Р Е Ш
Е Н И Е
№…………./……...10.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
съдебно заседание, проведено на втори октомври през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ
КРЪСТЕВ
при участието на секретаря Румяна
Дучева,
като разгледа докладваното от съдията
Маркова,
в.т.д. № 1030/2019 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е
образувано по въззивна жалба вх. № 31096/30.04.2019 г. от „АГЕНА 13“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Тодор Влайков“, № 80, представлявано от А.Ж.М.срещу Решение
№ 1314/29.03.2019 г., постановено по гр.д. № 18704/2018 г. на ВРС, XLVI с., с
което е осъдено да заплати на „ИЛЧОВСКИ ТРЕЙД” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Български орел“, № 8, представлявано
от А.Н.И., сумата 15958.89 лв., представляваща продажна цена по неформален договор за продажба на
сладкарски продукти, обективирана във
фактури №№ 206871/25.09.2017 г.; 207086/02.10.2017 г.; 207183/04.10.2017
г.; 207251/06.10.2017 г.;
207286/09.10.2017 г.; 207363/11.10.2017 г.;
207459/13.10.2017 г.; 207499/16.10.2017 г.; 207542/17.10.2017 г.;
207660/20.10.2017 г.; 207682/20.10.2017 г.; 183554/23.10.2017 г.; 207733/24.10.2017 г.; 207780/25.10.2017 г.;
207819/26.10.2017 г.; 183603/27.10.2017
г.; 183609/30.10.2017 г.; 183624/31.10.2017 г.;
207992/01.11.2017 г.; 183642/02.11.2017 г.; 208055/3.11.2017 г.;
208088/06.11.2017 г. ; 208131/07.11.2017 г.; 208179/08.11.2017 г.;
208252/10.11.2017 г.; 183696/13.11.2017 г.; 208335/14.11.2017 г.;
208376/15.11.2017 г.; 208409/16.11.2017 г.; 183742/20.11.2017 г.;
183751/21.11.2017 г.; 208594/22.11.2017 г.; 208712/27.11.2017 г.;
208770/28.10.2017 г.; 208807/29.11.2017 г.; 183817/30.11.2017 г.;
208918/4.12.2017 г.; 183846/5.12.2017 г.; 183863/6.12.2017 г.;
183877/11.12.2017 г.; 183897/13.12.2017 г.; 183905/14.12.2017 г.;
183910/15.12.2017 г.; 183922/18.12.2017 г.; 183935/19.12.2017 г.;
183946/20.12.2017 г.; 183958/21.12.2017 г.; 209735/28.12.2017 г.;
220944/28.12.2017 г.; 209768/29.12.2017 г.; 183994/04.01.2018 г.;
184020/08.01.2018 г.; 184048/10.01.2018 г.; 184098/15.01.2018 г.;
184112/16.01.2018 г.; 184178/19.01.2018 г.; 184190/22.01.2018 г.;
184216/23.01.2018 г.; 189252/05.11.2018 г.;
217119/13.11.2018 г., както и сумата 1580.99 лв., обезщетение за
забава за периода от дата на падежа на всяка от фактурите до 10.12.2018 г., и
законна лихва върху главницата считано от датата на предявявен на иска -
12.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 79, ал. 1 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
В жалбата се излага, че
решението на първоинстанционния съд е неправилно. Твърди, че ВРС не е отчел
обстоятелството, че уведомяване на продавача за недостатъци не е необходимо ако
той е знаел за тях, какъвто бил и настоящия случай. Счита, че първоинстанционния
съд неправилно е приел, че разпоредбите на чл. 194 и 195 ЗЗД са неприложими по
отношение на направеното възражение за недоставени количества стоки и не е взел
предвид, че в процесните фактури са описани и количества, които реално не са
били доставени. Сочи, че в отношенията между страните е била налице практика,
когато във фактурите са описани недоставени количества стоки, последните да
бъдат доставени допълнително или да бъдат издадени кредитни известния, с които
да бъде намалена цената по фактурата. Това била и причината фактурите да бъдат
осчетоводени като въпреки проведените разговори действия от страна на ищеца по
доставяне на стоките или издаване на кредитни известния не били предприети. По
същество отправя искане за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на
предявените искове. В с.з., не се
представлява.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „Илчовски Трейд” ЕООД, не депозира писмен отговор.
В с.з., чрез процесуален представител оспорва въззивната жалба.
ВОС по предмета на
спора съобрази следното:
Пред ВРС е
предявен иск от ”Илчовски трейд” ЕООД, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ЗЗД и
чл. 99 ЗЗД, за осъждането на
„Агена 13“ ЕООД да заплати сумата 15958.89 лв., представляваща неплатена цена
по неформален договор за продажба на сладкарски продукти, обективирана във
фактури №№ 206871/25.09.2017
г.; 207086/02.10.2017 г.; 207183/04.10.2017 г.;
207251/06.10.2017 г.; 207286/09.10.2017 г.; 207363/11.10.2017 г.; 207459/13.10.2017 г.; 207499/16.10.2017 г.;
207542/17.10.2017 г.; 207660/20.10.2017 г.; 207682/20.10.2017 г.;
183554/23.10.2017 г.; 207733/24.10.2017
г.; 207780/25.10.2017 г.; 207819/26.10.2017 г.;
183603/27.10.2017 г.; 183609/30.10.2017 г.; 183624/31.10.2017 г.; 207992/01.11.2017 г.; 183642/02.11.2017 г.;
208055/3.11.2017 г.; 208088/06.11.2017 г. ; 208131/07.11.2017 г.;
208179/08.11.2017 г.; 208252/10.11.2017 г.; 183696/13.11.2017 г.;
208335/14.11.2017 г.; 208376/15.11.2017 г.; 208409/16.11.2017 г.;
183742/20.11.2017 г.; 183751/21.11.2017 г.; 208594/22.11.2017 г.;
208712/27.11.2017 г.; 208770/28.10.2017 г.; 208807/29.11.2017 г.;
183817/30.11.2017 г.; 208918/4.12.2017 г.; 183846/5.12.2017 г.;
183863/6.12.2017 г.; 183877/11.12.2017 г.; 183897/13.12.2017 г.;
183905/14.12.2017 г.; 183910/15.12.2017 г.; 183922/18.12.2017 г.;
183935/19.12.2017 г.; 183946/20.12.2017 г.; 183958/21.12.2017 г.;
209735/28.12.2017 г.; 220944/28.12.2017 г.; 209768/29.12.2017 г.;
183994/04.01.2018 г.; 184020/08.01.2018 г.; 184048/10.01.2018 г.;
184098/15.01.2018 г.; 184112/16.01.2018 г.; 184178/19.01.2018 г.;
184190/22.01.2018 г.; 184216/23.01.2018 г.; 189252/05.11.2018 г.; 217119/13.11.2018 г., ведно с обезщетение за забавено изпълнение
в размер на 1580.99 лв., за периода от датата на падежа на всяка от фактурите до
10.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на
иска – 12.12.2018 г. до изплащането й.
Ищецът твърди, че страните по делото са в трайни търговски отношение по
повод продажбата на сладкарски продукти. В изпълнение на договореностите между
страните ищецът извършил доставка и предаване на стоките, а ответника следвало
да заплати тяхната цена, което последния не сторил. Неизпълнението на
задължението за заплащане на стойността на стоките довело до изпадане на
ответника в забава, поради което освен главницата по падежиралите фактури,
дължимо се явява и обезщетение за забава за периода от падежа на всяка фактура
до 10.12.2018 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове. Признава, че между
него и ищеца са налице облигационни
отношения по повод неформален договор за продажба на сладкарски изделия. Сочи,
че сумата по фактура № 205253/07.08.2017 г., в размер на 661.96 лв. е заплатена
на продавача. Излага, че част от сладкарските продукти, описани във фактурите
не са доставени, а друга част са се отклонявали от необходимото качество.
Конкретно в изделията е влагано палмово масло, което е влошило вкусовите им
качества. Твърди, че с ищеца са били проведени разговори за доставяне на
продукти без отклонения в качеството, което ищецът отказал да стори. Ищецът
отказал да извърши корекции в издадените фактури като бъдат изключени
недоставените стоки и да бъде извършено коректно ценообразуване на друга част
от стоките.
Настоящият състав
на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно
произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието
на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК -
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените предели на
въззивна проверка, съставът на ВОС, намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е постановено от законен състав и в границите на
правораздавателната му компетентност, а съобразно обстоятелствата, посочени в
исковата молба и отправеното до съда искане, спорът следва да бъде квалифициран
като такъв с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата
на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Съобразно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни
точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забавата или да иска обезщетение вместо изпълнение. Съобразно
общата разпоредба на чл. 327, ал. 1 от ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи,
освен ако е уговорено друго.
В конкретния случай, признава се от ответника
и се установява от представените в хода на производството доказателства, че
между страните са били налице трайни търговски отношения за покупко-продажба на
сладкарски суровини като всяка доставка е обективирана в двустранно подписана
фактура, представена по делото. От събраните в хода на производството специални
значия, чрез назначената ССЕ, се установява, че всяка една от процесните
фактури е била осчетоводена, както при ищеца, така и при ответника, а и
отразена в съответните справки и дневници по ЗДДС.
Изложеното води до извода, че стоките са били
доставени на ответника, в описаното във фактурите количество и са били приети
от него без възражения.
В хода на първоинстанционното производство са
релевирани възражения от страна на въззивника, за недоставяне на част от
стоките, посочени във фактурите, както и, че част от доставените стоки са били
с недостатъци. Тези възражения се поддържат и във въззивната жалба с оплакване,
че не са били взети предвид от ВРС при постановяване на решение.
На първо място следва да бъде посочено, че
тези оплаквания са лишени от конкретика. На второ място, въззивникът – ответник
пред първоинстанционния съд е този, който е следвало да прояви активност и да
докаже твърденията си, което същият не е сторил.
И на последно, но не по значение, място, след
като стоките са получени от въззивника, фактурите са подписани от него и още
повече, надлежно са били отразени в счетоводните записвания и в дневниците по
ЗДДС, то се налага извода, че е налице хипотезата на чл. 324 ТЗ и стоката се
смята за одобрена по количество и като съответстваща на изискванията. При това
положение, въззивникът може да релевира възражения само за наличието на
„скрити“ недостатъци, т.е. такива, които не биха могли да бъдат установени при
обикновен преглед.
Такива възражения е релевирал въззивника, но
както бе посочено по-горе, същите са лишени от конкретика и усилия за
доказването им не са предприети. Следва да бъде посочено още и, че твърдението
на въззивника за знание у въззиваемия, че е доставил стоки с недостатъци също
подлежи на доказване, а не се презюмира. Доказване в тази посока обаче също не
е било предприето.
При това положение стойността на доставените
стоки – сладкарски суровини, обективирана в процесните фактури е дължима от
ответника, предявения иск за главница в размер на 15958.89 лв. е основателен и
следва да бъде уважен.
По претенцията за обезщетение за забава. В
конкретния случай, не са налице твърдения страните да са уговаряли срок за
плащане на издадените фактури. След като това е така, приложение намира
разпоредбата на чл. 303а, ал. 3 ТЗ и плащането следва да бъде извършено в
14-дневен срок от получаване на фактурата.
Видно от събраните в хода на първоинстанционното производство издаването на
фактурите съвпада с деня на получаването на стоката, поради което ответникът е
изпаднал в забава с изтичането на 14-дни от датата на издаване на всяка
фактура. Следователно предявения иск за сумата 1580.99 лв., представляваща общ
размер на обезщетение за забава, върху главницата по всяка фактура до
10.12.2018 г. е основателен и подлежи на уважаване.
Като е достигнал до идентични крайни изводи
по предявените искове, ВРС е постановил правилно и законосъобразно решение,
което следва да бъде потвърдено.
По разноските. С оглед изхода от спора, на
въззваемата страна се следват разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, за въззивна
инстанция. Съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства,
разноските възлизат на 1070.00 лв., адв. Възнаграждение. При извършване на
проверка във връзка с релевираното бланкетно възражение за прекомерност,
съставът на ВОС установи, че минималния размер на адвокатското възнаграждение,
определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г., възлиза на
1056.20 лв., поради което претендираното не се явява прекомерно и подлежи на
присъждане.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №
1314/29.03.2019 г., постановено по гр.д. № 18704/2018 г. на ВРС, XLVI с.
ОСЪЖДА „АГЕНА
13“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. „Тодор Влайков“, № 80, представлявано от А.Ж.М.да заплати на „ИЛЧОВСКИ ТРЕЙД”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Български
орел“, № 8, представлявано от А.Н.И. сумата 1070.00 лв. (хиляда и седемдесет лева), представляваща разноски за въззивна инстанция, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване по арг. на чл. 280, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.