Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 15.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, първо
гражданско отделение, І-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и четвърти ноември
две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и
в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 11932
по описа
за 2017 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от Д.Х.Б., починал в хода на настоящото производство и
заместен на основание чл.227 от ГПК от единствения си наследник по закон П.Д.Б.,
действащ чрез своята майка и законен представител Е.В.И. против Ц.С.Б., Й.С.П.,
починал в хода на настоящото производство и заместен на основание чл.227 от ГПК
от наследника си по закон С.Й.П., действащ чрез своя настойник Л.И.П. и Е.Д.К.,
с която са предявени пасивно субективно съединени, положителни установителни
искове за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.524
от ГПК.
Съдът е сезиран от ответниците Ц.С.Б. и Й.С.П., починал в хода на настоящото производство и
заместен на основание чл.227 от ГПК от наследника си по закон С.Й.П., действащ
чрез своя настойник Л.И.П. с насрещни ревандикационни
искове по чл.108 от ЗС срещу първоначалния ищец Д.Х.Б., починал в хода на настоящото
производство и заместен на основание чл.227 от ГПК от единствения си наследник
по закон П.Д.Б., действащ чрез своята майка и законен представител Е.В.И..
Ищецът Д.Б. твърди, че е
собственик на недвижим имот, представляващ дворно място от 755 кв.м.,
съставляващо парцел ХІХ, пл.№ 531 от кв.42 по плана на вилна зона „Първа част“
разширението Киноцентъра-София, заедно с построената върху него едноетажна
вилна сграда на 24 кв.м., състояща се от две стаи и тераса. Твърди, че на
05.07.2016 г. имотът му бил посетен от помощник ЧСИ В.В.при
ЧСИ М.К., който му обяснил, че за същия ден и час е насочен въвод във владение
по изпълнително дело № 20167880400222 на взискателите
Ц.С.Б. и Й.С.П.. Поддържа се, че с определение от 05.03.2017 г. по гр.д. №
37378/2016 г. по описа на СРС, 49 състав, връчено на ищеца на 17.03.2017 г.
въводът е спрян и в указания едноседмичен срок ищецът предявява настоящия иск.
Поддържа се, че ищецът е
собственик на имота на основание дарение, извършено с нотариален акт № 53, дело
№ 1497/01.02.1994 г. на нотариус К.Б.. По отношение на построената в имота
жилищна сграда се твърди, че ищецът е бил страна в процедурата по узаконяване
на същата, за което е издаден Акт за узаконяване № 116/05.07.1999 г. Твърди се,
че правото на ползване на дарителите на ищеца е погасено с тяхната смъртта,
като Д. М.К.е починал на 25.11.2000 г., а Н.П.К. на 20.06.2006 г.
Твърди, че по отношение на
изпълнително дело № 20167880400222 се
явява трето лице със самостоятелни права върху недвижимия имот, за който е
насрочен въвод във владение, тъй като е придобил право на собственост върху
имота на 01.02.1994 г., а искът решението по което се изпълнява, е заведен на
09.02.1996 г. Твърди, че решението по гр.д. № 8851/1996 г. на СРС, 47 състав,
което се изпълнява принудително по процесното изпълнително дело е непротивопоставимо на ищеца.
При условията на евентуалност
заявява собственически права на основание изтекла в негова полза придобивна давност повече от 23 години с начало 01.02.1994
г.
Моли съда да постанови решение, с
което да бъде установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на
гореописания имот.
В срока по чл.131 от ГПК на
12.02.2018 г. е постъпил отговор от ответниците Ц.С. Б.
и Й.С.П. чрез процесуалния им представител адвокат М..
По същество оспорват предявените
искове като неоснователни. Поддържат, че ищецът не е станал собственик на имота
на основание извършеното дарение, тъй като неговият праводател
Д. М.К.е придобил имота с нотариален акт № 17, дело № 1590/1971 г. с договор за
покупко-продажба от ТКЗС Витоша-Симеоново, а когато имотът е придобит от ищеца
чрез дарение, вече е била започнала административна процедура за възстановяване
на същия недвижим имот в стари реални граници. Твърди се, че на основание
чл.10, ал.13 от ЗСПЗЗ, дарението не е породило вещноправното
си транслативно действие и не може да бъде
противопоставено на правото на собственост на двамата ответници.
Ответницата Е.Д.К. също е
депозирала отговор на 16.04.2018 г., в който посочва, че предвид това че Д.Б. е
собственик на имота от преди завеждане на делото срещу баща й Д. М.К.и майка й Н.П.К.,
както и поради това, че ответницата никога не е владяла или била собственик на
процесния имот, то не би могла да предаде владение, което никога не е имала.
В срока за отговор ответниците Ц.С. Б. и Й.С.П. предявяват насрещни ревандикационни искове по чл.108 от ЗС срещу Д.Х.Б..
Ищците твърдят, че са собственици
на процесния имот на основание наследство от Г.М.П. и земеделска реституция с
Решение № 901/21.10.1994 г. на ПК Драгалевци, с което на наследниците на Г.М.П.
е възстановен във възстановими стари реални граници следния недвижим имот: нива
от 1200 кв.м. Поддържа се, че наследодателят на ищците С. Г.М.е подал в ПК
Драгалевци заявление за възстановяване на имота с вх. № П-321/10.02.1992 г.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
по насрещния иск Д.Х.Б. е подал отговор на 13.06.2018 г. Счита предявеният иск
за допустим, но неоснователен. Твърди, че е собственик на имота на основанията
посочени в първоначалната искова молба.
Ищецът по първоначалните искове, поддържа в съдебно
заседание предявените искове чрез процесуалния си представител и по съображения
подробно изложени в писмени бележки депозирани по делото. Претендира разноски
по списък. Заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК по отношение на заплатеното
адвокатско възнаграждение от ответниците Ц.Б. и С.П..
Ответниците Ц. Б. и С.П., в
съдебно заседание чрез своя процесуален представител молят съда да отхвърли
предявените срещу тях искове като неоснователни и недоказани и да уважи
предявените от тях ревандикационни искове. Подробни
съображения излагат в писмени бележки по делото. Претендират разноски по
представен списък.
Ответницата Е.К., редовно призована, не се явява, не изпраща
представител, не изразява становище в хода по същество.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за
установено следното от фактическа
страна:
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 53, том VIII, дело
№ 1497/01.02.1994 г. Д. М.К.и съпругата му Н.П.К. са дарили на своя внук-ищеца
по делото Д.Х.Б., следния собствен недвижим имот, придобит по време на брака им
и представляващ СИО, а именно: дворно място от 755 кв.м., съставляващо парцел XIX, пл. №
531, от кв.42 по плана на вилна зона първа част разширението Киноцентъра-София,
при съседи: улица, парцел XX-530, парцел I-411, парцел III-512 и
парцел XXV-532, заедно с построената върху него едноетажна дървена сглобяема вилна сграда на 24 кв.м.,
състояща се от две стаи и тераса. Дарителите са си запазили вещното право на
ползване върху дарения имот до края на живота на всеки един от тях,
безвъзмездно. Праводателят на
ищеца-Д. М.К.е придобил през 1971 г. чрез договор за покупко-продажба от ТКЗС
„Витоша“-Симеоново празно място от 755 кв.м., представляващо парцел XIX-572 от
кв.42 по плана на вилна зона „I част разширение Киноцентъра“.
С акт за узаконяване № 116/05.07.1999 г. на СО, район Витоша
е узаконена вилна сграда в процесния имот с РЗП 28 кв.м. на Д.Х.Б..
От представените преписи извлечения от акт за смърт №
1294/25.11.2000 г. и № 720/21.06.2006 г., се установява, че Д. М.К.е починал на
25.11.2000 г., а Н.П.К.-на 20.06.2006 г. От представените удостоверения за
наследници на двамата починали, се установява, че ответницата Е.Д.К. е тяхна
дъщеря.
С Решение № 94 от 14.07.2015 г., постановено по гр.д. №
547/2015 г. по описа на ВКС, Второ гражданско отделение е признато за
установено по отношение на Е.Д.К., конституирана на мястото на първоначалните ответници Д. М.К.и Н.П.К., че Ц.С.Б. и Й.С.П.,
конституирани като наследници на първоначалния ищец С. Г.М., са собственици на
ПИ от 688,32 кв.м., част от УПИ XIX-531 от кв.42 по плана на гр. София, кв. Драгалевци,
вилна зона „Киноцентъра I част разширение“, целият от 755 кв.м. и представлява
част от бивша нива с площ 1352 кв.м. в м. „Гърлото“, идентична с имот № 30,31
по к.л.661 от кадастрален план от 1950 г. и Е.Д.К. е осъдена да предаде на Ц.С.Б.
и Й.С.П. владението върху имота. Искът е заведен на 09.02.1996 г., въз основа
на който е образувано приобщеното към доказателствата по настоящото дело,
гр.дело № 8851/1996 г. по опис на СРС, 47 състав. Въз основа на влязлото в сила
съдебно решение и издадения на 14.10.2015 г. изпълнителен лист-ответниците по
настоящото дело са образували изпълнително дело № 20167880400222 по описа на
ЧСИ М.К. с длъжник ответницата Е.Д.К..
Установява
се, че ответниците са наследници на Г.М.П.. С Решение № 901 от 20.10.1994 г. е възстановено правото
на собственост на наследниците на Г.М.П. върху нива с площ 1352 кв.м. в
м.“Гърлото“, която по РП на София, местността
„Киноцентъра-I част разширение“, представлява
имот № 30,31, парцел XXI-115 кв.м., парцел XX-980 кв.м.,
парцел, XIX-589 кв.м. от кадастрален лист
661 по кадастралния план, изработен през 1950 г.
Свидетелката А.Й.Р., установява, че познава ищеца Д.Б. от около
20 години, бил един от най-близките й приятели. Знам за имота в Драгалевци,
Киноцентъра, който представлява малка къща, тип бунгало с двор. Къщата е с
една-две стаи и тераска. Имотът е наследствен от дядо
му. Откакто познава Д. от 20 години той все е имал този имот, ходел там.
Свидетелят И.Г.Ш.установява, че
познава Д.Б. от 6-годишна възраст. Има вилен имот в Драгалевци, който е като
барака, двустайна с двор. Свидетелят е ходил няколко пъти в този имот и не е
виждал някой постоянно да живее там. Д. имал ключове от този имот. Последно е
ходил в имота преди 7-8 години.
Свидетелят
П.В.Г., че познава Д.Х.Б.. Свидетелят установява, че е вещо лице, което е било
назначено в състава на тройна СТЕ, за да се установи идентичност между двата
имота, които се оспорват. Свидетелят установява, че пред имота вещите лица били
посрещнати от мъж, който се оказало, че е Д.Б., който е бил страна по делото. Д.
се представил като собственик на имота и на въпроса на свидетеля, че няма
такава страна по делото, Д. обяснил, че не фигурира, защото имотът му го били
прехвърлили по-късно и адвокатът му казал, че не е необходимо. Знаел за делото
Свидетелят
Л. Д. М. установява, че Д.Х.Б. бил свидетел по делото за подобрения в имота.
Присъствал на водените дела. Свидетелят установява, че Д. знаел, че има спор за
имота и е присъствал на делата.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно,
логични са и последователни.
Горната
фактическа обстановка се доказва от обсъдените по-горе писмени доказателства,
които Съдът кредитира.
От
правна страна:
Предявен
е иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.524 от ГПК.
Искът е
допустим. С Определение от 05.03.2017 г., постановено по гр.д. № 37378/2016 г.
по описа на СРС, Първо гражданско отделение, 39 състав, на основание чл.524 ГПК
е спрян въводът във владение по изпълнително дело № 20167880400222 на ЧСИ М.К.
с рег.№ 788 на КЧСИ, като на Д.Б. е предоставен едноседмичен срок от връчването
на препис от определението за предявяване на иска. Последният е предявен в този
срок.
Безспорен е правния интерес на ищеца от водене на
установителен иск за собственост, до колкото правото
му
на собственост върху процесния недвижим имот се
оспорва от ответниците.
Правният интерес произтича от претендирането
от страна на ответниците на отричаното от ищеца право.
Ответниците се легитимират
извънсъдебно като собственици на основание наследство и земеделска реституция с
Решение № 901 от 20.10.1994 г., с което е възстановено правото на собственост
на наследниците на Г.М.П. върху нива с площ 1352 кв.м. в м.“Гърлото“, част от
която е процесния недвижим имот и по този начин оспорват
правото на собственост на ищеца.
Настоящият
съдебен състав намира, че ищецът не се легитимира като собственик на първото
посочено от него основание, а именно: дарение, доколкото неговите праводатели Д. М.К.и съпругата му Н.П.К. не са собственици
на дарения от тях недвижим имот.
Праводателите
на ищеца се легитимират като собственици с нотариален акт № 17, дело №
1590/09.04.1971 г. от първи нотариус при Софийски народен съд за
покупко-продажба от ТКЗС „Витоша“-Симеоново, а ответниците се легитимират като
собственици по силата на законово наследствено правоприемство
и земеделска реституция с Решение № 901 от 20.10.1994 г. на ПК гр. София, т.е. спорът
е за собственост на бивш земеделски имот който е възстановен от ОСЗ на ответниците,
а от друга страна, докато имотът е бил в ТКЗС, е продаден на праводателите на
ищеца. Правата на праводателите на ищеца от този нотариален акт обаче не са противопоставими на правата на ответниците, произтичащи от
законосъобразно проведената земеделска реституция.
Съгласно
чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ се възстановява собствеността върху тези земи, притежавани
от собствениците преди образуване на ТКЗС, ДЗС, или други образувани въз основа
на тях селскостопански организации, които са били продадени или предоставени на
трети лица от тези организации или от други държавни или общински органи с
изключение на изрично посочените случаи по този закон. Идеята на текста е
възстановяване на всички земеделски земи (бивши и настоящи) независимо от обстоятелството,
че актът на разпореждане е бил правомерен и приобретателите по него са били
добросъвестни с оглед на това, че собствеността върху тях никога не е била
изгубена от техните собственици преди образуване на посочените селскостопански
организации, макар да са били лишени от възможността да я упражняват през
периода на принудителното им обобществяване. Текстът визира фактически
незастроените земеделски земи, включени в строителните граници на населените
места, тъй като тези, които са застроени със законни сгради или законно
разрешения строеж върху тях е започнал към 1.03.1991 г., не подлежат на
реституция съгласно чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. В този контекст под разпореждане
трябва да се разбират всички актове (гражданско и административно правни), с
които носителят на право на кооперативно земеползуване
или на упражняващия правото на държавна собственост, променя правния или
фактически статус на вещта, като прехвърля правото на собственост върху нея или
я обременява с ограничени вещни права, респ. я унищожава или преработва.
Текстът се отнася до един от видовете разпоредителни актове - продажбата като
най-разпространен в разглежданата хипотеза с транслативно
действие по отношение правото на собственост. С оглед логическото и
граматическото му тълкуване следва да се приеме, че останалите разпоредителни
актове с такова действие, могат да бъдат както гражданско правни, така и
административно правни такива с вещноправни
последици, т.е. под понятието "предоставяне на земеделски земи на трети
лица по чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ" следва да се разбират всички актове, с които
се прехвърля право на собственост и по аргумент на по-силното основание и
ограничени вещни права върху земеделски земи (замяна, дарение, ползване, суперфиция), а не само определен вид такива права, като
например правото на ползване. По смисъла на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ
"предоставяне" е всяко правомерно прехвърляне на вещни права на трети
лица. В този смисъл Тълкувателно
решение № 6 от 10.05.2006 г. по тълк. д. № 6/2005 г.,
ОСГК на ВКС.
И доколкото изключението по чл.
10, ал. 7 ЗСПЗЗ не е налице, т.е. процесният имот не е бил застроен със законни
сгради или законно разрешения строеж върху тях не е започнал към 01.03.1991 г.
/установява се от приобщените към настоящото дело писмени доказателства от
гр.д. № 8851/1996 г. на СРС, то придобитите от праводателите на ищеца през 1971
г. права не са противопоставими на ответниците.
И след като праводателите на
ищеца не са собственици на имота въз основа на осъществената от тях през 1971
г. покупко-продажба, то те не са могли да прехвърлят на ищеца чрез осъщественото
дарение права, които не са притежавали.
При това положение съдът дължи
произнасяне по второто придобивно основание посочено
от ищеца, а именно: придобивна давност с начало
01.02.1994 г.
За да се признае на едно
физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на един отчасти
или изцяло чужд недвижим имот, разпоредбата на закона установява, че
претендиращият несобственик следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10
години фактическата власт по отношение на конкретната вещ, без противопоставяне
от страна на титуляра на правото на собственост,
както и да е демонстрирал по отношение невладеещия собственик на вещта
поведение на пълноправен собственик, т. е. поведение, което безсъмнено сочи, че
упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си. Само
доколкото елементите на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС са налице по
отношение на претендиращото собствеността лице и то установени при едно пълно и
пряко доказване в хода на процеса, възражението за изтекла придобивка давност
на конкретен недвижим имот, може да бъде уважено.
Земеделската земя, предмет на иска, е възстановена с решение на ПК през
1994 г. От влизане на решението в сила на 17.11.1994 г. тя е станала собственост на правоимащите лица наследници на лицето, което
ги е внесло в ТКЗС, поради което и не попада в обхвата
на приложното поле на нормата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ. Нормата намира приложение по отношение
на имотите, възстановяването на правото на собственост
за които не е приключило до влизането й в сила. От тази дата-17.11.1994 г. по отношение на така
придобитите вещни права са приложими
разпоредбите на ЗС включително и тези, уреждащи института на давностното
владение.
Следователно в периода от
01.02.1994 г. до 17.11.1994 г. давност не е текла.
Владението на ищеца, основано на договор
за дарение на недвижим имот, е добросъвестно по смисъла на 70, ал. 1 ЗС. Затова
ако праводателите му не са били собственици на дарения имот, ищецът може да
придобие правото на собственост на оригинерно
основание с непрекъснато владение в продължение на 5 години.
При добросъвестното владение
фактическата власт се придобива на правно основание, целящо прехвърляне правото
на собственост към владелеца, макар вещноправния
ефект да не е настъпва, тъй като праводателят не е бил собственик или е била
опорочена формата на сделката. Самото това правно основание се явява
демонстриране на завладяването, поради което за придобиването на собствеността
е достатъчно владелецът да упражнява фактическа власт в определения от закона
петгодишен срок, без да е необходимо да демонстрира намерението си за своене
чрез други действия, които да са противопоставени на действителния собственик.
От показанията на разпитаните
свидетели по категоричен начин се установява, че след като получил недвижимия
имот ищецът упражнява фактическа власт върху него. Владението е явно,
непрекъснато и необезпокоявано.
Течението на срока може да бъде
прекъснато само при наличието на действия на собственика, предприети срещу
самия владелец, които съгласно чл. 116 ЗЗД водят до прекъсване на давността,
тъй като само такива действия смущават владението. Правните действия, извън
изброените в чл.116 ЗЗД, не могат да смутят владението и да прекъснат придобивната давност. В периода от 17.11.1994 г. до 17.11.2002
г., та дори и до изтичане на 10 годишния срок на 17.11.2007 г., действия от
кръга на визираните в чл. 116 ЗЗД не са извършени от двамата ответници Ц.Б. и С.П.. Дори да се приеме, че
осъществяваното от ищеца владение е недобросъвестно, предвид установеното с
разпитаните свидетели знание за наличие на
собственически права на други лица върху имота, /в какъвто смисъл е Решение № 494 от
01.02.2013 г. по гр. д. №
1106/2011 г., ГК,
първо отделение на ВКС/, то десетгодишния срок също е изтекъл. В този смисъл знанието за водения
процес срещу неговите праводатели, не води до прекъсване на течението на давностния срок, а само промения
вида на упражняваното от ищеца владение, т.е. следва да се приеме, че
упражняваното от ищеца владение е недобросъвестно.
Придобивната давност на ищеца не е била
прекъсната и с иска по чл.108 ЗС, предявен от ответниците-собственици срещу праводателите
на ищеца, които са имали и качеството на държатели, доколкото с договорът от
01.02.1994 г. не е учредено валидно право на ползване. За да прекъсне придобивната давност, искът за собственост следва да е
предявен срещу владелеца на вещта, а не срещу държателя, ползвателя. Именно
владелецът упражнява фактическата власт, макар и чрез държател. На владелеца
принадлежи и намерението за своене. Затова правните действия по смущаване на
владението и прекъсване на придобивната давност
следва да бъдат предприети спрямо него. Именно той следва да бъде обвързан и от
силата на пресъдено нещо на иска за собственост. Ако
се приеме, че придобивната давност може да бъде
прекъсната и с иск на собственика срещу държателя, ще се препятства
възможността владелецът, който има правен интерес, но не участва в съдебния
процес, да се позове на изтекла в негова полза придобивна
давност до предявяване на иска за собственост. Така придобивната
давност ще бъде прекъсната, без да е дадена възможност на материалноправно
легитимираната страна да се позове на последиците на вече изтеклата придобивна давност, които се зачитат към един минал момент
- момента на изтичането на давностния срок, съгласно
приетото в т.2 на ТР № 4/17.12.2012 г. по тълк.д.№
4/2012 г. на ОСГК на ВКС. Поради неучастието в процеса, владелецът няма да може
да противопостави и други правоизключващи възражения,
които да доведат до отхвърляне на иска за собственост, а оттам и до настъпване
на последицата на чл.116, б.”б” ЗЗД за отпадане на ефекта на прекъсването на придобивната давност. Същото важи и за препятстване на
възможността той да се позове на недопустимост на предявения иск и да постигне
прекратяване на производството по него, отново с ефекта на отпадане на
прекъсването на придобивната давност.
По тази причина съдът приема, че течението на придобивния давностен срок не е
било прекъснато и считано от 17.11.2002 г., най-късно 17.11.2007 г. ищецът се
явява собственик на завладения от него процесен имот.
Т.е. от посочените дати до
предявяване на насрещния ревандикационния иск на
12.02.2018 г., в полза на ответника по този иск е изтекла както кратката
петгодишна, така и десетгодишната давност. Поради това към момента на
предявяване на установителният иск ищецът се легитимира като собственик на
процесния имот и искът му следва да бъде уважен, съответно насрещния ревандикационен иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските в
процеса:
При това положение и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответниците дължат направените от ищеца разноски.
Основателно е възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение.
При цена на иска от 52 145,60
лв., минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 2094,37 лв., на
основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г., поради което и предвид
липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът намалява адвокатското
възнаграждение от 3000 лв. на 2094,37 лв.
При това положение тримата
ответниците ще следва да бъдат осъдени да заплатят по равно на ищеца общо
разноски от 2 615,83 лв., от която сума: 2094,37 лв.-адвокатско възнаграждение
и 521,46 лв. внесена държавна такса.
С оглед отхвърлянето на насрещния
иск двамата ищци и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ще следва да бъдат осъдени
да заплатят на ответника по насрещния иск сумата от 1500 лв. заплатено от него
адвокатско възнаграждение във връзка със защитата му по иска.
Водим от горното Софийски градски
съд, І-6 състав
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по иска с
правно основание чл.124, ал.1 във връзка с чл.524 от ГПК, във връзка с чл.79 от
ЗС предявен от Д.Х.Б., починал в хода на настоящото производство и заместен на
основание чл.227 от ГПК от П.Д.Б., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и
законен представител Е.В.И.,***, със съдебен адрес:***-адвокат Г.Р.Ф. против Ц.С.
Б., ЕГН **********, Й.С.П., починал в хода на настоящото производство и
заместен на основание чл.227 от ГПК от С.Й.П., ЕГН **********, действащ чрез
своя настойник Л.И.П., ЕГН**********,***, и двамата със съдебен адрес:***,
адвокат Ц.М. и Е.Д.К., ЕГН **********,***, че ищецът Д.Х.Б., починал в хода на
настоящото производство и заместен на основание чл.227 от ГПК от П.Д.Б., ЕГН **********,
действащ чрез своята майка и законен представител Е.В.И., ЕГН ********** Е
СОБСТВЕНИК на основание изтекла в негова полза придобивна
давност на следния недвижим имот, а именно: дворно място от 755 кв.м.,
съставляващо парцел ХІХ, пл.№ 531 от кв.42 по плана на вилна зона „Първа част“
разширението Киноцентъра-София, при съседи: улица, парцел ХХ-530, парцел І-411,
парцел ІІІ-512 и парцел ХХV-532, заедно с построената върху
него едноетажна вилна сграда на 24 кв.м., състояща се от две стаи и тераса,
заснет като поземлен имот с идентификатор 68134.1975.531 по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес: гр. София,
район Витоша, ул. „********с площ по скица 807 кв.м., при съседи по скица:
поземлени имоти с идентификатори 68134.1975.2., 68134.1975.532.,
68134.1975.512., 68134.1975.2004., 68134.1975.530., съгласно Скица на поземлен
имот № 15-219041/12.05.2017 г., издадена от СГКК-София.
ОСЪЖДА Ц.С. Б., ЕГН **********, Й.С.П.,
починал в хода на настоящото производство и заместен на основание чл.227 от ГПК
от С.Й.П., ЕГН **********, действащ чрез своя настойник Л.И.П., ЕГН**********,***,
и двамата със съдебен адрес:***, адвокат Ц.М. и Е.Д.К., ЕГН **********,***
да заплатят на основание
чл.78, ал.1 от ГПК на Д.Х.Б., починал в хода на настоящото производство и
заместен на основание чл.227 от ГПК от П.Д.Б., ЕГН **********, действащ чрез
своята майка и законен представител Е.В.И.,***, със съдебен адрес:***-адвокат Г.Р.Ф.
по равно сумата от 2 615,83 лв. /две хиляди шестстотин и петнадесет и 0,83
лв./, разноски направени от ищеца пред настоящата съдебна инстанция.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения от Ц.С. Б., ЕГН ********** и Й.С.П., починал в хода на настоящото
производство и заместен на основание чл.227 от ГПК от С.Й.П., ЕГН **********,
действащ чрез своя настойник Л.И.П., ЕГН**********,***, и двамата със съдебен
адрес:***, адвокат Ц.М. срещу Д.Х.Б., починал в хода на настоящото производство
и заместен на основание чл.227 от ГПК от П.Д.Б., ЕГН **********, действащ чрез
своята майка и законен представител Е.В.И.,***, със съдебен адрес:***-адвокат Г.Р.Ф.
насрещен ревандикационен иск с правно основание
чл.108 от ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици на
гореописания имот и за осъждането на ответника да предаде владението върху
същия.
ОСЪЖДА Ц.С. Б.,
ЕГН **********, и Й.С.П., починал в хода на настоящото производство и заместен
на основание чл.227 от ГПК от С.Й.П., ЕГН **********, действащ чрез своя
настойник Л.И.П., ЕГН**********,***, и двамата със съдебен адрес:***, адвокат Ц.М.
да заплатят на основание чл.78, ал.3 от ГПК на Д.Х.Б., починал в хода
на настоящото производство и заместен на основание чл.227 от ГПК от П.Д.Б., ЕГН
**********, действащ чрез своята майка и законен представител Е.В.И.,***, със
съдебен адрес:***-адвокат Г.Р.Ф. по равно и сумата от 1500 лв. /хиляда и
петстотин лв./ разноски, направени от ответника по насрещния иск.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: