№ 336
гр. Враца, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Неделин Й. Захариев
при участието на секретаря Валя П. Апостолова
като разгледа докладваното от Неделин Й. Захариев Гражданско дело №
20211420102047 по описа за 2021 година
Предявени са за установяване размер на парично вземане по заповед за изпълнение по
ч.гр.дело № 523/2021г. на ВРС обективно съединени искове от ”АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ
НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, гр.София против Г. ИВ. АНТ. от гр.Враца за
признаване за установено, че ответника дължи сумата 1420.09 лева главница по договор за
заем № 5528826/23.05.2019г., сключен с „Вива Кредит“ ООД, като кредитор, договорна
лихва от 341.39 лв. за периода 06.06.2019г.-16.07.2020г., 82.03 лв. мораторна лихва върху
непогасената главница от 17.07.2020г. до 22.01.2021г.,ведно със законната лихва от подаване
на заявлението до окончателното изплащане на главницата. Ищецът твърди, че с договор за
цесия, сключен на 01.12.2016г. е придобил вземането на кредитора, с което обуславя
правния си интерес и процесуалноправната си и материална легитимация да претендира
изпълнение на задължението за плащане от ответника.
Исковете са с правно основание чл.422 вр. чл.410 ГПК и чл.79 вр. чл.240 ЗЗД и чл.86 от
ЗЗД и са процесуално допустими.
В срока и по реда на чл.131 ГПК, ответникът, чрез назначения му особен представител, е
депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло исковете. Оспорва се дължимостта на
претендираните суми, както и оспорва сключения договор за цесия да е достигнал до
знанието на заемателя. Развива подробни съображения за липса на уведомяване за
извършената цесия на ответника и несъответствие на кредитния договор с норми от ЗПК.
Навеждат се и доводи за противоречие на клаузи от договора на добрите нрави, възражение
за тяхната нищожност на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, както и за наличие на неравноправни
клаузи по смисъла на чл.143, т.5 и чл.147, ал.1 от ЗЗП. Развива съображения за противоречие
на кредитния договор с нормите на чл.10а от ЗПК.
За да се произнесе по основателността на исковете, районният съд направи преценка
на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на
страните и прие за установени следните обстоятелства:
По ч.гр.д. №523/2021 г. на Районен съд-Враца на 04.02.2021 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, с която е разпоредено Г. ИВ. АНТ. да
1
заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, сумата от 1420,09 лева -
главница, представляваща задължение по Договор за паричен заем с № 5528826 от
23.05.2019 г. сключен между „Вива кредит“ ООД и длъжника, вземанията по който са
прехвърлени на заявителя по силата на Приложение № 1 от 01.06.2020г., към Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г. между „Вива
кредит“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД; сумата от 341,39
лева, представляваща договорна лихва от 06.06.2019 г. до 16.07.2020 г., сумата от 82.03 лв,
представляваща законна лихва от 17.07.2020 г. до 22.01.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 03.02.2021г. – дата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 36.87лева - държавна такса, както и
сумата от 50.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено от съда
по реда на чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37, ал.1 ЗПП, вр. чл.26 НЗПП.
С разпореждане по същото ч. гр. дело, съдът е указал на заявителя, настоящ ищец, че
може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В
указания му срок ищецът е предявил настоящия иск.
Между „Вива кредит” ООД и Г. ИВ. АНТ. е сключен договор за паричен заем Viva
Standart 14 №5528826 -23.05.2019 г. за сумата от 1500.00 лв. Уговорено е погасителната
вноска да е в размер на 94.36 лв., в която са включени част от дължимата главница, лихва и
такса за експресно разглеждане при срок на заема 60 седмици и 30 бр. вноски. Фиксирания
годишен лихвен процент е 40.32%. Общият размер на всички плащания с включена такса за
експресно разглеждане е 2830.80 лв. Годишният процент на разходите на заема е 49.37%.
В чл. 11 от сключения между страните договор заемателят е заявил, че е запознат и
съгласен с Тарифа на „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, актуална към датата на сключване на
договора, която се намира на видно място във всеки търговски обект от клоновата мрежа и
партньорската мрежа на заемодателя, подробно изброени в интернет – страницата на
заемодателя – www.vivacredit.bg и на интернет страницата www.vivacredit.bg.
Видно от представения по делото договор за прехвърляне на вземания от 01.12.2016
г. и приложение № 1 към него вземанията по процесния договор срещу ответника са
цедирани на ”АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД,
гр.София. В приложение № 1 е индивидуализирано вземането, което се прехвърля по
основание, размер и задълженото лице. В договора за цесия е посочено, че приложение № 1
от договора е неразделна част от него.
Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник /решение № 156/30.11.2015 г., т. д. №
2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г.
о. /.
Към приложенията на исковата молба е представено уведомително писмо от ищеца за
прехвърляне на вземането по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до длъжника, без данни,
че е стигнало до ответника.
От заключението на назначената и приета по делото съдебно-икономическа
експертиза се установява, че договорената сума в размер на 1500 лева по договора за
паричен заем № 5528826, сключен на 23.05.2019 година е изплатена в брой на заемателя Г.
ИВ. АНТ. на 23.05.2019 г., съгласно разходен касов ордер № 145/23.05.2019 г.
Па 31.07.2019г. е направена отстъпка от Вива Кредит ООД в размер на 35,00 лева, от
които със сумата от 33,64 лева е погасена изцяло втората погасителна вноска със забава от
41 дни и 1,36 лева е погасена частично трета погасителна вноска.
С извършените плащания са погасени задължения по пера, както следва: плащане по
главница-79,91 лева; платена договорна лихва - 45,91 лева; платена неустойка — 41,92 лева;
такса експресно разглеждане - 64,26 лева.; разходи за събиране на вземане 175,00 лева.
2
Според експертното заключение след направени плащания и отстъпки от Вива Кредит са
останали дължими суми по пера по договора за заем № 5528826, сключен на 23.05.2019
година със заемател Г. ИВ. АНТ., както следва: по договорна главница дължими/непогасени
суми са 1420.09лв., по договорна лихва –дължими/непогасени суми от 341.39 лв., неустойки
по чл.4, т.2, ал.2 от договора-586.88лв., такса експресно разглеждане на документите по
кредита по чл.1, т.2, ал.3 –дължими/непогасени суми -879.24лв.
Дължимата лихва за забава върху непогасената главница в размер на 1420,09 лева за
период 17.07.2020г. до 22.01.2021г. е в размер на 74,95 лева.
С направените плащания са погасявани задължения по договора, като е спазен
договорения между страните ред за погасяване на дължимите суми по договора.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Видно от приетите по делото доказателства цедентът е изпратил на ответника
уведомление по чл.99, ал. 3 ЗЗД на посочения в договора за кредит адрес, като същото е
върнато, като неполучено. Съгласно съдебната практика обаче уведомление, приложено към
исковата молба и достигнало до длъжника с нея съставлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД /за възможността цедентът да
упълномощи цесионера - Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и
Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./. Като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин
уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК /трайна и
непротиворечива съдебна практика Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на, ІІ
т. о. на ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и Решение №
78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./. Към исковата молба е приложено
уведомление (потвърждение) за извършената цесия, което е връчено на ответника с преписа
от исковата молба, поради което съдът приема, че е налице валидно връчване на
уведомление за прехвърляне на вземането. (в този смисъл Решение № 78 от 9.07.2014 г. на
ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК).
Следва да се посочи, че длъжникът може да възразява успешно за липсата на
уведомление само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор
или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението, каквито твърдения
не са направени в настоящото производство и съответно не са ангажирани доказателства в
тази насока. След като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на исковата молба,
длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на
основание липсата на уведомяване /Решение № 40/13.05.2010г. по т.д.№ 566/2009г.на ВКС;
Определение № 987/18.07.2011г.по гр.д.№ 867/2011г.на ВКС/.
Съдът приема, че договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен
носител, по ясен и разбираем начин, като размерът на шрифта не се установява да е по -
малък от 12. Липсват нарушения на формата съгласно специалния закон – ЗПК, като при
това положение съдът приема, че договорът отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК.
Съгласно чл.11, ал.1 от ЗПК, който е приложим в отношенията между страните,
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично
изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията на усвояването му;
лихвен процент по кредита и условията на прилагането му; годишен процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит; условията за издължаване на кредита от потребителя, вкл.
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски.
В настоящия случай всички тези изисквания са спазени. В чл.2, т.7 от договора е
3
посочен общият размер на кредита (2830.80 лв.) и условията за усвояването му. Записани са
и условията за издължаването, като е посочен размерът на вноските, техният брой,
периодичността на плащанията, падежите на всяка една вноска, фиксираният годишен
лихвен процент, общият размер на дължимата сума и годишен процент на разходите. Макар
да няма отделен документ с наименование „погасителен план“, в съдържанието на договора
е поместена цялата изисквана информация от чл.11, ал.1 от ЗПК. Тъй като договорът е
сключен при фиксиран лихвен процент за целия му срок и за всички вземания по него,
последното изискване на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК – за посочване на последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, е неприложимо. Съгласно
самата разпоредба тази информация следва да се съдържа в погасителния план единствено
при наличието на различни лихвени проценти, каквито не се установяват в случая.
С исковата молба се претендира главница в размер на 1420.09 лева. В тежест на
ответника е да докаже плащане на претендираната сума. Неблагоприятните последици от
недоказването на факта на погасяване на задълженията са за ответника, поради което съдът
приема, че ищецът има вземане срещу ответника за главница по договора за заем в размер
на претендираната сума. Видно от експертното заключение договорената сума в размер на
1500.00лв. по паричния заем е изплатена в брой на заемателя Г.А. на 23.05.2019 г. съгласно
разходен касов ордер №145/23.05.2019 г. Последната падежна дата съгласно подписания
погасителен план по договора е 13.02.2019 г., поради което и цялата сума е изискуема.
Съгласно експертното заключение дължимата и неизплатена главница по кредитния договор
е 1420.09лв., поради което искът се явява основателен до пълния предявен размер от
1420.09лв. Върху тази сума следва да се присъди законна лихва, считано от 03.02.2021 г.-
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на
сумата.
По правната си характеристика договорната лихва е възнаграждение, което
длъжникът на пари или на заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото е
ползвал същите. Тази лихва е граждански плод и се дължи по силата на едно
правоотношение, като нейният размер се определя от размера да дадения в заем капитал
/парична сума в случая/ и времето на ползването му. Волята на страните е меродавна, само
ако тя не надвишава най-високия размер, допустим от закона според чл.10, ал.2 от ЗЗД,
какъвто в момента не е регламентиран. Критерий за извършване на преценка за това следва
да бъде законната лихва, но законът не изисква тя да бъде равна на нея. С оглед изискването
на закона – чл.26, ал.1 от ЗЗД, при договаряне между страните да не се накърняват добрите
нрави следва да се приеме, че именно те налагат максималният размер, до който
съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително. Добрите нрави са
критерии за норми на поведение, които се установяват в обществото, поради това, че
значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с
тях. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се
третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални
средства на един субект за облагодетелстване на друг. В съдебната практика е прието, че
противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по
друг начин заем (напр. ипотека), противно на добрите нрави е да се уговаря лихва за забава,
надвишаваща двукратния размер на законната лихва- решение № 906/30.12.2004 г. на ВКС
по гр.д. №1106/2003г., ІІ г.о., решение №378/18.05.2006г. на ВКС по гр.д.№315/2005г., ІІ
г.о., решение № 1270/09.01.2009 г. на ВКС по гр.д. №5093/2007г., ІІ г.о. и др. Следва да се
отчитат обаче и останалите обстоятелства във връзка със сключения договор за кредит, като
размерът на предоставената в заем сума, наличието или липсата на обезпечение, както и
поетия от кредитора риск с оглед имущественото състояние на кредитополучателят. В
случая чрез използване на онлайн калкулатор съдът изчисли, че трикратния размер на
законната лихва за периода от 06.06.2019г. до 16.07.2020г. е 481.68 лв./3х 160,56 лв./, от
4
което следва, че договорената възнаградителна лихва в размер от 341.39 лв. не е
недействителна, поради противоречие с добрите нрави, поради което предявеният иск следва
да се уважи.
С оглед установената забава на кредитора в изплащане на задължението, основателен
се явява и предявеният иск за мораторна лихва върху непогасената главница от 17.07.2020 г.
до 22.01.2021 г. до размера на сумата от 74.95лв. съгласно заключението на съдебно-
счетоводната експертиза. В останалата му част до пълният предявен размер от 82.03лв. иска
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Отговорност за разноски:
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът
по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските,
сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената
част от исковете.
Ищецът е направил разноски в размер на 86,87 лв. за заповедното производство и
претендира 1130 лв. в исковото производство. Относно претендираните разноски в
настоящото исково производство обаче претенцията е частично основателна, доколкото
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Разпоредбата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на
правната помощ, която в чл. 25 и чл. 26 предвижда възнаграждение за заповедното
производство от 50 до 150 лева, а в исковото - от 100 до 300 лева. Съгласно чл. 1 от
Наредбата съдът следва да определи възнаграждението в зависимост от вида и количеството
на извършената работа, като в настоящия случай съдът определя възнаграждението в размер
от 100 лв., като общият размер на разноските в исковото производство е 880лв. Съразмерно
на уважените искове в полза на ищцовото дружество следва да се определят разноски в
заповедното и исковото производство, както следва: сумата от 86,54 лв. - разноски в
заповедното производство съразмерно на уважения размер на исковете и сумата от 876.62
лв. - разноски в исковото производство, съразмерно на уважения размер на исковете.
Така мотивиран по изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. ИВ. АНТ. с ЕГН ********** адрес гр.Враца,
у***** дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, с
***** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.„Панайот Волов”, № 29, ет. 3,
сумата от 1420.09 лева главница по договор за заем № 5528826/23.05.2019г., сключен с
„Вива Кредит“ ООД, като кредитор, договорна лихва от 341.39 лв. за периода 06.06.2019г.-
16.07.2020г., 74.95 лв. мораторна лихва върху непогасената главница от 17.07.2020г. до
22.01.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от 03.02.2021 г. до окончателното
изплащане на главницата, за които суми на 04.02.2021 г. е издадена заповед за изпълнение
5
по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №523/2021 г. по описа на РС Враца.
ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, с ***** със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул.„Панайот Волов”, № 29, ет. 3 против Г. ИВ. АНТ. с ЕГН ********** с настоящ
адрес гр.Враца, у***** за сумата над 74.95лв. до пълният предявен размер от 82.03лв.
мораторна лихва върху непогасената главница от 17.07.2020г. до 22.01.2021г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г. ИВ. АНТ. с ЕГН ********** с настоящ адрес гр.Враца, у***** да
заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, с *****
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.„Панайот Волов”, № 29, ет. 3
направените по настоящото дело съдебно-деловодни разноски в размер на 876.62 лв. и в
заповедното производство по ч. гр.д. №523/2021 г. на Районен съд Враца в размер на 86.54
лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6