Решение по дело №393/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Д. С. Ш., [ЕГН], гр. Белово, подадена чрез процесуален представител адвокат К. У., срещу Решение № 86/13.03.2025 г. по АНД № 748/2024 г. на Районен съд-Пазарджик, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-0340-000354/18.04.2024 г. на началника на РУ-Септември при ОДМВР-Пазарджик. Релевирани са доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила и в нарушение на закона, основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. В касационната жалба се твърди, че неправилно били интерпретирани събраните по делото доказателства, което водело до необоснования извод, че издаденото НП е законосъобразно и че липсват нарушения в процедурата по установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление. Моли съдът да отмени решението на въззивния съд, като отмени и издаденото наказателно постановление.

Ответникът – началникът на РУ-Септември към ОДМВР–Пазарджик, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура-Пазарджик, взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд – Пазарджик, Х-ти състав, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по жалбата на Д. Ш. срещу Наказателно постановление № 24-0340-000354/18.04.2024 г. на началника на РУ-Септември при ОДМВР–Пазарджик, с което на посоченото правно основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. От фактическа страна е прието за установено, че на 14.12.2023 г., в 13.10 часа, в град Белово, на [улица], в посока за [улица], Д. Ш. управлява газокар с марка OSAKA, модел CPQD20-XW22F, собственост на „ДИЛ МАТ“ ЕООД, като управляваният газокар не е регистриран по надлежния ред и същият е без регистрационна табела (номера).

Това обстоятелство било установено от свидетелите Х. и Е. Ц., които виждали Ш. многократно да управлява газокара по улиците на гр. Белово, заснели с мобилен телефон движението на превозното средство и подали сигнал в РУ-Септември. Материалите по преписката били изпратени на РП-Пазарджик.

С постановление от 07.02.2024 г. мл. прокурор при РП-Пазарджик е отказал да образува досъдебно производство каро е посочил, че Ш. е осъществил формално състава на престъплението по чл. 345, ал. 2 НК, но същото е явно незначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, поради което не се явява престъпно. Прокурорът е прекратил преписката и е изпратил препис от постановлението на началника на РУ-Септември за преценка относно необходимостта от ангажиране на административнонаказателна отговорност.

След получаване на материалите бил съставен акт за установяване на административно нарушение № АД332077/19.03.2024 г. Въз основа на него е издадено обжалваното наказателно постановление, връчено лично на нарушителя на 09.05.2024 г. съгласно отбелязването в него.

В хода на въззивното производство са разпитани в качеството на свидетели контролният орган, съставил акта за установяване на административно нарушение, както и свидетелите Х. и Е. Ц.. Приобщен и предявен по делото е като веществено доказателство предоставен от РУ-Септември компакт диск със записи, направени с мобилен телефон от св. Ц..

За да потвърди наказателното постановление, Районен съд-Пазарджик е приел, че НП е издадено от компетентен орган, като в хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено процесуално нарушение. Приел е за несъществено нарушението по съставяне на АУАН въпреки изричната разпоредба на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, което не е възпрепятствало защитата на нарушителя. Посочил е, че НП е издадено в преклузивния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, като съдържа всички изискуеми реквизити. От събраните по делото доказателства е счел, че Д. Ш. е осъществил административно нарушение, за което му е вменена административнонаказателна отговорност.

По отношение на вида и размера на наложеното наказание съдът е приел, че санкцията за нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП е определена в законоустановения максимум, предвиден в санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, като изцяло съответства на тежестта на нарушението и степента на обществената опасност на деянието и дееца, поради което е и справедливо и способства за постигане на целите на наказанието. Приел е, че е неприложим института на маловажния случай.

Решението е правилно. Като е стигнал до изводи за законосъобразност на наказателното постановление районният съд е постановил правилен и обоснован съдебен акт. Противно на твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя в решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на наказателното постановление, като фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота, както писмените, така и събраните гласни доказателства, и са обсъдени доводите на страните. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението на материалния и на процесуалния закон при съобразяване и на актуалната съдебна практика по аналогични казуси. Фактическите констатации и правните изводи формирани от въззивния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.

В случая изводите на административнонаказващия орган и на районния съд, че касационният жалбоподател е осъществил съставът на визираното в АУАН и НП административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, са обосновани и законосъобразни, като същите изцяло съответстват на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са правилно ценени.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя за преклудиран срок на административнонаказателното производство. Сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни и по отношения на тях се прилагат институтите за спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване - чл. 81 НК (в този смисъл и Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд). Възбуждането на наказателно преследване за деяние, което впоследствие се окаже, че не е престъпление, а административно нарушение, прекъсва давността по чл. 34 ЗАНН. Докато продължава предварителното и съдебно производство за това деяние, давността по чл. 34 ЗАНН се спира (Тълкувателно решение № 112 от 16.12.1982 г. по н. д. № 96/82 г., ОСНК). Чл. 81, ал. 1 НК - Давността спира, когато започването или продължаването на наказателното преследване зависи от разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт, а според ал. 2, изр. 1 на чл. 81 НК - Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. Според чл. 34, ал. 3 ЗАНН, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. Шестмесечният срок, визиран в чл. 34, ал. 3 ЗАНН, е абсолютен давностен срок, който изключва наказанието, поради което и административно наказателното производство се прекратява. Според Тълкувателно решение № 112/16.12.1982 г. по н. д. № 96/82 г. на ОСНК на ВС възбуждането на наказателно преследване за деяние, което впоследствие се окаже, че не е престъпление, а административно нарушение, прекъсва давността по чл. 34 ЗАНН. Докато продължава предварителното и съдебно производство за това деяние, давността по чл. 34 ЗАНН се спира. В подкрепа на това тълкуване е и разпоредбата на чл. 33 ЗАНН, която забранява на административнонаказващите органи да образуват административно наказателно производство, когато за същото деяние е възбудено наказателно преследване. Това означава, че започването или продължаването на административнонаказателното производство зависи от завършването на предварителното или съдебното производство. В тези случаи предвиденият давностен срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН за съставянето на акт, установяващ нарушението, е без значение, тъй като акт не се съставя по арг. от чл. 36, ал. 2 ЗАНН. Нормата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН предвижда отклонение от принципното положение, че административнонаказателното производство се образува със съставяне на АУАН. За да се приложи чл. 36, ал. 2 ЗАНН, следва производството (наказателно) да е прекратено от съда или прокурора и да е препратено на наказващия орган или прокурорът да е отказал да образува наказателно производство и е препратил на наказващия орган. Именно от момента, в който събраните доказателства, имащи отношение към реализиране на административнонаказателна отговорност бъдат изпратени и получени от административнонаказващия орган, започва да тече срокът, предвиден в чл. 34, ал. 3 ЗАНН за реализиране на административнонаказателната отговорност, чрез издаване на наказателно постановление. Видно е от приложените доказателства, че по повод материали на РУ-Септември съдържащи данни за управление на ППС, което не е регистрирано по надлежния ред, е издадено постановление от 07.02.2024 г. на мл. прокурор при РП-Пазарджик, с което е отказано да се образува досъдебно производство срещу Д. Ш. за престъпление по чл. 345, ал. 2 НК и преписката е изпратена на началника на РУ-Септември по компетентност, с оглед наличие на данни за административно нарушение. Постановлението е получено на 09.02.2024 г. Именно от тази дата започва да тече срокът по чл. 34, ал. 3 ЗАНН за издаване на НП. Този срок изтича на 09.08.2024 г., а НП е издадено на 18.04.2024 г. Без значение по отношение преценката за спазване сроковете по чл. 34 ЗАНН в случая е обстоятелството, че на 19.03.2024 г. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение. Както беше казано по-горе, касае се за административнонаказателен процес, който не започва с акт за установяване на административно нарушение при условията на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, т. е. съставеният акт е без значение при отчитане на срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Изложеното показва, че оспореното наказателното постановление е издадено преди изтичане на давностния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.

Районен съд-Пазарджик е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота. Разпитани са трима свидетели, включително и лицата, подали сигнала до полицията. Показанията им са непротиворечиви и са послужили за основа на фактическите констатации на районния съд. Извършена е съвкупна преценка, въз основа на която са дадени законосъобразни правни изводи за съставомерност за извършено административно нарушение от конкретното административнонаказано лице. В дадения случай, по отношение на направените изводи за установяване на нарушението, авторът на административно нарушение, неговото виновно поведение и приложимостта на санкционните разпоредби, изводите на въззивния съд са правилни.

С разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Нарушението на тази забрана е обективирано като административно нарушение в санкционната норма на чл. 175, ал. 3 ЗДвП, съгласно която се наказват с лишаване от право да управляват моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева, водачи които управляват моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Следователно, за наличието на съставомерно от обективна страна деяние, е необходимо да бъде установено и доказано, че касационният жалбоподател е управлявал ППС, което не е регистрирано по надлежния ред, което пълно доказване в конкретния случай административнонаказващият орган е провел.

По делото безспорно е установено (от приобщеното веществено доказателство, от показанията на свидетелите и приложената докладна записка от полицейски инспектор И.), че на 14.12.2023 г. в гр. Белово, по [улица]в посока за [улица], Д. Ш. е управлявал газокар без същият да е регистриран по надлежния ред. Установено е и не е предмет на спор, че Ш. е бил водач на ППС по смисъла на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП и е годен субект на вмененото му във вина административно нарушение, тъй като съгласно чл. 175, ал. 3, пр. първо от ЗДвП, отговорността за извършеното нарушение се носи от водача на превозното средство.

Съгласно § 6, т. 18а от ДР на ЗДвП „регистрация“ е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер.

В този смисъл и с оглед на определението за „регистрация“ в § 6, т. 18а от ДР на ЗДвП, процесното ППС е нямало право да се движи по пътищата за обществено ползване, доколкото не е имало издадени по съответния ред табели с регистрационен номер и не е било регистрирано по надлежния ред от компетентните органи в страната. Безспорно е установено и не се спори, че към датата на проверката, процесният газокар, управляван от Ш., не е бил регистриран по надлежния ред. Ето защо, настоящият състав намира, че касационният жалбоподател е осъществил вмененото му административно нарушение и от субективна страна, доколкото същият е съзнавал като правоспособен водач, че нарушава императивно установени задължения. От приобщения видеоматериал се вижда, как лицето управлява газокара с и без товар по път, предназначен или обикновено ползван за движение на превозни средства.

От друга страна по делото е приложена проформа фактура № Оф4357/22.06.2023 г. с получател „ДИЛ МАТ“ ЕООД за 100% авансово плащане за закупуване на нов газов мотокар, марка OSAKA, модел CPQD20-XW22F. Представено е и свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника серия № РА 0013195А, с дата на вписване в регистъра – 22.12.2023 г.

Това налага извод за наличие на умисъл за извършеното от Ш. нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Нарушението в случая е виновно извършено, поради което правилно е квалифицирано като противоправно деяние, нарушаващо изискването по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Освен това, законовата разпоредба на чл. 140 ЗДвП, като общо правило на поведение, не изисква конкретна форма на вина, за да се счете нарушението за съставомерно, т. е. то може да бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в настоящия случай разпоредбата на чл. 175, ал. 3 ЗДвП не изключва наказуемостта при тази форма на вината. В същата е предвидена административнонаказателна отговорност на водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. В тази връзка е ирелевантно твърдението на жалбоподателя, че не е осъществена процедурата по чл. 188 ЗДвП, доколкото разпоредбата на чл. 175, ал. 3 ЗДвП предвижда санкция спрямо водача на превозното средство, а и към датата на извършване на нарушението същото не е било регистрирано.

Фактическото описание на деянието съдържа съставомерните признаци на отговорността по чл. 175, ал. 3, пр. първо от ЗДвП, поради което удовлетворява изискването за съдържание на акта по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. В тази връзка, настоящият съдебен състав намира процесното НП за издадено при правилно приложение на материалния закон и от компетентен за целта орган. Нарушението е извършено от Д. Ш. виновно, доказано е и е квалифицирано правилно от административнонаказващия орган.

Следва да се отбележи, че след постановяване на съдебния акт, с Решение № 4/30.04.2025 г. по конст. дело № 29/2024 г. Конституционният съд на Република България е обявил за противоконституционна разпоредбата на чл. 189з ЗДвП в частта „28 и“, която предвиждаше, че за нарушенията по ЗДвП не се прилага чл. 28 ЗАНН. Настоящият касационен състав намира, че не е налице „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай“ се съдържа в разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, според която „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или неизпълнение на задължения от съответния вид. В случая фактите по делото не обосновават извод, че е налице маловажен случай - газокарът е бил без номер и не е бил регистриран, при положение, че е бил закупен още през м. юни 2023 г. съгласно представения приемо-предавателен протокол. С оглед на това настоящият касационен състав намира, че наложените наказания съответстват на минималните такива, предвидени в закона за извършеното нарушение, съответно на критериите на чл. 27 ЗАНН и на целите по чл. 12 ЗАНН, поради което при налагането им АНО е съобразил тежестта на нарушението и оказване на необходимия предупредителен и превъзпитателен ефект.

По изложените съображения съдът приема, че решението е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа изяснена фактическа и правна обстановка, при съобразяване с релевираните в спора факти и обсъждане на доводите на страните, Районен съд-Пазарджик е постановил правилно решение, съобразено с приложимия материален закон, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав

 

 

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 86/13.03.2025 г. по АНД № 748/2024 г. на Районен съд-Пазарджик.

Решението е окончателно.