№ 3624
гр. София, 06.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110216509 по описа за 2023
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Н.С.Б.А.“ ЕООД с ЕИК ************, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ************, представлявано от
О.Х.В., срещу наказателно постановление (НП) № 708706-F700778/06.07.2023
г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“-София в Дирекция
„Оперативни дейности“ на ГД „Фискален контрол“ към Централно
управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), с което за
нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 5 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
издадена от министъра на финансите, на търговеца е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лв., на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС).
С жалбата се иска цялостна отмяна на атакуваното наказателно
постановление като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че
извършеното деяние представлявало маловажен случай, тъй като се касаело за
формално административно нарушение, извършено за първи път, което не
било довело до неотразяване на приходи или до вреда за фиска. Поддържа се,
че отсъствието на липсващия удостоверителен документ не касае отчитането
на извършените в търговския обект продажби, следователно по самото си
естество нарушението не могло да доведе до неотразяване на приходи.
Деянието разкривало по-ниска степен на обществена опасност, при което и
1
най-малката по размер санкция се явявала значителна по своя характер и
водела до несъразмерност с преследваните от закона цели. Жалбоподателят
счита още, че не е следвало да бъде наказван, а вместо това следвало да бъде
предупреден, че при повторно такова нарушение, ще му бъде наложена
ефективна санкция.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател не изпраща
представител. По делото е постъпило писмено становище от упълномощения
му защитник – адв. В. от САК, която не възразява да бъде даден ход в нейно
отсъствие, а по съществото на спора заявява, че поддържа жалбата по
изложените в нея аргументи. Моли обжалваното НП да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно, като претендира в полза на доверителя да
бъдат присъдени направените от него разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна – началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на
НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Юрк. М.
поддържа, че нарушението не е единствено и не представлява маловажен
случай, при което моли съда да потвърди обжалваното НП като правилно и
законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение и възразява
срещу размера на претендирания адвокатски хонорар.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното дружество, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
както и срещу подлежащо на обжалване НП, поради което подлежи на
разглеждане по същество.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно
и в тяхната съвкупност, и съобрази доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 23.02.2023 г. в 14:57 часа била извършена проверка от екип от органи
по приходите на ЦУ на НАП, съвместно със служители на СДВР и Агенция
„Митници“, в търговски обект – спортен бар, находящ се в гр. София,
********* (на ниво -2 от сградата на кино „Арена“), стопанисван от
„Н.С.Б.А.“ ЕООД с ЕИК ************. Инспекторите установили, че в обекта
има въведено в работен режим фискално устройство модел “Datecs” с рег. №
на ФУ в НАП 4438777, рег. на 14.09.2020 г. пред приходните органи, с инд. №
на ФУ DT797432 и ИН на фискална памет 02797432, за което са представени
свидетелство за регистрация и паспорт, инсталирана била софтуерна система
“Barsy”, като било налично и ПОС терминално устройство “My Pos”. На
проверяващите са представени дневен финансов отчет „Х“, опис на парите в
касата, декларация от нает в обекта служител и писмени обяснения от същия.
След изрично поискване, до края на проверката не е била представена книга-
регистър за касови бележки от кочан. За осъществените действия е изготвен на
място, в присъствието на служител на заведението на длъжност „барман“ –
Н.И., протокол за извършена проверка серия АА № 0130350/23.02.2023 г., с
който управителят на стопанисващото търговския обект дружество е поканен
2
да се яви лично или да изпрати упълномощен свой представител в Главна
дирекция „Фискален контрол“ на НАП в гр. София за да представи конкретно
описани документи за приключване на проверката. Законният представител на
юридическото лице се явил на посочената в протокола дата и представил
изисканите документи.
Административно-наказателното производство е образувано със
съставяне на АУАН № F700778/27.03.2023 г. от свид. В. Д. С. за това, че при
извършената проверка от контролните органи в обекта на търговеца, не бил
съхраняван в обекта регистър за касови бележки от кочан, което е
квалифицирано като нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 5 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на министъра на финансите. Актът е връчен на лично на
представляващия дружеството-жалбоподател, който го подписал без
възражения.
Въз основа на така съставения акт, при идентично описание на
нарушението, обстоятелствата, при които е установено, и посочване на
правната му квалификация, на 06.07.2023 г. е издадено атакуваното НП №
708706-F700778/06.07.2023 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ –
София в Дирекция „Оперативни дейности“ на ГД „Фискален контрол“ към ЦУ
на НАП, с което на търговеца „Н.С.Б.А.“ ЕООД с ЕИК ************, за
извършено нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 5 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
на МФ, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., на основание чл.
185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС. Препис от наказателното постановление е
връчено на управителя му на 03.11.2023 г.
Изложената фактическа обстановка се установи безпротиворечиво от
показанията на свид. С., които съдът кредитира напълно като логични,
последователни и подкрепящи се от приобщените по делото по реда на чл. 283
от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – АУАН, протокол
за извършена проверка серия АА № 0130350/23.02.2023 г., опис на налични
пари в каса към момента на започване на проверката, дневен отчет „Х“,
заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП.
Пред съда свидетелят С. излага своите непосредствени възприятия от
предприетата от него проверка, констатираните в хода нарушения и
обстоятелствата около тяхното установяване. Показанията му са пряк
източник на доказателствена информация, поради което съдебният състав им
се довери изцяло.
Събраните гласни доказателствени средства кореспондират изцяло на
наличните писмени материали, за което свидетелства приобщеният протокол
за извършена проверка в обект. Доколкото последният е съставен от органи по
приходите - инспектори от ЦУ на НАП, и то в съответствие с изискванията на
чл. 50 от ДОПК, то той е писмено доказателствено средство за отразените в
него обстоятелства – времето и мястото на извършване на проверката,
присъствалите лица, включително представляващото жалбоподателя лице,
извършените действия и проверените документи.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
3
следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество, с оглед на което следва да
провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният,
така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл. 193, ал. 2 от
ЗДДС, във вр. със Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на изпълнителния
директор на НАП и при спазване на установените в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН давностни срокове. АУАН и НП отговарят на изискванията съответно
на чл. 42 и на чл. 57 от ЗАНН, като съдържат изискуемите от закона
реквизити, включително описание на нарушението, на обстоятелствата, при
които е било извършено, и посочване на съответстващата му правна
квалификация.
Налице е пълно съответствие между словесното описание на фактите и
дадената правна квалификация на деянието. По никакъв начин не е
ограничено правото на защита на санкционираното лице да разбере в
извършването на какво административно нарушение е обвинено, респективно
да организира защитата си. При съставяне на АУАН са спазени и изискванията
на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на свидетел,
подписан е от него и от съставителя, като е предявен за запознаване и е
подписан от управителя на санкционираното дружество.
По изложените съображения съдът намери, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяната му само на това основание.
При преценка относно правилното приложение на материалния закон,
настоящият съдебен състав счита, че жалбоподателят „Н.С.Б.А.“ ЕООД от
обективна страна е осъществил състава на административно нарушение по чл.
42, ал. 1, т. 5 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.
От събраните в хода на производството доказателства безспорно се
установи описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, че в търговския
обект, стопанисван от санкционираното дружество, не е съхраняван регистър
за касови бележки от кочан. Търговецът-жалбоподател е лице по смисъла на
чл. 3, ал. 1 от горепосочената наредба, съответно същият е адресат на нормите
на подзаконовия нормативен акт. Нарушението е извършено чрез бездействие,
като търговецът не е изпълнил правното си задължение, свързано със
съхранение на документи, видно от систематичното място на задължаващата
правна разпоредба на чл. 42, ал. 1, т. 5 от Наредба № Н-18. Извършеното е
формално деяние и е довършено с констатацията, че регистър за касови
бележки от кочан не се съхранява в търговския обект.
Тъй като нарушението е извършено от търговско дружество, въпросът с
неговата субективна страна не следва да бъде обсъждан, защото в случая се
касае за ангажиране на отговорност на юридическо лице, която е обективна и
4
безвиновна, чрез налагане на имуществена санкция по чл. 83 от ЗАНН. От
това следва и изводът, че при реализирането не следва да се анализира
липсата, респективно наличието на вина у представляващия дружеството или
у други лица, свързани с осъществяване на дейността му.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на жалбоподателя, че
извършеното нарушение съставлява „маловажен случай“ и следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Административното нарушение
по чл. 42, ал. 1, т. 5 от Наредба № Н-18 е формално, при него не се изисква
настъпването на вредни последици, като простото осъществяване на
изпълнителното деяние - чрез бездействие, изпълва неговия състав. В тази
връзка неотносим към административно-наказателната отговорност е
изтъкнатия от жалбоподателя довод, че нарушението не е довело до
неотразяване на приходи и ощетяване на фиска. Предвид формалния характер
на нарушението, без значение е наличието или липсата на настъпили вредни
последици, които са определящи единствено в случите на резултатни
нарушения. В разглеждания случай процесното нарушение не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушения от същия вид. Изтъкнатото от жалбоподателя смекчаващо
отговорността обстоятелство, че нарушението е извършено за първи път, не е
достоверно и не може да обоснове окачествяването на процесния случай като
маловажен, както поради отразеното в съдържанието на НП предходно такова
нарушение, извършено от жалбоподателя, за което му е било издадено
предупреждение № 638547/22.02.2022 г., така и с оглед на наличните
индикации за съвкупност от нарушения, установени в хода на настоящата
проверка. Аргумент за приложимост на чл. 28 от ЗАНН в случая не може да се
почерпи и от характера на обществените отношения, защитени с нарушената
разпоредба, която е насочена към обезпечаването на фискалната отчетност и
осигуряването на надлежно съхраняване на документи в хода на търговската
дейност.
Приложената санкционна разпоредба на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС в
приложимата към момента на извършване на нарушението редакция (изм. -
ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г.) предвижда налагане на наказание
на юридическите лица и едноличните търговци в размер от 3 000 до 10 000
лв., като изрично е указано, че ако нарушението не води до неотразяване на
приходи, се налагат санкциите по ал. 1, които са от 500 до 2 000 лв. В
конкретния случай административнонаказващият орган е отчел факта, че не е
накърнен фискът, тъй като нарушението не е довело до неотразяване на
приходи, при което правилно е определил санкцията в границите на чл. 185,
ал. 1 от ЗДДС. Приложена е правилната в съответствие с чл. 3, ал. 1 от ЗАНН
санкционна разпоредба, като е наложена санкция в минималния
законоустановен размер.
С оглед гореизложеното, настоящият състав приема, че не са налице
основания за отмяна на наказателното постановление, а същото следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
5
При този изход на делото, претенцията на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се
явява основателна, като същата следва да бъде определена в минимален
размер съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, а
именно - 80 /осемдесет/ лева, с оглед фактическата и правна сложност на
делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 5, ал. 9 и чл. 63д от
ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
708706-F700778/06.07.2023 г., издадено от началника на отдел „Оперативни
дейности“ - София в Дирекция „Оперативни дейности“ на ГД „Фискален
контрол“ към Централното управление на Националната агенция за
приходите, с което за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 5 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ, на „Н.С.Б.А.“ ЕООД е наложена имуществена санкция в
размер на 500.00 /петстотин/ лева, на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от
ЗДДС.
ОСЪЖДА жалбоподателя „Н.С.Б.А.“ ЕООД с ЕИК ************ да
заплати в полза на Националната агенция за приходите сумата от 80.00
(осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София-град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6