Р Е Ш Е Н И Е  № 1316

14.11.2018 г., гр. Сливен

 

В  ИМЕТО   НА    НАРОДА

СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                          VІ-ти  ГРАЖДАНСКИ състав

в публично заседание на двадесет и пети октомври 2018г., в следния състав:

                                                                                 председател: МИНЧО МИНЕВ                                                       

 секретар: ТАНЯ ИВАНОВА

 прокурор: 

 като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ

 гр. дело № 3434 по описа за 2018 година.

 

В исковата молба се твърди, че И.Г.Д. *** е работил в търговското дружество с фирма „БАЛКАМ ГРУП“ на длъжността продавач-консултант. На 30.04.2018г. получил искане да даде, на осн.чл.193 ал.1 от КТ, обяснения за допуснати според работодателя му нарушения на трудовата дисциплина. След тях му била връчена заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, с което и е прекратено трудовото му правоотношение.

Д. я намира незаконосъобразна- на процесуално основание- поради допуснати от работодателя нередовности в процедурата по издаването й. По тази причина предявява иск съда с решението си да я отмени и да го възстанови на заеманата до уволнението длъжност.

 

На ответника бе връчен препис от исковата молба и в срок той депозира писмен отговор. Счита, че не е допуснал твърдяните от ищеца нарушения, съотв. на свой ред твърди, че Д. е допуснал при изпълнение на трудовите си задължения нарушенията, станали основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.

 

Двете страни претендират разноски. В проведените съдебни заседания становищата, съотв. исканията им останаха непроменени.

 

След като обсъди събраните по делото доказателства, съда установи следните факти:

Безспорни по делото са обстоятелствата, че И.Д. е бил в трудово-правни отношения с „БАЛКАМ ГРУП“ЕООД, по силата на които е заемал длъжността „продавач-консултант“, прекратени със заповед на работодателя, с която му е наложено дисциплинарното наказание „уволнение“. Впрочем, тези факти се установяват и от писмено доказателствено средство- нарочната заповед № 3519/ 11.05.2018г. на изп.директор на търговското дружество.

Безспорно е също, че преди издаването й работодателя е поискал, съотв. работника дал, в процедурата по чл.193 ал.1 от КТ, обяснения.

 

От съдържанието на представената с писмения отговор „длъжностна характеристика“ съда констатира, че сред задълженията на „продавач-консултанта“, според изискванията на работодателя, са тези да рекламира и предлага номенклатурата на фирмата; да осъществява активна дистрибуция на продуктовата гама; приема, отчита и съхранява паричните средства, при което спазва инструкциите, обезпечаващи опазването им; .... организира изпълнението на поръчките и ежедневно отчита продадените количества и паричния оборот по клиенти и редица други, в т.ч. да спазва Правилника за вътрешния трудов ред на фирмата – т.т. 3, 4, 5, 10, 17 и 26.  Тази длъжностна характеристика му е връчена на 21.04.2017г.

 

На 15.03.2018г. Д. е попълнил молба, адресирана до работодателя, с искане за разрешение за ползване на платен годишен отпуск- 12дни, считано от следващия ден. Липсват доказателства това писмено изявление да е достигнало /и кога/ до адресата му.

От болничните листове, представляващи листи №№ 36,37 и 38 от материалите по делото съда установи, че Д. е бил в отпуск по болест за времето от 20.03.2018г. до 29.04.2018г.

 

Събрани бяха и гласни доказателствени средства- чрез разпита на свидетеля Г. Н. А.. Същите съда кредитира, тъй като няма основания да се съмнява в достоверността им, а и защото той е бил на ръководна позиция в ответното дружество и в този смисъл непосредствено е възприел фактите. Установява се от тях, че основна дейност на „БАЛКАМ ГРУП”ЕООД е продажбата на стоки, които се разнасят до клиенти с моторно превозно средство, по предварителна заявка на последните, като по изключение е възможна доставка и по по-късно направена заявка. Ежедневната дейност на търговския представител /както свидетеля назова длъжността на Д./ включва придвижването по определен маршрут, до обектите на споменатите клиенти. След осъществена доставка- отразява продадения асортимент стока в електронно устройство, което носи в себе си; издава касова бележка и в края на работния ден пуска отчет за дневните продажби, с който отчита всички продажби за деня и получени срещу това пари. Впечатлението на свидетеля като пряк ръководител на ищеца е, че последния добре е изпълнявал трудовите си задължения и не е допускал нарушения на трудовата дисциплина.

От свидетелските показания съда приема също, че автомобилите, с които търговските представители разнасят стоката, домуват при самите работници, а не в складова или др. вид база на ответника. Според свидетеля, приключването на трудовите задължения на търговския представител за деня не е свързано с конкретен час, а с това той да е посетил всички търговски обекти по графика за деня, а и извънредни, ако има такива.

 

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предмет на делото са искове с правно основание чл.344 ал.1, т.1 и т.2 от КТ. Както съда е указал в доклада си, при тях тежестта на доказване е разместена, което означава, че е не за ищеца, а за ответника- работодателя трябва да докаже, че уволнението е законосъобразно.

 

Доводите на ищеца, при които иска процесната уволнителна заповед да бъде отменена, са за допуснати от работодателя му нарушения при издаването й. В случай, че такива се установят от съда, заповедта се отменя на процесуално основание, без да е от значение дали са се осъществили и материално-правните предпоставки за издаването й.

Д.  счита, че заповедта е немотивирана; неясна е и не може да се разбере за кои допуснати от него нарушения му е наложено дисциплинарното наказание. Становището на съда е противоположно - заповедта е мотивирана, при това много и е съвсем ясна. Така е, защото на повече от една страница са изложени множество факти- случаи, при които според работодателя ищеца е допуснал нарушения на трудовите си задължения, а на стр. втора, в т. „Мотиви за налагане на наказанието“ съвсем недвусмислено препраща към тази фактическа обстановка. В този смисъл съвсем ясно е изложено в заповедта за кои/какви и то конкретни, нарушения се налага наказанието. Това означава, че неоснователен е и довода, че от заповедта не става ясно за кои твърдяни от работодателя за допуснати от работника нарушения, на последния е наложено наказанието.

Неоснователен  и довода, че от заповедта не става ясно защо работодателя е преценил нарушенията на Д. като тежки. Всъщност, както се изложи, работодателя е спазил задължението си по чл.189 ал.1 от КТ. Той е описал как според него ищеца е нарушил трудовите си задължения, т.е. в какво се изразява всяко нарушение, а на стр. втора от заповедта, в т.”Мотиви за налагане на наказанието” е посочил, че според него те- нарушенията, са системни и тежки и поради това налага на работника най-тежкото дисциплинарно наказание. Съдът намира, че ответника е действал правомерно, издавайки процесната заповед. Ищецът по същество не оспорва напр. посоченото в т.1, стр. първа от заповед № 3519, че в няколко дни от м.февруари 2018г. е прекратил преждевременно изпълнението на трудовите си задължения. Това са пет /работни/ дни от месеца, три от които последователни, а преустановяването е с повече от час по-рано. Това само по себе си е достатъчно основание за налагане дисциплинарно наказание „уволнение” – в този смисъл чл.190 ал.1, т.1 от КТ.

Ищецът не оспорва и други изложени в заповедта основания- че на 14.03.2018г. е напуснал работа още в 10.30ч., без да даде обяснения и не се е завърнал до края на работния ден. Също, че на 15-ти и 16-ти март е отказал изпълнение на възложените му работи.  Явно с цел да опровергае последното, Д. ангажира като писмено доказателство своя молба до ответното дружество, от 15.03.2018г., с искане да му бъде разрешено ползването на 12 дни платен годишен отпуск. Както обаче съда отбеляза по-горе, липсват доказателства, че това писменото изявление е достигнало до адресата му, както и за това каква е била реакцията на работодателя. От друга страна, от ангажираните по делото доказателства се установява, че ищеца е бил през м.март 2018г. в отпуск по болест, но начиная от 20-ти. Поради това отсъствието на работника в дните, съответстващи на 15-ти и 16- ти март, които са работни дни /четвъртък и петък/ и не са официални празници, също представлява основание за налагане на дисциплинарно наказание- „уволнение”- т.2 на чл.190 ал.1 от КТ.

Така също, дори и да се прецени, че така посочените от съда обстоятелства не представляват самостоятелни основания за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, то преценени в съвкупност дават основание по чл.190 ал.1, т.3 от КТ.

 

Неубедително звучи и съображението, че Д. е дал точни и ясни обяснения по чл.193 от КТ, но работодателя не ги е обсъдил- защото липсват доказателства за това, а на второ- изглежда невъзможно и да бъдат събрани /за отрицателен факт/. Липсват и доказателства, т.е. и основания, съда да приеме и тезата на ищеца, че действията на ответника представляват злоупотреба с право.  Напротив- при приетото от съда от фактическа и правна страна, се налага извода, че работодателя е действал правомерно.

 

Ето защо съда намира процесната уволнителна заповед за законосъобразна, а това означава, че иска по чл.344 ал.1, т.1 от КТ е неоснователен. Такъв се явява и иска по чл.344 ал.1, т.2 от КТ- тъй като той следва съдбата на първия от тях.  

 

По въпроса за разноските- с оглед изхода на делото ищеца няма право на сторените от него разноски /по аргумент за противното от ал.1 на чл.78 ГПК/, а ответника- да, при това в пълен размер /на осн.чл.78 ал.3 от ГПК/, а той е 600лв.- възнаграждение на пълномощника му- адвокат; видно от ДПЗС № 789116/ 23.08.2018г. това възнаграждение е както договорено, така и заплатено, в брой.

 

В края съда ще коментира и следното: в проведеното съдебно заседание съобщи на страните, че ще обяви решението си на 08.11.2018г. С датата на обявяване на решението в  т.н. Бързо производство закона свързва важна последица- започва да тече срока за обжалването му. Съдът обаче не спази указаното и по тази причина в случая срока за обжалване на решението трябва да започне да тече по правилата на общия исков процес- от момента, в който бъде връчено на съответната страна.

 

При горните съображения, Сливенски районен съд

 

              Р    Е    Ш    И    :

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ предявените от И.Г.Д. с ЕГН: ********** и съдебен адресат адв.Р.К. от СлАК против „БАЛКАМ ГРУП”ЕООД, с ЕИК *********; със седалище гр.София и съдебен адресат: адв. Ал.С. от САК, последната на адрес: ***, офис 3 искове с правно основание чл.344 ал.1, т.1 и т.2 от КТ- да бъде призната за незаконосъобразна и отменена заповед № 3519/ 11.05.2018г. на управителя на търговското дружество- Я. С. М., както и Д. да бъде възстановен на заемната до уволнението му, извършено с нея, длъжност- „продавач-консултант” в „БАЛКАМ ГРУП”ЕООД.

 

ОСЪЖДА И.Г.Д. с ЕГН: ********** да заплати на „БАЛКАМ ГРУП”ЕООД, с ЕИК *********, на осн.чл.78 ал.3 от ГПК, направените от последното разноски по делото, в пълен размер – 600лв. /шестстотин лева/.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на И.Г.Д. с ЕГН: ********** да му бъдат присъдени сторените от него разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния начин: пред Сливенски окръжен съд, с въззивна жалба, която трябва да се подаде чрез районния съд, в 2-седмичен срок, считано от момента, в който то й бъде връчено.

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: