Р Е Ш Е Н И Е
№
282
гр.
Велико Търново, 09.11.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, IV-ти състав, в публично заседание на двадесет и пети октомври
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
При секретаря Д. С. разгледа докладваното от
съдия Матева адм. дело № 524/2023 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.
172, ал. 5 и чл. 171, т. 2а, б. „А“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Същото е образувано
по жалба на „Феникс 30“ EООД, с. Бряговица, представлявано
от ***Д. С., против Заповед № 23-0268-000227/25.08.2023 г. за прилагане на ПАМ
по чл. 171, т.
2а, б. „а“ ЗДвП – „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6
месеца“, издадена от полицай към ОД на МВР – Велико Търново, РУ – Горна
Оряховица задето това ППС на оспорващото дружество е било управлявано от лице,
което по административен ред е лишено от право да управлява МПС.
В жалбата и
съдебното производство се изразява несъгласие с издадената заповед, като
оспорващият счита, че същата е нищожна и незаконосъобразна и моли да бъде обявена
за такава или отменена. Намира, че ПАМ е приложена от некомпетентен орган, тъй
като длъжността полицай не е сред тези, на които е делегирано
правомощие да издават заповеди от вида на процесната с представената по
делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
Освен това счита, че е недопустимо издаването на заповед за прилагане на ПАМ да
става от органа, който е съставил и АУАН, който е фактическо основание за
прилагането на мярката, тъй като това нарушава принципа на самостоятелност и
безпристрастност, заложен в чл. 10 от АПК. Счита, че ПАМ е процесуално
незаконосъобразна, защото не са посочени фактическите и правните основания за
прилагането на мярката, а и в диспозитива липсва индивидуализация на ППС, чиято
регистрация е прекратена. На края, твърди, че изземането на табелите е станало
в нарушение на чл. 172, ал. 4 от ЗДвП – не е сторено с АУАН и като несвоевременна
мярката е незаконосъобразна на това основание. Излага доводи и за материалната
незаконосъобразност на заповедта, тай като сочи, че е безспорно установено, че автомобилът
не е бил предоставен за управление на В.Б., който е лишен по административен
ред от право да управлява МПС, тъй като това лице е управлявало ППС извън
работно време, за лични цели. Твърди, че това е станало без знанието на собственика
и законен представител на дружество, който не са знаел и за обстоятелството, че
Б. е лишен от право да управлява МПС. Претендира разноски.
Ответната страна –
полицай към ОД на МВР – Велико Търново, РУ – Горна Оряховица, не се явява, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Заповед №
23-0268-000227/25.08.2023 г. за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.
2а, б. „а“ ЗДвП “ е издадена от полицай към ОД на МВР – Велико
Търново, РУ – Горна Оряховица срещу „Феникс 30“ EООД,
с. Бряговица и с нея е разпоредено „прекратяване на регистрацията на ППС на
дружеството за срок от 6 месеца. Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена на
адресата й на 26.08.2023 г.
В обстоятелствената
част на заповедта е посочено, че на 24.08.2023 г., около 23.20 часа на път VTR -2287, посока с. Бреговица е установено при
полицейска проверка, че лишеният от право да управлява МПС по административен
ред В.П.Б. управлявал товарен автомобил, марка Скания с рег. № ***, собственост
на дружеството „Феникс 30“ EООД, с. Бряговица.
В заповедта на
прилагане на ПАМ не се твърди, за посоченото нарушение на водача да е съставен
АУАН, но такъв се представя с преписката, очевидно като относим към акта. В обстоятелствената
част на АУАН е възпроизведена същата фактическа обстановка.
От ответника е
представена пълната административна преписка във връзка с издаване на
процесната заповед за прилагане на ПАМ, вкл. АУАН № 749736, съставен за
нарушението от 24.08.2023 г. на Б., както и доказателства относно
компетентността на органа, издал оспорената заповед. Разпитан като свидетел по
делото е водачът, който признава, че самоволно, без знанието на който и да е от
фирмата, взел автомобила през нощта и е използвал ППС, за да се прибере у дома
си, като умишлено скрил от работодателя си, че е лишен от право да управлява
МПС месец по-рано, за да не бъде уволнен. Всички тези доказателства ще бъдат
подробно обсъдени по-долу по съществото на спора.
Настоящият съдебен
състав, въз основа на приетите за установени факти и след като прецени доводите
и възраженията на страните от една страна, а от друга извърши служебна проверка
на оспорения акт съгласно чл. 168, ал.
1 от АПК на всички основания по чл. 146 от същия кодекс, счита
следното:
Предявената жалба е
редовна и допустима – отговаря на изискванията на АПК за съдържанието й,
подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от адресата на индивидуалния
административен акт, който е утежняващ за него, т. е. при наличие на правен интерес
от оспорване.
Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните мотиви:
Предмет на
настоящето дело е административен акт за прилагане на ПАМ по реда на чл. 171, т. 2а,
б. „а“ от ЗДвП. Индивидуалният административен акт, предмет на
съдебния контрол, е издаден от компетентен орган – полицай към ОД на МВР – Велико
Търново, РУ – Горна Оряховица. Съгласно чл. 172 от ЗДвП,
ПАМ по чл. 171, т. 1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на
вътрешните работи за определяне на служби за контрол по ЗДвП, на основание чл. 165, ал.
1 ЗДвП са определени основни структури на МВР, които да осъществяват
контрол по ЗДвП,
вкл. по т. 3 - Областните дирекции на МВР, като със Заповед № 366з-659/26.02.2021
г. директорът на ОД на МВР Велико Търново е делегирал своята компетентност на
издателя на акта – полицаи от съответните РУ на ОД (т. 1.8). Изводът е, че процесната заповед е издадена в
условията на делегирана компетентност – разписана е законова възможност за
делегиране и е налице нарочен писмен акт, с който изрично се възлага
съответното правомощие на органа-издател на индивидуалния административен акт.
Заповедта е издадена
в писмена форма и е мотивирана от правна гледна точка с нормата на чл. 171, т. 2а,
б. „а“ от ЗДвП, която предвижда прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е
управлявано от лице, което е лишено от право да управлява МПС – за срок от 6
месеца до една година. Съдът счита, че разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК,
изисква мотивиране чрез излагане на фактически и правни основания за издаване
на акта. В текста на оспорената заповед, ПАМ се основава на фактическо
обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при
произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната
административна мярка – лишаване на водача от право да управлява по
административен ред, като не е ясно кой е този ред и кой е акта, с който този
въпрос е решен, съответно влязъл ли е в сила и има ли действие. Според ЗАНН
единствения надлежен акт, с който се установява административното нарушение от
вида на претендираното е АУАН. Съгласно чл. 189, ал.
2 от ЗДвП, АУАН има обвързваща доказателствена сила до доказване на
противното, т. е. той следва да е посочен в заповедта за прилагане на ПАМ и да
е част от административната преписка по издаване на заповедта за налагане на
ПАМ, доколкото съдържа фактическите обстоятелства на административния акт по
смисъла на чл. 59, т. 4, предл. 1 от АПК. В производството по издаване и
оспорване на ПАМ по чл. 171 от ЗДвП обаче извършеното административно нарушение
може да бъде установявано с всички допустими доказателствени средства, а не
непременно само чрез съставения АУАН, като се приема в константната съдебна
практика, че е допустимо заповед за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.
1, б. "а" от ЗДвП да бъде съставена дори и при отсъствието
на АУАН или при нередовно съставен такъв. В случая АУАН на водача се представя
в хода на съдебното оспорване като част от преписката и има значение на доказателствено
средство по отношение на твърдяното нарушение, като факт в заповедта за
прилагане на ПАМ. От изисканите от съда документи от ответника се установява,
че водачът на МПС – В.П.Б., действително е бил лишен от право да управлява МПС
с ПАМ по ЗДвП, приложена със Заповед № 23-0268-000189/03.08.2023 г., която,
също като процесната, подлежи на предварително изпълнение по силата на закона.
Подобно „допълване“ или изясняване на фактическите основания за прилагане на
процесната ПАМ е неприемливо принципно и представлява процесуално нарушение на
изискването за мотивиране на акта, но настоящият състав намира, че
коментираното нарушение, което е такова на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК не е от
категорията на съществените и не обосновава незаконосъобразност на оспорения
ИАА само по себе си, доколкото не променя съществени правни изводи, с оглед
събраните по делото доказателства, които установяват нарушението на водача,
както е описано в заповедта за прилагане на ПАМ.
Съдът намира за неоснователни и изложените оплаквания за допуснато
съществено процесуално нарушение в хода на административното производство, доколкото
административния орган, издал процесната заповед е и актосъставител на АУАН,
послужил като фактическо основание за прилагане на процесната ПАМ. Със
съставяне на АУАН започва административно-наказателното производство срещу
нарушителя, което се води по реда на ЗАНН. Заповедта за прилагане на ПАМ,
независимо, че се издава въз основа на съставеният АУАН е акт, който следва производство,
което се развива по реда на АПК, в което единствено приложима е нормата на чл.
10. В случая обаче не може да се отрече спазване на задължението за
безпристрастно упражняване на служебните задължения, доколкото същото произтича
от разпоредбата на чл. 154, ал. 2 от ЗМВР, която намира приложение към всички
държавни служители в МВР, е налице забрана те да участват при обсъждането,
подготовката и вземането на решения, само когато те или свързаните с тях лица
са заинтересовани от съответното решение или когато имат със заинтересованите
лица отношения, пораждащи основателни съмнения в тяхната безпристрастност,
респ. чл. 24 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.
Такива данни по преписката няма и простото съвпадение в лицата, които са актосъставител
и издател на заповедта за прилагане на ПАМ не е съществено процесуално
нарушение. За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че основанията за
отвод и в ЗАНН са уредени единствено по отношение на административнонаказващия орган
– чл. 51 от ЗАНН и на актосъставителя в чл. 37, ал. 3
и ал. 4 от ЗАНН,
но не и по отношение на лицата, прилагащи ПАМ по чл. 22 от ЗАНН.
На следващо място, в разпоредителната част (диспозитива) на заповедта
действително не е посочено превозното средство, по отношение на което се
прилага мярката, но в мотивната част автомобилът е индивидуализиран с марка,
модел и регистрационен номер, така че не се създава съмнение по отношение на
кое ППС е приложена мярката и тази нередовност според съда също не съставлява
съществено процесуално нарушение.
Кога и как е станало фактическото сваляне и предаване на табелите не е въпрос
относим към законосъобразността на самата заповед за прилагане на ПАМ, тъй като
посоченото представлява изпълнение на акта. Ето защо съдът не обсъжда тези
възражения на оспорващото дружество.
От административния
орган обаче, не е било изяснено едно съществено относимо към прилагането на
процесната ПАМ обстоятелство, а именно дали неправоспособният водач на чуждо
МПС, управлява същото със знанието и без противопоставянето на собственика.
Действително, самата формулировка на чл. 171, т. 2а, б. „а“, предл. последно от ЗДвП, не въвежда изрично такова съпричиняване като елемент на основанието за
налагане на ПАМ. Същевременно обаче не може да се приеме, че примерно
собственик на МПС станал жертва на противозаконно отнемане на същото от друго
лице, извършило съответното административно нарушение, следва да търпи и
негативните последици от налагане на ПАМ от вида на процесната. Този вид мярка
на практика препятства ползването на вещта по нейното предназначение и
прилагането й без да бъде съобразявано поведението на собственика на МПС, далеч
надхвърля преследваните от закона цели. В конкретния случай въпросът дали
установеният да управлява МПС водач е извършил това със знанието и без
противопоставянето на собственика не е бил изследван от административния орган,
а събраните по делото гласни доказателства въвеждат обосновано съмнение относно
наличието на такова знание.
От събраните по
делото писмени доказателства се установява, че неправоспособният водач В.П.Б.,
действително е работник на дружеството - жалбоподател и е назначен на
длъжността шофьор на тежкотоварен автомобил. Липсват данни обаче и не се
доказва управлението на процесния автомобил на конкретната дата на нарушението
да е било изрично разпоредено или разрешено на Б. от негов ръководител, както и
изобщо да е било свързано с упражняване на трудовите функции на лицето като
работник в дружеството – жалбоподателя. Напротив - показанията на водача,
разпитан по делото като свидетел в с. з. на 25.10.2023 г. изрично са в насока,
че такова нареждане или разрешение не е давано, а ППС е използвано за лични
цели - за да се транспортира до вкъщи водача. Часът на нарушение – късно
вечерта, около 23.20 часа мотивират съда да кредитира тези обяснения, защото е
очевидно, че се касае за време, което е извън работното на лицето. Същевременно
няма данни поведението на Б. в периода на работата му за жалбоподателя да е
дало повод за съмнения, че същият може да извърши противоправно управление на
някой от служебните автомобили на дружеството. При така изложеното, обосновани
от доказателства по делото са наведените от оспорващото дружество твърдения, че
процесният товарен автомобил е бил управляван от работника без знанието
съответно съгласието на неговия работодател и собственик на МПС, и при
обстоятелства, при които последният не е имал фактическата възможност да осуети
такова управление. Въпросът по какъв начин управляваното чуждо МПС се е оказало
във фактическото владение на В.Б. не е бил изяснен в хода на административното
производство, не се установява и ответникът въобще да е предприемал някакви
действия с цел изясняване на това обстоятелство (напр. изискване на обяснения
от самия водач-нарушител). Съобразно това, съдът счита, че от издателя на
оспорената ПАМ е допуснато нарушение на административно производствените
правила, като не са спазени изискванията на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК. В
случая въпросното нарушение е съществено, доколкото недопускането му е могло да
доведе издалия акта орган до изводи, различни от формираните и да повлияе върху
крайния резултат от развилото се административно производство.
Оспорената ПАМ е
издадена и в несъответствие с материалния закон и при несъблюдаване на неговата
цел. ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в
предвидените в закона случаи се упражнява държавна принуда и имат за своя цел
предотвратяване на административно нарушение, преустановяване на осъществено
такова и предотвратяване настъпването на вредни последици от извършването на
същото или друго нарушение, или с цел реализиране отговорността на
нарушителите. В случая, предвид обсъдената специфика на случая, оспорената ПАМ
„Прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца, не би могла да
постигне нито една от изброените цели. На първо място, обсъди се, че не е
доказано знанието на собственика за фактите, а от там и противоправно поведение
на същия към датата на прилагането на ПАМ, което изключва постигането на
някаква превантивна цел на мярката, като се има предвид, че става въпрос за
прекратяване регистрацията на конкретен автомобил. На второ място, ПАМ не би
могла да постигне преустановяване на евентуалното нарушение, при вече извършено
такова, тя не би спомогнала и за отстраняването на някакви вредоносни последици
от нарушението, още повече, че в случая такива не се твърдят от ответника. Не
на последно място – по делото е приложена Заповед № 30/25.08.2023 г. за прекратяване
на трудовото правоотношение с водача Б. от страна на жалбоподателя, с което
реално целта на закона би следвало да е постигната, защото е изключено
последващо управление на същия автомобил от това лице.
Съобразно горното и
при установените по делото факти съдът намира, че оспорваната заповед е издадена
и при допуснато нарушение на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 1 АПК, според който административните органи упражняват правомощията
си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Действително, при ПАМ от вида
на процесната е без значение дали собственикът на МПС е съпричастен към
извършването на административното нарушение от друго лице, и по-конкретно от
водача, управлявал автомобила без да е правоспособен, а налагайки мярката в
хипотезата на чл. 171, т.
2а, б. „а“ от ЗДвП, административният орган действа при условията на
обвързана компетентност. В същото време обаче, дори когато преследва законоустановени
цели, принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да
е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в
степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая
спирането от движение МПС, не само не би постигнало нито една от целите на
административната принуда, но и ограничава правата на жалбоподателя в по-голяма
степен от необходимото в хипотеза, в която собственото му МПС евентуално е било
обект на чуждо посегателство. С оглед на това последиците от издадената заповед
са несъизмерими с преследваната цел, което означава, че същата е постановена в
противоречие с чл. 6, ал. 5
от АПК.
При така изложеното
съдът намира, че Заповед за прилагане на ПАМ с № 23-0268-000227/25.08.2023 г.,
издадена от полицай към ОД на МВР – Велико Търново, РУ – Горна Оряховица, е
незаконосъобразна като издадена при съществени нарушения на административно
производствени правила, в нарушение на материалния закон и при несъобразяване
на законоустановените цели на административната принуда, поради което следва да
бъде отменена.
При този изход на
делото на оспорващия се следват сторените разноски, представляващи платената ДТ
за делото в размер на 50 лева и хонорар за 1 адвокат, доколкото същият е поискан
и платен.Такса за внасянето на ДТ по банков път не се дължи, доколкото
използването на тази система за разплащане не е задължителна. По отношение на размера
на адвокатския хонорар съдът намира, че предвид фактическата и правна сложност
на спора, която е несъществена, претендираното възнаграждение е съществено
завишено, паради което същото следва да се присъди в размер на 150 лева.
Предвид изложеното и
на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Феникс 30“ EООД, с. Бряговица Заповед № 23-0268-000227/25.08.2023 г.
за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.
2а, б. „а“ ЗДвП, издадена от полицай към ОД на МВР – Велико Търново,
РУ – Горна Оряховица.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Велико Търново да плати на „Феникс
30“ EООД, със седалище и адрес на управление с. Бряговица,
ул. Десета № 19, с ЕИК *********, 200 (двеста) лева разноски за делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на оспорване,
съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.
5 от ЗДвП.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: