№ 32
гр. Велико Търново, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
Членове:МАЯ ПЕЕВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело
№ 20224001000300 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по депозиранa въззивнa жалба от „КТБ“ АД /н/ против
Решение № 260016/ 05.07.2022 г. по т.д. № 207/ 2022 г. по описа на ОС – Русе, с което
съдът е отхвърлил предявения от Банката отрицателен установителен иск с правно
основание чл.694 ал.3 т.2 ТЗ за признаване за установено, че не съществува вземането
на Д. И. Б. от длъжника „Русенска корабостроителница Запад“ АД – в несъстоятелност
в размер на 288 072 лв., произтичащо от договор за цесия от 04.11.2014 г., включено в
списъка на приетите вземания, одобрен с Определение № 183/ 21.05.2020 г. по т.д. №
182/ 2016 г. по описа на ОС – Русе. Счита решението за неправилно и
незаконосъобразно като необосновано и постановено в противоречие с материалния
закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Не се споделя
извода на първоинстанционния съд за недоказаност на твърденията му, че процесният
договор за цесия страда от пороци, водещи до неговата нищожност на основание чл.26
ал.1 пр. второ и трето ЗЗД. Съдът не изследвал фактическата обстановка, касаеща
правното положение на „КТБ“ АД и свързаните с производството й по несъстоятелност
обстоятелства, които били в пряка връзка с действията на страните по договора за
цесия, легитимиращ ответника Б. като кредитор на „Русенска корабостроителница
Запад“ АД. Поддържа, че този договор е сключен непосредствено след оповестяването
на доклад във връзка с Банката и очакваните последици от констатираното й състояние
1
и не би бил сключен, ако тя не е била поставена под особен надзор. Чрез него се целяло
от една страна погасяването на банковия кредит на длъжника „Русенска
корабостроителница Запад“ АД към „КТБ“ АД без ефективно парично плащане, а от
друга – получаване от цедента – вложител на по-голяма по размер сума от тази, която
би била получена като гарантирана по смисъла на Закона за гарантиране на влоговете в
банките, т.е. договорът бил сключена за заобикаляне на закона. Заобикаляне на закона
– на специалните правила на ЗБН за удовлетворяване в производство по
несъстоятелност на банка, както и саниране на пропуските на кредиторите да упражнят
правата си по чл.63 и сл. ЗБН – целяло и допълнително споразумение № 2/ 26.11.2015
г., датирано след отнемане лиценза на „КТБ“ АД и след вписване в ТР на откриване по
отношение на нея на производство по несъстоятелност. Достоверната дата на същото
не била установена по делото предвид направеното оспорване, че документът е
съставен с оглед производството по т.д. № 182/ 2016 г. на ОС – Русе и конкретно за
целите на предявяване на вземанията. Отделно от това, то било сключено след като
вече било настъпило договореното в §2, ал.1 от допълнителното споразумение от
04.11.2014 г. прекратително условие, тъй като ефектът на прихващането не бил признат
от синдика на Банката. Поддържа, че допълнително споразумение № 2 е нищожно и
поради накърняване на добрите нрави и морала, защото към датата на сключването му
на страните по договора за цесия било известно, че с вх. № 54164/24.04.2017 г.
синдиците на „КТБ“ АД са предявили пред СГС искове по чл.59 ал.3 ЗБН за обявяване
недействителността на извършените от „Русенска корабостроителница Запад“ АД
извънсъдебни прихващания. Моли решението да бъде отменено и съдът да уважи
исковата претенция. Претендира присъждането на разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна Д. И. Б. е подала отговор със
становище за неоснователност на въззивната жалба. Неоснователни били оплакванията
на Банката, че съдът не обсъдил фактическата обстановка, касаеща правното
положение на КТБ АД и свързаните с производството й по несъстоятелност
обстоятелства. Съдът изследвал тези обстоятелства, но не споделил тезата на Банката,
която била неотносима към конкретния правен спор. Ирелевантни били твърденията на
жалбоподателя, че допълнително споразумение № 2/ 26.11.2015 г. няма достоверната
дата и че страните знаели за откритото производство по несъстоятелност на КТБ АД и
за атакуване от синдиците на Банката на извършените прихващания по съдебен ред.
Такова евентуално знание нямало отношение към действителността на постигнатото
споразумение. Правилно съдът приел, че не е настъпило никое от визираните в
договора за цесия прекратителни условия. Твърденията на Банката, че тя не е признала
последиците от прихващането и това е довело до прекратяване на договора, били
опровергани от молбата й за предявяване на вземания в производството по
несъстоятелност на „Русенска корабостроителница Запад“ АД, в която тя предявила
вземането под условие. Договорът за цесия не бил прекратен, защото с допълнителното
2
споразумение № 2/ 26.11.2015 г. страните договорили отпадането на въведените
прекратителни условия, като това споразумение било сключено далеч след
произнасяне на съда по предявения иск по чл.59 ал.3 ЗБН и съответно решението не
рефлектирало върху вземането на Б. от „Русенска корабостроителница Запад“ АД.
Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор и от синдика на „Русенска
корабостроителница Запад“ АД /н/ – М. Н.. Счита въззивната жалба за основателна и
моли обжалваното решение да бъде отменено и искът на КТБ АД – уважен. Споделя
становището на Банката, че съдът неправилно е ценил допълнително споразумение №
2/ 26.11.2015 г., което нямало достоверна дата и че същото е съставено с цел
заобикаляне на закона.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана
страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. В
изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна
проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в
обжалваната част и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната
власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и
процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
Великотърновският апелативен съд, като съобрази оплакванията във въззивната
жалба и становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
С Решение № 41/14.03.2019 г. по т.д. № 182/2016 г. по описа на ОС – Русе е
открито производство по несъстоятелност по отношение на „Русенска
корабостроителница Запад“ АД, обявена е неплатежоспособността на дружеството с
начална дата на неплатежоспособност 01.11.2014 г. съгласно Решение № 21/29.01.2021
г. по в.т.д. № 313/2020 г. на ВТАС, а с Решение № 260005/07.02.2022 г. то е обявено в
несъстоятелност. Не е спорно, че с молба вх. № 4418/ 16.04.2019 г. Д. И. Б. е предявил
пред съда по несъстоятелността на „Русенска корабостроителница Запад“ АД вземане,
основано на договор за цесия от 04.11.2014 г., като за доказване на вземането си е
приложил към молбата си договора за цесия, допълнително споразумение от
04.11.2014 г. и допълнително споразумение № 2/ 26.11.2015 г. Вземането му не е било
прието от синдика, но съдът, по реда на чл.692 ТЗ е приел за частично основателно
направеното от Б. възражение срещу списъка на приетите вземания и е включил в
списъка негово вземане в размер на 288 072 лв., при което той има качеството
кредитор на несъстоятелността. Кредитор на несъстоятелността е и „КТБ“ АД /н/,
която в срока по чл.685 ал.1 ТЗ е предявила свои вземания по договори за банков
кредит и те са включени в одобрения от съда списък на приетите вземания.
3
Съгласно представения по делото договор за цесия от 04.11.2014 г., с който
ответникът Б. се легитимира като кредитор на „Русенска корабостроителница Запад“
АД, той е прехвърлил на Корабостроителницата свои вземания от „КТБ“ АД по
договори за паричен влог, като цесионерът е обосновал своя интерес от придобиване
на вземанията в б.“Б“ от преамбюла на договора – поради възможността същите да
бъдат предмет на прихващане с насрещни вземания на „КТБ“ АД от цесионера,
произтичащи от договор за банков кредит от 24.03.2014 г. Цената по сделката е
договорена на сумата 288 072 лв., платима от цесионера при посочените в чл.7, ал.3 от
договора условия, а именно: в случай, че на „КТБ“ АД бъде отнет лицензът и се открие
производство по несъстоятелност, цената да се плати в срок от три години от
откриване на производството по несъстоятелност, на 12 равни месечни вноски с
начална след изтичане на 25 месеца от откриване на производството по
несъстоятелност, при условие, че в посочения 25 месечен период не бъде предявен иск
по чл.59 ал.3 - ал.5 ЗБН за обявяване недействителност на прихващането, извършено от
цесионера. Договорено е, че случай, че лицензът на Банката не бъде отнет и се
пристъпи към оздравяването й, цената да се плати в срок до две години след
счетоводното отразяване на договора при „КТБ“ АД, на 12 равни месечни вноски с
начална вноска една година след осчетоводяването. В т.6.1 от договора е посочено, че
ако в рамките на шест месеца от датата на подписване на договора „КТБ“ АД не вземе
счетоводна операция за погасяване на задължения на цесионера като кредитополучател
по договора за кредит на основание изявлението за прихващане, договорът се
прекратява без последствия за страните по него. На 04.11.2014 г. между Б. и „Русенска
корабостроителница Запад“ АД е сключено и допълнително споразумение към
договора. В него цедентът е потвърдил, че при сключването на договора е бил
уведомен и е приел, че интересът на цесионера от придобиване на вземанията –
предмет на договора за цесия – е в зависимост и при условие, че същите могат да бъдат
предмет на прихващане от страна на цесионера срещу вземанията на „КТБ“ АД от него
по договор за банков кредит от 24.03.2014 г. и че цесионерът възнамерява да отправи
до Банката изявление за прихващане на тези насрещни вземания, с оглед на което
страните са уговорили две прекратителни условия: т.I § 1 – при отказ на Банката да
признае последиците от извършеното прихващане и т.II § 4 – при приключване на
производство по предявен срещу цесионера иск по чл.59, ал.3-ал.5 ЗБН с влязло в сила
съдебно решение за обявяване на извършеното от цесионера прихващане за
недействително. Първото прекратителното условие се счита за настъпило при писмено
уведомяване на цесионера от Банката, както и в случай, че в рамките на шест месеца от
датата на подписване на договора за прехвърляне на вземания тя не е снабдила
цесионера с писмен документ, от което е видно, че не отчита като погасени
задълженията на цесионера, произтичащи от договора за кредит. Договорено е, че при
сбъдване на това условие договорът за цесия се прекратява автоматично и цесионерът
4
не дължи заплащане на договорената продажна цена. При второто прекратително
условие страните са се съгласили, че при предявен срещу цесионера иск по чл.59, ал.3-
ал.5 ЗБН уговорените в чл.7 от договора срокове за заплащане цената на цедираното
вземане спират да текат до приключване на съдебното производство с влязло в сила
съдебно решение, като при уважаване на иска действието на договора за цесия се
прекратява автоматично и се прилага разпоредбата на чл.25 ал.2 ЗЗД. На 05.11.2014 г.
цесионерът Б. е уведомил „КТБ“ АД за прехвърлянето на вземанията му, а „Русенска
корабостроителница Запад“ АД е отправила изявление за прихващане на придобитите
по договора вземания със задълженията й към Банката по договор за банков кредит от
24.03.2014 г. След получаване на изявлението Банката счетоводно е отразила
погашенията, извършени чрез прихващане, което обстоятелство тя признава в молбата
си за предявяване на вземане по т.д. № 182/2016 г. Съгласно чл.3 на допълнително
споразумение № 2, датирано на 26.11.2015 г., страните са се договорили, че считано от
датата на подписване на споразумението, няма да се прилагат уговорките в б.“Б“ от
преамбюла на договора, чл.6.1, чл.7 ал.3 и ал.4 на договора, както и цялото
допълнително споразумение от 04.11.2014 г. и цесионерът се е задължил да заплати
цената по договора за цесия в срок до 31.01.2016 г.
Междувременно, с Решение № 664/22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г. на СГС
по отношение на „КТБ“ АД е открито производство по несъстоятелност с определена
начална дата на неплатежоспособност 20.06.2014 г. съгласно Решение № 1443/
03.07.2015 г. на САС по т.д. № 2216/2015 г., постановено по реда на въззивния
контрол, Банката е обявена в несъстоятелност и е постановено осребряване на
имуществото й. Преди да се стигне до това с Решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ
„КТБ“ АД е поставена под специален надзор за срок от три месеца, спряно е
изпълнението на всички задължения на банката за този срок, назначени са квестори и
дейността й е ограничена, като е забранено извършването на всички дейности по
банковия лиценз; на 16.09.2014 г. с последващо решение на УС на БНБ срокът на
специалния надзор е удължен до 20.11.2014 г., но на 06.11.2014 г. е прието решение за
отнемане лиценза на Банката за извършване на банкова дейност поради отрицателен
собствен капитал и за подаване на искане до съда за откриване на производство по
несъстоятелност. Всички решения на УС на БНБ са обявени в ТРРЮЛНЦ по партида
на Банката. На 24.04.2017 г. синдиците на „КТБ“ АД /н/ са сезирали СГС с искове по
чл.59 ал.3 ЗБН, като са оспорили множество извършени от „Русенска
корабостроителница Запад“ АД /н/ прихващания, в това число и прихващането с
вземането на Корабостроителницата от Б.. Образуваното т.д. № 1594/2017 г. е
приключило с Решение № 425/02.03.2020 г., влязло в сила на 18.09.2021 г., с което по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н/ на основание чл.59
ал.3 ЗБН прихващането, извършено от „Русенска корабостроителница Запад“ АД /н/ на
05.11.2014 г. на свои задължения към Банката по договор за банков кредит от
5
24.03.2014 г. с вземане, придобито от ответника Б., е обявено за недействително.
Именно с оглед на висящото т.д. № 1594/2017 г. по описа на СГС и неговия предмет
„КТБ“ АД /н/ е предявила пред съда по несъстоятелноста на „Русенска
корабостроителница Запад“ АД /н/ вземанията си по договора за банков кредит под
условие от изхода на този спор.
Същата фактическа обстановка е възприета и от първоинстанционния съд, който
въз основа на нея е достигнал до правния извод, че процесният договор за цесия и
допълнителните споразумения към него са действителни и в полза на Д. Б. е
възникнало вземане за цената на престацията, което обуславя неоснователност на
предявения от „КТБ“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл.694
ал.3, т.2 ТЗ вр. чл.99 ЗЗД вр. чл. 421 ТЗ. Този извод не се споделя от настоящата
инстанция.
Процесният договор за цесия, на основание на който Д. Б. се легитимира като
кредитор на „Русенска корабостроителница Запад“ АД /н/, според ВТАС валидно е
обвързал страните по него, като възраженията на „КТБ“ АД за нищожността му поради
заобикаляне на закона са неоснователни. Такъв порок на договора е налице, когато се
сключва допустима от закона сделка или поредица от сделки, но не за постигане на
техните правни последици, а на друга, забранена от закона, неафиширана цел. „КТБ“
АД счита, че преследваните с договора за цесия цели, които обосновават заобикаляне
на закона, за „Русенска корабостроителница Запад“ АД са погасяването на банковия й
кредит без ефективно парично плащане, а за ответника Б. са заобикаляне на
специалните правила на ЗБН за удовлетворяване в производство по несъстоятелност на
банка чрез получаване на по-голяма по размер сума от гарантираната по Закона за
гарантиране на влоговете в банките. Самото съдържание на договора за цесия и
допълнителното споразумение към него от 04.11.2014 г. обаче опровергават подобен
извод. Преследваната от Корабостроителницата цел е ясно манифестирана в б.„Б“ от
преамбюла на договора и на допълнителното споразумение от 04.11.2014 г. –
възможността да извърши прихващане на цедираните вземания със своите задължения
към длъжника по тези вземания – „КТБ“ АД. Тази цел не е забранена от закона.
Прихващането е допустим способ за погасяване на едно задължение при наличие на
две насрещни изискуеми и ликвидни вземания и за използването на този способ е
ирелевантно, че към датата на договора „КТБ“ АД е била поставена под особен надзор,
защото законът не свързва това състояние на банка със забрана за друг начин на
погасяване на задълженията към нея освен чрез ефективно плащане. Именно с оглед
съзнаваната от страните опасност от обявяване на Банката в несъстоятелност, те са
обвързали действието на договора от прекратително условие, свързано с изхода на
спора по предявен иск по чл.59 ЗБН за атакуване на извършеното прихващане, какъвто
риск съществува при открито производство по банкова несъстоятелност. Освен това
действието на договора за цесия на първо място е поставено в зависимост от
6
признаване от Банката на последиците от извършеното прихващане, като безспорно
страните не могат да влияят върху действията на това трето за правоотношението
между тях лице, за да постигнат целите на сключения договор. Неоснователен е и
доводът, че преследваната от цедента цел е забранена от закона. Титулярът на едно
вземане може свободно да се разпорежда с него, освен ако по силата на императивна
правна норма или по волята на страните това е недопустимо, каквито ограничения в
случая не са налице. Дали прехвърлянето на вземането ще е безвъзмездно или
възмездно и каква ще е насрещната престация зависи изцяло от носителя на вземането
и насрещната страна по сделката и техните интереси. Интересът на цедента безспорно
е да получи по-голяма сума от тази, която би получил съгласно Закона за гарантиране
влоговете в банките. Тази сума обаче той не получава за сметка на останалите
вложители – кредитори на несъстоятелността на „КТБ“ АД, от масата на
несъстоятелността й, а от трето лице, което по силата на цесията става кредитор на
Банката и се конкурира с всички останали нейни кредитори, като удовлетворяването
му е частично по реда на ЗГВБ и частично – за вземанията над гарантирания от Фонда
размер – от масата на несъстоятелността по съразмерност с другите хирографарни
кредитори. За Банката е без значение кой е нейн кредитор – дали цедентът или
цесионерът, защото тя си остава задължена страна по договорите за банков влог. По
тези съображения настоящата инстанция намира, че сключеният договор за цесия и
допълнително споразумение от 04.11.2014 г. не страдат от сочения от жалбоподателя
порок.
С последващо допълнително споразумение № 2 страните са преуредили
отношенията си, като по делото е спорна достоверността на датата на сключването му,
сочена да е 26.11.2015 г. „КТБ“ АД поддържа, че то е подписано, за да се обоснове
документално вземане в полза на ответника Б. в производството по несъстоятелност на
„Русенска корабостроителница Запад“ АД. Настоящият състав намира за основателно
възражението на ищеца, че споразумението е антидатирано, тъй като ответникът,
който се ползва от документа и претендира правните последици от удостоверените в
него факти и съответно носи доказателствената тежест за установяване на
достоверността му, не е ангажирал доказателства за съществуването му преди
16.04.2019 г. На тази дата споразумението е представено за първи път като приложение
към молбата на Б. по чл.685 ТЗ за предявяване на вземанията в производството по
несъстоятелността на „Русенска корабостроителница Запад“ АД и съдът приема, че
това е действителната дата на съставянето му. Следва да се посочи, че е необяснимо с
правилата на формалната логика на сочената дата 26.11.2015 г. да се сключи
споразумение със съдържанието на № 2, с което отпадат прекратителните условия,
договорени в полза на цедента, и се предвижда плащане на цената в тежест на
цесионера. Това е така, защото от една страна към него момент цесионерът е
неплатежоспособен /за начална дата на неплатежоспособност му съдът е определил
7
01.11.2014 г./, т.е. не би могъл да изпълни поето задължение за плащане на цената по
сделката, а от друга страна и длъжникът по прехвърленото вземане „КТБ“ АД е в
производство по несъстоятелност и е обявен в несъстоятелност, което е очертало
реалната опасност извършеното прихващане да бъде атакувано и да отпадне
погасителният му ефект.
Към приетата дата на сключване на допълнително споразумение № 2 не е
настъпило прекратителното условие на §2, ал.1 от допълнителното споразумение от
04.11.2014 г., както настоява жалбоподателят. Налице е признание на Банката,
съдържащо се в молбата й по т.д. № 182/2016 г. – л.61, том 1 от делото – за предявяване
на вземанията по договор за банков кредит от 24.03.2014 г., че е зачела погашенията,
направени чрез изявления на „Русенска корабостроителница Запад“ АД от 05.11.2014 г.
за прихващане по чл.103 и чл.104 ЗЗД и че това е последното направено погашение.
Това признание на неизгоден за Банката факт не е опровергано от други събрани по
делото доказателства, при което следва да се приеме, че не се е сбъднало договореното
между страните прекратително условие по §2, ал.1.
Валидността на допълнително споразумение № 2/26.11.2015 г. и конкретно на
чл.3 от него, уреждащ, че считано от датата на подписване на споразумението няма да
се прилагат уговорките в б.“Б“ от преамбюла на договора, чл.6.1, чл.7 ал.3 и ал.4 на
договора, както и цялото допълнително споразумение от 04.11.2014 г., се атакува с
твърдения за накърняване на добрите нрави, които съгласно чл.9 ЗЗД ограничават
свободата на договаряне, като не позволяват съдържанието на договора да им
противоречи. Добрите нрави са морални норми, неписани правила, съществуващи като
общи принципи или произтичащи от тях и законът им е придал правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона. При преценка дали договорни клаузи
съответстват на добрите нрави или ги накърняват, съдът е длъжен да изследва
действителната воля на страните към момента на сключване на договора, формирана
от отделните уговорки помежду им при отчитане на взаимната им връзка и целта на
договора – чл. 20 ЗЗД. Анализът на процесния договор за цесия категорично налага
извода, че целените от цесионера със сключването му правни последици са погасяване
на част от задълженията му към неговия кредитор „КТБ“ АД чрез прихващане с
придобитото насрещно вземане на цедента към Банката. Този негов интерес от
договорната връзка изрично е вписан в съдържанието на съглашенията, като отделно,
видно от клаузите за прекратителни условия, действието на договора е предпоставено
от съдбата на прихващането – дали то ще бъде прието от Банката, както и при
евентуалното откриване на производството по несъстоятелност и съдебно оспорване на
прихващането – дали ще бъде обявено от съда за недействително. Също и плащането
на цената по прехвърлителната сделка и сроковете за това са обусловени от
отлагателни условия, отново свързани с оспорването на прихващането и изхода на
8
съдебния спор относно действителността му. Именно поради съществуването на тези
уговорки процесният договор е счетен от настоящия съд за действителен. С оглед
изложеното, съдът приема, че конкретният интерес на цедента е съществен елемент от
съдържанието на договора, без който той не би бил сключен. Съгласно съдържанието
на допълнително споразумение № 2 тази преследвана с договора цел отпада и
задължението за заплащане на цената на вземането става безусловно и изискуемо.
Същевременно обаче към 16.04.2019 г. – приетата за достоверна дата на допълнително
споразумение №2 – цесионерът „Русенска корабостроителница Запад“ АД е в открито
производство по несъстоятелност, длъжникът по прехвърленото вземане „КТБ“ АД е
обявен в несъстоятелност и имуществото му е предмет на осребряване и е налице
висящо съдебно производство – т.д. № 1594/ 2017 г. по описа на СГС – по предявен иск
с правно основание чл.59 ал.3 ЗБН за оспорване действителността на прихващането,
извършено от цесионера, с придобитото по процесния договор за цесия вземане от
ответника Б.. При тази фактическа обстановка и при положение, че към датата на
сключване на споразумението, вече се е осъществила хипотезата на §3, ал.1 от
допълнителното споразумение от 04.11.2014 г., предвиждаща спиране на срока за
заплащане на продажната цена по договора, и е станала реална вероятността за
сбъдване на второто прекратително условие, уредено в т.ІІ § 4 от споразумението от
04.11.2014 г., изменението на договорната връзка между страните по начина, уговорен
в допълнително споразумение № 2, е нелогично, неоправдано и несъмнено нарушава
принципите на справедливост и добросъвестност. Налице е очевиден дисбаланс в
интересите на страните, защото с изменението се предвижда цедентът Б. да получи
договорената цена на прехвърленото вземане, независимо дали прихващането,
извършено от цесионера „Русенска корабостроителница Запад“ АД, ще породи
действие в отношенията й с „КТБ“ АД. При уважаване на предявения иск по чл.59 ал.3
ЗБН, което впоследствие се е случило, а към момента на сключване на споразумението
е можело да бъде предположено, „Русенска корабостроителница Запад“ АД
едновременно ще дължи на цедента договорената цена и на своя кредитор „КТБ“ АД
размера на задължението без погасителния ефект на прихващането. Предвид
изложеното, преценявайки комплексно всички обстоятелства около сключването и
последиците на допълнително споразумение № 2, настоящият състав приема, че
клаузата на чл.3 от него накърнява изискванията на морала за справедливост и
добросъвестност, поради което е нищожна на основание чл.26 ал.1, пр. трето ЗЗД и не
поражда действие между страните, а те остават обвързани от първоначално
договорените клаузи, в това число прекратителното условие по т.ІІ § 4 от
допълнително споразумение от 04.11.2014 г. С влизане в сила на Решение №
425/02.03.2020 г. / на 18.09.2021 г./, с което по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „КТБ“ АД /н/ на основание чл.59 ал.3 ЗБН прихващането,
извършено от „Русенска корабостроителница Запад“ АД /н/ на 05.11.2014 г. на свои
9
задължения към Банката по договор за банков кредит от 24.03.2014 г. с вземане,
придобито от ответника Б., е обявено за недействително, прекратителното условие по
т.ІІ § 4 е настъпило. Вследствие на това цедираното вземане с обратна сила се е
върнало в патримониума на цедента и последният се явява кредитор на
несъстоятелността на „КТБ“ АД съгласно чл.64 ал.2 ЗБН.
Аргументиран от тези съображения, ВТАС приема, че предявеният отрицателен
установителен иск по чл.694 ал.3, т. 2 ТЗ за недължимост на приетото в
производството по несъстоятелност на „Русенска корабостроителница Запад“ АД /н/
вземане на Д. И. Б. по договор за цесия от 04.11.2014 г., е основателен. Като е
достигнал до обратния правен извод, първоинстанционният съд е постановил
неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго, уважаващо исковата претенция.
По разноските: При този изход на делото ответникът Б. следва да бъде осъден
да заплати държавна такса за производството, която съгласно чл.694 ал.7 ТЗ се
изчислява върху ¼ от вземането – предмет на установителния иск. Дължимата за
първоинстанционното производство такса възлиза на 2 880.72 лв., а за въззивното – на
1 440.36 лв., т.е. общо 4 321.08 лв. „КТБ“ АД /н/ е претендирал разноски за
производството, но липсват доказателства за сторени такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 260016/ 05.07.2022 г. по т.д. № 207/ 2022 г. по
описа на ОС – Русе, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.694 ал.3 т.2 ТЗ, че не
съществува вземането на Д. И. Б. с ЕГН ********** от гр. Велинград, ************,
от длъжника „Русенска корабостроителница Запад“ АД /н/, ЕИК *********, в размер
на 288 072 лв. за продажна цена по договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от
04.11.2014 г. и допълнително споразумение към него от 04.11.2014 г., включено в
списъка на приетите вземания, одобрен с Определение № 183/ 21.05.2020 г. по т.д. №
182/ 2016 г. по описа на ОС – Русе.
ОСЪЖДА Д. И. Б. с ЕГН ********** от гр. Велинград, ************, да
заплати държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Апелативен съд Велико Търново в размер на 4 321.08 лв. /четири хиляди триста
двадесет и един лв. и 8 ст./
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчването му на страните.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11