№ 647
гр. Пловдив, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Милена Ат. Георгиева
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно
наказателно дело № 20225330200669 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №21-1030-011166 от
26.11.2021г. на Началник група сектор ПП към ОДМВР – Пловдив, с което на
И.М.П., ЕГН:********** за нарушение на чл.157, ал.6 от Закон за движение
по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в
размер на 20 /двадесет/ лева на осн. чл.185 от ЗДвП и за нарушение на чл.139,
ал.2, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер
на 20 /двадесет/ лева на осн. чл.185 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно призован, се явява лично,
като се представлява и от процесуален представител – адв. С.П.. Жалбата се
поддържа и се прави същото искане. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, не
изпраща представител. В изпратеното писмено становище се излагат
съображения за неоснователност на жалбата и се прави искане за
потвърждаване на атакуваното наказателно постановление. Прави се и
възражение за прекомерност на разноските.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
1
поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по
същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 09.11.2021г. около 15.45 часа жалбоподателят П. управлявал лек
автомобил „БМВ 320 Д”, с рег. № ***, в гр. Пловдив по ул. „Васил Левски“, в
посока от север на юг. Паркирал лекия автомобил на посочената улица до
№137. Движението му било възприето от *** – свидетелите Й. В. КР. и М. Р.
М., които предприели проверка на водача и автомобила. Проверката била
забелязана от свид. Д.Р., който се намирал в непосредствена близост в
заведение „Ескейп“. В хода на проверката било установено, че
жалбоподателят управлява лекия автомобил с изтекъл срок на АУАН № АА
858138/13.09.2021г., заместващ контролния талон.
На жалбоподателя бил съставен АУАН бл. №020703 от 09.11.2021г.
Актосъставителят квалифицирал две нарушения по чл.157, ал.6 от ЗДвП и по
чл.139, ал.2 от ЗДвП - че МПС - то не е оборудване с аптечка. П. подписал
акта с възражение, че описаното не отговаря на истината, получил препис от
акта на същата дата, като бил уведомен, че в тридневен срок може да даде
допълнителни обяснения и да направи възражения, от която възможност не се
е възползвал.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства -
показанията на свидетелите Й.К., М.М. и Д.Р., които показания съдът
кредитира като обективни, последователни и логични.
При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира
следното от правна страна:
Относно нарушението по чл.157, ал.6 от ЗДвП.
По отношение на нарушението на чл.157, ал.6 от ЗДвП и определената
за него санкция на основание чл.185 от ЗДвП съдът счита, че в случая
обстоятелствата, посочени като административно нарушение в съставеното
НП се явяват незаконосъобразни. Това е така, защото нормата на чл.157, ал.6
2
от ЗДвП сочи, че „при съставяне на акт за нарушение по този закон
контролният талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на
задължението по чл.190, ал.3. Актът за нарушението заменя контролния талон
за срок до един месец от издаването му“. Това не е задължаваща норма, която
да изисква определено правно регламентирано поведение от страна на водача
на МПС. Напротив, в случая единствено се сочи, че съставеният АУАН
замества контролния талон, който задължително се изземва при съставянето
му. Разпоредбата на чл.157, ал.6 от ЗДвП не предвижда виновно поведение на
субект на административнонаказателна отговорност, водещо до съставомерен
резултат съгласно чл.6 от ЗАНН. Т.е. законът не предвижда конкретно деяние
- действие или бездействие на лице, което да е извършено виновно и да
нарушава обществените отношения и реда на държавно управление. Поради
горните обстоятелства съдът счита, че е било допуснато нарушение на
разпоредбата на чл.42, т.5 от ЗАНН – за АУАН, както и по чл.57, ал.1, т.6 от
ЗАНН и в тази част НП следва да бъде отменено.
Относно нарушението по чл.139, ал.2, т.2 от ЗДвП.
Посочената законова разпоредба задължава движещите се по пътя три –
и четириколесни моторни превозни средства да бъдат оборудвани с аптечка.
От доказателствата по делото не се установява по категоричен и несъмнен
начин управляваният от жалбоподателя лек автомобил да е бил без аптечка.
Такова обстоятелство е посочено в съставения АУАН, който съобразно
разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП като редовно съставен акт има
презумптивна доказателствена сила. Посочената презумптивна
доказателствена сила на АУАН обаче е опровергана и оборена от
доказателствата по делото. При разпита си актосъставителят заяви, че не си
спомня за конкретния случай, но поддържа констатациите в акта. Свидетелят
по акта М.М. също заяви липса на спомен за развилите се събития. С
показанията на свид. Д.Р. се опровергават констатациите на АУАН, досежно
нарушението по чл.139, ал.2, т.2 от ЗДвП, тъй като последният ясно и
конкретно посочи, че е възприел как жалбоподателят отваря багажника на
лекия автомобил и показва на полицейските служители аптечка. По тези
съображения съдът приема, че оспорваното НП относно това нарушение
следва да бъде отменено като недоказано.
С оглед изхода от спора, съдът счита за основателно направеното
искане за присъждане в полза на страната на сторените от нея разноски по
3
делото за заплатено адвокатско възнаграждение, поради което искането
следва да бъде уважено. Доколкото жалбоподателят е ангажирал
доказателства за реално заплатена сума в размер на 300 лева за адвокатски
хонорар, която кореспондира с Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, съдът счита, че следва да уважи в пълен размер претенцията
на И.П..
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. чл.63д, ал.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-1030-011166 от
26.11.2021г. на Началник група сектор ПП към ОДМВР – Пловдив, с което на
И.М.П., ЕГН:********** за нарушение на чл.157, ал.6 от Закон за движение
по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в
размер на 20 /двадесет/ лева на осн. чл.185 от ЗДвП и за нарушение на чл.139,
ал.2, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер
на 20 /двадесет/ лева на осн. чл.185 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на И.М.П.,
ЕГН:**********, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд - Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4