РЕШЕНИЕ
№ 592
гр. Благоевград, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанас Иванов
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20211210102562 по описа
за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано е по искова молба, подадена от „В............със седалище и
адрес на управление: гр. Б......... представлявано от инж. Р. Д...... – управител, против С. Б.
А., ЕГН **********, с адрес: гр. Б.........., с която е предявен положителен установителен иск
– за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2260/2021 г. по описа на
РС-Б...
Ищецът твърди, че ответникът С. Б. А. с индивидуален абонатен номер 1080873, за
имот, находящ се на адрес: гр. Б......., район Н..............съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „В......., одобрени
от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г., е длъжен да заплаща дължимите суми за
ползваните ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Разяснява се, че
съгласно §1, ал. 1, т. 2 от Допълнителни разпоредби на Закон за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги „потребители“ на „ВиК“ услуги са:
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят ВиК услуги; юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажна собственост; предприятия, ползващи вода от
водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на
други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация,
непредназначена за питейни води. В чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване и одобрени от
собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните на
водоснабдителните и канализационните системи е посочено, че „получаването на услугите
„ВиК“ се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора
1
системи или от съответния регулаторен орган“. Общите Условия се изготвят от „В........... и
се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) към МС на основание
чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ. Същите влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централен и местен ежедневник и имат сила на договор между доставчика на „ВиК” услуги
и потребителите, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
До настоящия момент в сила са били Общите Условия за предоставяне на „ВиК” услуги на
потребителите, одобрени с Решение № ОУ - 09/11.08.2014 г. Сочи се, че за абонатен номер
1080873 са отчетени показания, които са таксувани с посочени единични цени за „ВиК“
услуга „вода“ и върху общата дължима сума, се начислява данък върху добавената стойност
в размер на 20 на сто върху данъчната основа. Така изчислена сумата по фактурата се дължи
в 30 - дневен срок от датата на издаването й по аргумент на чл. 33, ал. 2 от Общите условия.
След този срок се начислява лихва за забава от първия ден след изтичането на 30 - дневния
срок за плащане на дължимото.
Поддържа се, че както в нормативната уредба, така и с разпоредбата на чл. 44 от
Общите условия е предвидено, че при неизпълнение в срок на задължението за заплащане
на ползваните „ВиК“ услуги, потребителят дължи на оператора обезщетение в размер на
законната лихва по аргумент на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване
на падежа до деня на постъпването на дължимата сума по сметка на доставчика „В.......
Твърди се, че задължението за абонатен номер 1080873 е в размер на 1806,62 лв.- главница
за периода от 31.01.2018 г. до 28.03.2021 г. и 233,69 лв. - лихва за забава от 04.04.2018 г. до
25.08.2021 г., за което са издадени 25 броя фактури.
Сочи се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, срещу която длъжникът е възразил, с което ищецът обосновава
правния си интерес от предявяване на исковата молба.
Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде прието за установено, че
ответникът дължи на ищецът сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2260/2021 г. по описа на Районен съд – Б.........
Ответникът, в отговора на исковата молба, оспорва исковете по основание и размер.
Счита, така предявените искове за неоснователни.
Поддържа се, че за да се приеме, че за абоната е налице възникнало задължение, в
тежест на ответното дружество е да установи, че осчетоводеното количество ВиК услуги е
реално доставено. Твърди се, че в чл. 21 от ОУ са предвидени условията и начина за
отчитане на средствата за търговско измерване (водомерите) - същото следва да се извършва
от служител на ВиК оператора, в присъствието на титуляра на абонатния номер или на
негов представител. По този начин резултатите от отчитането се свеждат до знанието на
потребителя.
Сочи се, че правото на доставчика за служебно начисляване на количества ВиК услуги,
възниква при отказ на потребителя да осигури достъп на инкасатора, удостоверен с
2
констативен протокол, съдържащи подписа на лицето, отчитащо водомера и поне от един
свидетел (чл. 24, ал. 4 и чл. 49 ОУ на ищцовото дружество).
Твърди се, че за ответника не е възникнала хипотезата за служебно начисляване на
суми.
На следващо място се твърди, че ответникът не е уведомяван за извършената проверка,
поради което не е спазена процедурата по уведомяване. Направено е възражение за изтекла
погасителна давност.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от представените писмени доказателства - 25 броя фактури, че за техен издател
фигурира ищецът, а за получател на услугите – ответникът. Ищецът е представил и Заповед
№ РД-06-305/20.11.2018г. на Управителя на “В.............; Заповед № РД-06- 423/27.12.2019г.
на Управителя н.........а “В. Заповед № РД-06- 2/02.02.2019г. на Управителя на “В.;
З...........аповед № РД-06- 459/31.12.2020г. на Управител..............я на “В. Покана за
доброволно плащане; Актуално състояние на “В...........към 14.06.2022г.; Уведомително
писмо с изх. № ПИ-05-54/24.03.2017 г; Уведомително писмо с изх. ПИ-05-181/20.11.2017,
Констативен протокол от 07.03.2017 г.; Карнет листове- 3 бр.; Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор “В............. публикувани в
местен и централен всекидневник; Оригинал на фактури, включени в Справка извлечение за
дължимите суми към „В............. № 1079/25.08.2021г. и Номенклатура на делата със срокове
за съхранение на “В.............
От представените по делото писмени доказателства се установява наличието на
валидно облигационно отношение, породено от договор за доставка (продажба), по силата
на който ищецът има качеството на доставчик на ВиК услуги, а ответникът - на потребител.
От приетите по делото карнетни листа не става ясно, че е имало реално доставяне на ВиК
услуги от доставчика на потребителя за процесния имот. Това е така, тъй като ответника
оспорва реалното доставяне на вода, като представените писмени доказателства са частни
документи, издадени от ищеца, които не ес ползват с материална доказателствена сила, а се
ползват само с формална доказателствена сила – аргумент от чл. 180 ГПК. тези писмени
доказателства, като частни свидетелстващи документи, при изрично оспорване от страна на
ответника, не установяват по несъмнен начин реално предоставяне на водоснабдителната
услуга. Отчетните периоди, за които са издадени фактурите и отчетените количества вода се
съдържат в процесните фактури за задълженията на абоната и в карнетните лиса за
конкретният начин, по който е извършено отчитането, но фактурите също са частни
документи, издадени от заинтересуваната страна – ищеца, поради което не установяват по
несъмнен начин основанието за плащане по вземането, предмет на иска.
С оглед разпределената доказателствена тежест, при липса на активност от ищеца за
установяване по несъмнен начин на обстоятелствата, на които основава иска – реално
предоставена услуга – водоснабдяване на ответника – количество вода за процесния период,
3
налага съдът да приложи санкцията – да не приеме за съществуващи твърдените в исковата
молба факти, поради непълно доказване на същите.
Поради изложеното, ответникът не дължи непогасената главница от 1806,62 лв..
С оглед резултата по главния иск, то неоснователен се явява и иска за мораторна лихва
и следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на делото, следва да се отхвърли искането на ищеца за заплащането на
сторените по заповедното и настоящото производство разноски.
Относно разноските, при този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
разноски се следват на ответника, но тъй като не са представени доказателства за направени
такива, то не следва да се присъждат.
При гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен „В............. със седалище и адрес на управление: гр.
Б........... представлявано от инж. Р. Д...... – управител, за установяване спрямо С. Б. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б........че съществува вземането в общ размер на 2040.31 лв., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК- 29.03.2012 г. до окончателното
изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Б........ в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4