на чл. 11, във вр. чл. 5, ал. 1 от Договор за потребителски кредит №
550794 от 26.07.2021 г., поради накърняване на добрите нрави, а в условията на
евентуалност поради противоречие със закона или евентуално заобикаляне на закона, както
и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на /ФИРМА/ да
заплати на ищеца сумата в размер на 1080,41 лв., представляваща недължимо платена сума
по нищожна клауза на чл. 11, във вр. чл. 5, ал. 1 от Договор за потребителски кредит №
550794 от 26.07.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 18.05.2023
г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърденията, че на
26.07.2021 г. сключил с ответника договор за потребителски кредит за сума в размер на 1200
лева, при фиксиран лихвен процент от 40,05 % и годишен процент на разходите от 49,87 %.
който следвало да бъде върнат на 37 седмични вноски, и обща сума, подлежаща на връщане
в размер на 1398,59 лв. Поддържа, че в чл. 5 от договора страните са се договорили кредитът
да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, като са поставени множество условия
за това – при един поръчител да получава възнаграждение в размер поне на 7 минимални
работни заплати, а при двама поне 4 и др., което обезпечение трябва да се предостави в 3-
дневен срок от сключването на договора. Посочва, че в чл. 11 от договора било уговорено
още, че при неизпълнение на задължението ищецът ще дължи неустойка в размер на 1080,41
лв. Поддържа, че така уговорената неустойка представлява неравноправна клауза, тъй като е
уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и
същевременно води до значително неравноправие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя. Наред с това излага съображения за нищожност на процесната
клауза, поради това, че ЗПК не допуска кредитора да иска от кредитополучателя никаква
1
неустойка при неизпълнение, още повече неустойка за необезпечаване на кредита. Твърди,
че така уговорената неустойка излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и
санкционна функция, същата е прекомерна, поради което е в противоречие с добрите нрави.
Излага твърдения, че противоречи на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
доколкото размерът на неустойката следва да намери отражение при изчислението на ГПР, а
такава информация не е предоставена на потребителя при сключването на договора за
кредит. Поддържа още, че е заплатил на ответника всички изискуеми суми по договора,
включително и сумата за неустойка в размер на 1080,41 лв. Твърди, че предвид
нищожността на неустоечната клауза ищецът не дължал на ответника последната сума,
поради което сумата от 1080,41 лв. се явявала платена без правно основание. Ето защо моли
съда да уважи предявените искове, като прогласи клаузата на чл. 11, във вр. чл. 5, ал. 1 от
Договор за потребителски кредит № 550794 от 26.07.2021 г.за нищожна на посочените
основания, както и осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лева, представляваща
част от главница в размер на 1080,41 лв., представляваща недължимо платена сума по
нищожна клауза от договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва от датата
на исковата молба – 18.05.2023 г., до окончателното изплащане на сумата. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника /ФИРМА/,
в който той не оспорва, че между страните е сключен процесния договор за заем. Признава,
че клаузата за неустойка, уговорена в процесния договор е нищожна като счита, че ищецът
дължи остатъчните суми за погасяване на главница и лихва. Оспорва предявения иск като
неоснователен. Излагат се доводи, че нищожността на отделни части на договора не влече
нищожност на целия договор. Твърди, че ищецът не е заплатил сума за неустойка по
процесния договор.
Ищецът, редовно призован в открито съдебно заседание, представлява се от адв. Б.,
който поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.
Ответникът /ФИРМА/, редовно призован в открито съдебно заседание, не изпраща
представител.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение, съгласно
чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове намират своето правно основание, както следва: главният иск в
нормата на чл. 26, ал. 1, пред.3 от ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 2, вр. чл. 143 от ЗЗП, а предявените
при евентуалност в нормите на чл. 26, ал.1,пред.1 и пред.2 от ЗЗД, като тези искове са
съединени с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД, като съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца бе да докаже,
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно, че е
предоставил, а ответникът е получил процесната сума в размер на 1080,41 лв. без да е имало
основание за извършване на престацията /поради нищожност на уговорената между
страните клауза за неустойка/.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК признава осъществяването на релевантния за
спора факт, че уговорената между страните в чл. 11, ал.1 от договор за потребителски кредит
№ 550794 от 26.07.2021г., е нищожна. Наистина, в процесния договор се съдържат клаузи,
установяващи допълнителни задължения за заемополучателя за заплащане на неустойка,
поради неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение, които
задължения представляват допълнително установено възнаграждение за заемодателя. Съдът
намира, че в случая клаузата за неустойка по чл. 11, ал. 1 от договора е нищожна. Оценката
на платежоспособността на кандидат заемателя е на риск и отговорност на заемодателя.
Това следва от нормата на чл. 16, ал. 1 ЗПК, според която преди сключване на договор за
кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно
информация, в т. ч. информация, получена от потребителя и ако е необходимо извършва
справка в ЦКР или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на
кредитоспособността на потребителите. В конкретния случай с договора рискът за
2
кредитора от неизпълнение на собственото му задължение за проверка и съблюдаване на
съответна дисциплина с цел неотпускане на необезпечени кредити се прехвърля по
недопустим начин на заемополучателя/потребител. Логиката на законодателя е кредиторът
да провери платежоспособността на длъжника и ако има съмнение в нея, да поиска
обезпечение и едва след като то стане факт да отпусне кредита. Същевременно размерът на
неустойката, която кредитополучателят се задължава да заплати при непредставяне в срок
на обезпечение, отговарящо на изискванията, е необосновано висок в сравнение с
отпуснатия кредит от 1200,00 лева, като се равнява почти на размера на главницата. Ето
защо съдът намира, че в случая е налице специфичното основание за неравноправност по чл.
143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, както и общите предпоставки за неравноправност на клауза в
потребителски договор съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП – клауза във вреда на потребителя /т.е.
клауза, чрез която се злепоставят интересите на потребителя/, значително неравновесие
между правата и задълженията на страните, което е в ущърб на потребителя, и накърнено
изискване за добросъвестност. На следващо място, съдът намира, че т. нар. „неустойка“ в
действителност представлява скрита възнаградителна лихва. В тази връзка съдът съобрази,
че нейното начисляване фактически е започнало още от момента на сключване на договора,
което е видно от приложение 1 към договора, а именно - погасителен план към Договор за
кредит № 550794, е бил уговорен и размерът на вноската с неустойка. Освен изложеното,
обстоятелството, че в договора е предвидено разсрочването на „неустойката“, също води до
обоснован извод, че изначално кредиторът е имал оправданото очакване, че такава
„неустойка“ ще бъде дължима от потребителя, защото той няма да може да изпълни
поставените към него изисквания, и кредиторът ще се облагодетелства, като получи т. нар.
„неустойка“, която в действителност представлява негова сигурна печалба по отпуснатия
кредит. По този начин тази неустойка се превръща в инструмент не за обезщетяване, а за
обогатяване на кредитора, тъй като за длъжника възниква задължение за заплащане на
допълнителни суми към него. Не може да се приеме, че по този начин кредиторът се
обезщетява за риска от евентуална неплатежоспособност на длъжника. Елиминирането
и/или минимализирането на този риск зависи само от кредитора, който, изпълнявайки чл. 16
ЗПК, следва да извърши съответната оценка, като или не отпусне кредита, или го отпусне
при достатъчно да гарантира изпълнението му обезпечение. С въвеждането на процесната
клауза от договора фактически се създава допълнително обезщетение за кредитора при
неизпълнение на договора, което противоречи на нормата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, повеляваща,
че при забава на заемателя-потребител кредиторът има право да получи само лихва върху
неплатената част от задължението. Налице е както противоречие с нормите на закона, така и
въведен с договора механизъм за неговото заобикаляне, поради което клаузата за неустойка
по чл. 11 вр. чл. 5 от договора е нищожна поради нейната неравноправност и неустойка не
се дължи на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Гореизложеното в съвкупност и поотделно обуславя извод, че договорът за
предоставяне на поръчителство между страните е сключен при накърняване на добрите
нрави, тоест на заявеното като първо по главния иск основание. Няма пречка материално-
правно атакуваната сделка да страда от различни пороци, всеки от които да е отделно
основание за обявяване на нищожността. В такъв случай основанията ще съществуват
едновременно, но правният резултат от уважаването на иска на едно от въведените
основания, по принцип ще изключва интереса от обявяване на нищожност на другите
основания. Съгласно константната съдебна практика определяне основанието на предявения
иск е процесуално задължение на съда, като той извършва и преценка за съотношението, в
което се намират помежду си съединените искове, без да е обвързан от изявлението на
ищеца относно обективното съединяване на исковете. Ако сделката/клаузата е
недействителна на едно основание, предвидено в закона, е безпредметно прогласяването на
нейната недействителност на друго основание /Решение № 198/10.08.2015 г. по гр. д. №
5252/2014 г. на ВКС; Решение № 199/12.07.2016 г. по гр. д. № 583/2016 г. на ВКС, IV г. о.;
Решение № 40/07.04.2020 г. по гр. д. № 2383/2019 г. на ВКС, IV г. о. и др. /.
По иска с правно основание чл. 55, ал.1, пред.1 от ЗЗД.
3
Съгласно задължителните постановки на ППВС № 1 от 28.05.1979 г. фактическият
състав на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо
при начална липса на основание, тоест когато още при самото получаване липсва основание
за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. За да бъде
уважен искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, съдът следва да установи наличието на следните
предпоставки: 1) получаването на процесната сума в размер от 1080, 41 лева от обогатилото
се лице – ответника, която е дадена от обеднялото лице - ищецът и 2) липса на основание за
получаването, като в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД тази липса следва да е начална,
каквито са и твърденията, въведени от ищеца в настоящото производство. По отношение на
първата предпоставка съдът намира, че се установи в производството, че процесната сума е
заплатена. Изслушаната ССчЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена и
съотносима на приетия по делото доказателствен материал установява, че ищцата е
заплатила на вноски в периода от 30.08.2021г. до 23.02.2023г. по процесния договор сума в
размер на 2253,00 лева, от които главница в размер на 888,36 лева, лихва в размер на 198,59
лева, включително процесната неустойка в размер на 1080,41 лева и такси в размер на 85,64
лева. По отношение на втората предпоставка от фактическия състав на предявения иск, с
оглед гореизложените подробни съображения, водещи до обоснования извод за нищожност
на процесната клауза, съдът счита и тази предпоставка за доказана по делото.
С оглед всички гореизложени съображения предявеният иск и с правно основание чл.
55, ал.1, пред.1 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски се
поражда в полза на ищеца. На същия следва да се присъдят разноски общо в размер на
350,00 лева за държавна такса и депозит за изслушване на експертиза. Съответно на
процесуалния представител на ищеца – адвокат Б. Б. Б. от САК, личен номер ************,
с адрес на упражняване на дейността в **************** следва да се присъди
възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.1,т.3 от Закона за адвокатурата, доколкото по
делото е приложен договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че
страните са уговорили представителство в горепосочената хипотеза. В чл. 2, ал.5 от Наредба
№ 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията
се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно,
то дължимите възнаграждения на адвоката, осъществил безплатна правна помощ на ищеца,
са в размери както следва: по първия установителен иск в размер на 408,04 лева и по
втория/осъдителен също в размер на 408,04 лева. В случая, всеки един от предявените
искове е насочен за защита на различни интереси на ищеца – за обявяване нищожност на
клаузата за неустойка уговорена в чл. 11 от договора и за връщане на даденото без
основание. Така на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдено
възнаграждение в размер на 816,08 лева.
Мотивиран от горното Софийски районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в чл. 11 в договор за
потребителски кредит № 550794 към искане № 596521 от 26.07.2021 г., сключен между Л. Х.
Т., ЕГН ********** и /ФИРМА/, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление
****************** представлявано от Н.П.П., като противоречаща на добрите нрави.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************* ДА ЗАПЛАТИ на Л. Х. Т., ЕГН
4
********** сумата в размер на 1080,41 лв., представляваща недължимо платена сума по
нищожна клауза на чл. 11, във вр. чл. 5, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 550794
от 26.07.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 18.05.2023 г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************* ДА ЗАПЛАТИ на Л. Х. Т., ЕГН
**********, сумата в размер на 350,00 лв., деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************* ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Б. Б. Б. от
САК, личен номер ************, с адрес на упражняване на дейността в ****************,
сумата в размер на 816,08 лева, присъдено възнаграждение за процесуално представителство
на основание чл. 38, ал.1,т.3 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5