РЕШЕНИЕ
№ 1387
гр. Пловдив, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20225330115501 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Рива Кредит“ ООД срещу К. С. О., с
която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 388,10
лева, представляваща главница по недействителен договор за кредит № ** г.,
сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда –
24.08.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
5970/25.08.2022 г. по ч. гр. д. № 12191/2022 г. по описа на Районен съд
Пловдив, VII гр. с-в.
В исковата молба се излагат съображения, че между страните е сключен
договор за кредит № ** г., по силата на който ищецът представил на
ответника сумата в размер на 800 лева, която му била изплатена съобразно чл.
2 от договора, а именно: 499,07 лева лично на длъжника срещу разписка в
деня на подписване на договора, и 300,93 лева – платени на „Креди Йес“ ООД
за посяване на остатък от задължение по сключен договор за кредит **. Към
настоящия момент ответникът заплатил сумата в размер на 411,90 лева, като
дължима останала сумата в размер на 388,10 лева. Посочва се, че при
сключване на договора за кредит, не били изпълнени изискванията на чл. 11
от ЗПК, което на основание чл. 22 ЗПК водило до недействителност на
договора. На основание чл. 23 ЗПК ответникът дължал единствено чистата
стойност на кредита, получена при начална липса на основание, след
приспадане на заплатеното, а именно: сумата в размер на 388,10 лева. С оглед
получаване на посочената сума, ищецът депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на
което било образувано ч. гр. д. № 12191/2022 г. по описа на Районен съд
1
Пловдив, VII гр. с-в. По делото била издадена Заповед за изпълнение, която
била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК. С оглед изложеното се
предявява настоящата искова претенция. Претендират се разноски – както в
исковото, така и в заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от особения представител
на ответника К. О. – адв. Ж. М., с който се излагат съображения за
неоснователност на предявената искова претенция. Посочва се, че към
исковата молба не е представен договор за потребителски кредит от ** г.,
сключен между страните. Поради изложеното моли исковата претенция да
бъде отхвърлена.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото
доказателства, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представен Договор за потребителски кредит № ** г.,
сключен между страните /л.43 – л.45/, по силата на който ищецът се задължил
да предостави на ответника сумата в размер на 800 лева за срок от 12 месеца,
при уговорен ГПР в размер на 49,46 % и годишен лихвен процент в размер на
41 %. В чл. 15 от договора било уговорено, че кредитополучателят се
задължава да представи обезпечение, както следва: двама поръчители, всеки
от които да се осигурява на не по-малко от 1500 лева месечен доход и всеки
от които не трябва да има необслужвани кредитни задължения и лоша
кредитна история. Всеки един от поръчителите трябва да разполага с чист
нетен доход в размер на 300 лева, след като от месечния доход се приспадне
размера на месечни вноски по всички текущи лични кредити /ако имат
такива/, както и размера на месечната вноска по настоящия кредит, или да
представи сключен договор за гарантиране на задължението с дружество –
гарант, или да осигури собствен или на трети лица недвижим имот за
учредяване на договорна ипотека за обезпечаване вземането на кредитора по
настоящия договор, включително за лихви и разноски. Неизпълнението на
посоченото задължението за представяне на обезпечение, било скрепено със
санкция о чл. 16 от договора, вр. чл. 13 от Общите условия.
По делото е представена Разписка /л.46/, подписана от ответника, с
която декларира, че е получила сумата в размер на 499,07 лева на ** г. по
договора за кредит.
От платежно нареждане от ** г. /л.46 гръб/, се установява, че на
посочената дата ищецът е превел на „Креди Йес“ ООД сумата в размер на
300,93 лева с основание: имената на ответника.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира
по правните аспекти на спора следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр.
чл. 55, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК.
За основателността на предявената искова претенция, ищецът следва да
установи, че е сключен между страните недействителен договор за паричен
заем, и изплащане на сумата в размер на 800 лева – главница по договора за
кредит.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.
1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност
2
на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК).
Съгласно чл. 16 от договора, при непредоставяне от страна на
потребителя в срок обезпечение в полза на кредитора, към дължимите суми
се начислява и неустойка. Разпоредбата на чл. 15 от договора, възлага в
тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: едно или
две физически лица- поръчители ( които следва да отговарят на
горепосочените кумулативно поставени изисквания съобразно чл. 15 от
договора, при които ответникът предоставя кредитно финансиране ), банкова
гаранция или недвижим имот за сключване на договорна ипотека. Прочитът
на съдържанието на клаузите на чл. 15 и чл. 16 от договора и съпоставянето
им с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че
по своето същество „неустойката“ представлява скрито възнаграждение за
кредитора. Изискванията, които клаузата на чл. 15 от договора възвежда за
потребителя са на практика неосъществими за него, особено в светлината на
обстоятелството, че той търси бързо кредитно финансиране. Не само правно,
но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със
съответна възможност да осигури поръчители, банкова гаранция или
недвижим имот за ипотека. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които
е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати.
Същевременно, кредиторът не включва неустойката по договора към
ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал.
4 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.
19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т.
1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият
разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси”. Предвид
изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които
трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да
тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В
конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,46%, но от съдържанието на
договора потребителят не може да се направи извод за това кои точно
разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както
вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които възниква
задължението на потребителя да заплати неустойка за непредставяне на
обезпечение, то същата е с характер на сигурен разход и следва да бъде
включена изначално при формирането на ГПР. В случая, акцентът се поставя
не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на
допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху
обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно (чрез изначалното
му включване в разходите по кредите), то той би могъл да направи
информиран избор дали да сключи договора.
3
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно
положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно
(като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно
противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното
посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя
невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се
формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна,
точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи
във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена
и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е
посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да
бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР.
С оглед приетите по-горе постановки и доколкото се констатира, че в
процесния договор е налице несъответствие между действителния и
отразения в договора ГПР и включените в него компоненти, то следва да се
приеме, че Договор за паричен заем № **г., сключен между страните, е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
С оглед изложеното и констатираната недействителност, на основание
чл. 23 ЗПК ответникът дължи единствено чистата стойност по кредит. Както
бе посочено, в полза на същия е предоставена сумата в размер на 800 лева, от
които 300,93 лева – за погасяване на кредит към „Кредит Йес“ ООД, и сумата
от 499,07 лева – лично на ответника.
Предвид посоченото и предявеният иск за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца главницата по
договора за кредит се явява доказан – както по основание, така и по размер и
като такъв следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 ГПК право на
разноски има ищецът. Доказателства за такива са представени за заплатена
държавна такса в размер на 25 лева /л.3/, и възнаграждение за заплатен
депозит за особен представител в размер на 400 лева /л.26 гръб/. Респ.
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 425
лева – разноски в настоящото производство. В общата сума на дължимите
разноски следва да се включат и разноските в заповедното производство в
размер на 25 лева, тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К.
С. О., ЕГН: **********, дължи на „Рива Кредит“ ООД, ЕИК: *********,
сумата от 388,10 лева, представляваща главница по недействителен договор
за кредит № ** г., сключен между страните, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК в съда – 24.08.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, за
4
която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 5970/25.08.2022 г. по ч. гр. д. № 12191/2022 г. по описа на
Районен съд Пловдив, VII гр. с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК К. С. О., ЕГН: **********,
ДА ЗАПЛАТИ на „Рива Кредит“ ООД, ЕИК: *********, сумата в общ размер
на 450 лева (четиристотин и петдесет лева), представляваща разноски в
настоящото производство и в производството по ч.гр.д. № 12191/2022 г. по
описа на Районен съд Пловдив, VII гр. с-в.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Окръжен съд Пловдив.
Да се издаде РКО на особения представител на ответника – адв. Ж.
М., за сумата от 400 лева, за осъществяване на процесуално
представителство на ответника К. С. О. в настоящото производство.
След влизане в сила на решението, препис от същото, ведно с ч.гр.д. №
12191/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, VII гр. с-в, да се върне поради
отпадане на необходимост от същото.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
5